В понеделник Съветът за електронни медии (СЕМ) започна изслушването на концепциите на кандидатите за нов генерален директор на БНТ. Това е предпоследния етап от конкурса, който трябва да приключи в сряда с явно гласуване. Ако членовете на СЕМ изберат нов генерален директор, той ще управлява медиата през следващите три години. В случай, че никой не събере мнозинство, телевизията ще продължи да се управлява от сегашния екип на Вяра Анкова.
По време на първия ден от двудневния конкурс впечатление направи слабия интерес към състезанието и липсата на въпроси, както от страна на служители на БНТ, които присъстваха на конкурса, така и на представители на другите медии.
До момента в състезанието се оформиха трима фаворити - Емил Кошлуков, Иван Гарелов и Константин Каменаров. Всички те, макар и в различна степен, могат да разчитат на подкрепа от страна на ГЕРБ, който контролира Съвета за електронни медии. Според различни източници в началото на конкурса с най-широк политически гръб беше Емил Кошлуков. В последствие стана ясно, че за да отговори на условията за участие в надпреварата - няколко години "управленски опит", той е декларирал, че през последната година е работил като програмен директор на телевизия "Алфа" - каналът на партия "Атака". Преди това Кошлуков участваше и в ръководството на TV7, продуцираше и водеше предавания там. Това, заедно с факта, че той водеше предаване и по "Канал 3" създаде подозренията, че зад неговата кандидатура стои Делян Пеевски и има опасност, в случай че спечели, БНТ да премине към контролираната част от медийния пейзаж.
Кошлуков, Гарелов и Каменаров трябва да представят концепциите си във вторник, а в понеделник бяха изслушани другите трима кандидати - Сашо Йовков, Валери Тодоров и Тома Иванов.
Първи пред медийните надзорници
представи концепцията си спортния журналист и редактор "Продуцентски център "Спорт" в БНТ Сашо Йовков. Той предлага да се развият и два нови канала освен основния политематичен БНТ1 и БНТ2, който в основната си част дава възможност на регионалните канали да създават програма. Идеята му е да бъде създаден БНТ 3 - специализиран спортен канал, който да е в помощ на българския спорт и БНТ 4 - посветен на култура и образование.
По думите на Йовков има начин БНТ, институциите, държавата и Европейския съюз за радио и телевизия да си поделят разходите за скъпо струващите спортни права.
Според Йовков времето е "бременно" за изцяло нов медиен закон, тъй като сегашния не покрива развития медиен пазар и в него нищо не се казва за създаваното в интернет съдържание. Той смята, че в закона трябва да се промени и времетраенето на мандатите на генералните директори на БНТ, тъй като предвидените в момента три години не са достатъчни един директор да развие концепцията си.
За спортния журналист, историк по образование най-важното за БНТ е технологичното обновление, не само за основните програми, но най-вече за регионалните центрове. Той обърна внимание, че телевизията е получила 7,6 млн. лв. за технологично осигуряване на отразяване на Европейското председателство, което дава добър шанс на телевизията да направи подобрение на технологията си. Той уточни, че в рамките на 3 години на БНТ ѝ се събират още 24 млн. лв. за капиталови разходи, които също ще помогнат за технологичното обновление. Като свой приоритет Йовков посочи намерението да провери как се изразходват парите за домакинството на БНТ на Европейското председателство и до къде е стигнала работата по него.
Според Йовков субсидията от 65 млн. лв. е недостатъчна за БНТ за да покрие всички изисквания, с които е натоварена. "Има работещи финансови модели по-света. Ние само трябва да изберем най-добрия", коментира той, но не даде пример с конкретен.
Според Йовков има остарели стереотипи от преди 20 години за БНТ, според които телевизията е с раздут щат и слаба програма. Тези стереотипи са създадени още тогава, за да може БНТ да бъде изтикана в ъгъла и да се ограничи възможността и да привлича спонсорство и реклама, за сметка на частните телевизии, които тогава са прохождали.
"За БНТ има девет стратегически стъпки, за да се движи тя в правилна посока. Първите шест от тях за развитието на телевизията направи Вяра Анкова, остават още три, за които тласъкът ще бъде даден именно с технологичното обновление", обеща Йовков.
По думите му БНТ е държавна телевизия, защото получава финансирането си от държавата, но през следващите години трябва да се направим всичко възможно тя да се развие като обществена телевизия.
Сашо Йовков не се отнася и отрицателно към идеята за обединяването на БНТ и БНР. Според него има място за създаването на съвместна импресарска къща, която да работи по общи проекти между двете медии. "Нямо нищо страшно да работим като партньори", каза Йовков.
Йовков е работил 27 години в БНТ и започва като репортер в Ефир 2 в екипа на Нери Терзиева и Сашо Диков на които е благодарен и до днес.
Телевизията на новия зрител,
това бе мотото на концепцията на втория кандидат в конкурса за директор на БНТ - Валерий Тодоров. Кариерата му е свързана основно с БНР, като той бе генерален директор на медиата два последователни мандата. За БНТ бе кореспондент в Москва.
Тодоров се явява на конкурса за генерален директор на БНТ за втори път. Според него обществената телевизия може и трябва да се превърне в канала на новото поколение. "Светът става все по-голям, а екранът - по-малък. Въвеждането на нови технологии е пътят към развитието на БНТ", категоричен бе той.
Ключови думи в концепцията му са универсалност, общодостъпност, точност и обективност, когато става въпрос за съдържание.
Тодоров обърна внимание, че часовете програма се увеличават, но субсидията на БНТ остава същата и затова е трудно да се създава качествено съдържание. Той смята още, че БНТ не бива да наваксва, а да диктува тенденциите - както в медиите, така и в новините. Освен това телевизията трябва да извади на показ своите най-големи достойнства и качества, като за пример Тодоров даде "Златния фонд" с архивите на медията. Според него този архив трябва да бъде дигитализиран.
Тодоров предвижда създаване на нов канал - "БНТ-Култура" - в портфолиото на обществената медия. По думите му телевизията трябва да се ориентира и към младите зрители, затова предвижда да бъде създаден още един канал - БНТ+, насочен към децата и младежите.
Друга иновативна идея на Валерий Тодоров е създаването на балканска информационна платформа - "Болкан нюз". За нея ще работят журналисти от всички балкански държави, които през нея ще обменят опит и съдържание. При добро желание и бюджет мрежата може да се превърне в тв канал, смята той.
Според Тодоров БНТ трябва да се развива като съвременна модерна кросмедийна корпорация.
Като един от основните проблеми на БНТ, Тодоров посочи дублирането на програмни дейности.
И той като конкурента си Сашо Йовков геда положително на идеята за обединението на БНТ и БНР. "По отношение създаването на съдържание, двете медии приближават все повече една към друга. Създаването на импресарско продуцентски център например е добра формула за съвместна работа", според Тодоров. Според него обаче би било нелепо да се сливат администрации, защото това ще доведе до двойно и тройно увеличение на административните разходи. "Да има общи структури - в областта на онлайн медийните платформи, разработване на общи проекти без да се засяга програмната независимост на двете медии" , категоричен е той.
Според него е въпрос на политически кураж да започне да се събира от гражданите такса радио и телевизия, но само при добре дефиниран и защитен граждански интерес.
Валерий Тодоров също смята, чее необходим нов медиен закон и увеличаване мандата на генералния директор на БНТ.
БНТ като алтернатива на търговските канали,
е основната посока, в която трябва да се развива БНТ, според Тома Иванов последния кандидат, който в понеделник представи пред СЕМ концепцията си. Той акцентира върху богатия си опит вътре в телевизията, в която постъпва през 1990 година като счетоводил, докато стига до поста фиансов директор и и.д. генерален директор за кратко. През последната година Иванов е работил като зам. директор на Информационния център на Министерството на отбраната.
Едно от ключовите обещания на Тома Иванов ако бъде избран за генерален директор на БНТ е да увеличи с 25% собствените приходи на телевизията, да изчисти натрупания финансов дефицит и да увеличи двойно аудиторията и до края на управленския си мандат. Според Иванов БНТ трябва да преразгледа рекламната си политика като предлага адекватни условия на рекламодателите.
Той смята да запази и да продължи да развива четирите основни програми на БНТ: БНТ1, БНТ2, БНТ HD и БНТ Свят. По думите му телевизията трябва да се бори за доверие, а не за висок рейтинг.
Тома Иванов предлага създаването на обществени програмни съвети, в които да влизат доказали се като авторитет фигури от различни области, които ще имат пряко участие при взимане на решения относно разнообразието на съдържанието, което БНТ създава. те ще функционират по модела на обществените съвети към германските обществни канали.
В понеделник Съветът за електронни медии (СЕМ) започна изслушването на концепциите на кандидатите за нов генерален директор на БНТ. Това е предпоследния етап от конкурса, който трябва да приключи в сряда с явно гласуване. Ако членовете на СЕМ изберат нов генерален директор, той ще управлява медиата през следващите три години. В случай, че никой не събере мнозинство, телевизията ще продължи да се управлява от сегашния екип на Вяра Анкова.
По време на първия ден от двудневния конкурс впечатление направи слабия интерес към състезанието и липсата на въпроси, както от страна на служители на БНТ, които присъстваха на конкурса, така и на представители на другите медии.
4 коментара
Жотева какво прави там, още ли не е изхвърлена от СЕМ? Що за наглост ...
"Според него обаче би било нелепо да се сливат администрации, защото това ще доведе до двойно и тройно увеличение на административните разходи"
Не, колега - при събирането на администрации се икономисват разходи. Просто на никой не му стиска да уволнява държавни служители, па макар на юридически независимо дружество.
От тези концепции Тома Иванов звучи най-трезво.