Как да се решат проблемите на българските медии
Съюзът на издателите представи Бяла книга за натиска върху свободната журналистика и предложи мерки за излизане от тази ситуация
"Днес се нуждаем повече от всякога от свобода на медиите. В противен случай европейската система може да колабира. Ние се нуждаем от съвместни усилия на издатели и журналисти. Не очакваме прекалено много от Брюксел, тъй като Брюксел не ни дава правната основа за свободата на пресата. Ние се нуждаем от една функционираща демокрация, за да може ЕС да оцелее." Думите са на вицепрезидента на Европейската асоциация на издателите Валдо Лехари. Той е в страната ни по покана на Съюза на издателите в България (СИБ), които днес представиха "Бяла книга за свободата на медиите в България".
Книгата представлява ретроспекция на фактите, които доведоха до криза в условията, в които може да се работи и да се прави независима журналистика. Бялата книга е подготвена от журналисти и редактори от членуващите в СИБ издания.
В изданието се акцентира върху това, че бизнес моделът на медиите е изложен на натиск от вътрешни и външни за пазара фактори, които го правят все по-неатрактивен. Вследствие на това качеството на медийния продукт непрекъснато се влошава. "Това може да се измери през неспазването на общовалидните международни журналистически правила и стандарти, лесното възприемане и разпространение на фалшивите новини, все по-ограничената свобода на словото", е един от основните изводи в "Бяла книга за свободата на медиите в България".
В нея се отбелязва още, че независимите медии и журналисти в България са подложени на безпрецедентен натиск и множество обективни трудности да съществуват. Ако различните групи проблеми, показани в тази Бяла книга, не бъдат адресирани своевременно, свободните медии в България ще изчезнат напълно, се казва там и се посочва, че: "Основният проблем е използването на прокуратурата начело с главния прокурор Сотир Цацаров, а чрез нея и много други държавни институции като инструменти за натиск и цензура, като средство за репресия на политически и обществени опоненти. Това блокира функционирането на целия демократичен процес".
Диагнозата на издателите
На представянето на книгата присъстваха няколко от членовете на СИБ, сред които: Иво Прокопиев, издател на "Капитал" и сайта dnevnik.bg, Сашо Дончев - издател на вестник "Сега", Огнян Донев, издател на списанието и сайта "Клуб Z", и Стояна Георгиева - главен редактор на сайта mediapool.bg.
"Като се замисля, единственото общо между нас тримата е едно - желанието да финансираме свободни медии, които да информират обществото по честен и справедлив начин", така издателят на вестник "Сега" Сашо Дончев обясни присъствието си на кръглата маса.
Той каза, че собствениците, представени на тази среща, гарантират свободата на медиите, които финансират, но "за да бъде една медия истинска, за да се реализира един журналист, той трябва да има достъп до информация". "В България този достъп е силно ограничен, да не кажа, той е заключен в държавата. Ако можете, уважаеми гости, помолете вашите политици, без ние да им бъдем съдници с кого и как се прегръщат, но могат ли да направят нещо, което да се осигури на медиите, на свободните журналисти в България нормалния достъп до информация", бе репликата на Дончев към чуждестранните участници на събитието.
"Добре информираните хора, образованото общество - това са предпоставките за икономически растеж", коментира Огнян Донев.
Според главния редактор на сайта mediapool.bg Стояна Георгиев много малка част от медиите в България могат да се нарекат медии. Една огромна част от българските медии всъщност не работят като медийни предприятия, те са съвсем откровени инструменти за влияние или за обслужване на политически или на някакви бизнес интереси. Иво Прокопиев, посочи, че от етапа на фалшиви новини ние сме на ръба на една мека диктатура и на една напълно фалшифицирана демокрация. "Практикуването на свободна журналистика в България бих сравнил с плуване в сярна киселина. Толкова е трудно", каза Прокопиев.
Реакцията на чуждестранните гости
Вицепрезидентът на Европейската асоциация на издателите Валдо Лехари коментира, че срещата е много добър сигнал за събуждане и призова за повече публични дискусии за свободата на медиите, за журналистите и издателите в България. "Свободата на медиите в България лежи в болницата и са нужни подходящи лекарства и свежа кръв, за да излезе оттам", заяви Лехари. По думите му ситуацията в България не е уникална и страната ни не бива да бъде разглеждана изолирано. "Проблеми с медиите, с корупцията, с управлението има навсякъде в Европейския съюз. И именно затова изтъкнах, че свободата на медиите, както и демокрацията, е процес. Това е нещо, което се практикува всеки ден, за което се бориш всеки ден, да го подобряваш непрекъснато", каза вицепрезидентът на Европейската асоциация на издателите. Все пак той обърна внимание, че тези процеси се случват на различно ниво в Германия или Франция. Но същите проблеми има в Полша, в Чехия, в Италия. "Затова не мисля, че е справедливо да бъде обвинявана единствено България. Проблемът е, че след приемането на една страна в ЕС не съществува механизъм за развиване на демокрацията, свободата, универсалните човешки права и т.н.", каза Лехари.
Акцентът му бе върху факта, че през последните 15-20 години се говори изключително за пари, а неговата теза е, че междувременно се създава ценностен вакуум, недостиг на политическа култура, на демократично поведение, морал, стандарти. "И това в значителна степен е така, защото се говори за пари, пари, пари. Повярвайте, това не е въпрос единствено в България. Нужни са корекции много, много бързо. Ще помогнем на българите да се използват европейските институции в Брюксел и Страсбург, но и вие трябва да свършите своята част от работата", каза в заключение Валдо Лехари.
Ръководителят на бюрото на "Репортери без граници" за Балканите Полин Адес-Мевел коментира, че е парадокс ситуацията с медиите в България в момента да е по-лоша от годините преди присъединяването на страната към ЕС. По думите й - ако сега България кандидатства, може и да не бъде приета. "Много сериозен проблем е, че се стига до ситуация да не може да има разследваща журналистика", обяви Мевел. Тя пое ангажимент организацията да обърне внимание на европейските институции за състоянието на медийната среда в България и факта, че председателстваме Съвета на Европейския съюз.
Позиция на срещата заяви и посланикът на Канада за България, Румъния и Молдова Кевин Хамилтън. Той обърна внимание, че страната му се интересува активно от запазването на свободата на медиите във всяка една държава, в т.ч. и в България, с която Канада има продуктивни и приятелски отношения. "България не стои добре според индекса на свободата на медиите и България трябва да подобри това. Медийният пейзаж трябва да предполага свобода на изразяване без притеснения за натиск и сплашване. Гарантирането на свободата на медиите е в интерес на всички", каза Кевин Хамилтън.
Участниците в срещата бяха категорични, че освен от силна реакция на обществото тук, за да бъде съхранена и малкото останала свобода на словото, има нужда и от външна намеса и подкрепа от европейски институции.
В "Бялата книга за свободата на медиите в България" Съюзът на издателите в България (СИБ) предлага пет мерки за преодоляване на кризата с медийната свобода и независимост.
1. Свободата на словото, разнообразието на мнения в обществото е основна човешка и европейска ценност. Би следвало медийната свобода да бъде между основните критерии, според които ЕС и ЕК определят политиката си към държавите членки.
Държави и правителства, които насилствено ограничават свободата на словото и това се потвърждава ясно от международните индекси и класации за медийна свобода, не би трябвало да имат достъп до никакви европейски фондове.
2. Журналистите и издателите все по-трудно могат да разчитат на правосъдие и справедлив процес, особено в досъдебната фаза, където действията на прокуратурата не подлежат на съдебен контрол.
СИБ настоява от ЕС да бъдат изпратени независими наблюдатели - международни прокурори, които да проследят в детайли всички обвинения и предварителни разследвания срещу журналисти и издатели в България.
3. Тенденциите в медийния бизнес и рекламата по света ясно показват, че особено на малки пазари като България медиите нямат обективна възможност за постигане на устойчив бизнес модел. В тази среда финансовата подкрепа от страна на правителството само за лоялни на властта медии играе все по-ключова роля. Както е отбелязано и в последния доклад на "Репортери без граници", концентрирайки комуникационните бюджети по европейските програми само към контролирани от властта медии, правителството си купува спокойствие. "Разпределянето на суми от еврофондовете към определени медии е съпроводено с пълна липса на прозрачност. Така се гарантира благосклонното отразяване на дейността на правителството и прикриването на скандали", отбелязват от организацията.
Препоръката на СИБ към ЕК е да изиска повече прозрачност и да повиши контрола за начина, по който се харчат комуникационните бюджети по европрограми в България. Според оценки на СИБ на годишна база парите по тези програми значително надвишават рекламните приходи на всички издатели, взети заедно.
4. Друг много съществен елемент на подкрепа за зависимите медии е допускането на концентрация в собствеността на медиите и особено в разпространението на печатни издания. Въпреки многобройните сигнали и практики на нелоялна конкуренция засега правителството и антимонополният регулатор - Комисията за защита на конкуренцията, не са предприели никакви действия срещу медийния монопол. Препоръката на СИБ е ЕК да започне международно разследване за концентрация и нелоялна конкуренция на медийния пазар в България.
5. Създаване на програма "Дигитална трансформация на медии" в ЕС, насочена към технологичното укрепване на традиционните медии. Малките медийни предприятия в България и други сходни пазари не са в състояние да направят необходимите инвестиции в технологично развитие, за да бъдат конкуренти на глобалните гиганти като Google и Facebook. Както и по-горе, за успеха на програмата е важно медийните фирми да кандидатстват директно в Брюксел, за да се избегне посредничеството на местното правителство.
