Кой страхува журналистите

Атаката срещу журналиста от bTV и водещ на предаването "120 минути" Светослав Иванов, развила се екстремно през последните дни, е само поредният красноречив пример как задкулисието атакува и най-малката проява на независима журналистика. Целта е не просто с канонада от обиди и клевети да се навреди на професионалната репутация на конкретен журналист, а оттам - и на авторитета на предаването му и изказаните мнения в него. Много по-опасен е дългосрочният ефект върху журналистиката в България, тъй като този пример е назидание за всеки в професията какво може да му се случи, ако покаже дори бегло желание да практикува независима журналистика. С едно наум, че Светослав Иванов е авторитетен журналист от голяма и силна медия, която все още няма реакция по случая.

Конкретният повод за атаката срещу него и медията, в която работи, са един съвсем умерен уводен коментар в последното предаване "120 минути" от неделя и интервю с международен експерт за състоянието на медиите в България.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Уводният му коментар е посветен на един критичен поглед върху българското председателство на Съвета на Европейския съюз и рефлекса "да не се изложим пред чужденците". Иванов напомни, че повечето европейски политици знаят за проблемите, пред които е изправена страната, и добави, че ако България и евросъюзът са едно семейство, "българските проблеми не би трябвало да са нещо, което трябва да бъде замитано под килима, защото именно тези проблеми родиха механизма за мониторинг, който следи съдебната ни система под лупа от датата на приемането ни в съюза преди 11 години".

Вторият "грях" на Светослав Иванов бе интервюто му с ръководителката на отдел "Европейски съюз и Балкани" в "Репортери без граници" Паулин Адес-Мевел. Миналата седмица тя беше у нас, за да участва в представянето на "Бяла книга за свободата на медиите в България". В интервюто си за bTV тя каза, че "в България има проблем на концентрацията на медийна власт в ръцете на един човек. Има такива проблеми и в други държави, но тук е много специфично. 80% от разпространението на вестници да се притежава от един човек е невиждано за други държави. И проблемът с такава концентрация е, че тя предизвиква съглашателство между политиците и медиите. Когато някой притежава толкова много медии, те най-вероятно не се използват за журналистически цели, а за други такива, като например пропаганда."

Съвсем очевидно и коментарът, и интервюто са натиснали чувствителни теми за медийната империя на депутата от ДПС Делян Пеевски. Както обикновено се случва в такива ситуации, изданията му реагираха със залп от атаки по адрес на Светослав Иванов.



През последните няколко години обидите, клеветите и опитите за сплашване са любим прийом в медиите на Пеевски. Обект на клеветнически и обидни коментари са ставали не един и двама журналисти, магистрати, политици и на практика всеки, който си позволи критичен тон към властимащите и особено към личността и интересите на Пеевски. От няколко години депутатът от ДПС е нарицателно за медиен монопол в България и потъпкване на свободата на изразяване и инакомислието.

Започналата тия дни война срещу Иванов засега се води с обидни коментари и недоказани твърдения. Има обаче немалко примери за журналисти, които са сваляни от ефир или са ставали обект на имуществени и данъчни проверки само защото въпросите им са неудобни за задкулисието. Примерите със свалянето от ефир на Ана Цолова, със заплахите срещу Виктор Николаев са само малка част от този тренд. Глобалната картина включва ежедневна истерична кампания срещу малкото независими частни медии в страната, журналистите в тях и издателите им, сред които са изданията на "Икономедиа", в. "Сега", "Медиапул", "Клуб Z". В този тренд влиза и овладяването на обществената БНТ.

Затова и не е случаен фактът, че за седем години България се срина от 35-о до 109-о място в класацията на "Репортери без граници" за свободата на медиите. Това й отрежда последното място в ЕС. Съвсем очаквано е да падне още по-надолу в следващата класация.

Няма по-лоша диагноза за една държава - член на ЕС, председателстваща Съвета на ЕС, от отсъствието на медийна независимост и свобода. Все по-трудно става за българските журналисти да отстояват професионалните стандарти срещу тенденцията за засилване на натиска върху тях от страна на политически и икономически кръгове. Очевидно целта на този натиск е установяване на пълен монопол върху истината, което би означавало всички журналисти в България да се откажат от стандартите на професията. От това би загубило цялото общество.