Казусът "Кошлуков" е за професионалните стандарти в БНТ
Колко пъти може да се извинява БНТ за програмния директор на основния си канал
Преди два месеца генералният директор на БНТ Константин Каменаров назначи Емил Кошлуков за програмен директор на БНТ1 с мотива: "Той доказа, че има модерна визия за обществената телевизия, при това го направи открито и публично. Не е задължително конкурентите да са и съперници."
Днес обещава да го накаже за недопустимо поведение в ефир и професионален гаф, както и да го помоли да се извини в ефир на зрителите за това. Проблемът е, че едно извинение не решава проблема с демонстрираната липса на всякакви професионални рефлекси у Кошлуков, както и с очевидното неразбиране на мисията на една обществена телевизия. Става въпрос не просто за водещ на едно дискусионно предаване, а за програмен директор, един от хората, които определят стандартите в медията. Това далеч не е първият професионален гаф на Кошлуков, а остава въпросът какво ще стане, ако грешките зачестят? И най-вече - как се отразява това на журналистите в БНТ и репутацията на медията?
Откакто Кошлуков свърза името си с БНТ, първо като кандидат за генерален директор, а днес - като програмен директор на БНТ1 и водещ на публицистичното предаване "Още от деня", името му поражда конфликти и напрежение както вътре в телевизията, така и извън нея. Самото му назначаване доведе до един лесно предвидим ефект - намаляване на общественото доверие към БНТ.
От 24 януари и до момента в Petiiciq.com има подписка - "За отстраняване на Емил Кошлуков като програмен директор и водещ в БНТ", която в понеделник по обяд надхвърли 900 подписа. Поводът бе опитът на Кошлуков да наложи цензура в сутрешното предаване на БНТ1 "Денят започва с култура". Ако се съди по последващите изяви на Кошлуков, подписката тепърва ще набира сила.
Високо напрежение пред БНТ
В края на миналата седмица Кошлуков отново провокира вълна от критични коментари по свой адрес и за телевизията като цяло след като показа среден пръст в ефир и се държа арогантно с гост в студиото.
Една от темите за разговор в петъчното предаване на БНТ "Още от деня", на което Кошлуков стана водещ малко след назначаването му за програмен директор, бяха протестите в защита на парк "Пирин" и построяването на втора кабинка на лифта в Банско. Като гости в студиото бяха поканени Нона Караджова, член на партия ГЕРБ и бивш министър на околната среда, и Борислав Сандов - съучредител на партия "Зелените" и неин съпредседател в продължение на три години.
Разговорът започна като очна ставка и разпит на Сандов и завърши по същия начин - с обяснения за личните възприятия на водещия по повод на обществените настроения към него.
"Г-н Сандов, добър вечер от лекето Кошлуков. Как се чувствате в студиото на леке" - обърна се програмният директор на БНТ 1 към съпредседателя на "Зелените". Показани бяха кадри от протестите пред БНТ в защита на Пирин, по време на които камерата е заснела как един от протестиращите нарича Кошлуков "леке", а друг показва среден пръст. Борислав Сандов се разграничи от този стил на поведение, като отбеляза, че не може да бъде отговорен за поведението на протестиращите, а само за своето.
В края на предаването водещият Емил Кошлуков показа среден пръст в ефир и отново и зададе провокативен въпрос към Сандов: "Вие одобрявате ли този жест?" И видимо разгневен повтори въпроса и жеста няколко пъти.
Новото ниво на арогантност в "Още от деня" не е еднократен и изолиран акт, тя е стил на поведение на Кошлуков, но от екрана на обществената телевизия това е крайно недопустимо, макар че не би било еталон за професионализъм и в частен канал. Но проблемът далеч не опира до поведението на водещия и програмен директор, а до стандартите в съдържанието, които той налага.
Какво ни казва "Още от деня"
Откакто има нов водещ, предаването "Още от деня" демонстрира повече популистко, отколкото аналитично говорене. Повече демагогско, отколкото задълбочено/проникновено медийно присъствие на водещия. Желанието да се хареса, да влезе в тон с обсесиите, недоволствата, страховете и нагласите на широката публика по никакъв начин не подхождат на водещ на актуално предаване в обществената БНТ. С ръкомахане и на моменти агресивно прекъсване на събеседниците, с опита да ги поучава, вместо да ги изслушва и да провокира смислен дебат, Кошлуков едва ли ще спечели одобрението на аудиторията, която очаква да разбере какво всъщност става в политиката и обществото.
Изключително смущаващ е стандартът за медийно присъствие, който Кошлуков се опитва да наложи от началото на своята поява на екрана на БНТ и който още веднъж бе показан в петъчното предаване. Едва ли не в пазарлък с госта си водещият обвърза правото на присъствие в ефира на БНТ със спечелените гласове на избори на принципа "вие колко процента получихте на последните избори и на какво отгоре са ви претенциите". В същия смисъл бяха и критериите, с които се опита да цензурира гостите в "Денят започва с култура". Това е ясна демонстрация за базисно неразбиране на факта, че правото на присъствие в обществената телевизия не се печели на избори, а със способността на участника да допринесе за обществения дебат по важни теми, значимостта на неговата експертиза и публично присъствие.
Проблемът идва и от съмнението, че поведението на Кошлуков се дължи не на неумение и незнание, очевидно е, че хората, които искат неговата оставка, смятат, че целта е манипулиране на общественото мнение. Такава беше реакцията, когато преди три седмици БНТ обяви, че "десетки" са протестирали в София в защита на Пирин, а те бяха поне осем хиляди на едно място. От медията се извиниха с аргумента за техническа грешка, но никой не им повярва.
Защо е важно да се пазят професионалните стандарти в БНТ
Да покажеш среден пръст в ефир, макар и като имитация на чуждо поведение, е проява не просто на лош вкус, а индикатор за тотално отсъствие на професионализъм и разбиране за ролята и мисията на телевизия, натоварена с обществени функции. Медия, която трябва да е еталон за качествена журналистика и интелигентен и задълбочен дебат по важни за обществото теми. Телевизията, която задава стандартите.
А поведението на Кошлуков е показател за стандартите на журналистика, които той ще налага и толерира. До момента, по всичко е личи, тези стандарти водят до превръщането на обществената телевизия в обикновена кабеларка.
