Сочи се също така, че страната е най-зле в ЕС по критерия свобода на медиите (в годишната класация на "Репортери без граници" от април България е на 111-о място по свобода на медиите в света от общо 180 държави, като стои по-ниско и от страните в Западните Балкани, които са извън ЕС), но в същото време тя, технически погледнато, е добро място за разследваща журналистика. Причината е, че има действащи и евтини за достъп публични регистри, изискване от политици и висши служители да декларират имуществото и конфликтите си на интереси, обществените поръчки може да се проследяват онлайн и, ако всичко това не е достатъчно, да се използва Законът за достъп до информация, определен като "един от най-добрите закони за прозрачност в Европа".

"Репортери без граници" обръщат внимание, че "не е чак такъв неразрешим проблем" въпросът с финансирането, защото има няколко български и международни фондации, готови да подкрепят проекти на качествената разследваща журналистика.

В такъв труден контекст разследващата журналистика в България още не е мъртва, посочва докладът. Тя дори демонстрира признаци, че е в добро състояние. Благодарение на интелигентното използване на технологиите разследващите репортери могат да продължат работата си и дори да заобикалят стената от мълчание, като разпространяват разкритията си сред обществото чрез социални мрежи и придобиване на популярност, която прави неразкритите проблеми неизбежни за водещите медии и за властите."

В текста има препратка към доклад на "Репортери без граници" от 2016 г., в който подробно се разказва за ефекта от дейността на депутата Делян Пеевски и правителството на медийния пазар. В "Медийните олигарси пазаруват" името му се споменава 18 пъти и се разказва как използва изданията си като "медийни бухалки".

Сегашният доклад припомня, че Пеевски е получил контрол над множество медии, които са напуснали Етичния кодекс и са създали собствени принципи, както и че "кръгът на Пеевски" е основал втори съюз на издателите.

Наказателният кодекс на България позволява да започне разследване срещу журналист или издание само с подаване на жалба в прокуратурата за клевета, разясняват от "Репортери без граници".

Процедури на гражданското и наказателното право често са използвани от държавни служители за оказване на натиск и за финансово изтощаване на журналисти", допълват от организацията. "В допълнение специален член на Закона за кредитните институции наказва с тежки глоби медии, публикували некоректна информация за финансови институции и това в продължение на няколко години се използваше от Комисията за финансов надзор за изнудване на национални и регионални медии ("Икономедиа" - издател на Капитал и Dnevnik.bg, врачанския в. "Зов Нюз").

Примери за натиск

В доклада на "Репортери без граници" се даван няколко примери за разследваща журналистика в България. Но прави и важното уточнение, че: "Мишените на тези телевизионни разследвания рядко, а даже и никога, не засягат членове на висшите ешелони на властта."

Няколко печатни издания, които не са собственост на депутата от ДПС Делян Пеевски, продължават да публикуват добри разследвания и да разтърсват управляващите с много повече постоянство, отколкото техните колеги в телевизиите. Това важи особено за седмичника "Капитал" и всекидневника "Сега". Известните в миналото с качествени разследвания "24 часа" и "168 часа" се разделиха с класното си представяне след като се смени собственикът им.

Няколко онлайн медии като Mediapool, ClubZ, Offnews и E-vestnik също публикуват качествени разследващи репортажи. Но поради ограничения в бюджетите си, те не заделят екипи от репортери, които да работят изключително за разследвания.

Целият доклад може да се прочете в прикачения файл.