С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 7 сеп 2018, 11:37, 5755 прочитания

Борбата с фалшивите новини е изгубена битка

Но има още начини да спечелим войната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Благодарение на мащаба, неограниченото финансиране, различните геополитически цели и глобалния провал в управлението дезинформацията изглежда невъзможна за удържане.

Ето пет причини защо борбата с фалшивите новини е изгубена битка.


1. Увеличаващата се разликата между обема и възможностите за обработка на информацията.

Всеки ден около 100 млн. вида информация стават част от световната мрежа. Получих подобна приблизителна бройка от двете организации, които постоянно измерват потока на информация - Facebook и Feedly, най-големия и дълбок агрегатор на новини. Половината от този поток от информация е на английски език. Дори ако приемем, че 90% от него са излишни, остават 5 млн. елемента, които на теория би трябвало да бъдат проверени.

Към момента най-добрият и единствен начин за отстраняване на фалшива информация е ръчната проверка на фактите. Възможностите за обработка на професионалистите, проверяващи фактите, обаче стигат до едва няколко хиляди статии на месец. Това не означава, че ръчната проверка на фактите е безполезна. Точно обратното. Тя е повече от всякога необходима, обикновено е добре изпълнена, а нейното въздействие върху общественото мнение далеч надхвърля всякакви количествено измерими мерки.



2. Технологичният прогрес определено е на страната на фалшивите новини.

Днешният най-нов и плашещ термин е "фалшиво надълбоко". Това е възможността да накараш някой да каже нещо в променено видео. Откъсът от текста на Раян Ресник от Vox представлява идеален бекграунд.

"През април BuzzFeed публикува демонстрация с участието на актьора и режисьор Джордан Пийл. Използвайки FakeApp, същият инструмент, използван при смяна на лицата на знаменитости в порновидеа, BuzzFeed взе стар видеоклип на президента Обама и размени устата му с тази на Пийл, който имитира Обама. Тези "дълбоко фалшива" информация може да бъде генерирана със свободно достъпен софтуер. Това е действие на живо - и невероятно реално.

И технологията се развива бързо. Във видеоклипа Пийл играе - чрез софтуера за размяна на лица - като кукловод с лицето на Обама. Не много отдавна този тип софтуер се е ограничавал до прехвърлянето на прости изражения на лицето и движения на устата от актьор към фалшиво видео. Сега софтуерът може да отчете широкообхватни движения на главата и очите без видно изкривяване."

За да обобщим, може да очакваме, че този вид експеримент ще се превърне в нещо нормално в бъдещите политически кампании. "Дълбоко фалшивите" новини ще причинят огромни щети, преди да излязат на показ.

3. Хипертаргетиране

Следващите изборни надпревари, особено в САЩ, ще имат големи предимства заради подобренията на новите възможности за таргетиране на съобщения както по точност, така и по обем. Ето припомняне от президентската кампания през 2016 г. в текст на Bloomberg:

"Тръмп имаше 5.9 млн. различни версии на реклами по време на президентската кампания и бързо ги тества, за да разпространи онези, които ангажираха най-много аудиторията във Facebook. Клинтън проведе 66 хил. различни вида реклами в същия период."

По време на работата ми в "Станфорд" разговарях с много хора за тези тенденции. Те се обединиха около едно твърдение: следващата генерация технологии, използвани в политиката, ще бъде огромен скок напред с много по-добра способност да таргетират хората. Вместо да говорят с няколко конкретни социални групи, следващите кампании ще достигат до всеки от 156-те млн. регистрирани гласоподаватели в САЩ с персонализирани съобщения.

Хипертаргетирането може да увеличи разпространението на фалшиви новини по две причини. Едната е, че границата между силната политическа пропаганда и фалшивите новини е тънка – в този смисъл президентската кампания през 2016 г. е предупреждение. Втората - лъжата, представена по персонализиран начин, вероятно ще бъде по-ефективна и по-малко видима, отколкото явна лъжа, публикувана в Twitter; така ще има дълготраен ефект.

4. Неограничени ресурси

Грешната информация ще продължи да бъде захранвана от достъпа до огромен обем ресурси. В Европа и Азия парите и ноу-хау ще дойдат съответно от Русия и Китай. И при двете има авторитарни режими с геополитически интереси. Москва няма да спре да се опитва да разруши Европа, като отслаби нейните институции и благоприятства появата на популистки и приятелски правителства. Досега тя работи отвъд очакванията.

Експерт по външната политика ми каза, че в Азиатско-Тихоокеанския регион Китай преследва същата цел. Демократичните страни като Австралия са на горещия стол, каза той.

Освен превъзходство в технологиите САЩ ще водят консолидирането на дезинформацията и по друга причина - политически разходи. През 2016 г. двете водещи партии изразходваха около 18 долара в различни послания за всеки, който е гласувал. Това е десет пъти повече, отколкото разходите за гласоподавател на президентските избори във Франция година по-късно.

През 2020 г. по-голяма част от тези средства ще отидат за внедряването на технологии като изкуствен интелект и хипертаргетиране за по-нататъшно разпространение на манипулирана информация.

5. Провалът на американското и европейското лидерство

Странното политическо лидерство на Америка не помага. Това е подценяване. Страната преживява разрушителен президент, който е постоянен лъжец. Подобно на предизборната кампания преди две години, президентството на Тръмп е изградено на постоянна лъжа, както скоро предаде екипа по проверка на фактите на Washington Post:

"Когато за пръв път стартирахме този проект за първите 100 дни на президента, той имаше средно 4.9 твърдения на ден. Но средният им брой продължава да нараства с времето, в което Тръмп е начело. В действителност през юни и юли президентът средно имаше 16 твърдения на ден. С други думи, през първата си година като президент Тръмп е направил 2140 лъжливи или подвеждащи твърдения. Сега, само шест месеца по-късно, той почти ги е удвоил.

Това има пряко въздействие върху способността на изпълнителната власт да се справи с проблема с невярната информация. Както бе припомнено от професор Франсис Фукуяма от "Станфорд", когото интервюирах през май:

"Мисля, че президентът на САЩ, в момента господин Тръмп, е най-големият доставчик на фалшиви новини от всички в САЩ и затова е много трудно да си представим, че администрацията му би се съгласила с регулаторен режим, който да направи по-трудно за него да изплюва всички тези неща, всички глупости, които той излива редовно. [Подробна регулация] просто няма да се случи".

В същото време Белият дом обвинява всички свои противници и опоненти за разпространението на фалшиви новини. Освен това американският президент е очарован от диктатори: Владимир Путин, Ким Чен Ун или Родриго Дутерте (двама от тях - руският и филипинският, използваха по свой начин социалните медии, единият като инструмент за външна политика, а другият, за да си осигури вътрешно сцепление). Това не дава никаква надежда за разрушаване на дезинформацията.

Що се отнася до Европа, тя не успя да приеме ролята си на главен регулатор на данните. Със забележителна последователност бюрократите в Брюксел продължават да се стремят към неправилната цел.

Те многократно осъждаха Google за нарушения, които обикновено навършваха 10 години; искат да принудят Apple да върне милиарди данъци в Ирландия - докато правителството не иска нищо. Воден от Германия, ЕС разработи правила за неприкосновеността на личните данни, чиито ефекти са несигурни за защитата на потребителите, а раздразнението е очевидно. Но лидерите на ЕС тепърва ще обръщат внимание и на лошото влияние на Facebook върху демократичните системи, намалявайки политическите реклами например.

Фредерик Филу e автор в блога за медии, технологии и бизнес модели Monday Note. "Капитал" публикува текста с неговото разрешение.
Искам да получавам маркетинг бюлетина
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (18 юни) Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (18 юни)

Разчистването в "Нова" продължава; БНТ потъва с над половин милион на месец; Йоана Панчева е новият изпълнителен директор на guts&brainsDDB; Забавен ръст на глобалните рекламни инвестиции и др.

18 юни 2019, 1148 прочитания

СЕМ отстрани Анета Милкова от конкурса за генерален директор на БНР СЕМ отстрани Анета Милкова от конкурса за генерален директор на БНР

До финалния етап на състезанието са допуснати петима кандидати

17 юни 2019, 1761 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

"Юбер България" помага на студенти за първата им среща с работодатели

Компанията организира две лекции преди кариерния форум във Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Климент Охридски"

Да си изградиш професия

В Института по строителство на Santa Fe College са едни от най-перспективните специалности във Флорида

Студенти от 17 до 71 години

Хора на всякаква възраст сменят професията си в Центъра за ускорено обучение на американския Valencia College

Половината от работните места за IT специалисти във Вашингтон са незаети

Освен различни компютърни специалности Northern Virginia Community College има и стажантска програма с Amazon

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
PR специалисти представиха платформа за анализ на кризисни комуникации

Проектът е дело на Любомир Аламанов, доц. д-р Александър Христов и Даниел Киряков

Garitage Park и казахските милиони

Големият имотен проект в София е собственост семейството на Аслан Мусин, който до 2012 г. е считан за дясна ръка на Назарбаев

Уверените стъпки на Zeazoo

От осем години Гергана Иванова и баща й Йордан Злогошки произвеждат обувки за босо ходене, а продажбите растат

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

20 въпроса: Полина Лъжанска

д-р Лъжанска е сред инициаторите на сайта CancerCare.bg и благотворителния маратон Race for the Cure

Пътят към голотата

Изложба с актова фотография на Георги Ст. Георгиев от началото на ХХ век