Борбата с фалшивите новини е изгубена битка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Борбата с фалшивите новини е изгубена битка

Shutterstock

Борбата с фалшивите новини е изгубена битка

Но има още начини да спечелим войната

7418 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Благодарение на мащаба, неограниченото финансиране, различните геополитически цели и глобалния провал в управлението дезинформацията изглежда невъзможна за удържане.

Ето пет причини защо борбата с фалшивите новини е изгубена битка.

1. Увеличаващата се разликата между обема и възможностите за обработка на информацията.

Всеки ден около 100 млн. вида информация стават част от световната мрежа. Получих подобна приблизителна бройка от двете организации, които постоянно измерват потока на информация - Facebook и Feedly, най-големия и дълбок агрегатор на новини. Половината от този поток от информация е на английски език. Дори ако приемем, че 90% от него са излишни, остават 5 млн. елемента, които на теория би трябвало да бъдат проверени.

Към момента най-добрият и единствен начин за отстраняване на фалшива информация е ръчната проверка на фактите. Възможностите за обработка на професионалистите, проверяващи фактите, обаче стигат до едва няколко хиляди статии на месец. Това не означава, че ръчната проверка на фактите е безполезна. Точно обратното. Тя е повече от всякога необходима, обикновено е добре изпълнена, а нейното въздействие върху общественото мнение далеч надхвърля всякакви количествено измерими мерки.

2. Технологичният прогрес определено е на страната на фалшивите новини.

Днешният най-нов и плашещ термин е "фалшиво надълбоко". Това е възможността да накараш някой да каже нещо в променено видео. Откъсът от текста на Раян Ресник от Vox представлява идеален бекграунд.

"През април BuzzFeed публикува демонстрация с участието на актьора и режисьор Джордан Пийл. Използвайки FakeApp, същият инструмент, използван при смяна на лицата на знаменитости в порновидеа, BuzzFeed взе стар видеоклип на президента Обама и размени устата му с тази на Пийл, който имитира Обама. Тези "дълбоко фалшива" информация може да бъде генерирана със свободно достъпен софтуер. Това е действие на живо - и невероятно реално.

И технологията се развива бързо. Във видеоклипа Пийл играе - чрез софтуера за размяна на лица - като кукловод с лицето на Обама. Не много отдавна този тип софтуер се е ограничавал до прехвърлянето на прости изражения на лицето и движения на устата от актьор към фалшиво видео. Сега софтуерът може да отчете широкообхватни движения на главата и очите без видно изкривяване."

За да обобщим, може да очакваме, че този вид експеримент ще се превърне в нещо нормално в бъдещите политически кампании. "Дълбоко фалшивите" новини ще причинят огромни щети, преди да излязат на показ.

3. Хипертаргетиране

Следващите изборни надпревари, особено в САЩ, ще имат големи предимства заради подобренията на новите възможности за таргетиране на съобщения както по точност, така и по обем. Ето припомняне от президентската кампания през 2016 г. в текст на Bloomberg:

"Тръмп имаше 5.9 млн. различни версии на реклами по време на президентската кампания и бързо ги тества, за да разпространи онези, които ангажираха най-много аудиторията във Facebook. Клинтън проведе 66 хил. различни вида реклами в същия период."

По време на работата ми в "Станфорд" разговарях с много хора за тези тенденции. Те се обединиха около едно твърдение: следващата генерация технологии, използвани в политиката, ще бъде огромен скок напред с много по-добра способност да таргетират хората. Вместо да говорят с няколко конкретни социални групи, следващите кампании ще достигат до всеки от 156-те млн. регистрирани гласоподаватели в САЩ с персонализирани съобщения.

Хипертаргетирането може да увеличи разпространението на фалшиви новини по две причини. Едната е, че границата между силната политическа пропаганда и фалшивите новини е тънка – в този смисъл президентската кампания през 2016 г. е предупреждение. Втората - лъжата, представена по персонализиран начин, вероятно ще бъде по-ефективна и по-малко видима, отколкото явна лъжа, публикувана в Twitter; така ще има дълготраен ефект.

4. Неограничени ресурси

Грешната информация ще продължи да бъде захранвана от достъпа до огромен обем ресурси. В Европа и Азия парите и ноу-хау ще дойдат съответно от Русия и Китай. И при двете има авторитарни режими с геополитически интереси. Москва няма да спре да се опитва да разруши Европа, като отслаби нейните институции и благоприятства появата на популистки и приятелски правителства. Досега тя работи отвъд очакванията.

Експерт по външната политика ми каза, че в Азиатско-Тихоокеанския регион Китай преследва същата цел. Демократичните страни като Австралия са на горещия стол, каза той.

Освен превъзходство в технологиите САЩ ще водят консолидирането на дезинформацията и по друга причина - политически разходи. През 2016 г. двете водещи партии изразходваха около 18 долара в различни послания за всеки, който е гласувал. Това е десет пъти повече, отколкото разходите за гласоподавател на президентските избори във Франция година по-късно.

През 2020 г. по-голяма част от тези средства ще отидат за внедряването на технологии като изкуствен интелект и хипертаргетиране за по-нататъшно разпространение на манипулирана информация.

5. Провалът на американското и европейското лидерство

Странното политическо лидерство на Америка не помага. Това е подценяване. Страната преживява разрушителен президент, който е постоянен лъжец. Подобно на предизборната кампания преди две години, президентството на Тръмп е изградено на постоянна лъжа, както скоро предаде екипа по проверка на фактите на Washington Post:

"Когато за пръв път стартирахме този проект за първите 100 дни на президента, той имаше средно 4.9 твърдения на ден. Но средният им брой продължава да нараства с времето, в което Тръмп е начело. В действителност през юни и юли президентът средно имаше 16 твърдения на ден. С други думи, през първата си година като президент Тръмп е направил 2140 лъжливи или подвеждащи твърдения. Сега, само шест месеца по-късно, той почти ги е удвоил.

Това има пряко въздействие върху способността на изпълнителната власт да се справи с проблема с невярната информация. Както бе припомнено от професор Франсис Фукуяма от "Станфорд", когото интервюирах през май:

"Мисля, че президентът на САЩ, в момента господин Тръмп, е най-големият доставчик на фалшиви новини от всички в САЩ и затова е много трудно да си представим, че администрацията му би се съгласила с регулаторен режим, който да направи по-трудно за него да изплюва всички тези неща, всички глупости, които той излива редовно. [Подробна регулация] просто няма да се случи".

В същото време Белият дом обвинява всички свои противници и опоненти за разпространението на фалшиви новини. Освен това американският президент е очарован от диктатори: Владимир Путин, Ким Чен Ун или Родриго Дутерте (двама от тях - руският и филипинският, използваха по свой начин социалните медии, единият като инструмент за външна политика, а другият, за да си осигури вътрешно сцепление). Това не дава никаква надежда за разрушаване на дезинформацията.

Що се отнася до Европа, тя не успя да приеме ролята си на главен регулатор на данните. Със забележителна последователност бюрократите в Брюксел продължават да се стремят към неправилната цел.

Те многократно осъждаха Google за нарушения, които обикновено навършваха 10 години; искат да принудят Apple да върне милиарди данъци в Ирландия - докато правителството не иска нищо. Воден от Германия, ЕС разработи правила за неприкосновеността на личните данни, чиито ефекти са несигурни за защитата на потребителите, а раздразнението е очевидно. Но лидерите на ЕС тепърва ще обръщат внимание и на лошото влияние на Facebook върху демократичните системи, намалявайки политическите реклами например.

Фредерик Филу e автор в блога за медии, технологии и бизнес модели Monday Note. "Капитал" публикува текста с неговото разрешение.

Благодарение на мащаба, неограниченото финансиране, различните геополитически цели и глобалния провал в управлението дезинформацията изглежда невъзможна за удържане.

Ето пет причини защо борбата с фалшивите новини е изгубена битка.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    pitashtia avatar :-|
    Питащият

    Фалшива тревога е тази за фалшивите новини . Хората ще се научат да ги разпознават и да се доверяват на почтените журналисти и медии . Истинската тревога е за големите лъжци , политиците . Вече имат конкуренция и попадат в кюпа с останалите . Това ги делегитимира.
    Проблемът е , че хората бавно се учат и трудно се ориентират засега . Трябва да им се помогне включително с образователни предавания, сайтове и във училището . Такава ще е реалността за в бъдеще . Както трябва да се научат да боравят с виртуалните пари,пазаруването онлайн, работата онлайн, ще трябва да се научат и да отделят истината от лъжата , фалшивите реклами от реалността .

  • 2
    zutobg avatar :-|
    Плеядска прашинка

    До коментар [#1] от "Питащият":

    Твърде оптимистично, засега аз виждам тъкмо обратното


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK