С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 окт 2018, 11:57, 21353 прочитания

Радж Рагунатан: Щастието се учи и само 10% от него се дължат на материални придобивки

Професорът по маркетинг и автор на книгата "Ти си умен, успешен, но дали си щастлив?" пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Визитка

Радж Рагунатан е професор по маркетинг в McCombs School of Business към University of Texas в Остин. Той изследва влиянието на решенията, които хората взимат, върху тяхното собствено щастие и удовлетвореност. Автор е на книгата "Ти си умен, успешен, но дали си щастлив?", която разглежда щастието сред хора с разнообразни професии и на различни етапи от живота им, търсейки възможни зависимости. "Капитал" разговаря с Радж Рагунатан за влиянието на рекламите, представящи идилични истории, върху потребителите, има ли връзка между познанията и щастието и може ли хората да се научат сами да бъдат щастливи.
Какви промени в поведението на потребителите наблюдавате през последните години и по-трудно ли е задоволяването на консуматорските им нужди?

Потребителите обикновено не се държат така, че да максимализират щастието си, и не мисля, че маркетолозите им правят услуга, защото те са най-заинтересовани от това да печелят, така че продават това, което потребителите бързо ще купят и ще чувстват, че имат нужда с цел да се почувстват щастливи. Рекламните съобщения помагат именно за това.


Важно е да разделим две категории потребителско поведение. Едната нека наречем "неквалифицирани активности", като например да гледаме телевизия, да бъдем във Facebook или да пием бира - не се изискват умения за това. Вторият вид изисква работа в дадена посока, като например карането на ски или научаването на нов език, дори общуването с приятели и познати изисква определени умения.

Първият вид активности са лесно достъпни, хората са привлечени от тях и в момента на действие ги правят щастливи. Телевизията например ги забавлява. В дългосрочен план обаче намалява щастието им, защото когато гледаш постоянно телевизия, седиш на едно място, не спортуваш, може би ядеш нездравословна храна и не ти помага да се развиваш и да учиш. Дейностите, за които се изискват някакви умения, са трудни в началото, но след това носят много ползи.

В интерес на маркетолозите е да стимулират неквалифицираните активности, които потребителите лесно ще усвоят, а те ще печелят от това.



На въпроса дали задоволяваме потребителските нужди - да, на повърхността, гледайки телевизията или пиейки бира, но не са задоволени по-дълбоките им нужди - да са щастливи и да живеят значим живот.

В тази връзка възможно ли е човек да бъде щастлив в свят, ориентиран към свръхконсумация?

Свръхконсумацията означава, че се прави нещо повече, отколкото е необходимото. Когато правиш това в контекста на храната, следва затлъстяване, в контекста на неквалифицирани активности като телевизията и Facebook - не научаваш нови неща и не се развиваш, и в контекста на всеки друг пример - това уврежда средата и намалява шанса хората да живеят добър живот.

Свръхконсумацията не е добра нито за щастието на човек, нито за развитието на обществото като цяло.

Според мен има начин да консумираме здравословно. Разбира се, всеки има нужда от храна, покрив над главата, както и да се забавлява, да пътува, да научава нови неща. Но винаги активностите, които изискват квалификация, трябва да бъдат повече, отколкото тези, които ни правят пасивен приемник.

Рекламите много често ни показват идилични картини на щастливи семейства, които, въпреки че зрителят знае, че са актьори, успяват да му повлияят да купи с цел да прилича на тях. Това здравословно ли е за потребителите?

В този случай има две нива на измама. Едното е, че това са актьори, не са истински, животът им е изигран сценарий. Второто и по-важно ниво е, че в реклама на бира например ни показват, че така може да имаш приятели, ще се забавляваш, ще намериш дори сродната си душа. А истината е друга - материалните продукти не ти носят приятели, не подобряват уменията ти, не ти дават свобода. Те не могат да задоволят по-дълбоките ни човешки нужди, но, гледайки тези реклами, запомняме историите и те стават нашия пример. Накрая си мислим, че не сме щастливи, защото нямаме тези продукти, затова подсъзнателно правим всичко възможно да се сдобием с тях. И след това за момент наистина сме щастливи, но след това се връщаме в изходно положение и става омагьосан кръг.

Затова и написах книгата ми, защото според мен дори някои хора да са много, много умни, те не могат да научат този основен урок, че има истински фактори, които ни правят щастливи, има и фалшиви такива. А ние не можем добре да ги разграничаваме.

Не трябва и да отричаме напълно, че материалните облаги не ни носят щастие или статут в обществото. Те могат да ни направят щастливи, но до едно определено ниво. Повече пари след един определен момент вече не ти носят щастие.

В САЩ и Западна Европа например сме на ниво, при което основните нужди на повечето хора са задоволени, но в по-бедните държави на много повече хора не са. Ако на тях кажем да не преследват парите, защото не носят щастие, те няма да ни послушат, защото трябва първо да го изпитат и сами да стигнат до този извод.

Смятате ли, че ако човек се чувства щастлив, има по-малко желание за развитие, не е склонен да прави промени и да поема рискове, за да не изгуби това, което има? Не е ли именно щастието целта, която ни кара да се развиваме?

Смятам за вярно, че когато е опрян до стената и няма какво да губи, човек поема рискове. Има истории на предприемачи, развили иновативни бизнес идеи, които са тръгнали от нищото. Но ако погледнем данните за това кой е най-креативен или иновативен, се оказва, че това не са основно бедни хора, които променят живота си.

Не мисля, че успелите хора поемат по-малко рискове или са по-малко креативни. Стив Джобс, Джеф Безос, Бил Гейтс са примери за това. Трябва да променим разбирането, че щастието ни прави по-мързеливи, непродуктивни, немотивирани и по-малко креативни.

Всъщност проучвания сочат, че щастливите хора са по-здрави и си взимат по малко болнични дни от работа, те са по-кооперативни, а големите идеи и проекти никога не са дело само на един човек, те са резултат от колаборация между хората в екипа. Според проучванията щастливите хора изкарват и повече пари. Ако принадлежите към 25% от най-щастливите хора, ще получавате 30% по-висока заплата. Разбира се, компаниите няма да ви плащат повече само защото се усмихвате много, а ако сте по-продуктивни и креативни.

Например кога ще се представите по-добре в тенис мач? Когато сте добре отпочинали, времето е хубаво и слънчево и се чувствате енергизирани и въодушевени или когато сте напрегнати, не сте се нахранили добре и т.н. Но целта обаче е на първо място да правите нещо, което обичате и ви кара да се чувствате добре.

Образованите хора по-малко щастливи ли са?

Има наистина предположения, че колкото повече човек знае, толкова повече внимава за нещата, които се случват наоколо, и вероятно става по-циничен, отколкото ако живее в малко село, без интернет и не знае какво се случва по света, няма как да се сравнява с другите хора и е доволен от постигнатото.

Според проучвания обаче все пак едва 10% от щастието на човек се дължат на неща като слава, пари, материални придобивки. Петдесет процента зависят от генетичните предпоставки, а останалите 40% зависят от това, което човек мисли, анализира и как възприема света около него.

Това означава ли, че може да се научим как да сме щастливи?

Да, това е като всяко друго умение, трябва да се положат усилия в правилната посока, за да се случи.

Науката казва, че за да сме щастливи, първото условие е основните ни нужди да бъдат задоволени - храна, дрехи, медицински грижи. Следват още три условия. Първо, човекът да бъде майстор в нещо, да знае, че има добри умения в някоя сфера. Второ, да има принадлежност към някого, с когото има дълбока емоционална и социална връзка, да бъде себе си с въпросния човек. Третото е свобода да може да взима решения сам за живота си. Последно и най-важно обаче е нагласата, дали гледаме света през очила, които са повече позитивни или повече негативни.

Интервюто взе Сирма Пенкова
Искам да получавам маркетинг бюлетина
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

11 април 2019г.
Sofia Event Center

capital.bg/ecommerce

Конференция Стратегии за електронна търговия


Запазете своето място сега


Акценти в програмата:


  • Тенденции при онлайн пазаруването и нови бизнес модели в ерата на онлайн търговията
  • Иновативни услуги и ритейл стратегии
  • Бъдещето на физическите магазини и кои са най-добрите магазини в Европа
  • Как компаниите да предоставят най-доброто дигитално и физическо преживяване на своите клиенти
  • Как технологиите променят начина, по който пазаруваме
  • Нови форми на електронни разплащания
  • Иновации в логистиката при електронната търговия
  • Нарастващата значимост на маркетплейс платформите и какво следва за тях

Към регистрацията

Прочетете и това

Новите дрехи на Vogue Новите дрехи на Vogue

Американската медийна група Condé Nast променя бизнес модела си в опит да спаси печатните си издания

22 фев 2019, 881 прочитания

За Брюксел здрав, за съда - болен 8 За Брюксел здрав, за съда - болен

Съдът е разпоредил проверка на болничния лист на Константин Каменаров, заради който делото срещу него беше отложено за шести път

20 фев 2019, 4697 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Стажове, стипендии, конкурси (18 - 24 февруари)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Каква е ползата от обучението на юристите

По-добрите съдебни процедури водят след себе си до по-висок икономически растеж

Стажове, стипендии, конкурси (11 - 17 февруари)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

PwC България подкрепя студенти и докторанти по педагогически специалности

Консултантската компания ще даде на 11 младежи едногодишни стипендии и едномесечен стаж по специалността

Стажове, стипендии, конкурси (4 - 10 февруари)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (9 октомври)

Избраха победителите в конкурса "Сайт на годината"; Новата програмна схема на БНТ показва отказ от сериозни теми за сметка на развлекателни жанрове; Ива Григорова е новият директор "PR бизнес" в Publicis One и др.

Новите дрехи на Vogue

Американската медийна група Condé Nast променя бизнес модела си в опит да спаси печатните си издания

Ерик Рубин: Ако една държава контролира енергията ви, тя има огромна власт над вас

Американският посланик пред "Капитал" за активизирането на САЩ срещу Русия и Китай на Европа и Балканите

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кино: "Трафикантът"

Митът няма възраст в най-негероичния филм на Клинт Истууд

Хумус сапиенс

Заведение от европейската верига Hummusbar отвори врати в София

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 8

Капитал

Брой 8 // 23.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 23.02.2019 Прочетете