Гражданите в България нямат доверие на медиите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гражданите в България нямат доверие на медиите

Едва 10% от гражданите смятат, че българските медии са независими

Гражданите в България нямат доверие на медиите

63% от тях са зависими според изследване на "Алфа рисърч" и фондация "Конрад Аденауер"

Весислава Антонова
4569 прочитания

Едва 10% от гражданите смятат, че българските медии са независими

© Георги Кожухаров


Две трети от българските граждани - 63%, смятат, че медиите в страната са зависими в работата си. Това показва изследване на фондация "Конрад Аденауер" и "Алфа Рисърч" за свободата на медиите и доверието в международните институции и държави. Проучването е национално представително, а изводите в него са направени на базата на 1027 преки лични интервюта с пълнолетни граждани в цялата страна през септември 2018 г.

Според изследването на "Алфа рисърч" състоянието на медийната свобода в България остава без промяна в сравнение с предходни години. "Журналистите често работят под заплаха, пазарът е малък и непрозрачен. "Репортери без граници" подрежда България на 111-о място по свобода на медиите от общо 180 страни в класацията за 2018 г. Тя е на последно място в Европейския съюз, въпреки, че като негов член се задължава да спазва стандартите", коментира ръководителят на медийната програма за Югоизточна Европа на Фондация "Конрад Аденауер" Хендрик Зитих.

Едва 10% от българите вярват в независимостта на медиите в страната. Този резултат затвърждава ниските стойности от предходната 2017 г. Доверието в работата на журналистите също е ниско: само 9% от анкетираните смятат, че журналистите отразяват актуалните събития достоверно. "За една страна членка на Европейския съюз тези резултати са плашещи", каза Зитих и допълни, че "медиите могат да изпълняват функцията си на наблюдател и на контролна инстанция в демократичното общество само ако работят независимо от политиката и бизнеса. Единствено по този начин доверието в медиите може да се възвърне", според Хендрик Зитих.

Висок е процентът на гражданите, които имат средно доверие в журналистиката - 55%. Според изследователя в "Алфа рисърч" Нели Диева тези данни показват, че участниците в проучването оценяват индивидуалния принос и качеството на работата на журналистите. "На тях те вярват в по-висока степен, отколкото на медиите като цяло", уточни тя.

Телевизията е най-използваният и достоверен източник на информация за хората. Въпреки че тя губи част от своята популярност по отношение на използваните медии, е гледана от 83% от участниците в проучването и с това далеч надхвърля резултатите на останалите видове медии. Четенето на новинарските онлайн портали е на второ място в класацията, като източник на информация за 28% от интервюираните хора. Следват социалните мрежи като Facebook и Twitter и печатните медии с по 21% и радиото с 19%.

Анализаторът от "Aлфа рисърч" Нели Динева обясни, високото доверие към телевизиите с масовото им присъствие във всекидневието на българина.

Уебсайтовете на публичните институции и неправителствените организации са малко използвани като източник на информация. Те се използват основно за справки. По отношение на възрастта на потребителите ситуацията е сравнима с други страни. В сравнение с останалите възрастови групи младото поколение гледа по-малко телевизия и използва повече онлайн медиите. И по отношение на доверието телевизията води класацията.

60% от българите се доверяват на телевизионните новини. С голяма разлика следват онлайн новинарските портали, социалните мрежи, печатните медии и радиото. Разпространението на невярна информация продължава да играе важна роля. По-голямата част от анкетираните смятат, че тя се разпространява главно чрез печатните медии (37%) и социалните мрежи (35%).

Голям дял от анкетираните са посочили, че печатните медии (37%), социалните мрежи (35%) и дори телевизията - 20%, като най-големи разпространители на фалшиви твърдения (при възможност за няколко отговора).

Гражданите нямат представа какво представлява саморегулацията в медиите - 72% не са чували нищо за това, а 21% "донякъде" знаят. Едва един от всеки 20 анкетирани (5%) е отговорил с "да".

Данните от изследването на "Алфа рисърч" показват, че по-ниско образованите и младите на възраст 18-30 години не се интересуват от политика и най-често са податливи на негативни политически послания в медиите.

Изследването показва, че гражданите имат най-голямо доверие в Европейския съюз. Стойностите обаче са леко спаднали през 2018 г. до 34% в сравнение с 2017 г., когато са били 38%. Разлика има и в доверието спрямо НАТО (сега 21%, през 2017 27%). Що се отнася до доверието в други държави, Германия (30%) се нарежда преди Русия (27%). САЩ печелят доверието само на осем процента от гражданите.

Според програмния директор на фондация медийна демокрация и преподавател в журналистическия факултет на Софийския университет доц. Орлин Спасов има тотална липса на политическа воля за справяне със сериозните проблеми в медийната среда. " Факт е, че има липса и дори отказ от политическо действие от страна на партиите, а и те нямат интерес при толкова "медии", готови да обслужват властта. При подобна заявка те имат интерес от топли отношения с тези медии", каза Спасов. С ирония той коментира, че като следи последните твърдения на управляващите и лично на премиера Бойко Борисов, които твърдят, че в страната има пълна свобода на медиите, няма да се изненада политиците да се окажат въпросният 1% от анкетираните, за които медиите са "напълно независими".

Две трети от българските граждани - 63%, смятат, че медиите в страната са зависими в работата си. Това показва изследване на фондация "Конрад Аденауер" и "Алфа Рисърч" за свободата на медиите и доверието в международните институции и държави. Проучването е национално представително, а изводите в него са направени на базата на 1027 преки лични интервюта с пълнолетни граждани в цялата страна през септември 2018 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK