1. Колко харчим (или как Netflix изяжда онлайн новините)

В САЩ за периода 2015–2017 г. средният доход преди облагане с данъци е нараснал с 5.6%. В същото време парите, изразходвани за забавление във всичките му форми, нарастват с 12%. Това е два пъти по-висок процент от този на дохода и четири пъти по-висок от инфлацията за периода по данни на Службата по трудова статистика (Bureau of Labor Statistics - BLS).

Сега нека ограничим това до сегмента на видео по заявка (Netflix, Hulu и т.н.), и то в краткосрочен план. За периода 2017–2019 г., докато инфлацията беше 4.5%, разходите, отпуснати за абонаменти за видео по заявка, скочиха със 17.5%. За най-заможните домакинства в САЩ данните на BLS показват ръст от 159% в разходите за видеострийминг за периода 2013–2016 г.

Разбира се, тенденцията е глобална. В Швеция, където потресаващите 27% от хората плащат за онлайн новини, те харчат по-малко от 16 долара на месец за дигитален абонамент и по-малко от 8 долара за печатни медии. И говорим за богата държава с висока медийна грамотност.

Във Франция разходите за абонамент за видео по заявка са нараснали със 73% между 2008 г. и 2017 г., най-вече движени от Netflix, въпреки че Canal+ въведе този жанр през 1984 г. Но силната защита на канала в конкурентната среда го ограничи както в иновациите, така и във възможността за разбиране на нуждите на потребителите.

Разходите за мобилни планове следват идентична тенденция - нарастват по-бързо от инфлацията. Отново, най-заможните домакинства в САЩ харчат средно 1754 долара през 2017 г., което представлява увеличение с 22% за четири години, почти петорна инфлация.

При повечето от гореизброените говорим за разходи, които не са съществували преди 15 или 20 години. Оттук идва и ужасният ефект на ножица за новинарския сектор.

2. Прекарано време

Идентичен сценарий се разви и за времето, отделено за потребление на медии.

Между 2010 г. и 2018 г. ежедневното четене на вестник намалява наполовина, от 25 на 12 минути, докато четенето на списания намалява с 38% от 24 на 15 минути.

В същото време между 2010 г. и 2018 г. използването на мобилни устройства достигна от 8% от минутите, прекарани в различни медии (радио и телевизия не се включват), до солидна една трета от времето на медиите.

Следователно и разходите за реклама значително се промениха.

Проблемите на печата не са приключили. Времето, прекарано на десктоп и мобилни устройства, е синхронизирано с рекламите. Печатните издания обаче все още привличат 7% от разходите за реклама само за 3% от прекараното време на потребителите в тях. Затова имат още много за губене.

3. Заключения (засега)

Един-eдинствен абонамент на домакинство ще се превърне в система "победителят печели всичко", в която няколко бранда ще ограбят всички останали. Не повече от пет компании на всеки пазар могат да останат в читателското полезрение и да поддържат значителни нюзруми.

Останалите все още са изправени пред значително свиване. Повечето редакции няма да разполагат с достатъчно ресурси за голям обхват и ще трябва да се фокусират върху това, което клиентите им ценят повече, като местно, специализирано или свързано с услуги съдържание.

Парите и времето са повече от всякога преплетени. Медиите, които успеят да убедят своите читатели, че цената, която искат, е с цел да спестят ценното им време, ще имат силно стойностно предложение (това е теренът на The Economist например).

Дните на печатните медии са преброени. Ежедневните вестници по-добре да се примирят и да се преориентират към силни седмичници, разпространявани по много оптимизиран начин, съчетани със силни сайтове и приложения.

Фредерик Филу e автор в блога за медии, технологии и бизнес модели Monday Note. "Капитал" публикува текста с негово разрешение.