ПИК-ът на отровената среда
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ПИК-ът на отровената среда

Собственикът на ПИК Недялко Недялков продължи с открито изнудване на кандидата на "Демократична България" за кмет на София Борислав Игнатов, заплашвайки го, че ако не се оттегли от изборите, ще пусне още снимки на приятелката му.

ПИК-ът на отровената среда

Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката

Весислава Антонова
15633 прочитания

Собственикът на ПИК Недялко Недялков продължи с открито изнудване на кандидата на "Демократична България" за кмет на София Борислав Игнатов, заплашвайки го, че ако не се оттегли от изборите, ще пусне още снимки на приятелката му.


Темата накратко
  • Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката.
  • Казусът е много опасен, защото показа, че личното пространство на никого не е защитено от брутално нахлуване.
  • Надеждите, че оттук може да започне оздравителен процес за българските медии, са крехки.

Вече е официално. Свободният полет на българската публична среда към калното блато на НЕжурналистиката приключи с тъп удар в поредното дъно. Това се случи миналата седмица, когато кафявият сайт "ПИК" публикува интимни снимки на приятелката на кандидата за кмет на София от "Демократична България" Борислав Игнатов. Не е ясно дали разпространението им ще постигне целта си да навреди на кампанията и репутацията му, но безогледната злоупотреба с личното пространство на един човек предизвика вълна от отвращение към изпълнителите й и на съчувствие и подкрепа към жертвата.

Казусът с публикуването на позорящите снимки се оказа демаркационна линия, която за първи път ясно очерта разликата между журналистика и това, което иска да мине за нея.

Зад етичните стандарти в професията се обединиха както отделни журналисти, така и медии заедно с политици от целия спектър и асоциации на професионалисти в комуникациите. Въпросът е дали от тази точка ще започне оздравителен процес за българската журналистика, или със следващия скандал проблемът ще се забрави.

С други думи, ако не започне залезът на модела на "ПИК" и ако не видим институционален отпор и делегитимирането му от политическата класа, то всички декларации ще си останат само думи. А България ще се срине още повече към дъното на класациите за медийната среда.

Защо беше официалното дъно

Нека кажем ясно защо действията на ПИК предизвикаха толкова остро възмущение на гилдията. Първо, защото те не бяха просто нарушаване на принципите, по които журналистиката работи. Снимките нямат информационна стойност за обществото. Но с публикуването им беше уязвено човешкото достойнство на жена, която дори не е публична личност.

Второ, стана ясно, тези снимки са били използвани за психически тормоз над нея и по този случай дори има разследване на МВР. Тяхното разпространение на практика е вторична виктимизация на жертвата.

И трето, грозната случка показа, че живеем в общество, в което интимното пространство на всеки човек може да бъде грубо погазено и употребено в кални политически войни. Ако остане без институционална реакция, това ще е опасна диагноза за състоянието на демокрацията и правото в България.

Какво от това за модела "ПИК"

От години е ясно, че кафявият сайт съществува, за да изпълнява мръсни поръчки на властта - от пропаганда, през дезинформация за разделяне на обществото до очернящи кампании и психически тормоз над политически опоненти и критикуващи властта обществени фигури, както и журналисти. В замяна е легитимиран от същата тази власт по редица начини - през директно наливане на средства за реклама, захранване с ексклузивна информация и интервюта и протекция (от данъчно и друго преследване). ПИК никога не е бил медия и това, което работещите за него правят всеки ден, НЕ може да се нарича журналистика. Приравняването на дейността му към тази област се дължи основно на легитимиращите го институции.

За първи път част от журналистите реагираха. "Това не е журналистика. И ние категорично се противопоставяме на опитите да се нарича така", заявиха подписалите позицията "Днес е денят!", сред които повече от 25 печатни, онлайн и електронни медии и над 60 журналисти в лично качество, като броят им продължава да расте. А Асоциацията на европейските журналисти - България, призова партии и организации да заявят, че няма да рекламират и да се изявяват в сайтове, разпространяващи клевети и компромати.

Двете обединения на компаниите за връзки с обществеността - БАПРА и БДВО, коментираха казуса като кибернасилие. Българската асоциация на комуникационните агенции, в която членуват водещите рекламни и медия агенции, заяви, че не разполага с инструменти да задължи членовете си да не работят с "извършителите на този престъпен акт на сайта ПИК", но се надяват, че препоръката да не се подкрепят подобни медии от нейни членове ще бъде чута. "Често рекламодателите не знаят предварително къде точно се появява тяхната онлайн реклама, но вярваме, че ще започнат да обръщат повече внимание на по-прецизното таргетиране и избягване на сайтове с неетично съдържание, които биха навредили на техния имидж", заявиха от БАКА.

Водещи политически партии казаха пред ClubZ, че няма да използват ПИК за политическа реклама. Малко преди това стана ясно, че ГЕРБ, ВМРО, АТАКА и НФСБ са имали договори със сайта за евроизборите. Ако ангажиментът им остане само на думи, президентът Радев ще се окаже прав да ги обвинява в лицемерие. В изявлението на президентската институция след случая се казва: "Двулична е позицията на политици и партии, които публично осъдиха този уродлив подход, но същевременно легитимират "медиите", които го прилагат, с подкрепа, участие и близки лични отношения."

С публикация по този повод под заглавие - "Българските медии се обединяват с гняв срещу "порно-журналистиката" в страната", излезе днес и Би Би Си. Медията се позовава на декларацията на Асоциацията на европейските журналисти в България "Не на порно журналистиката". Цитира и позицията на президентската институция.

Акцията на ПИК зададе изключително лош тон на предизборната кампания, но анализатори, с които "Капитал" разговаря (виж мненията им по-долу), смятат, че вредният ефект върху обществото е по-голям. "Самият факт, че е възможно тези снимки да се появят, говори за една доста отровна публична среда", смята експертът Александър Христов.

А надеждата, че от случая ще започне оздравителен процес в гилдията, трая кратко. Дни по-късно верига от медии, някои от които подписаха декларацията "Днес е денят!", се включи в разпространяване на анонимна информация за готвен преврат срещу властта - без елементарна проверка и потърсена позиция на засегнатите страни. ПИК-ирането надолу продължава.

Д-р по политология и преподавател в СУ

Ружа Смилова: Симбиозата "скандални медии - управляващи" нанася трайни щети на публичната среда

Опорочаването на медийната и публичната среда е постепенен процес, свързан със захващането на държавата от сенчести политико-бизнес интереси. Този процес е успешен именно защото става с мълчаливото бездействие на засегнатите – журналисти, политици, наблюдатели, анализатори. Журналистическите стандарти са мъртви, ако не са системно практикувани, а те у нас определено не се практикуват от най-тиражните медии, които задават облика на цялата медийна среда. В този процес на опорочаване, нека подчертая, управляващите партии и политици играят водеща роля - сътрудничейки с подобни медии, те подхранват бизнес моделите им. Симбиозата "скандални медии – управляващи" се е доказала като взаимноизгодна сделка, която нанася трайни щети на публичната среда и уврежда качеството на демокрацията в България.

Управляващият партньор в SiteMedia Consultancy

Любомир Аламанов: Законът на джунглата приканва всички да станат зверове, за да оцелеят

Изборите ще минат, а ние ще трябва да живеем в общество, в което е възможна виктимизация на елементи от личния живот на всеки гражданин. Общество, в което всеки може да стане жертва на насилници и няма ефективен начин на защита освен обратно насилие. Общество, в което действа законът на джунглата и приканва всички да станат зверове, за да оцелеят. Огромна вина има политическата класа, че допусна да се стигне до това положение. И обезверено, обществото да се лута между крайности и да не вижда път напред.

Медийният експерт

Георги Лозанов: Опитът за консенсус по професионалните стандарти се разклати

Няма съмнение, че тази реакция е най-мащабният консенсус през последните години на тема професионални стандарти. Това обедини журналистите и показа, че те са чувствителни към въпроса как и от кого се използва етикетът журналистика. Не искам да съм песимист, но първоначалната надежда отпреди няколко дни, че професионалната среда ще се промени, бе разклатена в момента, в който медиите отново се поддадоха на псевдоинформация и масово публикуваха новината за готвен преврат в държавата без доказателства, без ясен източник на информацията.

Управляващият партньор в "Параграф 42"

д-р Александър Христов: Насади се страх, че личното ти пространство може да бъде нарушено с брутален взлом

Случаят е изключително опасен за обществото – той насажда страх, че каквото и да правиш, личното ти пространство може да бъде нарушено с брутален взлом. Ако си публична личност – добре, така или иначе политическата или гражданската ангажираност винаги е свързана с определено ниво на хейт, който човек се налага да търпи. Но за хора, които нямат подобен профил, навлизането в личното им пространство е недопустимо както от морална, така и от комуникационна гледна точка.

Преподавателят в журналистическия факултет на СУ

доц. Жана Попова: ПИК не е медия, журналистите трябва да кажем какво е медията

Най-накрая полето на медиите и полето на журналистиката бяха ясно разделени. Това е границата, която беше добре охранявана с бодливата тел на собствеността. Най-накрая журналистите, всекидневните автори, казаха на медийните собственици, че не искат да работят в такива "пикообразни" медии, че искат да не ги замесват в икономическите интереси на собственика, че не искат да използват имената им. И медийните собственици разпознаха много ясно този протест срещу "пикостта" в медиите им. ПИК не е медия. Не е редно определението какво е "онлайн медия" да бъде взимано от Изборния кодекс, както правят депутатите, за да решат на кого да дават медийни пакети за изборите. Ние, журналистите, трябва да кажем на аудиторията си какво е медията.

По темата работи и Зорница Стоилова

Темата накратко
  • Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката.
  • Казусът е много опасен, защото показа, че личното пространство на никого не е защитено от брутално нахлуване.
  • Надеждите, че оттук може да започне оздравителен процес за българските медии, са крехки.

Вече е официално. Свободният полет на българската публична среда към калното блато на НЕжурналистиката приключи с тъп удар в поредното дъно. Това се случи миналата седмица, когато кафявият сайт "ПИК" публикува интимни снимки на приятелката на кандидата за кмет на София от "Демократична България" Борислав Игнатов. Не е ясно дали разпространението им ще постигне целта си да навреди на кампанията и репутацията му, но безогледната злоупотреба с личното пространство на един човек предизвика вълна от отвращение към изпълнителите й и на съчувствие и подкрепа към жертвата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    event_horizon avatar :-|
    event_horizon

    През 2014 г. Цацаров изпрати поздравително писмо дo ПИК по повод годишнина на сайта, в което отбелязваше, че "нарастващата ви популярност се дължи на труда, професионализма и ентусиазма на целия екип".

    https://www.dnevnik.bg/analizi/2019/09/11/3961765_svobodata_na_slovoto_ne_e_absoljutna_-_sudebnite_dela/

    Цацаров, кaк щe ce почуcтвaш aкo кaфявитe пeefcки буxaлки тe покaжaт в cъщитe нeудoбни пози. Cигуpнo вeчe тe "дъpжaт" c подoбни cнимки.

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Наивно очаквах много повече от описания горе нов тур на калните борби Пеевски-Прокопиев. Но явно опираме до способности и редакционна политика...

    Не се нуждая от убеждаване, че Пеевските са парцали и не съм ги докосвал никога.

    Но нека погледнем и гредата в Капиталското око, когато се намятат с плаща на журналисти. Хлъзнали са се в патризанско бранене, а всъщност 9/10 от този материял би трябвало да е посветен на държавната разправа със Силвия Великова!
    Държавата, която налага цензура и отстранява инакомислещите е кардинално по-страшният проблем от незаконното публикуване от лайняна медия на разюздани изпълнения на една млада жена. Ако това беше момичет от магазин на Графа, а не жената до архитекта, дали щеше да кипне тоя шум?

    От дългогодишните си впечатления от общуването с Капитал мога да направя няколко нерадостни извода:

    1. Капитал е за мен единствената БГ медия, в която не присъстват външни автори, освен Братерский и пействането на фейбуци на Смилов, Гого Лозанов, Илиян Василев, Оги Минчев и още няколко авери от същата като Икономедийната хранилка - Америка за БГ;
    2. Капитал е за мен единствената БГ медия, в която не присъства другата гл.т.;
    3. Капитал е за мен единствената БГ медия, в която поголовно се преписва и преразказва единствено от 3-4 неолиберални англосаксонски медии, независимо дали става дума за Китай, Внецуела, Израел, Италия, Гърция или която и да е друга държава със свои медии. Връх на нахалството е, че претендиращите да са журналисти ги подписват като свои. Случката с двата репортажа на ройтерс, обединени и подписани като автор от Деян Димитров не е просто скандал - това е престъпление! Но както бате Бойко просто къса партийната книжка на осветените крадльовци, вероятно и на крадльото на интелектуална собственост ДД просто са му размахали пръст;
    4. Капитал е за мен единствената БГ медия, в която няма интервюта. Говоря за истински, а не за онова откровено заяждане с Манолова от тандема Йово и същия онзи Деян;
    5. Капитал е за мен единствената БГ медия, в която само веднъж на високосна година се публикува някакъв сносен анализ. През останалото време четем единствено разширени информации;

    Мога да пиша и още. Смисъл няма.

    Е, ако това смятате за журналистика, късайте си дипломките, капиталци!



  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    *материАл

  • 5
    aussie avatar :-|
    aussie

    Гледах клипа, хаха доста професионално, колкото до публикуването му по-добре сега когато е кандидат за кмет отколкото когато стане кандидат за президент. Тогава срама за нацията ще е световно известен :)

  • 6
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Чудя се как живее този нещастник Недялко Недялков!

  • 7
    b.davidkov avatar :-|
    masay


    До коментар [#] от "
    aussie
    ":

    Събитието има два етапа: порно изпълнението и публикуването му. Либералните моралисти бият по второто и неглижират параноичната хрумка да се документира тая отврат.Не смятам, че на нормално човешко същество ще му хрумне да натиска с обувка вибратор във влагалището на друго нормално човешко същество.
    Това, че кандидатът на сините сега спи с второто същество няма никакво отношение към хрумката.

  • 8
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#7] от "masay":

    Честно казано не мислех да подхващам тая тема, макар размишленията ми да са в същата посока, защото ми е досаден блудкавия речетатив, който ще последва, а в либералното лицемерие в случая има и отчетлива партизанска нотка.

    Миналата седмица ми извиха ръцете да водя лекция за отклоненията в поведението.
    Тезата ми там беше, че начинът за възприемане и оценка на всеки факт от действителността се определя от нашия морал, така че универсална морална мярка кое е отклонение и кое не, няма, макар във всяко общество във всеки етап от неговото развитие да битуват приоритетни оценъчни категории. С които индивидът не е длъжен да се съобразява, но рискува да бъде заклеймен.

    Сред надстроечните категории моралът е приоритетна. Той е съвкупност от цивилизационни ценности, религиозни традиции, национална култура, понятиен механизъм за различаване на добро и зло, обществено среда, образование, култура, семейство и пр. Тази категория е филтърът, през който индивидът пречупва, възприема и оценява действителността.

    В морала не е като в политиката. Няма и тако, и вако, т.е. едно явление се възприема или с положителна конотация, или с отрицателна според ценностната система на възприемащия.

    Разбира се, хората повдигнаха и темата с въпросното порно - укоримо ли е? Посъветвах ги да решат сами: като се приберат у дома с партньора си, склонни ли са направят същото и да се заснемат. Така ще дадат своята оценка за нещото.

    Това бих предложил да направят и моите потенциални опоненти...







  • 9
    bgecheva avatar :-|
    Boriana Gecheva

    Бих попитала авторката на анализа две-три неща:
    1. Би ли участвала доброволно в подобно порно, дори само от любопитство? Какво е мнението й за главната героиня в него? Би ли я приела с отворени обятия в семейството си?
    2. Обикновено за някои медии се ползва определението "жълти", като характеристика да несериозност. Кафявият цвят е алюзия за нацизъм. Това ли иска да ни внуши авторката в желанието си да блесне с остро перо? В унисон ли е със журналистическата етика, която за съжаление е в голям дефицит изобщо?

  • 10
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    До коментар [#2] от "D-r D":

    По света жълтата журналистика е за забавление на простолюдието. Истинската опасност е поръчковата журналистика, когато се списва от професионалисти. Нарича се пропаганда.

    Проблемът у нас е автоцензурата, когато авторите на публицистика са принудени да се съобразяват с медийната политика на редакцията наложена от собственика й, който най-често е олигарх.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK