ПИК-ът на отровената среда
Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката


Получавайте най-важното и интересно от маркетинга: новини, рекламни кампании, обяви за работа
- Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката.
- Казусът е много опасен, защото показа, че личното пространство на никого не е защитено от брутално нахлуване.
- Надеждите, че оттук може да започне оздравителен процес за българските медии, са крехки.
Вече е официално. Свободният полет на българската публична среда към калното блато на НЕжурналистиката приключи с тъп удар в поредното дъно. Това се случи миналата седмица, когато кафявият сайт "ПИК" публикува интимни снимки на приятелката на кандидата за кмет на София от "Демократична България" Борислав Игнатов. Не е ясно дали разпространението им ще постигне целта си да навреди на кампанията и репутацията му, но безогледната злоупотреба с личното пространство на един човек предизвика вълна от отвращение към изпълнителите й и на съчувствие и подкрепа към жертвата.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
13 коментара
През 2014 г. Цацаров изпрати поздравително писмо дo ПИК по повод годишнина на сайта, в което отбелязваше, че "нарастващата ви популярност се дължи на труда, професионализма и ентусиазма на целия екип".
svobodata_na_slovoto_ne_e_absoljutna_-_sudebnite_d ela/
https://www.dnevnik.bg/analizi/2019/09/11/3961765_
Цацаров, кaк щe ce почуcтвaш aкo кaфявитe пeefcки буxaлки тe покaжaт в cъщитe нeудoбни пози. Cигуpнo вeчe тe "дъpжaт" c подoбни cнимки.
Наивно очаквах много повече от описания горе нов тур на калните борби Пеевски-Прокопиев. Но явно опираме до способности и редакционна политика...
Не се нуждая от убеждаване, че Пеевските са парцали и не съм ги докосвал никога.
Но нека погледнем и гредата в Капиталското око, когато се намятат с плаща на журналисти. Хлъзнали са се в патризанско бранене, а всъщност 9/10 от този материял би трябвало да е посветен на държавната разправа със Силвия Великова!
Държавата, която налага цензура и отстранява инакомислещите е кардинално по-страшният проблем от незаконното публикуване от лайняна медия на разюздани изпълнения на една млада жена. Ако това беше момичет от магазин на Графа, а не жената до архитекта, дали щеше да кипне тоя шум?
От дългогодишните си впечатления от общуването с Капитал мога да направя няколко нерадостни извода:
1. Капитал е за мен единствената БГ медия, в която не присъстват външни автори, освен Братерский и пействането на фейбуци на Смилов, Гого Лозанов, Илиян Василев, Оги Минчев и още няколко авери от същата като Икономедийната хранилка - Америка за БГ;
2. Капитал е за мен единствената БГ медия, в която не присъства другата гл.т.;
3. Капитал е за мен единствената БГ медия, в която поголовно се преписва и преразказва единствено от 3-4 неолиберални англосаксонски медии, независимо дали става дума за Китай, Внецуела, Израел, Италия, Гърция или която и да е друга държава със свои медии. Връх на нахалството е, че претендиращите да са журналисти ги подписват като свои. Случката с двата репортажа на ройтерс, обединени и подписани като автор от Деян Димитров не е просто скандал - това е престъпление! Но както бате Бойко просто къса партийната книжка на осветените крадльовци, вероятно и на крадльото на интелектуална собственост ДД просто са му размахали пръст;
4. Капитал е за мен единствената БГ медия, в която няма интервюта. Говоря за истински, а не за онова откровено заяждане с Манолова от тандема Йово и същия онзи Деян;
5. Капитал е за мен единствената БГ медия, в която само веднъж на високосна година се публикува някакъв сносен анализ. През останалото време четем единствено разширени информации;
Мога да пиша и още. Смисъл няма.
Е, ако това смятате за журналистика, късайте си дипломките, капиталци!
*материАл
Гледах клипа, хаха доста професионално, колкото до публикуването му по-добре сега когато е кандидат за кмет отколкото когато стане кандидат за президент. Тогава срама за нацията ще е световно известен :)
Чудя се как живее този нещастник Недялко Недялков!
До коментар [#] от "
aussie
":
Събитието има два етапа: порно изпълнението и публикуването му. Либералните моралисти бият по второто и неглижират параноичната хрумка да се документира тая отврат.Не смятам, че на нормално човешко същество ще му хрумне да натиска с обувка вибратор във влагалището на друго нормално човешко същество.
Това, че кандидатът на сините сега спи с второто същество няма никакво отношение към хрумката.
До коментар [#7] от "masay":
Честно казано не мислех да подхващам тая тема, макар размишленията ми да са в същата посока, защото ми е досаден блудкавия речетатив, който ще последва, а в либералното лицемерие в случая има и отчетлива партизанска нотка.
Миналата седмица ми извиха ръцете да водя лекция за отклоненията в поведението.
Тезата ми там беше, че начинът за възприемане и оценка на всеки факт от действителността се определя от нашия морал, така че универсална морална мярка кое е отклонение и кое не, няма, макар във всяко общество във всеки етап от неговото развитие да битуват приоритетни оценъчни категории. С които индивидът не е длъжен да се съобразява, но рискува да бъде заклеймен.
Сред надстроечните категории моралът е приоритетна. Той е съвкупност от цивилизационни ценности, религиозни традиции, национална култура, понятиен механизъм за различаване на добро и зло, обществено среда, образование, култура, семейство и пр. Тази категория е филтърът, през който индивидът пречупва, възприема и оценява действителността.
В морала не е като в политиката. Няма и тако, и вако, т.е. едно явление се възприема или с положителна конотация, или с отрицателна според ценностната система на възприемащия.
Разбира се, хората повдигнаха и темата с въпросното порно - укоримо ли е? Посъветвах ги да решат сами: като се приберат у дома с партньора си, склонни ли са направят същото и да се заснемат. Така ще дадат своята оценка за нещото.
Това бих предложил да направят и моите потенциални опоненти...
Бих попитала авторката на анализа две-три неща:
1. Би ли участвала доброволно в подобно порно, дори само от любопитство? Какво е мнението й за главната героиня в него? Би ли я приела с отворени обятия в семейството си?
2. Обикновено за някои медии се ползва определението "жълти", като характеристика да несериозност. Кафявият цвят е алюзия за нацизъм. Това ли иска да ни внуши авторката в желанието си да блесне с остро перо? В унисон ли е със журналистическата етика, която за съжаление е в голям дефицит изобщо?
До коментар [#2] от "D-r D":
По света жълтата журналистика е за забавление на простолюдието. Истинската опасност е поръчковата журналистика, когато се списва от професионалисти. Нарича се пропаганда.
Проблемът у нас е автоцензурата, когато авторите на публицистика са принудени да се съобразяват с медийната политика на редакцията наложена от собственика й, който най-често е олигарх.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход