Асоциaцията на европейските журналисти поиска международно разследване за цензурата в БНР
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Асоциaцията на европейските журналисти поиска международно разследване за цензурата в БНР

"Да дадем сигнал!" Това беше мотото на акцията с жива верига в защита на свободата на словото

Асоциaцията на европейските журналисти поиска международно разследване за цензурата в БНР

Пред сградата на държавното радио се събраха на протест стотици журналисти в подкрепа на свободата на словото

Весислава Антонова
3370 прочитания

"Да дадем сигнал!" Това беше мотото на акцията с жива верига в защита на свободата на словото

© Георги Кожухаров


Стотици журналисти се събраха в четвъртък на протест в защита на свободата на словото пред сградата на БНР в София. Организатор на събитието е Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ). Мотото на акцията е "Да дадем сигнал".

Присъстващите на протеста журналисти бяха категорични, че БНР като обществена медиа трябва да бъде свободна и да не се поддава на външен политически натиск. "Нашата акция иска да даде сигнал, че така повече не може. Писнало ни е. Системното обезличаване на журналистическата професия е тревожно и опасно", обясни присъствието си журналист от БНР. Пред сградата на радиото беше и професорът по политически науки Евгений Дайнов, който мотивира присъствието си на протеста така: "Трябва да бъдат обезвредени медиите и трябва да бъдат обезвредени недоволните, тоест аз съм тук от чувство за самоотбрана. Отпор в България винаги се получава и слава Богу."

Като част от акцията на АЕЖ 111 протестиращи се включиха в живата верига, като символиката на този пърформънс е 111-тото мястото, което България заема по свобода на словото според класацията на "Репортери без граници".

До този втори поред протест пред БНР се стигна след безпрецедентното спиране на сигнала на програма "Хоризонт" за близо 5 часа на 13 септември и временното отстраняване от ефир и отнемането на ресор "Правосъдие" на журналистката в програма "Хоризонт" на радиото Силвия Великова.

От АЕЖ поведоха протеста заради възникналата след тези действия криза в БНР и заради опитите за цензура, за каквито свидетелстваха и журналисти от радиото пред Съвета за електронни медии (СЕМ). Председателката на медийния регулатор София Владимирова коментира пред "Капитал", че СЕМ подготвя изпращането на протокола от срещата, проведена на 19 септември с редколегията на "Хоризонт", на прокуратурата. "Знаете, че на тази среща се изнесоха данни за оказвана принуда и заплаха върху журналисти от БНР и върху самия генерален директор", коментира Владимирова.

Организаторите на протеста пред БНР обаче обърнаха внимание, че институциите отказват да предприемат действия. Прокуратурата разследва единствено техническите причини за спиране на сигнала. След проверките стана ясно, че такава техническа причина не е имало, нито е била направена профилактика.

В отворено писмо до медиите генералният директор на БНР Светослав Костов каза, че според него цензура в радиото няма. Той твърди, че не е упражнявал контрол върху свободата на словото и преди няколко дни в позиция той заяви, че ще съди всички, които са се упражнявали върху неговото име и върху професионалните му качества.

На протеста пред БНР беше и главният секретар на Съюза на българските журналисти Иван Върбанов, който каза, че организацията е сезирала Международната федерация на журналистите, Европейската федерация на журналистите и в следващите дни очаква тяхната официална позиция.

Какво предстои

Очаква се утре СЕМ да обсъди искането за оставка на генералния директор на БНР - искане, което направиха от страна на редколегията на радиото и от един от членовете на медийния регулатор Ивелина Димитрова (в СЕМ от квотата на президента Румен Радев).

По-късно днес следобед Комисията по бюджет и финанси и Комисията по медиите ще обсъди искането дали да бъде възложен одит на Сметната палата на БНР за последните 2 години. Утре въпросът е включен и в програмата на парламента и ще бъде гласуван от народните представители.

От АЕЖ са категорични, че решаването на казуса с БНР не спира със смяната на ръководството на медиата. "Важно е радиото и журналистите в него да бъдат защитени. За тази цел е необходимо да се стигне до поръчителите – до хората, оказвали натиск върху генералния директор на БНР, включително и чрез заплахи за семейството му", пише в становището на АЕЖ.

Според професионалната журналистическа организация и тук държавата е в сериозна институционална криза. Тя припомня, че главният прокурор Сотир Цацаров е възложил на заместника си и кандидат за наследник на поста Иван Гешев да ръководи проверката за причините за спиране на излъчването на програма "Хоризонт". "Тази проверка завърши с категорични заключения, които обаче се отнасят само до техническата страна на въпроса. Тя не продължава с търсене на мотивите и поръчителите", обръщат внимание от журналистическата асоциация.

В предаването "Преди всички" на БНР заместник-председателят на АЕЖ Иван Радев обясни, че организацията настоява за международно разследване на спирането на сигнала на радиото. Радев припомни, че проверката от главния прокурор Сотир Цацаров е възложена на заместника му и единствен кандидат за наследник на поста Иван Гешев. "Няма как, когато се твърди, че натискът идва точно по тази линия, да се възложи проверка на същия прокурор. Няма как някой да разследва сам себе си. (...) Този случай се превръща в едно сериозно изпитание за възможностите на България като правова държава да се справи и да проведе едно независимо разследване, без да има съмнение за конфликти на интереси, за намеса на заинтересовани страни. Затова Асоциацията на европейските журналисти настоява българските власти да потърсят международна помощ, международна анкетна комисия от специалисти в тази област, която да получи мандат от властите и да направи свое разследване и да обяви заключенията си", обясни Иван Радев.

В месечния си доклад фондация "Конрад Аденауер" осъжда случващото се в БНР

Под заглавие "Независимостта на Българското национално радио (БНР) в опасност?" германската фондация "Конрад Аденауер" осъжда случилото се в БНР и в същото време изразява подкрепа към журналистите в медиата. В текста на доклада се отбелязва, че случилото се в радиото е белег за най-сериозната криза в българския медиен сектор от дълго време насам.

"От няколко дни БНР присъства в заглавията на медиите. Временното сваляне от микрофон на дългогодишния водещ Силвия Великова показва политическото влияние върху работата на общественото радио в България. Протестът на колегите журналисти и слушателите обаче показва осъзнаването на възможността да се защитим срещу него", пише фондацията.

Тя допълва, че обществените радио- и телевизионни оператори в Югоизточна Европа повече от всякога демонстрират близост до правителството според критично мислещите граждани. През пролетта на тази година гражданите в Сърбия, Черна гора и Хърватия излязоха на улиците. В петък, 13 септември, протестиращите се събраха пред сградата на национално радио - БНР, и в България.

В текстът на фондацията се припомня какви са причините да се стигне до протеста в БНР. В него се обръща внимание, че Силвия Великова е критичен журналист, който задава въпроси и отразява ключов ресор, какъвто е правосъдието. "Тя критикуваше планираното назначаване на Иван Гешев за главен прокурор. Това ще стане през октомври без реални избори, тъй като няма друг кандидат за поста", се посочва в публикацията на "Конрад Аденауер".

В нея се казва още, че настоящият скандал с БНР хвърля сянка върху и без това трудната медийна ситуация в България - страна, която е на 111-о място в настоящата класация за свободата на пресата на организацията "Репортери без граници". Фондация "Конрад Аденауер" припомня и резултатите от свое изследване, според което доверието в обществените медии е по-ниско, отколкото в частните телевизии и радиостанции, и то ще продължи да намалява с актуалните събития в БНР. Според 70% от анкетираните обществените медии не са свободни от политическо влияние. "Очевидно е, че демократичните институции са отслабени, решенията се вземат на друго място. Фактът, че ръководството на обществен оператор е подложено на натиск отвън заради критичен журналист и че министър-председателят създава впечатление, че може да отмени това с телефонно обаждане, говори за дисбаланс в демократичните структури на обществото", пише "Конрад Аденауер".

Според фондацията казусът в БНР все пак показва, че "все още има журналисти, които знаят ролята си на критичен и контролиращ орган в демокрацията, защитават това свое право, защитават се от външни влияния".

Медийната програма на "Конрад Аденауер" за Югоизточна Европа подкрепя тези журналисти и се застъпва за подобряване на медийната ситуация, както и за независимото обществено радио.

Стотици журналисти се събраха в четвъртък на протест в защита на свободата на словото пред сградата на БНР в София. Организатор на събитието е Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ). Мотото на акцията е "Да дадем сигнал".

Присъстващите на протеста журналисти бяха категорични, че БНР като обществена медиа трябва да бъде свободна и да не се поддава на външен политически натиск. "Нашата акция иска да даде сигнал, че така повече не може. Писнало ни е. Системното обезличаване на журналистическата професия е тревожно и опасно", обясни присъствието си журналист от БНР. Пред сградата на радиото беше и професорът по политически науки Евгений Дайнов, който мотивира присъствието си на протеста така: "Трябва да бъдат обезвредени медиите и трябва да бъдат обезвредени недоволните, тоест аз съм тук от чувство за самоотбрана. Отпор в България винаги се получава и слава Богу."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK