Битката за спасяването на обществените медии
21 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Битката за спасяването на обществените медии

В БНР от няколко седмици има управленска криза. СЕМ поиска оставката на генералния директор на медиата

Битката за спасяването на обществените медии

И БНР, и БНТ са в криза. Затова става все по-неотложен дебатът за излизането им от нея

Весислава Антонова
6570 прочитания

В БНР от няколко седмици има управленска криза. СЕМ поиска оставката на генералния директор на медиата

© Надежда Чипева


И двете обществени медии в България - БНТ и БНР, са изпаднали в криза, каквато отдавна не ги е връхлитала. Нещо повече - те дават всички признаци, че кризата ще се задълбочава. Крайният резултат от това най-вероятно ще е дестабилизирани медии, неспособни да служат на обществото. От това губим всички.

Овладяване на медиите през кризи

Кризата в БНТ започна като финансова. До края на 2019 г. медията ще е генерирала дефицит от 45 млн. лв., след като е изхарчила отпуснатия от държавата бюджет в размер на 65 млн. лв. Това означава, че на практика телевизията е във фалит. За да се справи със задълбочаващия се проблем, държавата иска от ръководството на БНТ да направи сериозни реформи, които вероятно ще минат през болезненото решение да се съкращават хора. Освобождаването на работещи в медията ще предизвика и сериозни вътрешни сътресения. В момента в БНТ работят близо 2000 души.

Кризата в БНР е управленска. Малко повече от два месеца след назначаването на нов генерален директор в радиото избухнаха протести. Има сериозни съмнения за натиск над журналисти и над самото ръководство на медията. За повече от пет часа основната програма на радиото - "Хоризонт", безпрецедентно спря излъчване в ефир. В БНР влязоха ДАНС и прокуратура, за да разследват сигнал за натиск и причините за спрелия радиосигнал. Кризата накара медийния регулатор Съвет за електронни медии (СЕМ) да поиска оставката на генералния директор. Той отказа да я подаде и предстои медийните надзорници да прекратят мандата му предсрочно.

Естеството на кризите в БНТ и БНР може да е различно, но ефектът от тях е един и същ. Случващото се подкопава доверието в тях и обществения им характер. Общ е и коренът на проблемите - провелите се конкурси за генерални директори.

Изборите на ръководителите в двете медии донесоха голямо разочарование за много хора. Най-малкото защото очакванията към тези позиции са високи. Тези, които застават начело на обществените медии, е важно да не провокират никакви съмнения на база предишна политическа, партийна, бизнес кариера. Да се ползват с доверие и авторитет в обществото. Регулаторът обаче пренебрегна тези постановки при избора им. Предизвика негативни реакции и ни показа, че моделът при определянето кой да ръководи БНТ и БНР е счупен.

Независимият по закон СЕМ всъщност е зависим от политическите фактори в парламента, които стоят зад номинациите на членовете му. Трима души в регулатора се избират от парламента и обикновено превес при определянето им има управляващото мнозинство. Другите двама души се посочват от президента. Генерален директор на БНТ и БНР обаче може да се избере с обикновено мнозинство от трима души, т.е. от управляващата партия през нейните членове в СЕМ. Политическата класа одобрява и бюджетите на тези медии и така те неизбежно попадат във финансовата хватка на властимащите. И крайния резултат в момента е очевиден - призваните да бъдат обществени БНТ и БНР всъщност са повече държавни и зависят от благоволението на сили извън медията обитаващи политически и други властови кабинети.

През някои свои управленски и програмни решения и Емил Кошлуков в БНТ, и Светослав Костов в БНР ни дадоха да разберем, че те са мотивирани от среди, за които е изключително важно Иван Гешев да бъде избран за главен прокурор. Които, най-общо казано, могат да бъдат свързани с Делян Пеевски и ДПС.

Според депутата от ГЕРБ и член на парламентарната комисия по "Култура и медии" Тома Биков, за да се промени ситуацията, "трябва да се тръгне от законодателни промени, и то много сериозни, които да наложат контрол върху ръководството на телевизията, най-вече във финансово отношение". По думите му, когато телевизията бъде изправена пред такава голяма финансова криза, "тя автоматично става зависима от управляващите, независимо кои са те. Защото тези, които трябва да покрият дълг, са именно те и от тяхната благословия зависи бъдещето на телевизията. "Това е нещо, което според мен по закон не бива да се допуска", допълва Тома Биков. Депутатът смята, че на спасението през нов медиен закон не трябва да се гледа като на дългосрочен проект. Работата по него трябва да започне най-късно в началото на следващата година, защото може да стане късно, твърди той.

Думите на Биков издават, че властта вече сериозно обмисля писането на нов медиен закон. Това може да бъде както шанс за спасение на обществените медии, така и поредният опит за овладяването и обезличаването им. Каквито и мерки да бъдат предприети, те би трябвало да са на експертна основа, а не на базата на политически връзки и икономически обременености, за да има шанс да се спасят обществените медии. Ако не положим усилия и ние като граждани да си върнем БНТ и БНР, все по-често ще гледаме сцени като тази с лидера на "Атака" Волен Сидеров в "Референдум", който демонстрира пълно незачитане и арогантност към гостите в студиото, водещата Добрина Чешмеджиева и към зрителите на телевизията. Това политическо своеволие показа, че се игнорира обществената медия и нейната роля.

Какъв ще е ефектът от превземането на обществените медии според експертите, с които "Капитал" разговаря:



Николета Даскалова
Фотограф: Капитал


Обезличаването на обществените медии може да има пагубни последствия

Николета Даскалова, медиен анализатор във фондация "Медийна демокрация"

Случващото се в обществените медии сериозно поставя под въпрос именно техния обществен характер. Спомняме си през годините колко трудно БНТ и БНР се еманципираха от образа си на държавно контролирани организации. Съвсем доскоро те бяха едни от малкото добри примери в медийната среда. Наши изследвания с журналисти показваха, че не държавните, а частните медии в по-голяма степен страдат от външен натиск, цензура и автоцензура.

Отстъплението от независимостта и обезличаването на обществените медии може да има пагубни последствия за качеството на плурализма. Публичният дебат е опасно наситен с агресивност, безпардонност и скандали, към които ставаме все по-малко чувствителни. Редица гласове, които се противопоставят на статуквото, изричат непопулярни тези или просто задават неудобни въпроси, биват заглушавани.

Когато няма силни обществени медии, които да поддържат умерен тон и да дават трибуна на разнообразни гледни точки, без да се влияят от диктата на рейтинга и популизма, рискуваме все повече да се доближим до тоталитарност на публичността – ситуация с един доминиращ и нетърпящ възражения глас.

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK