С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 окт 2019, 12:00, 4966 прочитания

Битката за спасяването на обществените медии

И БНР, и БНТ са в криза. Затова става все по-неотложен дебатът за излизането им от нея

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
И двете обществени медии в България - БНТ и БНР, са изпаднали в криза, каквато отдавна не ги е връхлитала. Нещо повече - те дават всички признаци, че кризата ще се задълбочава. Крайният резултат от това най-вероятно ще е дестабилизирани медии, неспособни да служат на обществото. От това губим всички.

Овладяване на медиите през кризи


Кризата в БНТ започна като финансова. До края на 2019 г. медията ще е генерирала дефицит от 45 млн. лв., след като е изхарчила отпуснатия от държавата бюджет в размер на 65 млн. лв. Това означава, че на практика телевизията е във фалит. За да се справи със задълбочаващия се проблем, държавата иска от ръководството на БНТ да направи сериозни реформи, които вероятно ще минат през болезненото решение да се съкращават хора. Освобождаването на работещи в медията ще предизвика и сериозни вътрешни сътресения. В момента в БНТ работят близо 2000 души.

Кризата в БНР е управленска. Малко повече от два месеца след назначаването на нов генерален директор в радиото избухнаха протести. Има сериозни съмнения за натиск над журналисти и над самото ръководство на медията. За повече от пет часа основната програма на радиото - "Хоризонт", безпрецедентно спря излъчване в ефир. В БНР влязоха ДАНС и прокуратура, за да разследват сигнал за натиск и причините за спрелия радиосигнал. Кризата накара медийния регулатор Съвет за електронни медии (СЕМ) да поиска оставката на генералния директор. Той отказа да я подаде и предстои медийните надзорници да прекратят мандата му предсрочно.

Естеството на кризите в БНТ и БНР може да е различно, но ефектът от тях е един и същ. Случващото се подкопава доверието в тях и обществения им характер. Общ е и коренът на проблемите - провелите се конкурси за генерални директори.



Изборите на ръководителите в двете медии донесоха голямо разочарование за много хора. Най-малкото защото очакванията към тези позиции са високи. Тези, които застават начело на обществените медии, е важно да не провокират никакви съмнения на база предишна политическа, партийна, бизнес кариера. Да се ползват с доверие и авторитет в обществото. Регулаторът обаче пренебрегна тези постановки при избора им. Предизвика негативни реакции и ни показа, че моделът при определянето кой да ръководи БНТ и БНР е счупен.

Независимият по закон СЕМ всъщност е зависим от политическите фактори в парламента, които стоят зад номинациите на членовете му. Трима души в регулатора се избират от парламента и обикновено превес при определянето им има управляващото мнозинство. Другите двама души се посочват от президента. Генерален директор на БНТ и БНР обаче може да се избере с обикновено мнозинство от трима души, т.е. от управляващата партия през нейните членове в СЕМ. Политическата класа одобрява и бюджетите на тези медии и така те неизбежно попадат във финансовата хватка на властимащите. И крайния резултат в момента е очевиден - призваните да бъдат обществени БНТ и БНР всъщност са повече държавни и зависят от благоволението на сили извън медията обитаващи политически и други властови кабинети.

През някои свои управленски и програмни решения и Емил Кошлуков в БНТ, и Светослав Костов в БНР ни дадоха да разберем, че те са мотивирани от среди, за които е изключително важно Иван Гешев да бъде избран за главен прокурор. Които, най-общо казано, могат да бъдат свързани с Делян Пеевски и ДПС.

Според депутата от ГЕРБ и член на парламентарната комисия по "Култура и медии" Тома Биков, за да се промени ситуацията, "трябва да се тръгне от законодателни промени, и то много сериозни, които да наложат контрол върху ръководството на телевизията, най-вече във финансово отношение". По думите му, когато телевизията бъде изправена пред такава голяма финансова криза, "тя автоматично става зависима от управляващите, независимо кои са те. Защото тези, които трябва да покрият дълг, са именно те и от тяхната благословия зависи бъдещето на телевизията. "Това е нещо, което според мен по закон не бива да се допуска", допълва Тома Биков. Депутатът смята, че на спасението през нов медиен закон не трябва да се гледа като на дългосрочен проект. Работата по него трябва да започне най-късно в началото на следващата година, защото може да стане късно, твърди той.

Думите на Биков издават, че властта вече сериозно обмисля писането на нов медиен закон. Това може да бъде както шанс за спасение на обществените медии, така и поредният опит за овладяването и обезличаването им. Каквито и мерки да бъдат предприети, те би трябвало да са на експертна основа, а не на базата на политически връзки и икономически обременености, за да има шанс да се спасят обществените медии. Ако не положим усилия и ние като граждани да си върнем БНТ и БНР, все по-често ще гледаме сцени като тази с лидера на "Атака" Волен Сидеров в "Референдум", който демонстрира пълно незачитане и арогантност към гостите в студиото, водещата Добрина Чешмеджиева и към зрителите на телевизията. Това политическо своеволие показа, че се игнорира обществената медия и нейната роля.

Какъв ще е ефектът от превземането на обществените медии според експертите, с които "Капитал" разговаря:
Самият факт, че има съпротива, показва, че има и надежда
Райна Константинова, журналист с дългогодишен опит в БНР. От 2001 до 2012 директор на департамент "Радио" в ЕВU (Европейския съюз за радио и телевизия)

За мен изразът "превзети медии" не е съвсем точен, БНТ и БНР са поставени под натиск. Той съществува много отдавна, съществувал е винаги и навсякъде. В България има по-драстични особености, защото никой не е очаквал след 30 години демокрация да се стигне до такива първични методи на действие в общественото радио. Безпрецедентно спиране на сигнала на БНР, намеса на прокуратурата и серия от различни неубедителни противоречащи си обяснения или липса на такива. Сваляне от ефир на популярна и компетентна водеща. Коя е причината – чухме няколко версии. Свързани ли са тези събития? Отново няма отговор.

Аз не бих казала, че медиите са превзети отвътре, защото в тях има хора, които за всичките години работа в тях са разбрали каква е тяхната мисия и кое е важното. Това, че някакво ръководство идва, прави разни неща под натиск или по собствено убеждение, за да се хареса, според мен не означава, че те са превзети. Според мен самият факт, че има съпротива, има такава ясно изразена воля за свобода на мисленето, на мнението, на словото, показва, че надежда има.

Съгласна съм, че в обществените медии криза има. Няма да е лесно тя да се преодолее и хората да си върнат обществените медии на тяхна страна, но не е невъзможно. Трябва обаче да се осъзнае необходимостта от обществените медии. Все още чуваме, че БНТ и БНР са държавни. Не, те не са държавни. Има си закон, казано е ясно. България е поела ангажименти да поддържа обществените медии. Необходимостта от тях е много важна преди всичко за демократичните процеси, за контрола върху политическите решения, от които зависи животът на хората. За ролята им в едно споделено общество, а не фрагментирано, разделено и мразещо се. Едно от последните изследвания на EBU показва, че там, където обществените медии са добре финансирани с висок пазарен дял, има по-голяма политическа стабилност и корупцията е под контрол. Там, където обществените медии са слаби, демокрацията е нестабилна и хората са недоволни от нея.

Обществените медии винаги задават високи критерии за стандартите в журналистическата професия. Затова държавите поддържат своите обществени медии, без да ги наричат държавни. Те знаят, че са в полза на обществото. И тези медии трябва да са честни към своята аудитория, което не е никак лесно, защото винаги има натиск. Но ако те казват истината, хората сами ще ги намерят и ще им вярват. Затова естествено се искат характер, почтеност, компетентност, но и много здрава регулация. Има ли добра регулаторна рамка, половината от проблемите ще отпаднат, ако тя се спазва. Затова е важно Законът за радиото и телевизията да е направен умно в съответствие с потребностите на обществото. Защото в крайна сметка обществените медии имат един договор с обществото, неписан, но ясен - това са техните задължения - отразяване и анализ на демократични, социални, културни, потребности на хората и осигуряване на плурализъм. Частните медии не могат да отговорят на това, то не им е и цел.

Ако медиите също осъзнаят своите задължения и мисия да се борят за своята независимост, да не позволяват да бъдат използвани за пропаганда, за промиване на мозъци или просто за вдигане на шум, да не бъдат скучни, бездарни, незначителни и угодливи към силните на деня, нещата ще си дойдат на мястото. А виждаме какво гърчене по стандартите на властимащите е настанало.

Умните хора, както и умната власт, знаят, и без да са чели френския учен Блез Паскал, че човек може да се опре само на това, което му се съпротивлява. Изгубят ли обществените медии своята способност да бъдат критични, да задават въпроси, да се съмняват в лесните отговори, те вече не са обществени, дори да се водят такива.

Виждаме резултатите от умишленото задушаване на двете обществени медии
Доц. Орлин Спасов, преподавател в журналистическия факултет на СУ

"Превземане" може би не е съвсем точна дума. Защото не остана почти нищо за превземане. Сега започваме да виждаме резултатите от умишленото задушаване на двете обществени медии. Те бяха оставени без нормално финансиране, без възможности за реформа, а напоследък и без адекватно управление. В резултат на това от гледна точка на аудитория и пазарни дялове БНТ вече не е конкурент на никого, а БНР е съзнателно насочвано към същото блато.

Очевидно е, че големите печеливши от това развитие са частните телевизии и радиостанции. Не е трудно да се види чии интереси защитават повечето политици, а с поведението си вече дори и самите ръководители на обществените медии. Така че вместо за "превземане" бих говорил по-скоро за "ликвидиране". Има опасност двете медии да бъдат сведени до ограничено функциониране на ръба на оцеляването, което би било еквивалентно на практическото им закриване. Става дума обаче не само за изваждането им като играчи от сферата на пазара, но и за намаляване почти докрай на силата на гласа им, който по дефиниция би трябвало да е критичен и независим.

БНТ и БНР все по-често се представят като нещо рудиментарно, като някакъв ненужен остатък от социализма. Хората постепенно бяха настроени срещу тях. В резултат на последните избори на генерални директори недоверието се увеличи. На този фон е лесно да се предприемат радикални действия срещу двете медии с аргумента, че хората не ги искат. Това е много опасно. С минимализиране на ролята им ще загубим важна част от това, което ни прави общество и нация. Частните медии имат за приоритет частни интереси. Споделените интереси, общите места, свързващите сюжети по правило са приоритет на обществените медии. Без тези неща трудно можем да говорим за общество.

Обезличаването на обществените медии може да има пагубни последствия
Николета Даскалова, медиен анализатор във фондация "Медийна демокрация"

Случващото се в обществените медии сериозно поставя под въпрос именно техния обществен характер. Спомняме си през годините колко трудно БНТ и БНР се еманципираха от образа си на държавно контролирани организации. Съвсем доскоро те бяха едни от малкото добри примери в медийната среда. Наши изследвания с журналисти показваха, че не държавните, а частните медии в по-голяма степен страдат от външен натиск, цензура и автоцензура.

Отстъплението от независимостта и обезличаването на обществените медии може да има пагубни последствия за качеството на плурализма. Публичният дебат е опасно наситен с агресивност, безпардонност и скандали, към които ставаме все по-малко чувствителни. Редица гласове, които се противопоставят на статуквото, изричат непопулярни тези или просто задават неудобни въпроси, биват заглушавани.

Когато няма силни обществени медии, които да поддържат умерен тон и да дават трибуна на разнообразни гледни точки, без да се влияят от диктата на рейтинга и популизма, рискуваме все повече да се доближим до тоталитарност на публичността – ситуация с един доминиращ и нетърпящ възражения глас.

Капитал #40

Статията е част от брой #40 на седмичния "Капитал" (4 - 10 октомври). В броя ще прочетете още:

- Какво казват икономистите за глобалната икономика
- Нов голям офис проект в "Хладилника"
- Колко струва издръжката на домашен любимец

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (19 ноември) Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (19 ноември)

Новата кампания на БФС - равенство във футбола и обединение срещу дискриминацията; Агенцията ExpandX и Wness TV започват да предлагат съвместна услуга; Браншови организации с инициатива за подобряване и развитие на дигиталната среда в България; Коледният дух в рекламата на John Lewis и др.

19 ное 2019, 1187 прочитания

Защо телевизиите не разказват бизнес истории 5 Защо телевизиите не разказват бизнес истории

Ситуацията може да се промени чрез промени в Закона за радиото и телевизията

18 ное 2019, 5189 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Маркетинг и реклама"

Всяка седмица най-интересното от света на маркетинга във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
Бавната промяна на месечните списания

Издателите в България насочват усилията си към онлайн присъствие, следвайки успешните световни модели на развитие

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10