Бавната промяна на месечните списания
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бавната промяна на месечните списания

Shutterstock

Бавната промяна на месечните списания

Издателите в България насочват усилията си към онлайн присъствие, следвайки успешните световни модели на развитие

Весислава Антонова
5459 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Макар сергиите и павилионите по улиците да са отрупани с месечни списания, потребителите все по-рядко посягат към цветните лъскави издания. Клиентите на подобно съдържание вече са основно онлайн, а ако купуват списания, то е заради навика или защото колекционират дадено издание.

Основен фокус на медиите е публикуването на ексклузивно онлайн съдържание под формата на видео или седмични бюлетини и предлагането на нови продукти в допълнение на печатните издания. Поне такава е тенденцията на развитите световни пазари. Макар и с по-бавни темпове, издателите на месечни списания в България вече вървят по тези стъпки.

"Промяната при списанията не е бърза, но е налице. Големите издателски групи разполагат не само със силни сайтове към основните си заглавия, но поддържат и насочени към жените онлайн платформи, които не са свързани с печатно издание", коментира Елица Павлович, Client Service Director в медийна агенция Mindshare, част от Ogilvy Group България. По думите й през последната година се забелязва тенденция и в обратната посока – сайтове с голяма женска аудитория се опитват да се позиционират и на пазара на месечни печатни издания. "Има и единични опити за интегриране на дигитални технологии в самото списание (например чрез добавена реалност), но това са много скъпи формати и дори по света са по-скоро в рамките на изключението", дава пример Павлович.

Медиа агенциите, с които "Капитал" разговаря, са категорични, че месечните списания продължават да са интересен канал. "Тези, които имат дългогодишен опит на хартия, имат и силни сайтове, а също така са доста активни и в социалните мрежи, организират интересни събития и определено успяват да изградят трайни отношения със своята аудитория. Като добър пример бих споменала сп. "Ева", сп. "8", списание National Gepgraphic, Auto Bild", дава пример управляващият директор на Media Club Катерина Буюклиева.

През тази седмица на българския пазар след известно прекъсване отново се появи тукашното издание на известното американско бизнес списание Forbes, но с нови издатели.

Предизвикателства за издатели

Още с появата на новото издание на Forbes в България екипът му е амбициран в началото на 2020 г. да стартира дигитално издание и да активизира присъствието си в социалните медии. Издателят и главен редактор на бизнес медиата Йордан Матеев обясни, че плановете за новото издание на Forbes в България включват скоро след това да започне създаването на подкасти и видеосъдържание, а средносрочно планират да започнат да произвеждат и телевизионно съдържание. "Генерално обаче вярваме, че има нужда от хартиени издания. Те не са мъртви и дигиталното ни издание няма да убие списанието. Всъщност практиката на Forbes показва, че двете си помагат едно на друго. Онлайн изданието на Forbes вече стига до над 70 млн. уникални читатели, а в същото време списанието има повече читатели от всякога в своята 102-годишна история", коментира Матеев.

От началото на този месец "Мит прес", част от чието портфолио е сп. "Мениджър", има нов управител - Деница Димитрова. Тя също е категорична, че издателството иска да усъвършенства дигиталните си платформи, като предоставя все по-разнообразно съдържание. "Ще въвеждаме иновативни форми на съдържание, като продължим да наблягаме още повече на качеството на информацията", коментира Димитрова. Според нея в динамичното си и претоварено от информация всекидневие читателят все повече ще цени качествената информация, от която може да получи добавена стойност.

Промените в управлението на друга голяма издателска група - "Атика Ева медия груп", издател на Eva, Grazia, Esquire, светското ОК! и др., също са свързани с дигиталната трансформация на групата. "Това в никакъв случай не означава преимущество на онлайн медиите пред печатните издания на компанията - говорим по-скоро за взаимодействие между принт и онлайн и пакети, които да предлагат както на аудиторията, така и на рекламодателите - 360-градусово преживяване", коментира главният редакционен директор на "Атика Ева медия груп" Поля Александрова. Според нея в основата остава създаването на качествено съдържание (статии, истории, интервюта, фотографии), коeто да бъде адаптирано към различни актуални платформи - принт и онлайн, видео, дигитално аудио и подкасти, събития, тематични издания, специални печатни и дигитални проекти. В тази посока от години инвестира и издателят на "Капитал" - "Икономедиа".

Изпълнителният директор на една от големите издателски групи - SBB Media (издател на Elle, National Geographic, Cosmopolitan, "Блясък" и други), Димитър Друмев обясни, че в основата на стратегията на групата са силните марки, дигиталните платформи, специалните издания, книгите и събитията. "Бизнесът ни стана много по-сложен, защото и рекламодателите, и читателите си завишиха очакванията", споделя опита си той. Според него фактът, че един бранд е световен, не означава, че е достатъчно силен, за да издържи на постоянно засилващата се конкуренция от все по-голям брой медии. "Не всички брандове успяват да се адаптират добре. Нормално е някои да се откажат от присъствие в определени ниши", заяви Димитър Друмев и добави, че ключът към успеха на всяка медиа е да бъде максимално полезна на рекламодателите си, като развива рекламните формати.

Пазарът в числа

Според данните на Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА) именно пресата е единственият канал, който отбелязва спад на привлечените инвестиции през 2018 г. Общите вложения там са 13.8 млн. лв., или с 9% процента по-малко. Делът й в медийния микс пък е малко над 3%. Медийната инфлация и през 2018 г. продължава да е най-висока в телевизията и онлайн медиите и отрицателна при печатните. Прогнозата на БАКА за 2019 г. е вложенията в преса да намалеят с 2%. Това обаче е сериозна компенсация спрямо предходната година, когато е бил отчетен около 9% спад.

Ръководителят офлайн медии в Argent Ирена Антонова отбелязва, че по оценка на агенцията и налични данни за пазара делът на списанията за 2019 г. обаче е по-висок с около 8–10% спрямо общия обем в преса през 2018 г. "Тази тенденция считам, че ще бъде запазена и занапред, взимайки под внимание всички посочени предимства на този тип медиа", коментира Антонова.

На фона на отчитаната тенденция на спад в инвестициите в преса като цяло през последните години списанията се опитват да запазят цените си непроменени, отбелязват представителите на медиа агенциите. "Правят се атрактивни пакетни предложения, които да привличат и удовлетворяват рекламодателите финансово под формата на добавена стойност към платените реклами", дава пример Ирена Антонова от Argent.

Женя Гуцова, управляващ директор на агенция Mediacom, част от Ogilvy Group България, обръща внимание, че една медиа не трябва да е атрактивна, а ефективна. Ето защо при инвестиране на бюджетите на клиентите си те се стремят да ги насочват към медии, които биха работили за тях. "Списанията имат голям потенциал и сега е техният момент да се разгърнат и да покажат огромните възможности, с които разполагат в креативен аспект", коментира Гуцова.

Местните издатели също като световните са убедени, че бъдещето им е онлайн. Но също така знаят, че аудиторията, която цени качественото съдържание, трябва да бъде възпитавана, че то струва пари и трябва да инвестира в него, за да го има.

Макар сергиите и павилионите по улиците да са отрупани с месечни списания, потребителите все по-рядко посягат към цветните лъскави издания. Клиентите на подобно съдържание вече са основно онлайн, а ако купуват списания, то е заради навика или защото колекционират дадено издание.

Основен фокус на медиите е публикуването на ексклузивно онлайн съдържание под формата на видео или седмични бюлетини и предлагането на нови продукти в допълнение на печатните издания. Поне такава е тенденцията на развитите световни пазари. Макар и с по-бавни темпове, издателите на месечни списания в България вече вървят по тези стъпки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    rka44622423 avatar :-|
    Петя

    Уважавам ги. Главно като културно наследство.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK