Дефицитът в БНТ расте

Според генералния директор на БНТ Емил Кошлуков определената сума е крайно недостатъчна за медия, която на практика е във фалит. "Субсидията ни е 70 млн. лв., дефицитът - 71 млн. лв., как да оцелееш. Ние сме в практически банкрут. Ако парламентът не предприеме мерки със Закона за бюджета и правителството не отдели целеви субсидии да покрием спешните си задължения - разпространение, спортни права с УЕФА и ФИФА, ключови международни договори, може да ни бъдат запорирани сметките още утре и да ни обявят в банкрут", каза Кошлуков пред депутатите.

По-рано на заседание на парламентарната комисия по култура и медии в средата на септември Емил Кошлуков обясни, че тази година БНТ ще е на минус с 44 млн. лв. По думите му прогнозата за 2020 г. също не е розова, като се очертават 30 млн. лева нови дългове. А до 2022 г. БНТ няма да може да се оправи с разходите си само със сегашните приходи, обяви генералният директор на телевизията.

На следващия ден след гласуването на бюджета в медийната комисия БНТ организира дискусия за бъдещето на обществените медии и модела и на финансиране. По време на конференцията Кошлуков каза, че обмисля свалянето на БНТ 2 и БНТ 3 от цифровия мултиплекс на НУРТС поради увеличаването на дълга на телевизията към компанията за разпространението на програмите и. Това по изчисления на Кошлуков ще спести на телевизията 6 млн. лв. За разпространението на телевизионния сигнал отива голям дял от субсидията на БНТ - около 9 млн. лв. годишно. Оттам е натрупан и основният дял от финансовия дефицит на БНТ, каза днес Кошлуков.

От края на 2016 г. ефирните канали на БНТ вече се излъчват на търговския мултиплекс "НУРТС диджитъл", част от "НУРТС България", вместо на специално изградения за това обществен мултиплекс "Фърст диджитъл". Програмите, които се разпространяват ефирно, са БНТ1, БНТ2 и БНТ HD.

И радиото иска повече

Що се отнася до изпълняващия длъжността генерален директор на БНР Антон Митов, цитиран от собствената си медия, той казва, че БНР много трудно ще се справи в рамките на този бюджет.

"Очевидно заявените 25% [увеличение на бюджета] от радиото не се случиха. Много тежки плащания започват да текат - свършва договорът с "Музикаутор" и ПРОФОН. С ПРОФОН все пак имаме една добра договорка - там може да има и възвращаемост, все пак БНР е и продуцент, и изпълнител, докато при "Музикаутор" е по-сериозно положението - там цените се увеличават с проценти съобразно инфлацията", коментира пред "Хоризонт" Митов.

Как се определят бюджетите на БНТ и БНР

Размерът на държавната субсидия за двете обществени медии се определя на принципа - "час програма". Нормативите за час програма се изготвят на база на издадените от Съвета за електронни медии лицензи за радио- и телевизионна дейност на обществените медии и се определят в тарифа, приемана от Министерският съвет (МС). Това се е случило в края на октомври, когато за целта правителството е приело нормативи за създаване и разпространение на национални и регионални програми - за БНТ в размер на 1844 лв., а за БНР - 443 лв.

Размерите на нормативите за час програма са съобразени с достигнатия от БНТ и БНР обем (часове), съответно телевизионна програма и радиопрограма, както и с основните политики и приоритети на проекта на бюджет за 2020 г. Това е записано в решението на МС. От доклада става ясно още, че предложените нормативи за час програма на БНТ и БНР са изчислени при общ обем, съответно телевизионна програма – 35 136 часа, и радиопрограма – 97 356 часа.

За сравнение, през 2016 г., когато е правена последната актуализация за цена на "час програма", се вижда, че за БНТ тя е била в размер на 1628 лв., а за БНР 410 лв.