С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 18 ное 2019, 16:34, 7864 прочитания

Защо телевизиите не разказват бизнес истории

Ситуацията може да се промени чрез промени в Закона за радиото и телевизията

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Представете си, че утре България подписва договор с Volkswagen за построяване новия завод на компанията у нас. Голяма част от телевизиите, включително и най-гледаните, ще съобщят за "крупен инвеститор" в сектора на автомобилната индустрия, но няма да кажат кой е той. Защото това може да се изтълкува като скрита реклама. Това обаче е обикновен факт и означава, че телевизиите са спестили част от истината пред зрителите. Основната причина това да се случва е тълкуванието на Закона за радиото и телевизията от страна на големите канали, които смятат, че споменаването дори и на името на някоя компания може да бъде разтълкувано като реклама и съответно да доведе до глоба за медията.

Темата за образа на бизнеса (и по-специално българския) в медиите е важна и дебатите по нея се водят повече от 15 години. "Българите не познават своята икономика. Това е потресаващо на фона на факта, че от десетилетия икономиката е най-важната тема в държавата", категорични бяха участниците на провелата се в понеделник дискусия "Да извадим успеха от анонимност!".


Тя е организирана от Германо-българската индустриално-търговска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България и Българската стопанска камара.

Дебатът е част от кампанията на организациите - "Да успеем в България", чиято цел е постигане на по-широка публичност на успехите на българските предприятия и предприемачи.

В събитието взеха участие всички заинтересовани страни в процеса: представители на бизнеса, неправителствени и браншови организации, Асоциацията на радио- и телевизионните оператори, представители на медиите и Съвета за електронни медии (СЕМ). Парламентарната комисия по култура и медии беше представена от депутата от ГЕРБ Тома Биков.



Все по-натрапчиво се забелязва, че в големите български телевизии бизнес новини почти липсват. Как може да се промени това?

Промяна в закона може да помогне

Ако досега нещата оставаха на ниво дискусия и добри намерения, днес представителите на бизнеса и неправителствените организации са решени да осъществят промяна и да дадат по-добра възможност на компаниите за присъствие в медиите. Те дадоха сериозна заявка да участват в започналия разговор за промяна на медийния закон и дори са изготвили предложение на законопроект за изменение на ЗРТ в частта за търговските съобщения.

Той е подготвен от Българския дарителски форум, Сдружението за модерна търговия и Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА). Очаква се да го подкрепят и други организации, обединяващи бизнеса.
Законопроектът предлага създаването на нова алинея в ЗРТ, която гласи "не съставлява скрито търговско съобщение":

1. Споменаването на стоки, услуги, наименование, търговска марка или дейности на производител на стоки или доставчик на услуги, което има единствено информационна цел и е от значение за информирането на аудиторията;

2. Представянето в програми на физически лица - събеседници, гости и други участници, което има единствено информационна цел и допринася за качеството на програмата или на медийната услуга в интерес на аудиторията. В тези случаи се допуска представянето с думи или звук на имената на физическите лица, техните служебни позиции, юридическите лица, които представляват, и експертната им компетентност, с изключение на графично изобразяване на свързана с физическите лица търговска марка.

3. Наличието на изображение на търговска марка върху облеклото на събеседниците, гостите и другите външни участници в предаването, обичайно за посочване на производителя на облекло, както и наличието върху спортни облекла на спортисти на търговски марки на спонсори.

Предстои текстовете да бъдат внесени за обсъждане в парламента. Членът на медийната комисия в Народното събрание Тома Биков коментира, че депутатите са положително настроени към темата за насърчаване на българския бизнес. "Споменаването на търговска марка или компания не е скрита реклама, а съобщаване на факт. Работата на медиите е да съобщават факти", бе категоричен Биков. Той подкрепи тезата на повечето участници в дискусията, че "образът на българския бизнес в телевизиите е негативен и това е проблем на медиите. Години наред те налагат образа на бизнесмена като човек с анцуг, който кара BMW и има гадже фолк певица. Крайно време е това да се промени", подчерта Биков.

В какво е проблемът

Защо най-влиятелните медии - телевизиите, отказват да споменават имена на компании, търговски марки и длъжностите на участниците от бизнеса в предаванията си?

Причината за телевизионното затъмнение върху българския бизнес е по-скоро чисто инерционна. Още от първите години на формирането на модерния медиен пазар след 2000 година присъствието на бизнеса в ефир се възприемаше като скрита реклама. Затова в Закона за радио и телевизия (ЗРТ) беше поставена забрана за "скрити търговски съобщения", което е "представянето с думи, звук или картина на стоки, услуги, наименование, търговска марка или дейности на производител на стоки или доставчик на услуги". Накратко, ако този текст се тълкува буквално, електронните медии не могат да споменат наименованието на нито една компания при никакви обстоятелства.

Икономическата журналистика дълго време лавираше под натиска на законовите ограничения и съмненията, че може нерегламентирано да взема пари, за да допусне до ефир един или друг бизнес. Това е една от причините за сериозната липса на бизнес новини в ефира. Постепенно изчезнаха също и телевизионните икономически предавания.

Според представителите на български компании, които често участват в дискусията за участието на бизнеса в телевизиите, споделят, че е изключително трудно да се гради марка в България. По тяхно мнение част от проблема е в това, че компаниите са почти невидими в медиите.

През 2012 година медийният регулатор СЕМ даде ясен знак, че гледа по-либерално на опитите на телевизиите да отразяват бизнес новини. Като резултат от това медийните надзорници предложиха нови указания за тълкуване на Закона за радиото и телевизията, които са фокусирани върху скритата реклама и продуктовото позициониране. Указанията са насочени към мониторинговия отдел на СЕМ и имат за цел да улеснят отчитането на скрита реклама и продуктово позициониране в медийното съдържание. Повече от пет години СЕМ не е наложил нито една глоба на електронна медия, която съобщава с информационна цел име на компания или търговска марка, бе категорична Розита Еленова, член на СЕМ, която взе участие в дискусията.

Ефектът от правилата, които преди седем години въведе регулаторът, трябваше да е повече свобода за медиите да съобщават и в новините имена на компаниите, когато това е важно зрителите да бъдат информирани. Това не се случва и често събития се коментират от хора, които се представят само с името си, докато компанията, от чието име говорят, остава анонимна.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Какво прави една реклама ефективна Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

6 дек 2019, 476 прочитания

Този път има силна конкуренция за директор на БНР 1 Този път има силна конкуренция за директор на БНР

Седем кандидати са подали документи в конкурса за предсрочния избор, след като СЕМ отстрани Светослав Костов след шумен скандал

5 дек 2019, 1781 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Маркетинг и реклама"

Всяка седмица най-интересното от света на маркетинга във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (19 ноември)

Новата кампания на БФС - равенство във футбола и обединение срещу дискриминацията; Агенцията ExpandX и Wness TV започват да предлагат съвместна услуга; Браншови организации с инициатива за подобряване и развитие на дигиталната среда в България; Коледният дух в рекламата на John Lewis и др.

Още от Капитал
Никос Статопулос: Възможно е Vivacom да се превърне в регионален хъб на бизнеса ни

Какви са плановете на избрания за купувач на най-големия български телеком, според CEO-то на BC Partners, мажоритарен акционер в United Group

Кой кой е при дигиталните портфейли в България

Седем компании вече предлагат безконтактни плащания и операции с телефон в страната, но използването остава слабо

Криворазбраната категоризация на AirBnB

Валери Симеонов и Менда Стоянова предложиха първо категоризация, а после само регистрация на апартаментите в платформите

Винаги с Америка, винаги с Русия

Посещението на Бойко Борисов в САЩ показа как правителството разбира баланса между Вашингтон и Москва

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10