Защо телевизиите не разказват бизнес истории
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо телевизиите не разказват бизнес истории

Телевизиите са предпазливи и почти никога не съобщават търговски марки и имена на компании. Оправдават се с ограниченията в закона

Защо телевизиите не разказват бизнес истории

Ситуацията може да се промени чрез промени в Закона за радиото и телевизията

Весислава Антонова
11513 прочитания

Телевизиите са предпазливи и почти никога не съобщават търговски марки и имена на компании. Оправдават се с ограниченията в закона

© Юлия Лазарова


Представете си, че утре България подписва договор с Volkswagen за построяване новия завод на компанията у нас. Голяма част от телевизиите, включително и най-гледаните, ще съобщят за "крупен инвеститор" в сектора на автомобилната индустрия, но няма да кажат кой е той. Защото това може да се изтълкува като скрита реклама. Това обаче е обикновен факт и означава, че телевизиите са спестили част от истината пред зрителите. Основната причина това да се случва е тълкуванието на Закона за радиото и телевизията от страна на големите канали, които смятат, че споменаването дори и на името на някоя компания може да бъде разтълкувано като реклама и съответно да доведе до глоба за медията.

Темата за образа на бизнеса (и по-специално българския) в медиите е важна и дебатите по нея се водят повече от 15 години. "Българите не познават своята икономика. Това е потресаващо на фона на факта, че от десетилетия икономиката е най-важната тема в държавата", категорични бяха участниците на провелата се в понеделник дискусия "Да извадим успеха от анонимност!".

Тя е организирана от Германо-българската индустриално-търговска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България и Българската стопанска камара.

Дебатът е част от кампанията на организациите - "Да успеем в България", чиято цел е постигане на по-широка публичност на успехите на българските предприятия и предприемачи.

В събитието взеха участие всички заинтересовани страни в процеса: представители на бизнеса, неправителствени и браншови организации, Асоциацията на радио- и телевизионните оператори, представители на медиите и Съвета за електронни медии (СЕМ). Парламентарната комисия по култура и медии беше представена от депутата от ГЕРБ Тома Биков.

Все по-натрапчиво се забелязва, че в големите български телевизии бизнес новини почти липсват. Как може да се промени това?

Промяна в закона може да помогне

Ако досега нещата оставаха на ниво дискусия и добри намерения, днес представителите на бизнеса и неправителствените организации са решени да осъществят промяна и да дадат по-добра възможност на компаниите за присъствие в медиите. Те дадоха сериозна заявка да участват в започналия разговор за промяна на медийния закон и дори са изготвили предложение на законопроект за изменение на ЗРТ в частта за търговските съобщения.

Той е подготвен от Българския дарителски форум, Сдружението за модерна търговия и Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА). Очаква се да го подкрепят и други организации, обединяващи бизнеса.

Законопроектът предлага създаването на нова алинея в ЗРТ, която гласи "не съставлява скрито търговско съобщение":

1. Споменаването на стоки, услуги, наименование, търговска марка или дейности на производител на стоки или доставчик на услуги, което има единствено информационна цел и е от значение за информирането на аудиторията;

2. Представянето в програми на физически лица - събеседници, гости и други участници, което има единствено информационна цел и допринася за качеството на програмата или на медийната услуга в интерес на аудиторията. В тези случаи се допуска представянето с думи или звук на имената на физическите лица, техните служебни позиции, юридическите лица, които представляват, и експертната им компетентност, с изключение на графично изобразяване на свързана с физическите лица търговска марка.

3. Наличието на изображение на търговска марка върху облеклото на събеседниците, гостите и другите външни участници в предаването, обичайно за посочване на производителя на облекло, както и наличието върху спортни облекла на спортисти на търговски марки на спонсори.

Предстои текстовете да бъдат внесени за обсъждане в парламента. Членът на медийната комисия в Народното събрание Тома Биков коментира, че депутатите са положително настроени към темата за насърчаване на българския бизнес. "Споменаването на търговска марка или компания не е скрита реклама, а съобщаване на факт. Работата на медиите е да съобщават факти", бе категоричен Биков. Той подкрепи тезата на повечето участници в дискусията, че "образът на българския бизнес в телевизиите е негативен и това е проблем на медиите. Години наред те налагат образа на бизнесмена като човек с анцуг, който кара BMW и има гадже фолк певица. Крайно време е това да се промени", подчерта Биков.

В какво е проблемът

Защо най-влиятелните медии - телевизиите, отказват да споменават имена на компании, търговски марки и длъжностите на участниците от бизнеса в предаванията си?

Причината за телевизионното затъмнение върху българския бизнес е по-скоро чисто инерционна. Още от първите години на формирането на модерния медиен пазар след 2000 година присъствието на бизнеса в ефир се възприемаше като скрита реклама. Затова в Закона за радио и телевизия (ЗРТ) беше поставена забрана за "скрити търговски съобщения", което е "представянето с думи, звук или картина на стоки, услуги, наименование, търговска марка или дейности на производител на стоки или доставчик на услуги". Накратко, ако този текст се тълкува буквално, електронните медии не могат да споменат наименованието на нито една компания при никакви обстоятелства.

Икономическата журналистика дълго време лавираше под натиска на законовите ограничения и съмненията, че може нерегламентирано да взема пари, за да допусне до ефир един или друг бизнес. Това е една от причините за сериозната липса на бизнес новини в ефира. Постепенно изчезнаха също и телевизионните икономически предавания.

Според представителите на български компании, които често участват в дискусията за участието на бизнеса в телевизиите, споделят, че е изключително трудно да се гради марка в България. По тяхно мнение част от проблема е в това, че компаниите са почти невидими в медиите.

През 2012 година медийният регулатор СЕМ даде ясен знак, че гледа по-либерално на опитите на телевизиите да отразяват бизнес новини. Като резултат от това медийните надзорници предложиха нови указания за тълкуване на Закона за радиото и телевизията, които са фокусирани върху скритата реклама и продуктовото позициониране. Указанията са насочени към мониторинговия отдел на СЕМ и имат за цел да улеснят отчитането на скрита реклама и продуктово позициониране в медийното съдържание. Повече от пет години СЕМ не е наложил нито една глоба на електронна медия, която съобщава с информационна цел име на компания или търговска марка, бе категорична Розита Еленова, член на СЕМ, която взе участие в дискусията.

Ефектът от правилата, които преди седем години въведе регулаторът, трябваше да е повече свобода за медиите да съобщават и в новините имена на компаниите, когато това е важно зрителите да бъдат информирани. Това не се случва и често събития се коментират от хора, които се представят само с името си, докато компанията, от чието име говорят, остава анонимна.

Представете си, че утре България подписва договор с Volkswagen за построяване новия завод на компанията у нас. Голяма част от телевизиите, включително и най-гледаните, ще съобщят за "крупен инвеститор" в сектора на автомобилната индустрия, но няма да кажат кой е той. Защото това може да се изтълкува като скрита реклама. Това обаче е обикновен факт и означава, че телевизиите са спестили част от истината пред зрителите. Основната причина това да се случва е тълкуванието на Закона за радиото и телевизията от страна на големите канали, които смятат, че споменаването дори и на името на някоя компания може да бъде разтълкувано като реклама и съответно да доведе до глоба за медията.

Темата за образа на бизнеса (и по-специално българския) в медиите е важна и дебатите по нея се водят повече от 15 години. "Българите не познават своята икономика. Това е потресаващо на фона на факта, че от десетилетия икономиката е най-важната тема в държавата", категорични бяха участниците на провелата се в понеделник дискусия "Да извадим успеха от анонимност!".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    olga_kokoshkina avatar :-|
    olga_kokoshkina

    "Една компания построи един супермаркет в един град". Тази компания, примерно Kaufland, е инвестирала 20 милиона лева суха пара да изгради цялата инфраструктура около своя обект плюс градинка и детска площадка за всички селяни, изцяло на своя разноска ... но Ганьо НЕМА да съобщи името й по телевизията "за да не й прави реклама"!!! Завист, простотия и примитивизъм, така както само ние можем.

  • 2
    olga_kokoshkina avatar :-|
    olga_kokoshkina

    В Америка (къде другаде?) телевизиите имат такава висока професионална етика към своите конкуренти, благодарение на която една телевизия може да покани за интервю популярно лице на конкурентна телевизия, и не само да съобщи името на конкурентната медиа, ами и кога точно се излъчва предаването на въпросния човек при конкуренцията. Това е win-win ситуация, при която ти идваш от конкурентна телевизия да ми направиш моето предаване като мой гост, и най-малкото което аз мога да направя е да съобщя кога и къде излъчват твоето предаване, като знак на професионална етика. Това, разбира се, е Америка. А сега back to Bulgaristan, където нивото на примитивизъм е толкова главозамяйващо, че според bTV не съществува такава телевизия като NOVA, а според NOVA не съществува bTV. Сакън да не споменем името на конкурентната телевизия за да не легитимираме нейното съществуване пред зрителите, и разбира се...да не й правим реклама!

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Браво за инициативата! Въпреки това - поне докато не спрат да разказват основно за катастрофи - няма да прогледам новини отново.

  • 4
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#2] от "olga_kokoshkina":

    Искам да кажа, че бях върло изненадан да видя подобна етика и в България. Телекомите в България си сътрудничат като бизнес отношения, инфраструктура и кадри. Трябва да се каже - това е впечатляващо и позитивно за всеки човек от тази индустрия.

  • 5
    bankimun avatar :-|
    petsy

    Гого Лозанов какво мисли по въпроса :)Хахаха


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK