Работната група за промени в медийния закон стана двойно по-голяма
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Работната група за промени в медийния закон стана двойно по-голяма

Работната група за промени в медийния закон стана двойно по-голяма

В нея мнозинство имат представителите на търговските медии, а основните промени ще засягат БНТ и БНР

Весислава Антонова
4668 прочитания

© Надежда Чипева


За близо седмица след създаването й, експертната група, която обсъжда и предстои да предложи промени в Закона за радиото и телевизията, нарасна двойно, но в нея продължават да липсват ключови експерти по медийно право. В групата влизат основно представители на медиите - частни и обществени, като доминиращо е присъствието на търговските оператори обединени в Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО). Липсата на медийно-правните експерти, които в България за жалост не са много, обаче прави впечатление, защото ключов акцент в работата по закона ще е формирането на мисията на обществените медии и обвързването й с модела на финансиране.

Днес експертната група проведе второто си заседание. Тя бе създадена преди малко повече от седмица със заповед на председателя на парламентарната комисия по култура и медии Вежди Рашидов. От датата на създаването й досега съставът й порасна двойно (кой е в нея - в карето), но и до днес остава неясен критерият, по който са избирани участниците в нея.

"Капитал" потърси за коментар представители на трите основни телевизии - bTV, Nova и БНТ, за да разбере в каква посока вървят разговорите на участниците в работата група и кои ще са ключовите промени в ЗРТ, на които ще държат те. Те направиха уговорката, че още рано да се каже, но законодателят очаква първите им предложения да са готови преди Коледа.

Официалните коментари

Директорът "Правни и бизнес отношения" на bTV Media Group Господин Йовчев коментира, че осъвременяването на някои административни процедури би могло да облекчи както работата на регулаторния орган - Съветът за електронни медии (СЕМ), така и административната тежест за медиите. "Също така от съществено значение е промените в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги на ЕС да се имплементират навреме, както и да създават условия за развитие на медийната среда и защита на обществения интерес", каза Йовчев.

От "Нова тв" бяха лаконични: "До момента работната група е имала само едно заседание. След като бъдат обсъдени всички предложения за промени в Закона за радио и телевизия, "Нова броудкастинг груп ще вземе отношение по тях в рамките на членството си в АБРО", казаха от телевизията.

Обществената БНТ, в която са най-заинтересовани от промените, коментираха, че приоритетните области, в които задължително трябва да има промени, са "финансиране на обществените медии; разпространение, цифрово разпространение; ограничения за продуктовото позициониране в обществените медии".

Оттам уточниха, че в момента работната група прави цялостен анализ на закона и ще излезе с единно становище по всички текстове. Очакванията на БНТ от работата по закона са в кратки срокове участниците в разговора да се обединят около решаването на проблемните точки.

От БНТ са категорични, че "промени са необходими! Така обществените медиите ще могат да бъдат по-гъвкави за рекламодателите и по-интересни за зрителите".

Неофициалните коментари

В рамките на двете проведени заседания досега всеки от участниците е заявил различни намерения за промени в закона според интереса на медията или институцията, която представлява. Представителят на СЕМ е поискал изборът на генералните директори на БНР и БНТ да се прави от парламента, но това едва ли ще мине и съвсем не е в полза на независимостта на обществените медии.

Най-вероятно ще бъде предложено и ще мине в парламента удължаването на мандатите на генералните директори на БНТ и БНР от три на пет години. Обсъждал се е и въпросът за уеднаквяването на мандатите на генералните директори и членовете на УС, които в момента се разминават. Това е стъпка в правилната посока, защото и в момента на пазара има лоша практика. Например през януари 2020 г., когато СЕМ избере нов генерален директор на БНР, той ще бъде принуден в следващите две години и половина да управлява със заварения от него управителен съвет, назначен от уволнения от медийния регулатор генерален директор Светослав Костов. Това ще го лиши от правото да предложи свой екип, с който да управлява, и го излага на опасност почти всяко негово решение да бъде бламирано от управителния съвет.

От СЕМ пък са поискали по-големи правомощия за контрол върху финансирането на БНР и БНТ, което не е тяхна работа, а на Сметната палата и на Агенцията за държавна финансова инспекция.

Обсъждал се е и проблемът рекламата да се изведе от БНР и БНТ срещу много по-голяма субсидия. Не е ясно как това ще помогне на обществените медии и е опасна игра, защото така те ще изпаднат под още по-сериозна зависимост от властта. Подобна практика има във Франция и Испания, където обществените медии не излъчват реклама, но срещу много сложно крос-финансиране, което включва и процент от приходите на телекомуникационните оператори.

Държавните телевизия и радио имат най-сериозен интерес от преформулиране модела им на финансиране. В момента БНТ и БНР се финансират от държавния бюджет, а сумите са отпускат по изработена от Министерския съвет тарифа за час програма. За разлика от БНР, БНТ е във фалит и генералният й директор Емил Кошлуков обяви, че до края на годината дефицитът ще достигне 71 млн. лв. За сравнение, бюджетът на БНТ за 2020 г. е 70 млн. лв.

При създаването на работната група за промени в ЗРТ председателят на парламентарната комисия по култура и медии Вежди Рашидов обясни, че медийният закон "отдавна не е пипан, остарял е и в него има много неща, които да се оправят, така че да са от полза за медиите. Те да работят по-добре и по обновени правила, защото и средата се е променила". Той подчерта, че "законите, които изработваме, трябва да дадат възможност за свобода на медиите, тяхното разгръщане, тяхната работа, съобразена с времето, в което живеем".

По думите му идеята за създаване на работната група за промени в ЗРТ е дошла от БНТ. Вежди Рашидов изглежда има и по-широки очаквания от предложенията за промени в ЗРТ, според него трябва да се измисли начин за борба с фалшивите новини, защото "те са бичът за свободата на словото".

Другата работна група

Към Министерството на културата, което е пряко отговорно по темата аудио-визия, вече има създадена работна група, но тя работи само по заданията в новата аудио-визуална медийна директива. Проектът за промени в ЗРТ, съобразени с директивата, трябва да е готов до 1 април 2020 година, за да може да влезе за обсъждане и приемане в парламента, защото България като член на ЕС трябва да въведе в медийното законодателство новите правила в рамките на следващата година.

От Министерството на културата уточниха пред "Капитал", че в експертната група, утвърдена със заповед на министъра, има 35 човека - 20 в основния състав и 15 резервни. В нея влизат представители на различни ведомства и експерти по медийно право. От министерството досега не са предоставили списъка на работната група. Проверка на "Капитал" обаче установи, че има членове на работната група към Министерството на културата, които влизат и в работната група, създадена от председателя на медийната комисия Вежди Рашидов.

Според члена на СЕМ Бетина Жотева, тъй като работната група към министъра на културата не е натоварена да ревизира и други важни текстове в Закона за радиото и телевизията извън европейската директива, които имат нужда от преосмисляне, това е довело и до необходимостта от създаването на втора работна група, която да работи по конкретно по промяната и на други текстове в ЗРТ извън новата аудио-визуална медийна директива.

Работната група

Членове на експертната група към Комисията за културата и медиите в НС, която ще дава предложения за промени в медийния закон.

1. Анна Танова – изп. директор на Асоциацията на радио- и телевизионните оператори (АБРО)

2. Бетина Жотева – член на Съвета за електронни медии (СЕМ)

3. Валери Тодоров – журналист; бивш генерален директор на БНТ

4. Господин Йовчев – директор "Правни и бизнес отношения" на bTV Media Group

5. Елена Велкова – правен директор на "Нова броудкастинг груп"

6. Мария Стоева – главен юрист на БНР

7. Мая Георгиева – адвокат, предложен от "Канал 3"

8. Христо Томов – член на УС на БНТ

9. Кремена Кадиева – диектор на дирекция "Правна" в БНТ

10. Димитър Димитров – член на УС на БНР

11. Християн Митев – Комисия по правни въпроси към НС

12. д-р Симона Велева – експерт по медийно право

13. Кирил Вълчев – експерт, журналист в "Дарик радио"

14. Наталия Илиева – АБРО, правен директор Bulgaria On Air

15. Ева Петрова – АБРО

16. Михаил Заимов – журналист в БНТ

17. Георги Харизанов – АБРО, изпълнителен директор на телевизия "Европа"

18. Диана Саватева – Комисия по културата и медиите към НС (в оставка)

19. Снежана Тодорова – Съюз на българските журналисти

За близо седмица след създаването й, експертната група, която обсъжда и предстои да предложи промени в Закона за радиото и телевизията, нарасна двойно, но в нея продължават да липсват ключови експерти по медийно право. В групата влизат основно представители на медиите - частни и обществени, като доминиращо е присъствието на търговските оператори обединени в Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО). Липсата на медийно-правните експерти, които в България за жалост не са много, обаче прави впечатление, защото ключов акцент в работата по закона ще е формирането на мисията на обществените медии и обвързването й с модела на финансиране.

Днес експертната група проведе второто си заседание. Тя бе създадена преди малко повече от седмица със заповед на председателя на парламентарната комисия по култура и медии Вежди Рашидов. От датата на създаването й досега съставът й порасна двойно (кой е в нея - в карето), но и до днес остава неясен критерият, по който са избирани участниците в нея.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK