Как технологиите променят медийната екосистема
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как технологиите променят медийната екосистема

Как технологиите променят медийната екосистема

Журналистиката, базирана на данни, днес е преобладаващата в сравнение с преди две години

Весислава Антонова
4011 прочитания

Темата накратко
  • Рекламата не е най-големият източник на приходи за повечето новинарски организации, показва глобално изследване на Международния център за журналистика.
  • Новинарски организации с идеална цел разчитат еднакво на филантропията и дисплейни реклами за финансиране.
  • Повече от една четвърт от мениджърите в сектора очакват онлайн абонаментите да се превърнат в основен източник на финансиране през предстоящата година.

ICFJ работи по проекта заедно с департамент "Комуникации, култура и технологии" на Университета в Джорджтаун (Вашингтон). Изследването е на 14 езика и в него са включени повече от 4100 отговора от журналисти и мениджъри на новини в 149 държави. Отговорите са разделени в осем региона: Източна/Югоизточна Азия, Евразия (бивша СССР), Европа, Латинска Америка (Карибите, Близкия изток), Северна Африка, Северна Америка, Южна Азия и Африка на юг от Сахара.

Журналистите все повече се обръщат към дигиталните технологии, за да успяват по-добре да се справят със сериозни предизвикателства като разпространението на дезинформация и засилващите се атаки срещу репортери. Такъв е един от основните изводи в проучването на базирания във Вашингтон Международен журналистически център - ICFJ - "Състоянието на технологиите в глобалните новинарски редакции".

Изследването показва, че традиционните информационни бюра се трансформират в хибридни нюзруми, които са базирани на цифрови платформи. Ако в предишния доклад за 2017 г. организацията констатира, че журналистите трудно се справят с цялостното дигитализиране на редакциите, две години по-късно, през 2019 г., всички сериозно и все по-масово инвестират в защита на сайтове и бази данни от хакери и в проверка на фактите. Журналистиката на данните очевидно се увеличава. А малките медии, повечето от които са цифрови, сега представляват по-голямата част от новинарските центрове.

Основните предизвикателства

Журналистите също използват множество нови техники и платформи, за да ангажират по-добре аудиторията си и да спечелят доверието й (виж графиката). Повече от две трети от редакциите подсигуряват комуникацията си - значително подобрение спрямо 2017 г. По-малко от половината журналисти са използвали техника за киберсигурност преди две години. Процентът на информационните нюзруми в Северна Америка, които подсигуряват комуникацията си, се е удвоил до 82%. Европа остава лидер с 92%. Предпочитаният метод за сигурност е криптирани приложения за съобщения.

Повече от половината журналисти редовно използват дигитални инструменти за проверка на фактите. Сред 16-те технически умения, които професионалната медийна организация изследва, дигиталната проверка на фактите е най-често срещаната. Повече от два пъти повече журналисти използват инструментите за проверка на социалните медии днес, отколкото преди две години.

В момента една четвърт от журналистите казват, че използват инструментите поне един път седмично, а над една трета от мениджърите казват същото. Голяма част от новинарските организации полагат усилия за изграждане на доверие. Седемдесет и пет процента от мениджърите са загрижени за въздействието на дезинформацията върху индустрията, докато по-малко от половината журналисти казват, че това се отразява на ежедневната им работа.

Новинарските мениджъри твърдят, че представят повече истории от обществен интерес и цитират повече източници, за да увеличат доверието на публиката. Над 60% от информационните редови журналистически екипи съобщават повече истории от обществен интерес и цитират повече източници, за да спечелят доверие. Почти половината от новинарите смятат, че е по-добре да се отделят новините от коментарите. В Северна Америка 37% от мениджърите на новини разглеждат изграждането на доверие като основно предизвикателство в сравнение с 2017 г., когато притеснени за това са били 29%. И все пак регионът остава сред най-малко загрижените по този въпрос, като се нарежда на предпоследно място преди Африка на юг от Сахара (29%). В Евразия (бивш СССР)+, където притесненията от дезинформация (21%) са били най-ниски през 2017 г., тревогата е нараснала над два пъти до 48% през 2019 г.

Новите инструменти

Повечето журналисти смятат, че дигиталните инструменти са трансформирали всеки аспект от тяхната работа за по-добро. Повече от две трети от журналистите и мениджърите смятат, че цифровите инструменти оказват положително влияние върху тяхната работа. Участниците в изследването казват, че тези услуги подобряват качеството на новините и ангажираността на аудиторията. Малко по-малко по-голямата част от журналистите започват да вярват, че цифровите инструменти увеличават производителността.

Журналистиката, базирана на данни, днес е преобладаващата в сравнение с преди две години. Нарастващият процент на анализ на информацията бележи най-голямата промяна в начина на работа. Дейта журналистиката е сред най-често използваните дигитални умения. Над две трети от журналистите (69%) ангажират аудиторията си поне един път седмично чрез незабавни съобщения. Това надхвърля 63% от журналистите, които използват Twitter и други микроблогове на седмична база.

Редакциите по света разчитат на по-голяма комбинация от формати, за да разпространяват своето съдържание. Две трети от новинарските организации разпространяват съдържание в най-малко четири формата, което е значително увеличение от 40% в сравнение с 2017 г. Журналистите, отразяващи хиперлокалните новини, използват най-голямото разнообразие от инструменти и платформи за взаимодействие с аудиторията. А самите репортери изискват по-дълбоко обучение, отколкото предлагат техните новинарски организации. Най-предпочитаната сфера за тренинг е анализът на данни.

- 79% процента от работещите в медии искат обучение за анализиране на данни, докато само 35% от новинарските компании го предоставят.

- Средно 65% от репортерите смятат, че журналистиката, базирана на данни, помага да се ангажира аудиторията, да се подобри качеството и да се повиши производителността в сравнение с 55% от мениджърите.

- Репортерите и техните работодатели се различават по изискванията към специализираното обучение, необходимо в нюзрума. Докато мениджърите предлагат предимно курсове в създаването на видео- и аудиосъдържание, журналистите се стремят към повече тренинги по теми като киберсигурност, подкасти, инструменти за проверка на фактите и насърчаване на работата в социалните медии. Разликата е най-голяма при използването и разбирането на AI (изкуствен интелект): 42% от журналистите искат обучение в AI, докато едва 5% от нюзрумите го предлагат.

Новите бизнес модели

Мениджърите на новинарските екипи вече не са толкова обсебени от ключови показатели като брой преглеждания на страници, както преди две години, се казва в проучването на ICFJ. През 2019 г. 59% от работещите в нюзрума редовно следят преглеждането на страници - това се отчита като сериозен спад в сравнение с 2017 г., когато 73% са се интересували от този показател.

Рекламата вече не е най-големият източник на приходи за повечето нюзруми, тъй като те разнообразяват източниците си на финансиране - 54% от мениджърите казват, че рекламата не е техният най-голям генератор на приходи. Те разчитат също на безвъзмездни средства, държавно финансиране, спонсорирано съдържание, абонамент за печатното издание, дарения от аудиторията и онлайн абонаменти. Тридесет и шест процента от мениджърите на медии с нестопанска цел идентифицират дигиталните дисплейни реклами като важен поток от приходи - същият процент, са и филантропските вноски като основен източник на финансиране. Като цяло наблюдаваме по-голямо разнообразие от източници на приходи сред нестопанските организации, включително спонсорирано съдържание (28%), платени услуги (24%) и държавно финансиране (20%). Повече от една четвърт от мениджърите очакват онлайн абонаментите да се превърнат в ключов приходен поток през следващата година, макар само 4% от новинарските организации да твърдят, че в момента това е най-важният източник на финансиране.

От нюзрумите, които разчитат основно на рекламата, повечето (29%) казват, че традиционната реклама е най-важна, следвана от дигитални дисплейни реклами (15%) и програмни рекламни мрежи (2%).

Темата накратко
  • Рекламата не е най-големият източник на приходи за повечето новинарски организации, показва глобално изследване на Международния център за журналистика.
  • Новинарски организации с идеална цел разчитат еднакво на филантропията и дисплейни реклами за финансиране.
  • Повече от една четвърт от мениджърите в сектора очакват онлайн абонаментите да се превърнат в основен източник на финансиране през предстоящата година.

ICFJ работи по проекта заедно с департамент "Комуникации, култура и технологии" на Университета в Джорджтаун (Вашингтон). Изследването е на 14 езика и в него са включени повече от 4100 отговора от журналисти и мениджъри на новини в 149 държави. Отговорите са разделени в осем региона: Източна/Югоизточна Азия, Евразия (бивша СССР), Европа, Латинска Америка (Карибите, Близкия изток), Северна Африка, Северна Америка, Южна Азия и Африка на юг от Сахара.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK