Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Андон Балтаков: "БНР е важна културна институция - проектите, които се създават тук, могат да заразят с положителна енергия обществото."

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

Весислава Антонова
7593 прочитания

Андон Балтаков: "БНР е важна културна институция - проектите, които се създават тук, могат да заразят с положителна енергия обществото."

© Надежда Чипева


Визитка

Андон Балтаков има магистърска степен по бизнес администрация от университета "Йейл" и висше икономическо образование от УНСС в София. Започва новинарската си кариера като водещ в софийското радио "Витоша" през 1994 г., а през 1995 г. се присъединява към информационния екип на БНР - първо като преводач в Прослушвателната служба, а после като водещ на сутрешните новини до 2000 г., когато се премества в САЩ. След "Йейл" работи в управленските структури на големи медии там - седем години е в Associated Press, където е бил зам.-директор на департамента по стратегическо планиране и директор по дигитална продуктова стратегия, три години в CNN, където е старши директор бизнес операции, изгражда и управлява бизнеса за синдикирани видеопродукти. Две години е вицепрезидент на новинарския бизнес на ProQuest - най-големият агрегатор на информационни източници за академични и професионални организации, а после и главен оперативен директор на най-голямата информационна агенция за социални новини в света Storyful. На 22 януари Съветът за електронни медии избра Балтаков за генерален директор на БНР.

Казахте, че първото нещо, което ще направите в БНР, е да проучите документите за финансовото му състояние - какво видяхте в тях?

- Като бюджетна организация БНР няма право да има дефицит, но в момента той е огромен. Казвам огромен, тъй като става въпрос за повече от 10% от приходите, които медиата генерира. Дефицитът към момента е 5.5 млн. лв. Това са разходи, които не са били управлявани далновидно през последните няколко години. Държа да кажа, че разходният бюджет, който одобрихме преди дни, е рамка, която аз наследявам и имах прекалено малко време, за да направя корекции в отделните пера. Ако говорим в детайли - общите разходи на радиото са 54.9 млн. лв., от които 50.9 млн. текущи. Собствените приходи са 2.1 млн. лв., а субсидията - 47 млн. лв.

Ако се върнем на дефицита, трупането на негативи е започнало след подписването на договора с "Музикаутор". Разликата между сумата, която радиото е плащало на организацията до 2017 г., и периода след нея е 2.3 млн. лв. Въпреки увеличението на тези разходи не са били предприети никакви мерки. Нито се е увеличила държавната издръжка на радиото със значителен процент, нито собствените приходи на радиото по някакъв начин, за да поемат това вдигане на таксата за "Музикаутор". При смяната на двамата директори - г-н Александър Велев и г-н Светослав Костов, започва главоломно нарастване на дефицита и се взема вътрешно решение да не се плаща таксата за разпространение на НУРТС и през август миналата година радиото спира да я плаща. Става дума за огромни суми и едва сега, в началото на тази година, разпоредих да се възобнови плащането на това задължение към НУРТС. Натрупаните просрочия поставят радиото в неизгодна позиция, имаме и краткосрочни към други доставчици на услуги за БНР.

Виждам също как са се формирали приходите от ефирна реклама, дигиталната почти не съществува в радиото като стабилен приходен канал, така че тази година има много работа да се свърши. Поел съм ангажимент към служителите на радиото и към синдикатите да не посягаме на фонд работна заплата и на работните места. Ще се опитаме да оптимизираме текущите разходи и да увеличим приходите, за да успеем да покрием дефицита, който се е образувал през последните години.

Какви са пътищата да се увеличат приходите на радиото? Не е ли свързано това със създаването на качествено и конкурентно програмно съдържание?

- Законът за радиото и телевизията в този си вид позволява излъчване на ефирна реклама до шест минути на час, но БНР няма никаква забрана върху дигиталната реклама. Имаме доста възможности по отношение на спонсорствата. Имаме издателска и музикална дейност. В момента законът се преразглежда от няколко работни групи, възможно е рекламата като приходен канал да бъде елиминирана за обществените медии. Затова е нужно създаването на устойчив модел за финансиране на обществените медии - като процент от БВП или от приходи към НАП - определен процент от събрания корпоративен данък. Но този трансфер трябва да бъде ограничен от минимални и максимални граници.

В момента разглеждам рекламната ни стратегия и смятам, че може да подобрим нашето пазарно поведение, за да можем да генерираме по-голяма стойност от единица рекламно време в ефира, който все още е водещият механизъм за генериране на стабилни приходи. Колкото е възможно по-бързо трябва да започнем изработка на дигитални рекламни продукти. Да помислим по какъв начин можем да ангажираме рекламодателите с различни позиции в нашите сайтове и да могат те да срещнат своята потенциална аудитория или потребители.

Прегледах частично изследвания, които ми бяха представени от други медии, и виждам, че основната ни програма "Хоризонт" се слуша от застаряваща аудитория, концентрирана в малките градове и селата, като преобладаващата част от хората са със средно и по-ниско образование. Предстои да поръчаме изследвания, за да можем да си отговорим дали интересите на аудиторията, която в момента ни слуша, намират място в съдържанието, което произвеждаме. Аудиторията, в която ние се целим - активна, млада, образована и професионална, намира ли своите интереси в съдържанието, което правим. Смятам, че го няма заредения контакт между съдържанието, което произвеждаме, и аудиторията, която ни слуша. Трябва да прецизираме програмната си политика.

Една от идеите за промени в медийния закон е отпадане на рекламата в обществените медии като възможност за приходи. Кой е положителният и кой отрицателният аспект от такова решение?

- За 2019 година приходите, свързани с рекламна дейност на БНР, са 1,1 млн. лв. Както виждате на базата на тези близо над 50 млн. разходи, които имаме, това е една незначителна част. БНР никога не е било основен играч на рекламния пазар. Да, радиото е ключов играч, когато става дума за привличането на голям брой аудитория. Преди "Хоризонт" е единствено радио "Веселина". Ако радиото реши да бъде активен играч на пазара, приходите биха се увеличили, но това ще наруши пазарния баланс на радиосектора.

Дори да увеличим със 100% приходите, които генерираме от реклама, това ще бъдат около 2 млн. лв., а това са 10% от рекламния радиопазар на България, който е около 21 млн. лв. Това ще са пари, с които да си покрием дефицита, но тотално ще дисбалансира сектора и това ще има ефект върху играчите и върху правото на избор на слушане на българските граждани - да има тази пъстра палитра от радиостанции, които в момента изпълват българския радиоефир. Ние сме и отговорни играчи на този пазар.

Ако се опитаме да привлечем повече рекламни пари от дигиталния пазар през онлайн присъствието ни, ефектът би бил същият. Но там ние все пак имаме по-голяма свобода, защото голяма част от парите, които българският рекламодател инвестира в реклама, отиват зад граница - 60% от пазара се контролира от Alphabet и Facebook. Ако ние и всички създатели на дигитално съдържание по някакъв начин започнем да привличаме аудитории и предоставим продукти - съдържание и изживяване за потребители, които гравитират около Facebook и Alphabet, както и начин, по който рекламодателите да постигнат същата тази ефикасност, която тези две големи компании предоставят, то тогава част от тези пари ще си останат в България и цялата дигитална общност ще може да печели. Аз не искам да се конкурирам на дигиталния пазар с другите играчи в България, тъй като парите са много малко. Моята цел е да се конкурирам с големите играчи, защото там са истинските пари.

Каква е адекватната бюджетна субсидия за БНР според вас?

- Ако направим правилно разпределение на труда и разберем колко струва производството на програмата, тогава ще мога да дам едно точно число колко струва в сегашния му вариант истинската издръжка на БНР. Не мога да твърдя, че радиото е недофинансирано, преди да се запозная с детайлите по това как се харчат парите от държавния бюджет, които медиата получава. Защо ги харчим тези пари? Защо са подписвани тези договори? Каква е икономическата обосновка на едни или други разходи?

Трябва да се направи една реформа на начина, по който вътрешно функционира националното радио като една модерна икономическа организация. След като се запозная и видя къде са механизмите за оптимизация и подобряване на труда, тогава мога да кажа каква е истинската издръжка на радиото, защото тук виждам елементи, които са останали от социалистическо време по начина, по който се управляват процесите и функциите. Няма да стане за една нощ тази реформа, но когато знаем в дългосрочен план какъв е пътят, тогава ще е много по-лесно да излезем пред обществото и да кажем: това е нашата стратегия да оптимизираме разходите си, но за да произвеждаме обществения радиопродукт, това са средствата, от които имаме нужда.

Кои са заплахите пред общественото радио?

- Има външни и вътрешни заплахи. От външните на първо място поставям институционалната стабилност - законодателната рамка, която в момента се обсъжда. През нея трябва да се гарантира дългосрочната стабилност на БНР като институция, като обществено радио.

Журналистическата самостоятелност. Не само в България, навсякъде по света различни типове интереси проявяват претенции към журналистическата независимост. Въпросът е доколко е силна една медиа, за да устои на подобен тип натиск. Аз съм поел ангажимент, че съм гарантът на тази независимост и вътре и вън. За мен най-важното е независимостта на радиото да бъде запазена.

Другата заплаха е финансовата обезпеченост, за която говорихме, защото наистина трябва да намерим един устойчив модел на финансиране.

Конкуренцията. Не можем да си мислим, че ние като обществено радио съществуваме във вакуум. Нашите конкуренти са много по-гъвкави, адаптивни, приспособяват се по-бързо поради факта, че са по-малки и имат повече достъп до по-висок капитал. Трябва да си даваме сметка, че аудиторията ни еволюира много бързо и това е процес, който не можем да контролираме, а трябва да се адаптираме наравно с хората, които ни слушат и потребяват нашата информация. Всеки носи у себе си мобилния телефон и знаем, че там достъп до ефирно съдържание няма. Къде сме ние на това мобилно устройство и как привличаме тази аудитория, която не слуша радио по ефира? Готови ли сме да посрещнем предизвикателството на новите форми на присъствие на радиото на тези устройства?

От вътрешните предизвикателства - това е още по-доброто развитие на творческото съдържание. Създаването и реализацията на журналистиката в радиото да започнат да стават по-динамични.

Организационната структура също е предизвикателство. Има процеси и модели, които не са променяни от предишния икономически строй в България - това са неща, които създават пречки за по-гъвкавото и бързо управление в БНР.

Трудовата мотивираност и екипността в медиата. Бях неприятно изненадан да видя как екипи не си говорят помежду си. Така се създава една невидима стена в свободния приток на идеи и на различни виждания, което пък прави програмите монотонни и това се усеща и в ефир.

Дал съм обещание през първите шест месеца да направим тотална ревизия на начина, по който се формира възнаграждението в БНР, за да може да се повиши мотивацията на хората. Да имаме предвидим финансов растеж. Това са факторите, които виждам като предизвикателство, не бих ги нарекъл заплахи.

А какви са възможностите пред БНР?

- Не искам да звуча като прогноза за облачно време, тъй като радиото има невероятен потенциал като медиа. Тук работят много добри професионалисти, на които просто имам усещането, че трябва да им се даде свободата на действие, за да могат да развият пълния си потенциал. И наистина да създават едно съдържание, което да отстоява мисията ни на обществена медиа. Радиото е и важна културна институция. Проектите, които се създават тук, могат да заразят с положителната си енергия обществото. Вярвам, че с идеите в концепцията ми и с усилията на всеки от екипа в радиото, ако прегърнат каузата за по-добро бъдеще, нещата наистина ще се случат.

Кои са първите ви неотложни задачи в радиото?

- Започвам с ръководния екип. Не може една организация да функционира без стабилен и визионерски ръководен екип. Хора, които да споделят вижданията ми за развитието на радиото. Дал съм си 30 дни той да бъде попълнен, след което да започнем да изпълняваме стъпка по стъпка стабилизационна програма. Стабилизиране от гледна точка на финансовото ни положение и от гледна точка на микроклимата в медиата. Говоря за цялата система на БНР. За да могат хората първо да се отърсят от страха и после да развиват пълния си потенциал за това, което искат да правят.

Вие нямате управителен съвет, който сам да сте избрал. Налага ви се да управлявате с хора, назначени от вашия предшественик. Как работите с тях? Без тяхната подкрепа ще ви бъде много трудно да извършите промените, заложени в концепцията ви?

- Да, така е. И и затова първото нещо, което исках да разбера е, дали този управителен съвет подкрепя концепцията ми за развитието на радиото. Тя е много различна от онази, зад която са застанали, преди аз да дойда. Досега срещам само подкрепа, мисля, че работим добре. В крайна сметка всички се интересуваме от едно - доброто бъдеще на националното радио. Всякакви емоции и връзки с миналото не би трябвало да влияят на общата цел.

Интервюто взе Весислава Антонова

Визитка

Андон Балтаков има магистърска степен по бизнес администрация от университета "Йейл" и висше икономическо образование от УНСС в София. Започва новинарската си кариера като водещ в софийското радио "Витоша" през 1994 г., а през 1995 г. се присъединява към информационния екип на БНР - първо като преводач в Прослушвателната служба, а после като водещ на сутрешните новини до 2000 г., когато се премества в САЩ. След "Йейл" работи в управленските структури на големи медии там - седем години е в Associated Press, където е бил зам.-директор на департамента по стратегическо планиране и директор по дигитална продуктова стратегия, три години в CNN, където е старши директор бизнес операции, изгражда и управлява бизнеса за синдикирани видеопродукти. Две години е вицепрезидент на новинарския бизнес на ProQuest - най-големият агрегатор на информационни източници за академични и професионални организации, а после и главен оперативен директор на най-голямата информационна агенция за социални новини в света Storyful. На 22 януари Съветът за електронни медии избра Балтаков за генерален директор на БНР.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    olga_kokoshkina avatar :-|
    olga_kokoshkina

    Тоест, единствената идея за привличане на допълнителни приходи, която "големият международен меринджей" има, е да сложи няколко реклами на сайта на държавното радио?!? И след това какво - отново ще правим мили очи на Мутрата от Банкя да ни отпусне още някой лев държавна субсидия? Ще го кажа отново (и никога няма да се уморя да го повтарям): държавното радио (и телевизия) ще стане ОБЩЕСТВЕНО само и единствено когато то започне да се финансира ДИРЕКТНО от потребителски такси от всяко българско домакинство, вместо да чака милостиня от този който е на власт. Така е във всяка нормална държава в света, каквато искаме един ден да бъде и България. В тази посока трябва да бъдат насочени усилията на новия директор ако наистина иска устойчиво развитие и независима журналистика. Иначе всичко друго е само фасадни, козметични промени стил "от единия крачол, в другия", заради които БНР е на това дередже, motherfuckers.

  • 2
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    "...държавното радио (и телевизия) ще стане ОБЩЕСТВЕНО само и единствено когато то започне да се финансира ДИРЕКТНО от потребителски такси от всяко българско домакинство, вместо да чака милостиня от този който е на власт. Така е във всяка нормална държава в света, каквато искаме един ден да бъде и България."

    Когато България стане нормална държава, радиото може би ще може да се финансира директно от слушателите, но пък чак "всяко българско домакинство"... Не всички слушат Националното радио, както аз не гледам телевизия и не бих искала да давам пари на Кошлуков, например.

  • 3
    olga_kokoshkina avatar :-|
    olga_kokoshkina

    До коментар [#2] от "evpetra":

    Нито слушам германско радио, нито гледам германска телевизия. Но никой не ме пита. Ако не платя 18 EUR ВСЕКИ МЕСЕЦ, могат да ме вкарат в затвора. Напълно сериозно говоря.

    Но, разбира се, Германия е една екстремна държава (почти във всяко отношение). Но и в много други държави по света, обществените оператори се финасират ДИРЕКТНО от всяко домакинство чрез TV Licence Fee (общо за радио и телевизия). Някои събират директно таксите (Германия, Франция, Австрия, Швейцария, Великобритания). Други заедно със сметката за електричество (Гърция, Италия). А някои щати в Америка, събират такса за техните обществени PBS и NPR чрез таксата за кабелна телевизия (което според мен е най-умното и най-подходящото за България).

    Знам, че това за което говоря е тотален шок за Ганьо, и следователно минусите за коментарите ми. Но това е единственият начин да имаме истински обществени медии. Измислено е не от мен, а от държави много по-напред с мат'ряла от България.

  • 4
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    До коментар [#3] от "olga_kokoshkina":

    Но моля Ви се, тук става дума и за пари. Каква такса още трябва да се наложи на пенсионерите с 200 лева пенсия, които нямат пари за ток, вода и лекарства, а трябва да им вземат пари и за медии? Пак Ви казвам, България все още не е нормална страна, няма и да стане.

  • 5
    western_ avatar :-|
    western_

    в Германия се плаща месечен налог и за лаптоп, който има връзка с интернет, но това, че там правят така, не означава задължително, че това е правилно и трябва се взима пример.

  • 6
    olga_kokoshkina avatar :-|
    olga_kokoshkina


    До коментар [#] от "
    western_
    ":

    Ха ха ха...айде по-сериозно, моля! От руското посолство ли ти съобщиха, че в Германия имало "месечен налог за лаптоп свързан с интернет"? Това е вицът на годината :):):)

  • 7
    damned avatar :-|
    damned

    Вие кажете партийният секретар Кошлуков кога ще се маха. Че докато той е програмен директор е ясно , че националната телевизия се управлява от партията майка, а всички други като този господин са фигуранти на огромна заплата. Айде честито!

  • 8
    1mp avatar :-|
    1mp

    РАЗОЧАРОВАНИЕ!!!!
    - като поел поста, научил че Хоризонт го слушат бабите по селата. ДОБРЮТРО!!!, Не трябваше ли това да му е ясно, когато кандидтства???
    - слушат го баби, но той ще прави дигитална реклама??? А дървено желязо ще направи ли?
    - поел ангажимент към служителите да не намалява хора и заплати. Това къде го е научил. Дали пък не е в Йеил?

  • 9
    1mp avatar :-|
    1mp

    До коментар [#3] от "olga_kokoshkina":

    Кокошкина, не ни занимавайте с глупости от Германия. Стойте си там и пишете по немските форуми.

  • 10
    wfe47469874 avatar :-P
    TVV

    Мога само да ти представя блатото, което е заварил - блатото, което цари във всички обществени организации в нашата страна. Със сериозен опит в къде-къде по-големи и важни медии и визия съм сигурна, че ще донесе глътка свеж въздух на БНР. Аз съм оптимист!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK