Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 14 фев 2020, 12:40, 6570 прочитания

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Визитка

Андон Балтаков има магистърска степен по бизнес администрация от университета "Йейл" и висше икономическо образование от УНСС в София. Започва новинарската си кариера като водещ в софийското радио "Витоша" през 1994 г., а през 1995 г. се присъединява към информационния екип на БНР - първо като преводач в Прослушвателната служба, а после като водещ на сутрешните новини до 2000 г., когато се премества в САЩ. След "Йейл" работи в управленските структури на големи медии там - седем години е в Associated Press, където е бил зам.-директор на департамента по стратегическо планиране и директор по дигитална продуктова стратегия, три години в CNN, където е старши директор бизнес операции, изгражда и управлява бизнеса за синдикирани видеопродукти. Две години е вицепрезидент на новинарския бизнес на ProQuest - най-големият агрегатор на информационни източници за академични и професионални организации, а после и главен оперативен директор на най-голямата информационна агенция за социални новини в света Storyful. На 22 януари Съветът за електронни медии избра Балтаков за генерален директор на БНР.

Казахте, че първото нещо, което ще направите в БНР, е да проучите документите за финансовото му състояние - какво видяхте в тях?

- Като бюджетна организация БНР няма право да има дефицит, но в момента той е огромен. Казвам огромен, тъй като става въпрос за повече от 10% от приходите, които медиата генерира. Дефицитът към момента е 5.5 млн. лв. Това са разходи, които не са били управлявани далновидно през последните няколко години. Държа да кажа, че разходният бюджет, който одобрихме преди дни, е рамка, която аз наследявам и имах прекалено малко време, за да направя корекции в отделните пера. Ако говорим в детайли - общите разходи на радиото са 54.9 млн. лв., от които 50.9 млн. текущи. Собствените приходи са 2.1 млн. лв., а субсидията - 47 млн. лв.


Ако се върнем на дефицита, трупането на негативи е започнало след подписването на договора с "Музикаутор". Разликата между сумата, която радиото е плащало на организацията до 2017 г., и периода след нея е 2.3 млн. лв. Въпреки увеличението на тези разходи не са били предприети никакви мерки. Нито се е увеличила държавната издръжка на радиото със значителен процент, нито собствените приходи на радиото по някакъв начин, за да поемат това вдигане на таксата за "Музикаутор". При смяната на двамата директори - г-н Александър Велев и г-н Светослав Костов, започва главоломно нарастване на дефицита и се взема вътрешно решение да не се плаща таксата за разпространение на НУРТС и през август миналата година радиото спира да я плаща. Става дума за огромни суми и едва сега, в началото на тази година, разпоредих да се възобнови плащането на това задължение към НУРТС. Натрупаните просрочия поставят радиото в неизгодна позиция, имаме и краткосрочни към други доставчици на услуги за БНР.

Виждам също как са се формирали приходите от ефирна реклама, дигиталната почти не съществува в радиото като стабилен приходен канал, така че тази година има много работа да се свърши. Поел съм ангажимент към служителите на радиото и към синдикатите да не посягаме на фонд работна заплата и на работните места. Ще се опитаме да оптимизираме текущите разходи и да увеличим приходите, за да успеем да покрием дефицита, който се е образувал през последните години.

Какви са пътищата да се увеличат приходите на радиото? Не е ли свързано това със създаването на качествено и конкурентно програмно съдържание?



- Законът за радиото и телевизията в този си вид позволява излъчване на ефирна реклама до шест минути на час, но БНР няма никаква забрана върху дигиталната реклама. Имаме доста възможности по отношение на спонсорствата. Имаме издателска и музикална дейност. В момента законът се преразглежда от няколко работни групи, възможно е рекламата като приходен канал да бъде елиминирана за обществените медии. Затова е нужно създаването на устойчив модел за финансиране на обществените медии - като процент от БВП или от приходи към НАП - определен процент от събрания корпоративен данък. Но този трансфер трябва да бъде ограничен от минимални и максимални граници.

В момента разглеждам рекламната ни стратегия и смятам, че може да подобрим нашето пазарно поведение, за да можем да генерираме по-голяма стойност от единица рекламно време в ефира, който все още е водещият механизъм за генериране на стабилни приходи. Колкото е възможно по-бързо трябва да започнем изработка на дигитални рекламни продукти. Да помислим по какъв начин можем да ангажираме рекламодателите с различни позиции в нашите сайтове и да могат те да срещнат своята потенциална аудитория или потребители.

Прегледах частично изследвания, които ми бяха представени от други медии, и виждам, че основната ни програма "Хоризонт" се слуша от застаряваща аудитория, концентрирана в малките градове и селата, като преобладаващата част от хората са със средно и по-ниско образование. Предстои да поръчаме изследвания, за да можем да си отговорим дали интересите на аудиторията, която в момента ни слуша, намират място в съдържанието, което произвеждаме. Аудиторията, в която ние се целим - активна, млада, образована и професионална, намира ли своите интереси в съдържанието, което правим. Смятам, че го няма заредения контакт между съдържанието, което произвеждаме, и аудиторията, която ни слуша. Трябва да прецизираме програмната си политика.

Една от идеите за промени в медийния закон е отпадане на рекламата в обществените медии като възможност за приходи. Кой е положителният и кой отрицателният аспект от такова решение?

- За 2019 година приходите, свързани с рекламна дейност на БНР, са 1,1 млн. лв. Както виждате на базата на тези близо над 50 млн. разходи, които имаме, това е една незначителна част. БНР никога не е било основен играч на рекламния пазар. Да, радиото е ключов играч, когато става дума за привличането на голям брой аудитория. Преди "Хоризонт" е единствено радио "Веселина". Ако радиото реши да бъде активен играч на пазара, приходите биха се увеличили, но това ще наруши пазарния баланс на радиосектора.

Дори да увеличим със 100% приходите, които генерираме от реклама, това ще бъдат около 2 млн. лв., а това са 10% от рекламния радиопазар на България, който е около 21 млн. лв. Това ще са пари, с които да си покрием дефицита, но тотално ще дисбалансира сектора и това ще има ефект върху играчите и върху правото на избор на слушане на българските граждани - да има тази пъстра палитра от радиостанции, които в момента изпълват българския радиоефир. Ние сме и отговорни играчи на този пазар.

Ако се опитаме да привлечем повече рекламни пари от дигиталния пазар през онлайн присъствието ни, ефектът би бил същият. Но там ние все пак имаме по-голяма свобода, защото голяма част от парите, които българският рекламодател инвестира в реклама, отиват зад граница - 60% от пазара се контролира от Alphabet и Facebook. Ако ние и всички създатели на дигитално съдържание по някакъв начин започнем да привличаме аудитории и предоставим продукти - съдържание и изживяване за потребители, които гравитират около Facebook и Alphabet, както и начин, по който рекламодателите да постигнат същата тази ефикасност, която тези две големи компании предоставят, то тогава част от тези пари ще си останат в България и цялата дигитална общност ще може да печели. Аз не искам да се конкурирам на дигиталния пазар с другите играчи в България, тъй като парите са много малко. Моята цел е да се конкурирам с големите играчи, защото там са истинските пари.

Каква е адекватната бюджетна субсидия за БНР според вас?

- Ако направим правилно разпределение на труда и разберем колко струва производството на програмата, тогава ще мога да дам едно точно число колко струва в сегашния му вариант истинската издръжка на БНР. Не мога да твърдя, че радиото е недофинансирано, преди да се запозная с детайлите по това как се харчат парите от държавния бюджет, които медиата получава. Защо ги харчим тези пари? Защо са подписвани тези договори? Каква е икономическата обосновка на едни или други разходи?

Трябва да се направи една реформа на начина, по който вътрешно функционира националното радио като една модерна икономическа организация. След като се запозная и видя къде са механизмите за оптимизация и подобряване на труда, тогава мога да кажа каква е истинската издръжка на радиото, защото тук виждам елементи, които са останали от социалистическо време по начина, по който се управляват процесите и функциите. Няма да стане за една нощ тази реформа, но когато знаем в дългосрочен план какъв е пътят, тогава ще е много по-лесно да излезем пред обществото и да кажем: това е нашата стратегия да оптимизираме разходите си, но за да произвеждаме обществения радиопродукт, това са средствата, от които имаме нужда.

Кои са заплахите пред общественото радио?

- Има външни и вътрешни заплахи. От външните на първо място поставям институционалната стабилност - законодателната рамка, която в момента се обсъжда. През нея трябва да се гарантира дългосрочната стабилност на БНР като институция, като обществено радио.

Журналистическата самостоятелност. Не само в България, навсякъде по света различни типове интереси проявяват претенции към журналистическата независимост. Въпросът е доколко е силна една медиа, за да устои на подобен тип натиск. Аз съм поел ангажимент, че съм гарантът на тази независимост и вътре и вън. За мен най-важното е независимостта на радиото да бъде запазена.

Другата заплаха е финансовата обезпеченост, за която говорихме, защото наистина трябва да намерим един устойчив модел на финансиране.

Конкуренцията. Не можем да си мислим, че ние като обществено радио съществуваме във вакуум. Нашите конкуренти са много по-гъвкави, адаптивни, приспособяват се по-бързо поради факта, че са по-малки и имат повече достъп до по-висок капитал. Трябва да си даваме сметка, че аудиторията ни еволюира много бързо и това е процес, който не можем да контролираме, а трябва да се адаптираме наравно с хората, които ни слушат и потребяват нашата информация. Всеки носи у себе си мобилния телефон и знаем, че там достъп до ефирно съдържание няма. Къде сме ние на това мобилно устройство и как привличаме тази аудитория, която не слуша радио по ефира? Готови ли сме да посрещнем предизвикателството на новите форми на присъствие на радиото на тези устройства?

От вътрешните предизвикателства - това е още по-доброто развитие на творческото съдържание. Създаването и реализацията на журналистиката в радиото да започнат да стават по-динамични.

Организационната структура също е предизвикателство. Има процеси и модели, които не са променяни от предишния икономически строй в България - това са неща, които създават пречки за по-гъвкавото и бързо управление в БНР.

Трудовата мотивираност и екипността в медиата. Бях неприятно изненадан да видя как екипи не си говорят помежду си. Така се създава една невидима стена в свободния приток на идеи и на различни виждания, което пък прави програмите монотонни и това се усеща и в ефир.

Дал съм обещание през първите шест месеца да направим тотална ревизия на начина, по който се формира възнаграждението в БНР, за да може да се повиши мотивацията на хората. Да имаме предвидим финансов растеж. Това са факторите, които виждам като предизвикателство, не бих ги нарекъл заплахи.

А какви са възможностите пред БНР?

- Не искам да звуча като прогноза за облачно време, тъй като радиото има невероятен потенциал като медиа. Тук работят много добри професионалисти, на които просто имам усещането, че трябва да им се даде свободата на действие, за да могат да развият пълния си потенциал. И наистина да създават едно съдържание, което да отстоява мисията ни на обществена медиа. Радиото е и важна културна институция. Проектите, които се създават тук, могат да заразят с положителната си енергия обществото. Вярвам, че с идеите в концепцията ми и с усилията на всеки от екипа в радиото, ако прегърнат каузата за по-добро бъдеще, нещата наистина ще се случат.

Кои са първите ви неотложни задачи в радиото?

- Започвам с ръководния екип. Не може една организация да функционира без стабилен и визионерски ръководен екип. Хора, които да споделят вижданията ми за развитието на радиото. Дал съм си 30 дни той да бъде попълнен, след което да започнем да изпълняваме стъпка по стъпка стабилизационна програма. Стабилизиране от гледна точка на финансовото ни положение и от гледна точка на микроклимата в медиата. Говоря за цялата система на БНР. За да могат хората първо да се отърсят от страха и после да развиват пълния си потенциал за това, което искат да правят.

Вие нямате управителен съвет, който сам да сте избрал. Налага ви се да управлявате с хора, назначени от вашия предшественик. Как работите с тях? Без тяхната подкрепа ще ви бъде много трудно да извършите промените, заложени в концепцията ви?

- Да, така е. И и затова първото нещо, което исках да разбера е, дали този управителен съвет подкрепя концепцията ми за развитието на радиото. Тя е много различна от онази, зад която са застанали, преди аз да дойда. Досега срещам само подкрепа, мисля, че работим добре. В крайна сметка всички се интересуваме от едно - доброто бъдеще на националното радио. Всякакви емоции и връзки с миналото не би трябвало да влияят на общата цел.

Интервюто взе Весислава Антонова


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

"Репортери без граници" осъди натиска на властта над "Капитал" и "Дневник" 2 "Репортери без граници" осъди натиска на властта над "Капитал" и "Дневник"

Организацията смята, че запорът на активи на Иво и Галя Прокопиеви се извършва, за да се измести вниманието от скандала за търговия с влияние в хазарта

23 май 2020, 3902 прочитания

Рекламна спортна пауза Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

22 май 2020, 1098 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Маркетинг и реклама"

Всяка седмица най-интересното от света на маркетинга във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
Официалният дефицит на БНТ е 40 млн. лв., но до края на годината ще се увеличи още

Ревизията в държавната телевизия установи, че по времето на Константин Каменаров разходите на медията са скочили рязко

Още от Капитал
Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10