Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 14 фев 2020, 15:14, 5020 прочитания

Официалният дефицит на БНТ е 40 млн. лв., но до края на годината ще се увеличи още

Ревизията в държавната телевизия установи, че по времето на Константин Каменаров разходите на медията са скочили рязко

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Като бюджетна организация БНТ няма право да има дефицит, но въпреки това е успяла да натрупа, и то огромен, сравнен с бюджета на държавната телевизия. Към момента дефицитът е 40 млн. лв. (при планирани приходи в бюджета си около 79 млн. лв.), но до края на годината той ще нарасне и може да стигне 71 млн. лв., казва генералният директор на телевизията Емил Кошлуков. Той е натрупан от разходи, които не са били управлявани далновидно през последните няколко години. Това става ясно от публикувания доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). Финансовата проверка, извършена от държавния орган, е за периода - 1 януари 2018 до 30 април 2019 г.

Финансовите проблеми на БНТ са започнали да се трупат още през 2017 г., а пикът на натрупването на задължение е през 2018 г., когато генерален директор на медията е Константин Каменаров.


Как се е натрупал дефицитът в БНТ

През 2018 г. БНТ е надхвърлила с 8 млн. лева максимално разрешените й по закон задължения, а през първите четири месеца на 2019 г. е продължила да натрупва нови.

От докладът на АДФИ става ясно, че бившият генерален директор на БНТ Константин Каменаров през 2018 г. е сключвал финансово необезпечени договори, които не са били предвидени за разплащане в бюджета за следващата година, пише в доклада на АДФИ.



Заради установените нарушения на Каменаров са съставени два акта, като размерът на санкциите не е посочен. Константин Каменаров беше генерален директор на БНР до април 2019 г., когато депозира оставка и бе заменен от тогавашния програмен директор на БНТ1. След като стана и.д. директор на телевизията, Кошлуков обяви публично, че БНТ е в практически фалит, и се дистанцира от предишното ръководство на телевизията. Когато през ноември Народното събрание обсъждаше и гласуваше бюджета на телевизията за 2020 г., генералният директор възрази, че определената бюджетна субсидия за медията за тази година е крайно недостатъчна. "Субсидията ни е 70 млн. лв., дефицитът - 71 млн. лв., как да оцелееш. Ние сме в практически банкрут. Ако парламентът не предприеме мерки със Закона за бюджета и правителството не отдели целеви субсидии да покрием спешните си задължения - разпространение, спортни права с УЕФА и ФИФА, ключови международни договори, може да ни бъдат запорирани сметките още утре и да ни обявят в банкрут", каза в края на миналата година Кошлуков пред депутатите.

От публикувания в момента доклад на АДФИ става ясно, че БНТ е имала 18 132 000 лв. натрупани задължения, като е превишила с над 8 млн. лв. позволения ѝ по закон максимален размер на задълженията от 10 млн. лв.

"Към 31.12.2018 г. задълженията на БНТ към доставчици са завишени с 241% в сравнение с 31.12.2017 г.", отбелязват инспекторите на АДФИ в доклада. Като основна причина са посочени неразплатени дългове към "НУРТС диджитъл" за излъчване на програмите на БНТ, които са 8.5 млн. лв. Големи са задълженията и за авторски права, които не са предвидени като разходи и не са финансово обезпечени в рамките на бюджета за 2018 г.

В доклада на АДФИ се казва, че през 2018 г. генералният директор на БНТ е сключил договори за придобиване на спортни права, които не са финансово обезпечени, в общ размер на 6 385 784 лв. През 2019 г. тези договори не са предвидени в бюджета за годината за разплащане и са останали финансово необезпечени в общ размер на 6.5 млн. лв.

През февруари 2018 г. управителният съвет на БНТ е взел решение за придобиване на права за излъчване на УЕФА и Европейските квалификации на стойност 6.3 млн. евро. Това е станало, независимо от становище на финансовата дирекция на БНТ, "че поемане на нови задължения за 2018 г. е финансово необезпечено и ще създаде предпоставки за увеличение на дефицита по бюджета на БНТ за 2018 г.".

През първите четири месеца на 2019 г. държавната телевизия продължава да трупа дългове към доставчици, като към 30 април задълженията са увеличени с 8.7 млн. лв. в сравнение с 31 декември 2018 г. С най-голям относителен дял са задълженията към "НУРТС диджитъл" в размер на 11.6 млн. лева и към УЕФА - Швейцария, за права за излъчване на Лига Европа в размер на 3 млн. лв.

Оценката на финансовата инспекция

"Проверката установи, че към 30.04.2019 г. отчетените задължения към доставчици в БНТ в сравнение с 31.12.2018 г. са значително завишени (53.21%)", пише в доклада на АДФИ. Проверяващите отбелязват, че през първите четири месеца на 2019 г. управителният съвет и генералния директор на БНТ са взели решения за сключване на договори за закупуване на филмови пакети, които не са финансово обезпечени, в общ размер на над 1.5 млн. лв. в "нарушение на бюджетната дисциплина".

Субсидията на БНТ за 2019 г. е в размер на 67.731 млн. лева, като на 29 март държавната телевизия е получила 500 хил. лв. допълнителен трансфер от централния бюджет заради изборите за Европейски парламент. Максимално допустимите задължения на БНТ за 2019 г. са 10 млн. лева.

От миналата година "Капитал" прави опити по Закона за достъп до обществена информация да получи вече публикувания доклад на АДФИ за финансовото състояние на БНТ. Той ни бе отказан с аргумента, че е част от образувано досъдебно производство срещу БНТ в Софийската градска прокуратура. Последния отказ е от 4 февруари. В последното си писмо до "Капитал" АДФИ цитира мотивите на Софийската градска прокуратура (СГП) да не даде достъп до резултатите от финансовата проверка: "Докладът съставлява информация, събрана, създадена и съхранена при проверката и към момента разпространяването на материалите по делото (образувано в СГП - бел. ред.) би попречило за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. СГП не разрешава разгласяването", се отбелязва в писмото на АДФИ.

Няколко дни по късно, на 12 февруари, докладът бе публикуван на сайта на БНТ, след като съгласие за това е дал генералният директор на телевизията Емил Кошлуков.
Към кого са задълженията 18.1 млн. лв.

- Към доставчици от страната - 10 753 313
- За разпространение на сигнала към "НУРТС диджитъл" - 8.5 млн. лв.
- Компания "Динакорд България" - 1.2 млн. лв.
- Доставчици - външна продукция - 508 хил. лв.
- Доставчици от чужбина - 3.7 млн. лв. (от тях 1.6 млн. лв. към УЕФА - Швейцария, за Лига Европа,
Digital Media Company B.V. - 1.2 млн. лв.)
- Останалите са по-малки суми към други кредитори

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

"Репортери без граници" осъди натиска на властта над "Капитал" и "Дневник" 2 "Репортери без граници" осъди натиска на властта над "Капитал" и "Дневник"

Организацията смята, че запорът на активи на Иво и Галя Прокопиеви се извършва, за да се измести вниманието от скандала за търговия с влияние в хазарта

23 май 2020, 4812 прочитания

Рекламна спортна пауза Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

22 май 2020, 1266 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Маркетинг и реклама"

Всяка седмица най-интересното от света на маркетинга във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
"Репортери без граници" призова Европарламента да защити българските журналисти

В отворено писмо международната организация настоява властите да спрат систематичните си заплахи към медиите

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10