Как ще изглеждат медиите след COVID-19
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как ще изглеждат медиите след COVID-19

Shutterstock

Как ще изглеждат медиите след COVID-19

Компаниите, които излязат от глобалната криза, ще бъдат олекотени, децентрализирани, по-малко разчитащи на рекламата и ще представят повече коментари и експертиза

3407 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Необходимостта от по-агресивна позиция срещу дезинформацията изглежда по-важна от всякога, особено когато се сблъскваме с несигурността около пандемията.

През последните седмици накарах групата ми от 19 студенти, които не са французи, да очертаят концепция за това как биха изглеждали процъфтяващите медии след COVID-19. Ето някои тенденции и предложения, които се появиха от нашите дискусии. Този текст показва и типа медии, които ще бъдат най-привлекателни за група умни милениъли (от 25- до 39-годишни - бел. ред.) и представители на поколението Z (до 24-годишни - бел. ред.). Той включва и част от наблюденията от семинар по медийни изследвания, който проведох през есента с група от 45 студенти от 17 националности, които не са журналисти.

Тези наблюдения не претендират за нищо повече от разсъжденията на малък сегмент от студенти и преподавателя им. Ето и няколко тенденции, които си заслужава да представим.

1. По-малки медии

При разговор със студенти по журналистика възможността да работят за голям доминиращ новинарски бранд не седи на първо място в целите им. Бъдещите журналисти биха били по-склонни да работят за гъвкави структури, подобни на лодки, управлявани от малък и всеотдаен екипаж. Служителите ще трябва да имат различни умения и да владеят огромна палитра от инструменти, истории, движени от база данни, видеопродукции, инфографики и задълбочени познания на социалните медии.

Интересното е, че това предпочитание към по-леките структури не се ограничава само до журналистиката. За част от работата, която вършим в Deepnews.ai, постоянно търсим специалисти в нишови направления като deep learning технологията, приложена към езика. Така забелязахме подобна тенденция: най-добрите инженерни студенти вече не са привлечени от съмнителни блестящи кариери, възхвалявани от големи индустриални групи като тези в енергийния сектор или сектора на отбраната например. Приятели, които работят от страна на бизнеса, забелязват същата тенденция: работните места в L'Oreal или P&G вече не са свещеният граал за милениълите или поколението Z.

Нарастваща част от бъдещите инженери и търговци вече не искат да се свързват с големи групи, които олицетворяват ценности от друга епоха: хиперконсуматорство, свръхглобализация, пренебрежение към малцинствата, разширяваща се работна сила и липса на внимание към бъдещето на планетата. Тези тенденции вероятно ще се засилят като продължение на ценностите в пост-COVID-19 ерата.

Журналистиката преживява същите промени. Разделението при отразяването на новините, наследено от времето на вестниците (локални, национални, световни, бизнес новини и т.н.), сега изглежда напълно остаряло.

През семестъра попитах групата студенти как биха разделили съвременния новинарски поток. Като цяло разделението се върти около няколко доминиращи теми: околна среда, пол/сексуалност, икономически неравенства, малцинства, а относно икономиката - по-малко западноцентричен подход с по-голям акцент върху социалното предприемачество и т.н.

2. Преосмисляне на собствеността и приходния модел

Олекотените нови медии трябва да бъдат отворени към различен вид бизнес структура. Никой не иска да бъде асоцииран с традиционната пирамида на собственост и управление, с нейните съвети на директорите над множество слоеве мениджъри. Индивидуалната собственост често е свързана със заплаха за редакционната независимост и се разглежда като негативно влияеща на доверието. Следователно новите структури на собственост трябва да въвличат и аудиторията.

Точно такъв модел на приходите си представя новото поколение амбициозни журналисти. Според тях рекламният модел вече е остарял. В по-голямата си част рекламите се разглеждат като неетични, инвазивни, подвеждащи и умерено ефективни. Само някои форми на внимателно проверено спонсорство изглеждат приемливи.

Предпочитаният поток от приходи отново се основава на читателите: принципът на абонамента може да бъде преразгледан с по-ниски цени, по-голяма гъвкавост и др. Възможна алтернатива може да бъде система, поддържана от аудиторията, като Американското национално обществено радио, което се финансира от верните си слушатели на национално и местно ниво.

3. Разсъждения, данни, проверка на факти и експертиза

Различните групи, с които работя, се обединиха около мнението за необходимостта от повече аналитична журналистика и проверка на фактите.

Повечето студенти имат критично мнение към неспособността на журналистите (особено по телевизията на живо) да се справят със сложни въпроси. Необходимостта от по-агресивна позиция срещу дезинформацията - всички от приблизително до крещящи фалшиви новини - изглежда по-важна от всякога, особено когато се сблъскваме с несигурността около пандемията. Мнозина са били шокирани от безразсъдството на някои журналисти, винаги готови да скочат по сочни истории без поглед отстрани или проучване.

Спешно са необходими експертизи. Някои студенти дори предложиха да се създаде нов вид онлайн медии, изцяло базирани на проверени научни публикации, разбити в аналитични формати, файлове, базирани на данни, подкасти в дълга форма и видеа.

4. Последно нещо: в случай че се чудите, с печата е свършено

Бизнесът с вестници, който се отразява на горите (дори ако вестникарската хартия до голяма степен идва от устойчив дървесен материал), който изразходва много енергия за производството и разпространението си и може да е преносител на микроби и вируси, сега се счита за въплъщение на древния свят. Що се отнася до сектора на списанията, той до голяма степен няма да преживее опустошенията на рекламния пазар в ерата след COVID-19. Някои може да намерят втори живот като вторичен продукт на здрав дигитален такъв (ако подобно нещо изобщо намери своя път), но това ще бъде всичко.

Фредерик Филу e автор в блога за медии, технологии и бизнес модели Monday Note. "Капитал" публикува текста с негово разрешение.

Необходимостта от по-агресивна позиция срещу дезинформацията изглежда по-важна от всякога, особено когато се сблъскваме с несигурността около пандемията.

През последните седмици накарах групата ми от 19 студенти, които не са французи, да очертаят концепция за това как биха изглеждали процъфтяващите медии след COVID-19. Ето някои тенденции и предложения, които се появиха от нашите дискусии. Този текст показва и типа медии, които ще бъдат най-привлекателни за група умни милениъли (от 25- до 39-годишни - бел. ред.) и представители на поколението Z (до 24-годишни - бел. ред.). Той включва и част от наблюденията от семинар по медийни изследвания, който проведох през есента с група от 45 студенти от 17 националности, които не са журналисти.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK