Кошлуков може да бъде генерален директор на БНТ до 2030 година

Вежди Рашидов предлага мандатите на генералните директори на БНТ и БНР да станат от три на пет години

Председателят на парламентарната комисия по култура и медии Вежди Рашидов иска мандатите на генералните директори на БНТ и БНР да станат от 3 на 5 години.
Председателят на парламентарната комисия по култура и медии Вежди Рашидов иска мандатите на генералните директори на БНТ и БНР да станат от 3 на 5 години.    ©  Юлия Лазарова
Председателят на парламентарната комисия по култура и медии Вежди Рашидов иска мандатите на генералните директори на БНТ и БНР да станат от 3 на 5 години.
Председателят на парламентарната комисия по култура и медии Вежди Рашидов иска мандатите на генералните директори на БНТ и БНР да станат от 3 на 5 години.    ©  Юлия Лазарова

Председателят на парламентарната комисия по култура и медии Вежди Рашидов внесе в Народното събрание законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, който предлага няколко ключови редакции, свързани с управлението на обществените медии и правомощията на членовете на Съвета за електронни медии (СЕМ).

Предвижда се мандатите на генералните директори на БНТ и БНР да бъде увеличени от три на пет години, а те да могат да бъдат избирани за не повече от два последователни пълни мандата. Тук новото е добавянето на думата "пълни", което означава, че мандатите им няма да могат лесно да бъдат прекратявани предсрочно. В законопроекта е записано, че при предсрочното прекратяване на пълномощията на генералния директор се провежда нов избор до три месеца от прекратяването и до встъпването в длъжност на новия генерален директор СЕМ определя, член от управителния съвет, който да изпълнява правомощията до встъпването в длъжност на новия.

Този текст на практика ще даде възможност на Емил Кошлуков да ръководи БНТ пет вместо три години, като те ще започнат да се смятат начисто след приемането на закона и той ще може да бъде преизбран за още един пълен мандат. Това означава, че напрежението в телевизията няма да бъде потушено, а уволненията ще продължат.

В мотивите към законопроекта е записано, че те се правят, по следния повод: "За да изпълняват успешно обществените си функции, БНР и БНТ трябва да имат ефективно, стабилно, устойчиво и предвидимо ръководство". Според Рашидов разпоредбата за продължителността на мандата не е променяна от 1998 г. и към днешна дата "този модел не позволява на двете обществени медии да се развиват и изпълняват обществените си функции пълноценно. Посочва се, че тригодишната цикличност поставя в неблагоприятно положение служителите на двете държавни медии, тъй като "при честата смяна на управленските екипи редица започнати творчески процеси не намират реализация". По принцип дебата за продължителността на мандатите не е от сега. За нея се говори от няколко години.

В проектозакона изрично се посочва, че изборът на генералните директори следва да е с публична процедура и да се провежда не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на действащия директор. Въвежда се условието кандидатите за генерален директор да са с 5-годишен професионален опит в радио и в телевизия. Посочва се, че те могат да бъдат избирани на същата длъжност не само за повече от два последователни, но и пълни мандата.

Условието за 5-годишен мандат, както и възможността за избор за не повече от два пълни последователни мандата се предлага и за управителните съвети на БНТ и БНР. Те следва да имат и 5 години професионален опит в областта на радио- и телевизионната дейност, на културата, журналистиката, аудио-визията, електронните съобщения, правото или икономиката. Продължителността на мандата на членовете на УС на БНТ и БНР съвпада с този на генералния директор. Когато свърши мандата или бъде прекратен мандата на директора, се прекратяват и тези на членовете на управителния съвет.

В законопроекта е предвиден и нов текст, според който БНТ безвъзмездно ще предоставя на Народното събрание за свободно ползване сигнал за откритите пленарни заседания, които се излъчват в реално време чрез интернет страницата на парламента. Това следва да се определя с договор между Народното събрание и БНТ.

Промени по отношение на Съвета за електронни медии (СЕМ) сериозно засягат независимостта на регулатора, който и без това има репутацията на зависим от парламентарното мнозинство. Към причините за освобождаване на член на регулатора е записано, още едно условие според което, той може да бъде отстранен "при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения". В текста на закона обаче никъде не е записано какво е и как се определя "тежко нарушение" или "системно неизпълнение на служебните задължения". От текста става ясно, че член на СЕМ се освобождава от "назначаващия орган", който е или народното събрание или президента, логично той определя нарушенията. При това не се предвижда при предсрочно освобождаване председателят на НС да оповестява повода за него.

И за СЕМ се въвежда изискване за 5-годишен професионален опит. Сега в закона е записано само, че те следва да имат опит в следните области: електронни медии, електронни съобщения, журналистика, право или икономика, и да имат обществен авторитет и професионално признание.

Предвижда се възможност членове на медийния регулатор да могат да бъдат избирани и за два последователни 6-годишни мандата - сега в закона изрично е указано, че мандатите не могат да бъдат последователни. Законопроектът предвижда да отпадне забраната членове на СЕМ да могат да заемат друга платена длъжност в рамките на мандата си. Това обаче ще е възможно само ако става въпрос за научна, преподавателска или арбитражна дейност.

Предлага се отпадане на текста, който забранява членове на СЕМ да бъдат еднолични търговци, собственици на капитала на търговски дружества, съдружници, управители, прокуристи или членове на ръководни и контролни органи на търговски дружества и кооперации. Предвижда се и съкращаване от 2 на 1 година след края на мандата на срока, в който членове на СЕМ не могат да са консултанти или членове на органи за управление, контрол и надзор на доставчици на медийни услуги, както и да придобиват дялове и акции в тях и в рекламни компании.

Предлага се и отпадане на разпоредбата, според която парламентарната квота в СЕМ се обновява през две години, а президентската - през три.

Още от Капитал