Как бяха превзети медиите в Унгария
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как бяха превзети медиите в Унгария

Активната намеса в свободата на медиите започва още през 2010 г., когато партията на Виктор Орбан "Фидес" идва отново на власт

Как бяха превзети медиите в Унгария

Хиляди унгарци излязоха на протест в защита на свободата на медиите.

2528 прочитания

Активната намеса в свободата на медиите започва още през 2010 г., когато партията на Виктор Орбан "Фидес" идва отново на власт

© Reuters


Темата накратко
  • До протестите на хиляди унгарци се стигна, след като над 70 журналисти напуснаха независимия допреди месеци новинарски сайт Index.hu
  • Множеството проправителствени медии се управляват от приближени на властта хора и се финансират основно от държавна реклама.

Множество проправителствени печатни издания и новинарски сайтове, фалшиви новини, заклеймяване и държавен натиск над малкото останали независими медии. Сценарият за превземане на медиите, познат и от българската действителност, се развива с пълна сила в Унгария през последните десет години. Това се случва по два начина. Приближени до премиера Виктор Орбан поемат контрола над изданията, а финансирането им се осигурява чрез държавна реклама.

Поредният пример е опитът за контрол над един от малкото останали независими новинарски сайтове в Унгария, Index.hu. Миналата седмица главният редактор на медията Шаблоч Дул беше отстранен, което доведе до груповото напускане на над 70 журналисти. Това провокира недоволството на хиляди хора, които излязоха на протест пред сградата на министерски съвет в Будапеща в защита на свободата на медиите.

Хронология на едно завземане

Активната намеса в свободата на медиите започва още през 2010 г., когато партията на Виктор Орбан "Фидес" идва отново на власт. Тогава бизнесменът, бивш съученик и добър приятел на премиера Лайош Шимичка поема контрола над един от най-големите всекидневници, Magyar Nemzet. Заедно с него развива тв канал, радио и голяма агенцията за външна реклама. Медиите му са открито проправителствени и получават големи рекламни приходи от държавни компании в продължение на пет години. През 2015 г. отношенията между Орбан и Шамичка се влошават, медиите започват да критикува властта, рекламните инвестиции намаляват и оцеляването им е поставено под въпрос. След като през 2018 г. "Фидес" отново печели с голямо мнозинство парламентарните избори, изданието Magyar Nemzet затваря заради "финансови затруднения".

Разпадането на дуото Орбан - Шимичка създава повод за нов опит за контрол на унгарските медии. През 2016 г. бизнесменът и един от най-богатите хора в страната, Лоринц Месарош, отново приятел на Орбан още от училищните години, става собственик на медийната група Mediaworks, която управлява десетки издания. Година по-рано групата е придобила и най-стария унгарски всекидневник Nepszabadsag, критик на партията на Орбан. Малко след идването на новия собственик Месарош изданието Nepszabadsag е изненадващо закрито. В репортаж на американския сайт Coda зам. главният редактор на медиата, тогава Мартон Гаргели, разказва как се е случило това. "Около 8:30 ч. журналистите започнаха да звънят панически по телефона. Имейлите им бяха закрити, както и сървърите. Десет минути по-късно сайтът на Nepszabadsag замръзна, архивите бяха изтрити и вестникът умря."

Годината вече е 2018 и идва ред на следващата стъпка за концентрация на проправителствените медии. Създаден е огромен медиен холдинг, собственост на близката до правителството Централноевропейска фондация на печата и медиите. Той включва близо 500 онлайн и печатни издания, радиа и тв канали, всички те дарени от собствениците им на фондацията. Целта на холдинга е да помогне за оцеляването на унгарските печатни медии. В надзорния съвет на фондацията мнозинство имат бивши и настоящи членове на партия "Фидес". Тя се оглавява от издателя Габор Лискай, познат още като управляващ директор на групата Mediaworks, затворила изданието Nepszabadsag, и известен с лоялността си към премиера Орбан.

Index на медийната зависимост

В началото на 2020 г. се случва поредната сделка. Близкият до управляващата партия "Фидес" Миклош Васили придобива 50% от медиа шопа Indamedia, който разпределя рекламните постъпления към най-големия независим новинарски сайт Index.hu. Васили е познат в медийните среди и като изпълнителен директор на един от другите големи независими новинарски сайтове, Origo.hu. Той влиза в управлението му през 2014 г. "Оттогава критиците твърдят, че медиата е трансформирана от независим новинарски сайт в проправителствена пропаганда, което поражда опасения, че Index може да има подобна съдба", пишат от FT. По данни на Gemius към юли 2018 г. всеки от двата сайта има по над 2.4 млн. реални потребители.

През май от Index коментират пред Balkan Investigative Reporting Network (BIRN), че ежедневната им работа не е засегната от промените в медиа шопа, защото са собственост на фондацията Index.hu Zrt. "Но пистолетът е поставен на масата. Въпросът е дали и кога ще го използват", допълва редакторът Гергели Нийлас.

Последствията идват само няколко месеца по-късно. През юни главният редактор на медиата Шаболч Дул написа, че Index е "поставен под такъв външен натиск, че това може да е краят на редакцията във вида, в който я познавате". Месец по-късно Дул е отстранен от председателя на фондацията, собственик на Index. Посочената причина е невъзможността на главния редактор да контролира напрежението в редакцията, което води до спад в рекламните приходи. Над 70 журналисти последваха главния си редактор и подадоха оставка, което на практика представлява повече от половината редакция.

Поредното посегателство изкара на улиците хиляди унгарци в защита на свободата на медиите. "Тук сме не защото непременно харесваме Index, но достигнахме точката, при която вече няма нормален достъп до информация", коментира един от протестиращите, цитиран от Reuters. В отговор външният министър на Унгария попита "как се меси държавата в решението на медиа, която е частна собственост" и заяви, че обвиненията срещу правителството са необосновани.

Друго оръжие на близките до властта издания е представянето на независими медии като "производители на фалшиви новини". "Тези сайтове умишлено съчетават класически фалшиви новини и конспиративни теории с критичните истории на независимите медии, за да ги представят като агенти на Сорос или просто да дискредитират работата им", казва медийният експерт Агнес Урбан пред изданието BIRN. По време на правителствени пресконференции пък се дава предимство на зависимите от държавата медии при задаването на въпроси, което пречи на достъпа до информация на останалите.

Всичко това води до поредния спад на Унгария в класацията за свобода на медиите на международната организация "Репортери без граници". Преди идването на власт на Орбан държавата е поставена на 23-то място, през 2020 г. тя спада до 89-о.

Рекламата като средство за контрол

Паралелно с превземането на медиите в Унгария през смяна на собствеността им държавата спомага и за тяхното финансиране. Още с идването на власт на Виктор Орбан през 2010 г. в страната се появяват редица нови комуникационни агенции в тясна връзка с правителството. Така те печелят редица обществени поръчки за реклама и разпределят парите към медиите, обслужващи партията "Фидес".

Независимо изследване сочи, че общите приходи на частни и държавни медии в Унгария през 2017 г. се равняват на 246.5 млрд. унгарски форинта (около 709.7 млн. евро). От тях Централноевропейската фондация на печата и медиите привлича 170.3 млн. евро, или 24% за 2017 г., а като се прибавят и други проправителствени медии, заедно държат дял от 39.7%.

Разпределението на държавните рекламни инвестиции може да се проследи през близките до властта медии. Данни на Kantar Media показват, че през 2011 г. над 41% от рекламните приходи на изданието Magyar Nemzet идват от държавни компании. През 2013 г. те вече достигат 53%. След като изданието се обръща срещу Орбан през 2015 г., делът на държавната реклама спада до 24%, а две години по-късно е вече едва 2.7%.

Подобна е съдбата на всекидневника Nepszabadsag. Считан за поддръжник на социалистическата партия в Унгария, която е на власт до 2009 г., близо 50% от приходите на изданието са от държавна реклама. След като Орбан е избран, делът й драстично намалява, като в годината на затваряне на медиата той е малко над 20%.

Макар онлайн медиите в Унгария да са най-малко обвързани с властта, зависимостта на най-големите играчи в сегмента също се забеляза. Огромен скок в държавните рекламни приходи има при вече проправителствения сайт Origo.hu. Собствеността му се сменя през 2014 г., когато според данните на Kantar делът й е около 12%, а три години по-късно той е вече близо 36%. Различна е картината при сайта Index, където приходите постоянно намаляват до 2.5% през 2017 г.

Доклад на медийния експерт Агнес Урбан посочва, че държавната реклама може да повлияе и на частните рекламодатели. Заради основната роля на проправителствените медии, рекламодателите не могат да ги избегнат. "Проучване показа, че от 2010 г. насам постоянно се повишава натискът над медиа агенции и компании да рекламират в проправителствени медии, дори това решение да не е най-доброто за бизнеса им", пише още в доклада си.

Кризата, последвала от епидемията от коронавирус, не помогна за оцеляването на няколкото останали независими медии в Унгария. Много рекламодатели драстично намалиха бюджетите си, а хората са все по-малко склонни да плащат за платено съдържание. Така свободата на медиите остава застрашена за поредна година и поставя под въпрос не само взимането на информирани решения от унгарците, а заплашва и цялостната демократична система.

Темата накратко
  • До протестите на хиляди унгарци се стигна, след като над 70 журналисти напуснаха независимия допреди месеци новинарски сайт Index.hu
  • Множеството проправителствени медии се управляват от приближени на властта хора и се финансират основно от държавна реклама.

Множество проправителствени печатни издания и новинарски сайтове, фалшиви новини, заклеймяване и държавен натиск над малкото останали независими медии. Сценарият за превземане на медиите, познат и от българската действителност, се развива с пълна сила в Унгария през последните десет години. Това се случва по два начина. Приближени до премиера Виктор Орбан поемат контрола над изданията, а финансирането им се осигурява чрез държавна реклама.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK