Промените в медийния закон се отлагат за след изборите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Промените в медийния закон се отлагат за след изборите

След изказване на Бойко Борисов "мисирка" се превърна в нарицателно за послушни журналисти, които не задават неудобни въпроси.

Промените в медийния закон се отлагат за след изборите

По-дългите мандати на генералните директори на БНТ и БНР, както и новият начин за финансиране на държавните медии едва ли ще бъдат приети тази година

Весислава Антонова
3666 прочитания

След изказване на Бойко Борисов "мисирка" се превърна в нарицателно за послушни журналисти, които не задават неудобни въпроси.

© Цветелина Белутова


От днешна гледна точка има два важни въпроса, свързани с медийния закон - какво променя и кога ще бъде приет.

На прага на парламентарните избори в Народното събрание (НС) бе внесен нов законопроект на Министерския съвет за изменение на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). За тези, които обичат политическите сметки, това беше, меко казано, странен акт.

Промените в ЗРТ бяха подготвени от работна група към Министерството на културата още през миналата година, а през ноември 2020 приключи и общественото обсъждане на новите текстове в медийния закон. След това той тръгна към правителството, за да бъде внесен после за гласуване в НС. Ако властта имаше сериозно намерение да приеме промените в закона и ги смяташе за наистина важни, на практика можеше да ги внесе за обсъждане в парламента още на 5 януари, а не да чака две седмици преди изборите. Първо, защото в предизборна ситуация никой не прави промени свързани с държавните медии, за да не се създава напрежение. Второ, защото съществува риск в такава ситуация текстовете да се компрометират.

Толкова близо, толкова далеч

В края на миналата седмица в предаването "Пресечна точка" по "Нова тв" на въпроса "За какво не ви остана време в този мандат" депутатът от ГЕРБ и член на парламентарната комисия по култура и медии Тома Биков каза: "Не ни остана време за Закона за радиото и телевизията, който беше много важен, но се надявам другия парламент още в началото да започнем да го гледаме."

След изборите обаче ще има нов парламент, ново мнозинство и на практика съвсем нова ситуация в НС. Това означава, че законът трябва отново да бъде внесен за обсъждане. От нови хора. Затова с днешна дата можем да кажем, че промените в медийния закон остават просто едно добро намерение. Дори и да сме оптимисти, едва ли до края на тази година законопроектът има шанс да мине гласуване през парламента. Да не забравяме, че през ноември предстоят и президентски избори. В такива моменти политическата машина обикновено се въздържа и трудно посяга към медийни текстове, свързани с обществените медии, за да не си създава проблеми и да не предизвиква излишно обществено напрежение, когато посяга към чувствителен закон, какъвто е медийният.

Какво се променя

Най-важната промяна в законопроекта за изменение на медийния закон е предложеният нов принцип на финансиране на обществените медии - БНТ и БНР. Те вече ще получават пари от държавния бюджет не за произведен час програма както досега, а според нетните разходи на съответната медия.

Ако законът бъде приет, вместо субсидия БНТ и БНР ще получават трансфер от държавния бюджет, който се определя всяка година за компенсиране на нетните им разходи от осъществяваните медийни услуги и дейности в изпълнение на обществената им мисия и издадената лицензия за възлагане на обществена услуга.

Законът отменя разпоредбите, свързани с дейността на фонд "Радио и телевизия", който от влизането в сила на медийния закон изобщо не започна да функционира за 22 години.

Увеличава се и значението на Съвета за електронни медии (СЕМ), който, ако поправките бъдат приети, ще контролира дали услугата на БНТ и БНР е необходима за обществената мисия. На регулатора се възлага предварителният контрол дали финансирането е за изпълнение на мисията. Последващият контрол се осъществява от Сметната палата, която проверява как медиите са разходвали парите. Принципно тези два инструмента за контрол са важни, защото в противен случай БНТ и БНР могат да си правят хиляди програми безконтролно. Това обаче повдига въпроса и за независимостта и компетентността на СЕМ. Сегашният му начин на избор не гарантира свободата на неговите членове и те реално са под контрола на управляващите.

В законопроекта се предвижда още мандатът на генералните директори и на членовете на управителните съвети на двете обществените медии да бъде увеличен от три на пет години.

В случай че мандатът на генерален директор бъде прекратен, това да става и с членовете на управителните съвети и те ще изпълняват своите правомощия до встъпване в длъжност на новите УС, предвиждат още проектопромените.

Текстът за увеличените мандати на генералните директори предизвика най-остра обществена реакция. Принципно тази разпоредба е съобразена с практиката на останалите европейски пазари. В български контекст обаче този текст създава възможност на постовете да бъдат задържани изкуствено дълго хора, които са неспособни да заемат тази позиция и компрометират идеята за обществения характер на медията. Затова и от години в българския закон са записани кратки мандати с възможност за преизбиране, защото на явяването на конкурс се гледа като на своеобразен контрол на работата на генералния директор.

Важен е и текстът, който предвижда в едномесечен срок от влизането в сила на този закон генералният директор на БНР, съответно на БНТ, да предложи на Съвета за електронни медии за утвърждаване членове на управителните съвети, с които да бъдат сключени договори за управление. Правят се изменения, свързани с отговорностите и договорите за възлагане на управлението на генералния директор и на членовете на управителните съвети. Заради липсата на тази възможност през октомври миналата година генералният директор на БНР Андон Балтаков обяви, че ще подаде оставка. На практика ръководеното от него радио имаше нов директор, но остана старият управителен съвет - избран от генералния директор Светослав Костов, подозиран, че е под влиянието на депутата от ДПС Делян Пеевски. Дейността на БНР и БНТ в закона е уредена така, че управителният съвет има много голяма власт, а също така и мандат, който не може да бъде прекратен освен при тежки нарушения. Така в момента Балтаков управлява с хора, които не познава и на които очевидно няма доверие. Решаването и на този казус засега се отлага.

Впрочем отлага се промяната на закона, чиято основна задача бе да уреди въпроса с финансирането на обществените медии. Медийният закон остана да виси в безтегловност и в очакване на нова политическа воля.

Медии с мисия

Обществените медии каквито трябва да бъдат според промените в медийния закон

БНР и БНТ са национални обществени доставчици, които допринасят за задоволяване на демократичните, социалните и културните потребности на българските граждани и за медийния плурализъм. По закон те:

1. осигуряват медийни услуги за всички граждани на Република България;

2. създават и разпространяват висококачествена журналистика, като отразяват различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки в новинарските и актуално-публицистичните предавания и в съдържание с политическа и икономическа тематика;

3. съдействат за развитието и популяризирането на българската култура и българския език, както и на културата и езика на гражданите в съответствие с етническата им принадлежност;

4. осигуряват чрез своите медийни услуги достъп до националното и европейското културно наследство;

5. създават съдържание, което информира, образова и забавлява;

6. отделят специално внимание на децата, както и на уязвимите групи с оглед на техните интереси и развитие;

7. създават програми и предавания с високо качество от гледна точка на технически и производствени стандарти при използване на новите технологии;

8. допринасят за утвърждаването на социалните, демократичните и културните ценности;

9. съдействат за взаимното разбирателство и толерантността в отношенията между хората;

10. предоставят на гражданите възможност да се запознаят с официалната позиция на държавата по важни въпроси на обществения живот;

11. укрепват културните връзки с европейските страни;

12. създават и поддържат архиви с материали, излъчвани в техните програми или други медийни услуги, или създавани по тяхна поръчка;

13. гарантират съхранението на аудио- и аудио-визуални исторически архиви чрез поддържане и цифровизиране;

14. реализират и отразяват прояви в подкрепа на българската култура и изкуство, социално значими каузи, както и за популяризиране на исторически личности и събития;

15. предоставят медийни услуги и дейности, свързани само с международни спортни прояви, в които участват български спортни отбори и спортисти, представляващи Република България, и които не са изчерпателно разпространени или отразени по програмите на търговски доставчици на медийни услуги.

От днешна гледна точка има два важни въпроса, свързани с медийния закон - какво променя и кога ще бъде приет.

На прага на парламентарните избори в Народното събрание (НС) бе внесен нов законопроект на Министерския съвет за изменение на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). За тези, които обичат политическите сметки, това беше, меко казано, странен акт.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    Nelegalen avatar :-|
    Nelegalen

    Отлична публикация. Истината е, че определена мощна организирана група, намагнетизирала управляващата върхушка, няма интерес да подобри състоянието на пресата в частта за свободата на словото и да съблюдава и ограничава "програмната музика" в повечето вестници, принадлежащи де факто на един единствен екземпляр, опитващ се да остане в сянка.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Гласът на хората

Гласът на хората

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.