Как Netflix създава обща европейска култура
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как Netflix създава обща европейска култура

Netflix има около 100 продукции, които се създават в Европа, което е повече от това, което се създава в обществените телевизии във Франция или Германия

Как Netflix създава обща европейска култура

Излъчване на сериали със субтитри е новата "Евровизия"

The Economist
8683 прочитания

Netflix има около 100 продукции, които се създават в Европа, което е повече от това, което се създава в обществените телевизии във Франция или Германия

© Reuters


Драмата "Варварите" на Netflix, в която действието се развива преди 2000 години в древна Германия, обръща някои модерни стереотипи. В нея секси, импулсивни, древни германски племена завладяват опресивна супердържава, водени от студени, рационални, говорещи латински римляни. Произведена в Германия, има всички отличителни белези на лъскава американска драма (безпричинно насилие и престижна голота), докато остава неоспоримо германска. Драмата стана популярна: в една неделя през октомври беше най-гледана по Netflix не само в Германия, но и във Франция, Италия и още 14 държави.

Моменти, в които европейците сядат и гледат едни и същи неща по едно и също време, бяха рядкост. Те включваха песенния конкурс "Евровизия" и Шампионската лига по футбол без много други предавания. Сега те са повече благодарение на разрастването на стрийминг платформи като Netflix, която има 58 млн. абонати на Стария континент. За по-голямата част от съществуването й телевизията е била с национална насоченост - телевизионните оператори създават френски програми за французите и датски за датчаните.

Промяната

Стрийминг услугите обаче третират Европа като един голям пазар вместо 27 индивидуални, с едно и също съдържание, достъпно във всички тях. Жан Моне, един от основателите на Европейския съюз, който е измислил идеята за сътрудничество между националните икономики, за да предотврати европейците отново да се избият, е известен с думите: "Ако трябва да започна отначало, бих започнал с културата." Седем десетилетия по-късно от ерата на Моне културната интеграция започва да се случва.

Италианският писател Умберто Еко е бил прав, когато е казал, че езикът на Европа е преводът. Netflix и други глобални фирми с много финансови средства го говорят добре. Точно както Европа наема малка армия от преводачи и специалисти да превръщат сложни закони или безстрастни речи от румънски евродепутати в европейските 24 официални езика, така прави и Netflix. Резултатът е, че драмата "Капитани", написана на люксембургски език, толкова скромен, че дори не е признат от Европейския съюз, може да бъде гледана на английски, френски, португалски (или с полски субтитри). Преди френско топ шоу можеше да се очаква да бъде преведено на английски и може би немски само ако е успешно. Сега е норматив за всяка една премиера.

Икономиката на европейските продукции също така е по-привлекателна. Американската публика е по-склонна от преди да даде шанс на предавания, които са дублирани или със субтитри. Това означава, че телевизионни предавания като френската криминална поредица Lupin в Netflix могат да станат глобални хитове. Има смисъл да се даде шанс на скъпо преразказване на детективска история от началото на ХХ век за джентълмен крадец на бижута, ако има потенциала да стане хит извън Франция. През 2015 г. около 75% от оригиналното съдържание на Netflix беше американско; сега резултатът е наполовина според компанията за медийни анализи Ampere.

Netflix има около 100 продукции, които се създават в Европа, което е повече от това, което се създава в обществените телевизии във Франция или Германия.

Европейските чиновници прилагат политиката на тоягата, за да насърчават инвестициите. Европейските режисьори се конкурират със земеделците в класирането на най-глезените европейски индустрии. За да оперират в Европейския съюз, стрийминг компаниите трябва да осигурят поне 30% от тяхното съдържание в каталозите да е на страни от блока и да го рекламират. Купуването на каталог от белгийски сапунени опери от 90-те години и запазването им в дигиталното пространство не се брои.

Франция задължава големите медии да инвестират обратно приходите от местни продукции в ново домашно съдържание. Ако европейски правителства се стремят да разклатят големите американски компании, за всички е по-добре парите да се харчат за нещо гледаемо. Не всичко обаче може да се гледа извън границите на една страна. За комедиите понякога е по-трудно. Криминалетата и екшъните с битки между римляните и други племена са по-универсални.

Някои го правят по-добре от други. Варварите настрана, германската телевизия е невинаги подходяща за експорт, казва един изпълнителен директор твърде възпитано. По-голям проблем е, че националните телевизионни компании все още доминират. Стрийминг услугите като Netflix или Disney+ сформират една трета от всички часове за гледане, дори и на пазарите, където присъстват добре. Европа е застаряващ континент. Възрастните, които предпочитат да гледат телевизия, превъзхождат по брой поколението на тийнейджъри, които зяпат в смартфоните.

Усещане за заплаха

В Брюксел и националните столици перспективата за Netflix като културен хегемон се възприема като заплаха. "Културен суверенитет" е лозунг на европейските ръководители, които се притесняват, че американците ще им изядат обяда. Ако трябва да бъдем честни, съдържанието на Netflix понякога изглежда заклещено в зловеща долина някъде в средата на Атлантическия океан, лишено от местните особености. Оригиналните продукции на Netflix имат по-малко специфични културни референции, отколкото други предавания, продуцирани от национални конкуренти, според пазарните анализатори от Enders.

Компанията имаше имперски модел на работа с изпълнители в Лос Анджелис, създаващи идеи, които французите биха харесали. Сега Netflix има офиси в цяла Европа. Но в крайна сметка големите решения се вземат от американските мениджъри. Това изнервя европейските политици. Не трябва да бъдат нервни. Иронията на европейската интеграция е, че много често американските компании могат да я осигурят. Google преводачът прави европейските вестници разбираеми, макар и леко тромави, за неполиглотите на континента. Американските социални мрежи улесняват политическите разговори през границите (това, че невинаги им харесва да чуват какво мислят един за друг, е отделен въпрос). Сега Netflix и приятели помпат едно и също съдържание през цял континент, правейки културата трансгранично начинание. Ако европейците трябва да споделят валута, да се спасяват при финансови затруднения и да делят ваксини по време на пандемия, тогава със сигурност има нужда да имат нещо общо - дори това да бъде преяждането с едни и същи сериали. Това да гледаш измислени северни и южни европейци да се разкъсват на парченца преди 2000 години е по-добре, отколкото да се случва в действителност.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Драмата "Варварите" на Netflix, в която действието се развива преди 2000 години в древна Германия, обръща някои модерни стереотипи. В нея секси, импулсивни, древни германски племена завладяват опресивна супердържава, водени от студени, рационални, говорещи латински римляни. Произведена в Германия, има всички отличителни белези на лъскава американска драма (безпричинно насилие и престижна голота), докато остава неоспоримо германска. Драмата стана популярна: в една неделя през октомври беше най-гледана по Netflix не само в Германия, но и във Франция, Италия и още 14 държави.

Моменти, в които европейците сядат и гледат едни и същи неща по едно и също време, бяха рядкост. Те включваха песенния конкурс "Евровизия" и Шампионската лига по футбол без много други предавания. Сега те са повече благодарение на разрастването на стрийминг платформи като Netflix, която има 58 млн. абонати на Стария континент. За по-голямата част от съществуването й телевизията е била с национална насоченост - телевизионните оператори създават френски програми за французите и датски за датчаните.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    Angello avatar :-|
    Angello

    Текста прилича малко на Google Translate.

  • 2
    metzanviolinov avatar :-P
    metzanviolinov

    До коментар [#1] от "Angello":

    Или, ако трябва да цитираме текста на тази (преведена) статия:

    "Google преводачът прави европейските вестници разбираеми, макар и леко тромави, за неполиглотите на континента."

    Това изречение е супер-мета в контекста на твоя коментар :D !

  • 3
    Susedkata avatar :-|
    Любопитната Съседка

    Общата европейска култура е успяла да прекоси границите на различните племена и територии на този континент хиляди години (минимум) преди Netflix, и така ще бъде и хиляди години след Netflix. Минимум.

  • Velina Tomova

    Защо е преведено толкова лошо? Четете ли си го преди да го публикувате? Имате ли нужда от нови редактори, мога да ви препоръчам няколко добри. Мога дори да ви пиша аз по една статия месечно безвъзмездно, само и само да спрете да се излагате. Вие сте Капитал!

  • 5
    lal12575638 avatar :-|
    lal12575638

    До коментар [#] от "":

    Лошите преводи, редовните печатни грешки и видимата липса на добра редакция наистина смъкват реномето на Капитал. Може да се поддържа много по-добро ниво.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.