Гласът на хората
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гласът на хората

Shutterstock

Гласът на хората

Популистите заплашват независимите европейски обществени телевизионни и радиокомпании

The Economist
2951 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Всяка самоуважаваща се европейска държава се нуждае от обществени радио и телевизия. След като Словения се отдели от Югославия през 1991 г., тя даде мандат на "Радио телевизия Словения" (RTV-SLO) за независимо отразяване за разлика от държавната пропаганда в новините по времето на комунизма. Всъщност RTV-SLO се оказа твърде независима за настоящия премиер на Словения Янез Янша. Повече от година той сплашваше журналистите от медийната група в социалните мрежи. Шегаджиите нарекоха Янша Маршал Twito (игра на думи от Twitter - бел. ред.), намигване към Йосип Тито, дългогодишен югославски диктатор. Неговото правителство иска да приеме нов закон за медиите, който ще направи RTV-SLO по-лесна за контрол.

Обществената телевизионна и радиогрупа в Холандия NOS също може да се похвали с история с реакцията си срещу авторитарната пропаганда, тази на нацистките окупатори по време на Втората световна война. NOS има независим съвет и гарантиран многогодишен бюджет. Но напоследък холандските обществени телевизионни оператори също биват сплашвани. Репортери бяха физически атакувани по време на протести, отразявайки мерките срещу ковид-19. През октомври NOS премахна логото си от сателитните си микробуси след многократен тормоз по пътищата.

Проблемите в Словения и Холандия са типични за обществените радио- и телевизионни компании в цяла Европа. В някои страни като Унгария и Полша нелибералните правителства ги превръщат в говорители на управляващата партия. В други като Германия и Швеция популистките движения ги обвиняват в пристрастия в полза на институциите и левицата. По модел на британската BBC (сега изправена пред собствен политически натиск) европейските обществени медии бяха създадени с цел да укрепят демокрацията, като предоставят на гражданите обективно отразяване. Но в епоха на поляризация и дезинформация това става все по-трудно.

Обратът в независимостта на обществените телевизионни и радиокомпании започна в Русия, след като Владимир Путин дойде на власт през 1999 г. Към средата на 2000 г. дневният ред на руските новинарски предавания се определяше на ръководени от правителството срещи. Когато Виктор Орбан спечели властта в Унгария през 2010 г., той адаптира плана на Путин, и превърна държавната медийна агенция MTVA в пропаганден орган. Скандално преструктуриране на групата я превърна в куха компания по начин, който я освобождава от закона, регулиращ обществените медии. По време на изборите за Европейски парламент през 2019 г. редактори в MTVA бяха записани как инструктират репортери да възхваляват партията "Фидес" на Орбан.

Полската партия "Право и справедливост" (PiS) последва примера на Орбан, когато спечели властта през 2015 г. Тя бързо превърна обществената телевизионна група TVP във високоговорител. Групата подкрепяше кампании срещу правата на гейовете и демонизира опозиционния кмет на Гданск. След като през 2019 г. той беше убит от екстремист, съдът нареди на TVP да плати обезщетение, но не беше изпълнено.

Ако в Източна Европа натискът върху обществените медии идва от правителството, в Западна Европа той идва от популистката опозиция. По време на имигрантската криза в Германия през 2016 г. антиимигрантски протестиращи започнаха да атакуват големите обществени медии, ZDF и ARD, наричайки ги Lügenpresse ("лъжлива преса"), нарицание от нацистката епоха. Подобна открита враждебност отслабва, казва Питър Фрей, главен редактор на ZDF, и репортерите вече не се притесняват за безопасността си по време на демонстрации. Но усещането, че обществените медии са пристрастни към левицата, се затвърждава в консервативните области, особено в бившия комунистически Изток.

Най-големият риск може да бъде за финансирането на обществените компании. По-голямата част от бюджета на ZDF и ARD идва от специфичен данък, който трябва да се подновява на всеки четири години. Но всяка от германските провинции трябва да се подпише, затова и предложението за повишаването му беше блокирано от източната провинция Саксония-Анхалт. Критиците там се оплакаха, че телевизионните компании се фокусират твърде много върху големите градове и върху теми като правата на гейовете и равенство между половете, които се харесват на образованите градски жители. Популистките партии в Швеция и Холандия също искат да намалят бюджетите на своите държавни медии.

Обществените телевизионни компании се опитаха да спечелят критиците. В Германия ZDF призна, че не успява да обхване селските райони и източната част на държавата. През последните три години медиата излъчва периодично дискусии от кметствата в по-малки градове в страната. Холандската система има вграден предпазен клапан: всеки, който може да регистрира 50 хил. абонати, които плащат, получава право на собствена обществена телевизия, с определени времеви интервали в националните канали. От 2009 г. бяха пуснати три канала с десни програмни схеми. Но това за кратко успокои ситуацията: най-новия канал, Ongehoord Nederland ("Нечутата Холандия"), атакува NOS, обявявайки я за медиа, която разпространява фалшиви новини.

По-добър съюзник е ковид-19. Миналата година апетитът за бързи, точни новини, свързани с пандемията, и правителствените мерки за социална дистанция повишиха рейтинга на държавните медии след години на спад. Трафикът на сайтовете на европейските обществени оператори се увеличи над два пъти. Новините дори привлякоха някои млади зрители (вижте таблицата).

Като цяло доверието в обществените радиа и телевизии се е повишило през последните няколко години според основната организация на медийните групи - Европейски съюз за радио и телевизия. Но това крие разрастване на разделението, което отразява изострящата се политическа поляризация. В повечето държави, където обществените радиа и телевизии остават независими, обществеността им има доверие. Но едно недоволно малцинство става все по-враждебно.

Обществените радио- и телевизионни компании са особено важни в европейските страни, където недостатъчно хора говорят местния език, за да се поддържат разнообразни частни програми. В балтийските държави популистките атаки срещу държавните канали от групи като крайнодясната партия EKRE в Естония не успяха - те са просто твърде важни. И все пак там също има притеснения. Репортерите в латвийската обществена телевизия се сблъскват с повече заплахи през последните шест месеца, основно от отричащите ковид-19, казва Рита Рудуса, ръководител "Стратегии" на медийната група.

В Латвия основните рискове също са правната и финансовата структура. Новият закон за обществените медии в страната не включва отделен данък, като таксата за телевизионни лицензи, която финансира BBC. Това ги прави уязвими за политически натиск. И не е ясно дали надзорният съвет ще бъде защитен от политически назначения.

В Словения такъв политически контрол върху бюджета и надзорния съвет застрашава независимостта на обществената телевизия. Предложеният нов закон за обществените медии ще позволи на политиците да назначават повече от членовете на борда на директорите и да дават част от приходите си на други информационни агенции, включително такива, които обслужват пропагандата на Янез Янша. Журналистите в RTV-SLO се страхуват за работата си. "Само няколко от нас все още са критични, но си мълчим", казва старши репортер. Но на 30 март оттеглянето на няколко депутати остави правителството на Янша без мнозинство в парламента. Ако не успее да приеме закона за медиите, моделът на обществените радиа и телевизии на Орбан може да загуби нов поддръжник.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Всяка самоуважаваща се европейска държава се нуждае от обществени радио и телевизия. След като Словения се отдели от Югославия през 1991 г., тя даде мандат на "Радио телевизия Словения" (RTV-SLO) за независимо отразяване за разлика от държавната пропаганда в новините по времето на комунизма. Всъщност RTV-SLO се оказа твърде независима за настоящия премиер на Словения Янез Янша. Повече от година той сплашваше журналистите от медийната група в социалните мрежи. Шегаджиите нарекоха Янша Маршал Twito (игра на думи от Twitter - бел. ред.), намигване към Йосип Тито, дългогодишен югославски диктатор. Неговото правителство иска да приеме нов закон за медиите, който ще направи RTV-SLO по-лесна за контрол.

Обществената телевизионна и радиогрупа в Холандия NOS също може да се похвали с история с реакцията си срещу авторитарната пропаганда, тази на нацистките окупатори по време на Втората световна война. NOS има независим съвет и гарантиран многогодишен бюджет. Но напоследък холандските обществени телевизионни оператори също биват сплашвани. Репортери бяха физически атакувани по време на протести, отразявайки мерките срещу ковид-19. През октомври NOS премахна логото си от сателитните си микробуси след многократен тормоз по пътищата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    chernomorski avatar :-|
    Chernomorski

    Интересна публикация, но къде е България в цялата тази медийна история? Защо никъде не сме споменати - нима у нас обществените медии не са говорители на властта и не премълчават факти когато държавни институции като ДАНС, НАП и др. са използвани за тормоз над независими медии или критични предавания?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.