Трите неизвестни на съвременната рекламна епоха

Подобно на неразгадана мистерия, винаги е имало нещо мътно в рекламата. От Финиъс Тейлър Барнъм (американски шоумен, създал пътуващ цирк за "мистификации и куриози" - бел. ред.) и неговото "Мамутско дебело бебе: само на три години, тежащо 88 килограма" до "обяд на три мартинита" в зората на телевизионната ера така и не беше съвсем ясно дали рекламистът е артист, учен, чаровник със здрав черен дроб или просто измамник. Въпреки цялото остроумие и хитрост на Медисън авеню икономическият цикъл имаше много по-пряко въздействие върху разходите за реклама. И беше цяло чудо, че компаниите изобщо прегърнаха този подход. Още през далечната 1904 г. американското списание Atlantic пише, че около 75% от рекламите не се изплащат, но останалите 25% печелят толкова добре, че "едва ли има бизнесмен, който може да стои безучастно".

В дигиталната ера догадките трябваше да останат в миналото. Потребителските идентификатори, технологията за проследяване на устройства и електронната търговия, обработващи милиарди транзакции на ден, превърнаха таргетирането в точни удари с дрон, а не в изстрели със спорен успех. Разходите намаляха и милиони онлайн бизнеси, вместо да наемат помещения, превърнаха дигиталните реклами в жълти страници на стероиди. Хората прекарват все повече време залепени за екраните си, давайки на рекламодателите и повече поле да ги съблазняват. Резултатът е зашеметяващ растеж. Според компанията за проучвания MoffettNathanson делът на дигиталната реклама от комуникационния пазар е нараснал от 27% от всички пари за реклама в Америка през 2015 г. до 52% (телевизията, втората по големина категория, е намаляла от 42% на 33%). До скоро основният въпрос, задаван на Уолстрийт, не беше дали пиршеството ще продължи, а колко скоро делът на дигиталната реклама ще достигне 80%.