Николай Стайков: Най-добрата защита за журналиста е да си е свършил работата докрай

Съоснователят на Антикорупционния фонд, удостоен с тазгодишното отличие на Държавния департамент за принос в борбата срещу корупцията, пред "Капитал"

Бюлетин Маркетинг и реклама Маркетинг и реклама

Получавайте най-важното и интересно от маркетинга: новини, рекламни кампании, обяви за работа

В навечерието на Международния ден за борба с корупцията Държавният департамент на САЩ отличи 12 души от целия свят, сред които и журналиста, активист и съосновател на организацията "Антикорупционен фонд" Николай Стайков - за лидерство, кураж, разкриване, предотвратяване и борба срещу корупцията. Това пише в публикация на сайта на Държавния департамент.

Николай Стайков е икономист, дългогодишен икономически журналист и редактор. Между 1997 и 2007 е репортер, редактор и зам.- главен редактор на "Капитал". Съосновател е и говорител на noresharski.com - гражданска медия на доброволци, появила се от протестите през 2013-2014. Носител е на наградата за разследваща журналистика на фондация "Радостина Константинова" за 2021 г., на наградата за икономическа журналистика на Съюз "Произведено в България" през 2002 , както и на тази в категория "Онлайн медия" на Фонд "Валя Крушкина" към фондация "Работилница за граждански инициативи"- 2014 г.

В края на 2016 г. става съосновател на фондация "Антикорупционен фонд" (АКФ), която бързо става популярна с разследванията си за корупция в т.нар. високи етажи на властта. През юни 2017 г. оттам излезе първото разследване за случващото се в държавната Българска банка за развитие. А след това "Апартаментгейт" (съвместно със "Свободна Европа") разкри преференциалните цени, на които са купили луксозни имоти висши кадри на ГЕРБ. "Война за трупове" (на Генка Шикерова) разказа за злоупотребите с мобилните инсинератори, "Делото от КТБ: Липсващите имена" (съвместно с "Капитал") показа скритите доказателства от разследването, "Златната локва" (на Генка Шикерова) - злоупотребите с дезинфекцията на границата с Турция.

Стайков е автор на серията "Осемте джуджета", която показа нагледно уродливото лице на специализираното правосъдие през разказа на бизнесмена Илия Златанов за превземането на бизнеса му с пряката намеса на високопоставени лица от системата. Заради работата си по случая Стайков получава десетки заплахи. За кратко време домът му е под полицейска охрана.

Разговаряме с него след новината за отличието на Държавния департамент.

Журналистическите разследвания се радват на все все по-голямо признание - Нобеловата награда за мир тази година беше връчена на двама разследващи журналисти, а отличието, с което вие бяхте удостоени в Деня на борба с корупцията, се връчва от миналата година. На какво отдавате това внимание към работата на разследващите журналисти?

Преди две- три години никой в България не обръщаше внимание на Деня за борба с корупцията. Отчасти той придоби актуалност и заради Антикорупционния фонд. Точно на този ден решихме да провеждаме церемонията за награждаване в конкурса за журналистика срещу корупцията "Червена линия". Същевременно сме свидетели и на международна промяна, която най-общо произлиза от смяната на държавната администрация в САЩ. Администрацията на президента Байдън институционализира нов подход спрямо темата корупция. Те третират корупцията като заплаха за националната сигурност, за глобалната сигурност, за регионалната сигурност. Това личи от документи като "Националната антикорупционна стратегия", които променят нещата изоснови. Следователно и глобалното отношение към корупцията започва да се променя бавно. България е част от глобалната картина. И всъщност е най-червената точка на корупционната карта на Европа. В този смисъл е нормално подобни вибрации в отношението към корупцията да стигат и до нас.

Изненада ли ви, че сте избран сред малката група от 12 души от цял свят, които Държавният департамент отличи тази година?

Приемам го като отличие за цялата организация и най-вече за позициите, които защитаваме. Една от главните е, че институциите за борба с корупцията отдавна са се превърнали в институции, защитаващи корупцията, особено тази по високите етажи. Това отличие е потвърждение за нашите тези. Надявам се, че това е видимо както за широката публика, така и за хората, които условно казано са "от другата страна".

Ако погледнем в перспектива, ситуацията в България по отношение на корупцията по високите етажи на властта ще се нормализира тогава, когато разследващите журналисти, неправителственият сектор, антикорупционните органи и институциите като цяло работят заедно в тази посока. Единствено тогава можем да имаме среда, в която корупцията не може да процъфтява.

Обикновено този вид награди имат като предистория и нелека лична цена.

Бих искал да остана здраво стъпил на земята, а не да залитам в излишна патетика. В България има журналисти, които са бити, ръсени са с киселина, автомобилите им са взривявани. Много ясно трябва да се каже, че моят случай е малко по-различен. Имало е форми на психологически натиск и откровени опити за заплаха. За мен и семейството ми най-неприятни са постоянните медийни атаки от 2014 година насам.

Тогава заедно с група от още 13 журналисти и юристи подадохме сигнала, по който Цацаров започна разследването на КТБ. Оказа се, че това е разрушило някакви кредитни баланси и партньорски отношения някъде в дълбокото задкулисие за милиарди левове. Срещу мен и останалите вносители започна изключително неприятна медийна кампания. В това се изразява цената, която ние и семействата ни сме плащали. Всеки един от нас сега трябва да има обяснение, когато децата ни пораснат, започнат да се ровят в интернет и попаднат на такова нещо. А то остава завинаги в пространството.

Навлизаме ли във времена на пост-Борисов, пост-Пеевски и посткорупционните схеми, станали емблема на управлението през последните години?

Има трансформация, но все още сме много далеч. Някак си преждевременно закриваме и слагаме етикета "пост". Господин Пеевски е на първия ред в парламента с депутатски имунитет. На всички въпроси и твърдения за негово участие в разпределяне на публичен ресурс той и неговите парламентарни проксита задават логическия въпрос: "Къде са доказателствата?".

За да стигнем до етапа пост-Пеевски и пост-Борисов, парите трябва да бъдат проследени. Сериозните финансови потоци и крайните бенефициенти на публичния ресурс трябва да бъдат проследени. А това още не се е случило. Никой не е проследил парите от големите кредити, отпуснти от ББР например. Няма отговор и на въпроса как като лице на публична позиция в последните 15 години господин Пеевски стана изключително богат. Той официално е и най-богатият депутат.

Ще нараства ли в този смисъл ролята и работата на "Антикорупционния фонд"?

Ние сме отворени за консултации по всякакви теми, свързани с борбата с корупцията. При нас има много сериозна експертиза и познания за реалните проблеми в тази област. Искам само да напомня, че миналата седмица публикувахме едно отворено писмо до новите парламентарни групи. В него призовахме за цялостна детайлна проверка на работата на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) от създаването й досега. Това е един конспект от 10 въпроса, които чакат отговор. Зад всеки един от тези въпроси има конкретни казуси. Ние бихме могли да ги предоставим на бъдещото ръководство на тази комисия, ако имаме доверие в него.

До този момент получили ли сте обратна връзка, някой потърси ли ви във връзка с това писмо?

Засега няма формални разговори, както и покани от политическите партии.

Представяте ли си момента, в който няма да е необходимо да участвате активно в борбата с корупцията?

Отличия, като това, което получих, задължават. Освен това имам 17 години до официално навършване на пенсионна възраст, така че ми е рано да се отказвам. На много места виждам оптимизъм за положителна промяна. Аз предпочитам да съм умерен оптимист и смятам, че има още много работа.

За кои от случаите, по които сте работили преди АКФ, си струва също да се знае?

От времето си в "Капитал" най-много харесвам нещо, което реализирах с екип в последната си година там. Става въпрос за К100. Разследването си, което най-много харесвам, беше свързано с приватизационния фонд на Николай Банев и "АКБ Форес" и един казус за сливенското предприятие "Декотекс". През това разследване за първи път видяхме как съдебната система руши бизнеси и служи за решаване на чисто търговски спорове.

Урок, който сте научили през годините като разследващ журналист?

Най-добрата превенция срещу насрещни съдебни дела е един журналист да си е свършил работата, ама истински да си е свършил работата. Това правило работи желязно.

Интервюто взе Веселин Нанов