В паралелната реалност на Путин

Пропагандата и поправка в Наказателния кодекс заглушиха малкото независими издания в страната

Кремъл се опитва изцяло да контролира информационния поток и хората.
Кремъл се опитва изцяло да контролира информационния поток и хората.
Кремъл се опитва изцяло да контролира информационния поток и хората.    ©  Reuters
Кремъл се опитва изцяло да контролира информационния поток и хората.    ©  Reuters
Бюлетин Маркетинг и реклама Маркетинг и реклама

Получавайте най-важното и интересно от маркетинга: новини, рекламни кампании, обяви за работа

Датата е 10 ноември 1982 г. След близо две десетилетия начело на Съветския съюз Леонид Брежнев умира. Тогава контролираните от държавата медии прекъсват програмите си, но не за да съобщят новината за смъртта му и кой ще го наследи. Телевизиите излъчват в продължение на три часа балета "Лебедово езеро". Същото се случва и след смъртта на Юрий Андропов и Константин Черненко.

Балетът е тактика за информационно забавяне, докато ръководството на партията и държавата вземе решение какви следващи стъпки да предприеме. А за зрителите излъчването на "Лебедово езеро" се превърна в сигнален код, че в Москва нещо не е наред.

Миналата седмица произведението на Чайковски отново прозвуча в руския ефир, но не на контролирана от Кремъл телевизия, а на една от последните останали независими онлайн телевизии - "Дожд". Балетът отново беше сигнал - за убийството на новините в Русия. С него завърши последният ефир на "Дожд".

В рамките на няколко дни в страната настана медийна тишина. Редица независими издания бяха блокирани, други прекратиха дейността си след приетата от руската Дума поправка, предвиждаща до 15 години затвор за "фалшиви новини" за "специалната операция" на Русия в Украйна, както държавната цензура нареди да се нарича войната. Трети се скриха в криптирани платформи или зад vpn. Така в Русия остана само гласът на пропагандата и удобните за Путин медии.

Планирано превземане

Облъчването на руската аудитория с правителствена пропаганда е дълъг процес, който през последните 20 години методично се засилваше. Телевизията е основният източник на новини за руснаците и съответно с най-голяма намеса от страна на държавата. Правителството контролира водещите национални телевизии "Канал 1" и "Россия 1", докато държавният енергиен гигант "Газпром" притежава NTV. През 2015 г. пък Russia Today (RT) започна дейността си с финансовата подкрепа на държавата.

Същото важи и за останалите по-големи информационни канали. Три от най-популярните радиостанции в страната са държавни - "Радио России", "Вести FM" и "Маяк". Вестниците с най-голям тираж също са прокремълски, сред които "Комсомольская правда", а влиятелни всекидневници, като "Известия", са собственост на компании с тесни връзки с Кремъл.

Онлайн пространството със своята необятност на пръв поглед изглежда по-трудно за превземане от държавата. В действителност това става възможно чрез редица приети закони, които позволяват блокиране на съдържание, предоставяне на потребителски данни на службите за сигурност и обявяване на критични журналисти за чуждестранни агенти. За да затвори кръга на контрол, в страната се използва алтернативната на Google търсачка - "Яндекс", а сред най-популярните социални мрежи са месните "ВКонтакте" и "Одноклассники".

Така на практика Кремъл контролира информационния поток и по думите на Кирил Аврамов, асистент в "Центъра за руски, източноевропейски и евразийски изследвания" и сътрудник в Тексаския университет в Остин, се създава т.нар. Путинска паралелна реалност. "На ниво пропагандни техники по отношение на фактите се използва похват, включващ отхвърляне, отричане, изкривяване и истерия - в комбинация с пропагандиране на измислици или атакуване на извадени от контекста тези с цел трансфер на вина, отклоняване на вниманието и посяване на съмнения", обясни той пред "Капитал".

Заличаване на независимите

През годините, за да запази фасадата си на демократична, властта все пак позволяваше съществуването на няколко независими и критични към Кремъл издания. В страната бяха достъпни и различни чужди медии, които отразяваха събитията в Русия и даваха една по-различна картина на случващото се в Европа и света. Истинската мощ на държавната пропагандна бухалка обаче се разгърна с началото на войната в Украйна, в която на медиите е отредена ролята да я представят като спасяваща украинците от "нацисткото" правителство в Киев.

Централизираният модел на Путин за медиен контрол е по-бавен, тъй като всяко действие изисква съгласуване, а поддържането на огромната армия от тролове в интернет вече е много скъпо и все по-малко ефективно начинание.

"Русия очакваше да бъде бърза война, но започнаха да се появяват новини за съпротивата в Украйна. Всички медии имахме страници с новини на живо за случващото се. От този момент държавата в лицето на "Роскомнадзор" започна да блокира една по една медиите, включително и BBC, чрез DPI технология", разказа пред "Капитал" Андрей Захаров, журналист от руската секция на BBC. Сред блокираните медии бяха още DW, Voice of America, Radio Free Europe/Radio Liberty, Bloomberg, а The New York Times за първи път в историята си изтегли целия си екип журналисти от Русия.

Това обаче не беше достатъчно. Местни медии продължаваха да отразяват това, което реално се случва в Украйна. Така на 5 март Владимир Путин направи още една стъпка за заглушаването им, като подписа законовата поправка, предвиждаща до 15 години затвор за разпространение на "фалшива" информация за военни действия на Русия. "С този закон или пишеш навсякъде спецоперация, а не война, или евакуираш журналистите, както много медии направиха, и работиш от друга държава, която е по-безопасна. Аз отразявам събитията от Лондон", каза Захаров, също обявен за чуждестранен агент в края на миналата година.

Това беше окончателното "дръпване на шалтера" на независимите медии. Популярната телевизия "Дожд", определяща себе си като "оптимистичния канал", спря да излъчва с надежда това да е временно. Новинарският портал "Знак" прекрати работата си, независимото и много популярно радио "Ехо Москвы" също замлъкна, а редакцията на вестник "Новая газета", чийто главен редактор Дмитрий Муратов е носител на Нобеловата награда за мир през 2021 г., спря новинарската си емисия за войната в Украйна. Тази седмица обаче изданието я отвори отново - след пренастройка към изискванията на военната цензура, така че съдържанието да остане ясно за читателите. "Да, вадят се последните зъби на руската журналистика. Но тя има прекрасното свойство да отглежда нови", коментира ръководителят на новинарския екип Никита Кондратиев.

Паралелно на заглушаването на медиите беше отрязан и достъпът на хората в Русия до социалните мрежи Facebook и Instagram. Така единственият вариант за журналистите остана криптираната платформа Telegram, където се прехвърлиха милиони руски потребители. "Държавните канали също инвестират усилено в Telegram, за да изместят останалата информация. В социалната мрежа "ВКонтакте" всеки втори пост е пропаганда", коментира за "Капитал" Христо Грозев, изпълнителен директор на базирания в Лондон разследващ сайт Bellingcat, достъпът до който в сряда също беше блокиран от кремълската цензура.

"Пропагандата е това, което хората искат да видят. Поне 50% от руснаците не искат други източници на информация", Андрех Захаров, BBC

Единственият начин потребителите да достигнат до блокираните медии е чрез използване на vpn (виртуални частни мрежи, осигуряващи защита от проследяване) или приложения за поверителност.

За хората и медиите

"Пропагандата е като радиацията и засегна много хора тук", описва ситуацията Дмитрий Муратов, цитиран от The Guardian. В информационното пространство на Русия останаха само обслужващите властта медии, които затварят руското обществено мнение в паралелната реалност на Путин, около която пропагандата изгражда все по-високи стени. "Голямата част от населението вярва, че Русия действително воюва с "нацисти" и "освобождава" мирните жители на Донбас. Този наратив се създава от новинарските канали, които показват как вървят боевете и радващи се на руската армия хора. Това може и да е истина, но не показват страданията на хората в Киев, Харков и Одеса", коментира пред "Капитал" руски журналист, работещ в Москва.

Медийната пропаганда е насочена основно към по-възрастните руснаци, които преобладават в страната, по- необразованите, както и хората от малките населени места, които разчитат единствено на телевизията и не ползват други информационни канали. Това обяснява и данните от изследването на центъра "Левада", според които към февруари 71% от руснаците одобряват действията на Владимир Путин в Украйна. "Очаквах по-голям скепсис от страна на населението и не го виждам. Едно от обясненията е, че хората не искат да имат когнитивен дисонанс и да повярват, че тяхната държава е станала агресор, при положение че от деца ги възпитават, че са антифашисти и миротворци", казва Христо Грозев.

Пропагандата в Русия успява да затвори очите на хората. Захаров от BBC разказва история за момиче от Харков, което се обажда на майка си в Москва и й показва, че е в бункер, защото има бомбардировки. Майката от своя страна е категорична, че Путин идва да я освободи. "Пропагандата е това, което хората искат да видят. Поне 50% от руснаците не искат други източници на информация", допълни той. По думите на Грозев в Русия е отнета и свободата за публично изразяване на мнение. "Дори тези, които знаят истината, не смеят да я споделят на семейството си, защото веднага влизат в спор. Освен това започнаха да арестуват по донос - "някой говори неща против страната". Има дори роднини, които доносничат за хора от семейството", посочи изпълнителният директор на Bellingcat.

Въпреки изкривената по оруелски реалност, която режимът на Путин налага чрез медиите, все още не може да се похвали с пълна победа, подобно и на самата война в Украйна. Алтернативните канали и онлайн платформите затрудняват опитите за тотално блокиране на информацията. Редица канали в Telegram разпространяват кадри от войната, изпратени от хора на място. Съдържание се публикува постоянно и всеки човек се превръща в медиа. Централизираният модел на Путин за контрол е по-бавен, тъй като всяко действие изисква съгласуване, а поддържането на огромната армия от тролове в интернет вече е много скъпо и все по-малко ефективно начинание.

Според Христо Грозев преломният момент ще дойде, когато достатъчно руски майки разберат, че синовете им не се връщат. Според Андрей Захаров истината ще излезе наяве, когато я кажат по националните телевизии. И пробойни вече се виждат. Редакторът на "Первый канал" Марина Овсянникова излезе с протестен плакат срещу войната и пропагандата по време на новините. След като беше задържана и глобена, очакванията са срещу нея да започне разследване по поправката за "фалшива информация". Но постъпката й показва също, че стремежът към истината е по-силен от страха. А именно така се печели информационната война.

Q/A

Един от големите въпроси в журналистиката е дали новините трябва да се отразяват обективно или балансирано, като се представят всички засегнати страни. В контекста на войната кое според вас е правилното отразяване?

Андрей Захаров, BBC: В BBC не публикуваме информация, без да сме я проверили. От "Медуза" например публикуват в Telegram новини и от двете гледни точки с бележка, че във войната нямат време да проверят всичко, което е предупреждение за хората, че трябва да бъдат по-критични. Аз все пак мисля, че фактите винаги казват повече от емоцията. За мен като журналист балансът е много важен.

Кирил Аврамов, Тексаския университет в Остин: Обективно. Балансирано означава да се дава трибуна и да се валидират гледни точки, които не са базирани на никаква фактология. За съжаление сътресенията, свързани с войната, са идеалната почва за разпространение на слухове, конспиративни теории и епизодични паники, които имат за цел промяна на възприятията, осмислянето и преработването на информацията и в крайна сметка промяна на цялостното индивидуално или групово поведение.

Европа също заложи на стратегия за блокиране на медии, като спря каналите на Russia Today (RT). Правилно ли беше това според вас?

А.З.: Преди години RT бяха обявени за чуждестранни агенти от САЩ и бяха блокирани. Тогава мисля, че беше грешка, защото дори да е крайна пропаганда, хората са тези, които трябва да отсъдят така ли е или не. Тогава имаше и дискусия, че ако блокираш една медиа, после следват и други и се получава като кутията на Пандора. Сега хората казват, че RT е вече част от войната и трябва да бъде блокирана и напълно разбирам това действие.

К.А.: Да, тези канали не са информационни източници в традиционния смисъл. Отдавна са инструменти за информационна борба.
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал