Технологични компании се обединяват с решения срещу дезинформацията

Последиците от разпространението на пропагандно и невярно съдържание и възможностите за противодействие бяха обсъдени на конференция в София

Конференция "Технологии срещу дезинформация"    ©  Identrics
Бюлетин Маркетинг и реклама Маркетинг и реклама

Получавайте най-важното и интересно от маркетинга: новини, рекламни кампании, обяви за работа

Темата накратко
  • Социалните мрежи са допринесли за бързото разпространяване на дезинформация.
  • В резултат обществото може лесно да бъде радикализирано от определени политически групи с цел постигане на конкретни политически цели.
  • Facebook се оказва в центъра на информационната среда в България. 82% от населението на страната активно потребява платформата и там проблемите са най-сериозни.

Последните решения и инструментариум за борба срещу дезинформационното съдържание в интернет бяха представени от технологични специалисти и медийни експерти на конференцията "Технологиите срещу дезинформацията". На срещата в София специалисти от бранша и редица журналисти обсъдиха мерките срещу фалшивите новини покрай войната в Украйна, дезинформацията около Covid-19 и фабриките за интернет тролове. Акцентът падна върху ролята на изкуствения интелект и използването на големи бази данни в откриването на невярна информация.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Влезте в профила си Регистрация

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Социалните мрежи са допринесли за бързото разпространяване на дезинформация.
  • В резултат обществото може лесно да бъде радикализирано от определени политически групи с цел постигане на конкретни политически цели.
  • Facebook се оказва в центъра на информационната среда в България. 82% от населението на страната активно потребява платформата и там проблемите са най-сериозни.

Последните решения и инструментариум за борба срещу дезинформационното съдържание в интернет бяха представени от технологични специалисти и медийни експерти на конференцията "Технологиите срещу дезинформацията". На срещата в София специалисти от бранша и редица журналисти обсъдиха мерките срещу фалшивите новини покрай войната в Украйна, дезинформацията около Covid-19 и фабриките за интернет тролове. Акцентът падна върху ролята на изкуствения интелект и използването на големи бази данни в откриването на невярна информация.

Форумът се организира от технологичните компании Identrics и Ontotext, както и от Института "Големи данни в полза на интелигентно общество" - GATE, към СУ "Св. Климент Охридски".

Клин клин избива и технология друга побеждава

Конференцията беше открита от Божидар Божанов, министър на електронното управление на Република България в оставка. Той изтъкна, че мащабите на дезинформацията към момента остават неясни. "Проблемите в сферата са много - липса на прозрачност, неадекватна модерация, тролски фабрики. Алгоритъмът за препоръчване на съдържание е четвъртото нещо в центъра на проблема. В последните няколко месеца опитвам по всички възможни канали да комуникирам и с Facebook този въпрос, включително на високо ниво там, и с Европейската комисия, като вече съм се срещал с трима еврокомисари, за да им разкажа какъв е точно проблемът в България." Той заяви, че алгоритмите за препоръчване на съдържание, не само този на Facebook, трябва да подлежат на регулация, за да станат по-прозрачни, т.е. "да знаем защо дадена информация ни се препоръчва и взаимодействали ли са с него тролове".

По думите на министър Божанов пропагандата и дезинформационното съдържание в интернет може да бъде решено само от друга технология. "Пропагандата, всички тези механизми, инструменти, наръчници на Кремъл от Студената война, са си факт от много отдавна. Въпросът е, че в момента имаме технологичен слой, чрез който се разпространява тя. И следва решението на проблема също да бъде технологично или отчасти поне. Ние не трябва да казваме кое е истина и кое не, колкото и очевидна лъжа и пропаганда да ни се струва. Трябва обаче да ограничим технологично механизма за разпространението й", допълни още министър Божанов.

Чия работа е проверката на фактите

Събитието беше разделено на две части - технологична и практическа. По време на технологичния модул специалисти представиха решенията на IT компании за откриване и елиминиране на дезинформационното съдържание. Практическата сесия се фокусира върху предизвикателствата пред информационните специалисти при проверка на фактите. Въпросът за това кой носи отговорността при проверката на фактите и достатъчно достоверни ли са технологичните решения предизвика полемика сред участниците.

Дени Тисо, главен редактор на Medialab към агенция Франс прес, представи инструментариума, използван от агенцията за анализ на текстова и визуална информация в социалните мрежи, или т.нар. разобличител на фалшиви новини от InVID и WeVerify. Той представлява плъгин за браузър, който всеки може да си изтегли безплатно и да проверява дали са манипулирани новини, видеа и дори снимки. Сред лекторите в сесията бяха и Андрей Тагарев, Data Scientist в Ontotext, и Васил Шивачев, оперативен директор в Identrics. По време на презентацията си Шивачев разграничи понятията дезинформация, мисинформация и малинформация. От всички най-силна в борбата с технологиите се оказва малинформацията, която показва истинни твърдения, извадени от контекст. Васил Шивачев сподели и опита на компанията му в изграждането на инфраструктура, която да наблюдава източниците на информация - социални мрежи и медии.

"Facebook" е в центъра на информационната среда в България. 82% от населението на страната активно потребява платформата", допълни по време на своята презентация Никола Тулечки, Data Scientist към FactCheck.bg. Той представи и карта на българското медийно пространство в социалната мрежа. В нея са обособени клъстери от медии, които често споделят информация и публикации една от друга. Тулечки отбелязва близостта на определени медии и силните връзки, които те са изградили помежду си. Най-често от Facebook страницата на Мартин Карбовски Тулечки демострира, че са споделяни статии от сайта vtorifront.bg и lentata.bg, които самият Карбовски не припознава като свои. Показва още и близостта на сайтове като pik.bg, glasove.bg и страницата на trud.bg.

Хъксли или Оруел

Практическата сесия "Предизвикателства пред информационните специалисти при проверка на фактологията на данните" беше модерирана от журналиста Миролюба Бенатова. В нея Ралица Ковачева, преподавател по Международна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация и главен редактор на сайта Factcheck.bg, дефинира ролята на технологиите и на човешкия фактор за откриване на дезинформация. Ковачева коментира, че алгоритмите за проверка на фактите все още не могат да действат самостоятелно. Тя посочи проверката на телевизионно съдържание в реално време като най-голям проблем за технологичния инструментариум, давайки пример с неверните твърдения, които лидерът на политическа партия "Възраждане" Костадин Костадинов разпространяваше в ефира на различни национални медии миналата пролет по време на предизборната кампания.

Тодор Галев, директор по научна дейност в "Центъра за изследване на демокрацията" изтъкна, че едно от големите предизвикателства е откриването на т.нар. дезинформационни наративи. Той изтъкна, че в борбата с дезинформацията ключови са данните и основната цел е "да работим с институциите, за да излезем от нашия балон".

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар

Още от Капитал