Питър Хорокс, Ofcom: Повече отговорни регулации, а не премахване на технологичните платформи

Бившият журналист в BBC и част от британския медиен регулатор за бъдещето на медиите, регулацията на социалните мрежи и фалшивите новини

"Аз съм дигитален оптимист, работа е на политиците и регулаторите да превърнат технологията в отговорен инструмент", казва Питър Хорокс
"Аз съм дигитален оптимист, работа е на политиците и регулаторите да превърнат технологията в отговорен инструмент", казва Питър Хорокс
"Аз съм дигитален оптимист, работа е на политиците и регулаторите да превърнат технологията в отговорен инструмент", казва Питър Хорокс    ©  БАКА
"Аз съм дигитален оптимист, работа е на политиците и регулаторите да превърнат технологията в отговорен инструмент", казва Питър Хорокс    ©  БАКА
Бюлетин Маркетинг и реклама Маркетинг и реклама

Получавайте най-важното и интересно от маркетинга: новини, рекламни кампании, обяви за работа

Темата накратко
  • Нужна е рейтинг система за медийните компании, която да се определя спрямо медийни стандарти.
  • Аз съм дигитален оптимист, работа е на политиците и регулаторите да превърнат технологията в отговорен инструмент.
  • Дори при най-безпристрастната журналистика може да има анализи, да се правят заключения.

Питър Хорокс започва работа като стажант в BBC през 1981 г. Кариерата му минава през различни предавания в групата, сред които и като старши редактор на Panorama. През 2007 г. Хорокс става ръководител на нюзрума на BBC. Две години по-късно той поема управлението на Световната служба на BBC и до 2014 г. отговаря за цялото редакционно съдържание. От 2015 до 2018 г. е заместник-ректор на Open University. В момента е член на Съвета за съдържание на британския медиен регулатор Ofcom. Питър Хорокс беше един от лекторите в тазгодишното издание на най-големия творчески рекламен фестивал в България - ФАРА. Той говори на тема "Регулаторите идват - какви предизвикателства поставя пред медиите и търговците нарастващият контрол върху дигиталното съдържание".

Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Нужна е рейтинг система за медийните компании, която да се определя спрямо медийни стандарти.
  • Аз съм дигитален оптимист, работа е на политиците и регулаторите да превърнат технологията в отговорен инструмент.
  • Дори при най-безпристрастната журналистика може да има анализи, да се правят заключения.

Питър Хорокс започва работа като стажант в BBC през 1981 г. Кариерата му минава през различни предавания в групата, сред които и като старши редактор на Panorama. През 2007 г. Хорокс става ръководител на нюзрума на BBC. Две години по-късно той поема управлението на Световната служба на BBC и до 2014 г. отговаря за цялото редакционно съдържание. От 2015 до 2018 г. е заместник-ректор на Open University. В момента е член на Съвета за съдържание на британския медиен регулатор Ofcom. Питър Хорокс беше един от лекторите в тазгодишното издание на най-големия творчески рекламен фестивал в България - ФАРА. Той говори на тема "Регулаторите идват - какви предизвикателства поставя пред медиите и търговците нарастващият контрол върху дигиталното съдържание".

В книгата си Broadcast Over Britain Джон Райт, наричан още основателят на BBC, казва, че ще бъде обидно за хората, ако телевизията се използва само за развлечение. Според вас какво е предназначението на телевизията в днешно време?

Това е все още абсолютно вярно. Важно е публиката да бъде информирана и образована, но все пак да го правиш по развлекателен начин. За мен е комбинация от информирай, образовай и забавлявай. Бих добавил, че не само телевизията, но и медиите като цяло трябва да свързват хората. Но в този случай е важен и начинът, по който го правят.

Тук обаче излиза проблемът с модела на финансиране на медиите, повечето от които разчитат на приходи от реклами. Рекламодателите предпочитат да се позиционират в развлекателно съдържание. Как тогава може да се създава качествена журналистика, когато парите са в развлекателното съдържание?

Това е огромен проблем и още по-голям за дигиталните новинарски издания. Едно от решенията е да има силни обществени медии, които да бъдат независими. Но не да работят по стари модели, а също да бъдат креативни. Това е важно. Разбира се, има много сериозни притеснения за бизнес модела на новинарските медии. В телевизията обаче има надежда, че новините могат да бъдат подкрепяни. Аз съм консултант на телевизията N1, собственост на United Media, които в България са собственик и на "Нова броудкастинг груп". Те са добър пример за това как частна телевизия възприема висококачественото новинарско съдържание като добро за бранда й. Не всички новинарски услуги на Балканите са подкрепяни от компании, които имат добрите намерения на United Media. Затова са важни регулациите и извършването на легитимен контрол върху търговското влияние.

Медиитетрябва да бъдат и онлайн, но натрупването на платени абонати за дигитално съдържание продължава да е трудно.

Има някои англоезични издания, на които голяма част от приходите им са от дигитални абонати. Например FT, Guardian, The Economist, WSJ и The New York Times вървят в тази посока. Всичко зависи от икономиката и от това дали има пазар за такова съдържание.

Ако вземем примера на FT във Великобритания, мисля, че бизнесите разбират, че така качеството на журналистическото съдържание е много по-добро. И дори рекламите след ограниченото безплатно съдържание (pay wall) са с по-високо качество, защото рекламодателите знаят на кого да продават. Става въпрос за създаване на навик в хората. Тези, които са започнали с абонамент към FT, след това се абонират и за други издания. Изданията могат да се се прицелят в топ 15-20% от населението, което държи да бъде добре информирано и качественото съдържание е особено важно тях.

Мислите ли, ческолкото повече информация разполагаме, толкова по-малко информирани сме?

Зависи как работи алгоритъмът. Мисля, че регулациите върху платформи като Facebook трябва да имат много по-силен фокус върху качеството на информация. В момента предвид бизнес модела им всичко, което правят, е с цел да максимализират ангажираността на потребителите, което се изразява в емоционални реакции, за да кликат повече. Ще бъде трудна и дълга задача, за да бъдат накарани да поставят качеството на информацията на преден план.

Аз винаги съм вярвал в нещо като рейтинг система за медийните компании, която да се определя спрямо медийни стандарти. Например качествените издания да получават оценка ААА, а на тези, които защитават руски интереси - DDD. Това ще помогне и за бизнеса модела на медиите. Ще имат стимул да поддържат високо качеството и именно тази информация да се показва в платформите. Регулациите, ако са направени по правилния начин, могат да бъдат от полза за медиите.

Това крие риск, ако например Facebook кажат, че повече няма да показват новини, а само снимки на котенца. Затова регулациите трябва да се правят внимателно, за да няма неочаквани последствия.

Социалнитемрежи помагатили вредят на медиите?

Към момента много често те не помагат за качественото новинарско съдържание, защото фалшивите истории получават повече видимост от отговорните истории. Много е важно, когато говорим за отговорни регулации, не да премахнем платформите, защото това би било икономическо и социално бедствие. Има много обществено добро, което платформите правят. Аз съм дигитален оптимист, работа е на политиците и регулаторите да превърнат технологията в отговорен инструмент.

Социалните мрежи имат голяма силада блокират или премахват профили по собствена преценка. Товацензурали е или някакъв вид вътрешна регулация?

Те са частни платформи и просто прилагат собствените си правила. Притеснението ми е в последователността им. Не стана много ясно как Twitter и Facebook взимат тези решения. Не изглежда, че има ясни правила. Според мен голяма част от регулациите от ЕС и Великобритания трябва да бъдат в посока по-голяма прозрачност за това как работят алгоритмите, защото изглежда, че повечето решения не се взимат от хора, а от роботи. Платформите предоставят много малко информация.

Правилнорешениели бешеЕСда забраниредицаруски медии на територията на съюза?

Не знам. Според мен е важно да разбираш гледните точки на другите хора. Като журналист смятам, че е важно да чуеш всички страни. Затова съм много против цензурирането. Ако платформа или телевизия нарушава правилата на регулаторите, тогава разбирам да има последствия. Но ако се прави в резултат на политики или това, че просто не харесваш дадена държава, имам резерви.

В много държависе говори зазакониза борба сфалшивите новини и глоби за медиите, които произвеждат такива, на база оценката натрети лицанапример. Какво мислите за този модел на контрол?

Трябва да се конкретизира от какво точно се опитват да се предпазят. Защото такъв юридически термин като фалшиви новини няма. Става въпрос за дезинформация и неточност, която носи вреди, и трябва да бъдат посочени вредите. Най-трудна е политическата дезинформация, защото понякога тя идва директно от политиците. Затова е важно как работят алгоритмите на платформите и кое съдържание промотират те. Мисля, че оценката за надеждността на информацията може да започне от медиите и после да се разшири в други посоки. Да се наблюдава как медиите отразяват политиците, това може да бъде направено по отговорен начин, без да бъде потискан истинският политически дебат.

Технологиите се развиват много по-бързо, отколкотомогат да бъдат приетирегулации,свързани с тях. Какво е решението в тази посока,как могатда бъдат адекватни на времето?

Регулаторите, включително Ofcom във Великобритания, са наели много хора от технологични платформи, за да изготвят тези регулации за сигурност. Проблемът, с който се сблъскваме, е, че платформите постоянно се променят, както и начинът, по който платформите работят. Регулациите трябва да бъдат много по-адаптивни и голяма част от работата включва да се предвиди какво платформите може да направят, ако регулатор се намеси, и какви биха били последствията. Трябва да се мисли напред и да има законови рамки, които позволяват регулациите да бъдат лесно приложими.

Зададоха ми въпрос за GDPR - не се ли превърна в просто дразнещи съобщения в сайтовете, които не водят до някакъв съществен резултат, а хората просто ги кликат, за да се отърват от тях. Надявам се да не правим само необходимия минимум, за да отговорим на разпоредбите на закона, но рекламодателите и медиите да мислят за принципите зад тях и кое е отговорно. Това е най-добрият начин да бъдеш от правилната страна на закона и регулацията. Със сигурност ще се допуснат много грешки при въвеждането на нови закони и правила, но смятам че е по-добре да се опитаме първо да го направим и после да го променяме и адаптираме до отговорни регулации, отговарящи на времето си.

Има полемика в журналистиката дали трябва да бъде обективна или балансирана. Какво мислите за това?

Не мисля, че има едно правило, по което работи журналистиката. Важна е журналистиката с изразяване на мнение, но новините трябва винаги да имат отговорност да отразяват цялата картина. Не мисля, че трябва да бъде буквално балансирана - например половината статия да бъде една гледна точка, а другата половина друга. Мисля, че дори при най-безпристрастната журналистика може да има анализи, да се правят заключения.

Зависи и кой е журналистът. Има опитни журналисти, които, без да дават своето мнение, могат да отсъдят дадена ситуация. Истински безпристрастната журналистика е да отразиш тема с отворен мироглед и да включиш всички факти, после да ги анализираш по независим начин.

От години сте в медийния бизнес, кой беше най-мрачниятпериод за медиите според вас?

Мисля, че беше преди 1989 г. Това имаше ефект и върху света извън Източна Европа. Революцията, която се случи в този регион, се разпростря по света и без значение от проблемите сега в медийната среда в Сърбия или България е тотално различно от това, което беше преди години. Дори този разговор сега не би бил възможен при други обстоятелства. Дори убийството на Георги Марков в Лондон, да убиеш журналист, защото не харесваш какво пише, това е ужасяващо.

Но това продължава да се случваи сегав някои държави.

Разбира се, все още има убийства на журналисти в Русия, в Гърция. Но тогава беше систематично. Социалистическият блок контролираше информацията и това се промени.

Интервюто взе Сирма Пенкова

Все още няма коментари
Нов коментар