Тихите кражби
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тихите кражби

Тихите кражби

10 съвета срещу измами с кредитни карти

9062 прочитания

© istockphoto


Съжалявам, че ви безпокоя, но бих искал да съобщя за съществуването на схема за източване на банкови карти.“

Така започва реалното писмо на реален пострадал от банкова измама, което той е изпратил до свои приятели. „Открих, че докато съм използвал своята банкова карта, непоз­нати за мен хора са успели да копират електронните данни върху нея. Те също така са намерили начин да копират моя ПИН код. Така че следващия път, когато исках да използвам своята карта, сметката беше празна. Този начин на електронна банкова измама се нарича скиминг (skimming)...
Затова: - Моля, проверете банковата си сметка възможно най-бързо. - Бъдете внимателни, когато ползвате банкомати.
- Бъдете още по-внимателни, когато използвате ПИН кода. - Предупредете вашите познати...“ Схемата, за която става дума в случая, по наблюденията на банкери е една от най-активно използваните при

Измамите

с кредитни карти. При нея в момент, когато истинският картодържател ползва картата, например на банкомат, данните от магнитната й лента се копират чрез предварително монтирано копиращо устройство. След това се използват за създаването на фалшива карта, с която неправомерно да се теглят средства.

Копирането или скимирането на информацията в кредитна карта може да се случи и в друга ситуация - например при плащане при търговец, ако клиентът предостави картата си и тя бъде прекарана през подобно копиращо устройство без негово знание. По наблюденията на банкери и криминалисти най-често подправените кредитни карти се използват за теглене на средства на банкомат. ?64 По-рядко подправени карти се използват за плащане при търговци, защото там операцията е лице в лице и служителите могат да поискат клиентът да се идентифицира с личната си карта. „Възможно е измама с кредитна карта да се случи и в интернет, ако сайтът, който се ползва, не е защитен. Обикновено защитените сайтове са обозначени със съответните програми на Visa - VBV, и на MasterCard - „Секюъркод“, посочва директорът на картовия център в ОББ Николай Недков. Банкери допълват, че злоупотреби с кредитни карти може да се случат и ако те бъдат загубени, откраднати, задържани в банкомат чрез примка или друго приспособление и др. Неофициалните наблюдения на банкери са, че случаите на измами с издадени от български банки кредитни карти на територията на България са много малко или почти няма такива. Повечето посочват, че на територията на страната има случаи на измами, свързани с използването на фалшификати на издадени в чужбина карти. Има и случаи, при които издадени в България кредитни карти са скимирани при транзакции в чужбина и след това данните им са използвани за неправомерно теглене на средства. Практиката според експерти сочи, че най-често картите са издават на едно място, скимират се на второ, а след това подправените копия се използват на трето. „Наблюденията показват, че в България измамите с карти, издадени от банки в страната, са два пъти по-малко, отколкото в региона на Централна и Източна Европа, и четири пъти по-малко, отколкото в света. Нивата на измами в България с карти, издадени от чужди банки, които се ползват у нас, са горе-долу на световните нива“, посочва Кохариг Паносян, директор на картов отдел на HVB Bank Biochim и Хеброс банк.
Кой поема

Щетите

когато кредитна карта е употребена неправомерно и от нея са изтеглени средства? Законът за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи изисква притежателите на банкови карти, в това число и кредитни, да уведомяват банката издател незабавно след като узнаят за загубване, кражба, отнемане по друг начин, унищожаване, подправяне или неправомерно използване на картата им. От разпоредбите на закона излиза, че ако от кредитна карта или дебитна карта бъдат изтеглени средства, преди държателят й да уведоми банката издател за възможна неправомерна употреба, тогава той поема за своя сметка до 300 лв. от размера на вредите (конкретният размер на щетата, която поема картодържателят, зависи от договора с банката - може и да е по-малка). Ако изтеглените средства са в по-голям размер от отговорността на притежателя на картата, останалата част от тях се поема за сметка на банката издател, но само ако злоупотребата с картата не е причинена от действие или бездействие на държателя й. Това разпределение на отговорността не се прилага и издателят на картата изцяло покрива щетите, ако злоупотребата е станала без физическо представяне на картата или чрез представяне, но без електронно удостоверяване. Ако средства от банкова карта - кредитна или дебитна, бъдат изтеглени неправомерно след уведомяване на банката издател, което би трябвало да е малко вероятна хипотеза, тогава банката издател трябва да възстанови щетите изцяло. Обикновено в общите условия на банките са разписани конкретни условия и срокове, при които клиентите могат да оспорят транзакции с тяхна карта. Банките инвестират в различни решения за повишаване на сигурността и

Защитата

на банковите карти. Като пример Никола Бакалов, директор на дирекция „Картови разплащания“ в Първа инвестиционна банка (ПИБ), посочва системите за следене на транзакциите, които според него до голяма степен предотвратяват риска от натрупване на фалшиви транзакции с карта. Банкери допълват, че чрез системите за наблюдение на транзакциите измамата може да се прихване своевременно. Например, ако се установи странно движение по картата - транзакция на територията на България и броени минути по-късно транзакция в чужбина. При подобен случай банката издател, която е установила странното движение по картата, може незабавно да се свърже с притежателя й и да разбере дали той е нареждал съответните транзакции или не. И ако се установи, че не е той, картата да бъде блокирана. Много банки предлагат застраховки по кредитните карти, които издават, като най-често те важат при пътувания в чужбина и покриват рискове като кражба, загуба или закъснение на багаж, медицинска помощ и др. По наблюдения на банкери засега по-рядко застраховките покриват и риска от кражба или злоупотреба с картата.

Като мярка за защита банките инструктират търговците, които приемат плащания с карти на ПОС терминали, да следят с повишено внимание отличителните белези на картите и самоличността на клиентите и при съмнения да изискват личен документ. Все повече банки предлагат на картодържателите услугата да ги уведомяват с SMS за всяка транзакция по кредитната им карта. Така те могат да следят движението по картовата сметка и да разберат бързо, ако някой неправомерно използва картата им. Расте броят и на банките, които въвеждат видеонаблюдение на банкоматите си. Банкерите са единодушни, че съществен етап от мерките срещу измамите е въвеждането на чип върху картите, който прави невъзможно копирането на информацията върху тях. Банките в България вече масово приемат карти с чип на своите банкомати, а някои започнаха и издаването на такива карти.

Съветите към клиентите
1. Да се свържат веднага с банката - издател на картата, при съмнения за злоупотреба с нея, загубване, кражба, блокиране на картата или необичайно движение на средства по нея.
2. Да не съобщават своя ПИН код на никого. Да го запомнят наизуст, без да съхраняват запис за него, особено на място, където държат и картата си.
3. Да променят периодично ПИН кода си, особено при съмнения, че картата може да е станала обект на злоупотреба или че кодът може да е научен от друго лице.
4. Да прикриват с ръка клавиатурата на банкомата, когато въвеждат ПИН кода си.
5. Преди транзакция на банкомат да огледат дали на отвора за карта на машината не е прикрепено допълнително устройство и дали няма нещо друго съмнително.
6. Да не изпускат от поглед картата си при плащания в търговски обекти, ресторанти и др. Най-добре е плащанията с нея да стават пред очите им.
7. Да проверяват по-често наличността и движението на средствата по картата им; удобен начин за това е интернет банкирането, което често е безплатно.
8. Да ползват услугата SMS известяване, при която за всяка транзакция с картата получават уведомление за датата, часа и сумата.
9. Когато използват картата си в интернет, да изчитат внимателно условията на съответния сайт, преди да въведат информация за кредитната си карта като номер и срок на валидност, да проверяват дали сайтът е защитен.
10. Да предоставят на банката - издател на картата, актуални телефони за контакт, защото при необходимост тя трябва да се свърже с клиента.

Съжалявам, че ви безпокоя, но бих искал да съобщя за съществуването на схема за източване на банкови карти.“

Така започва реалното писмо на реален пострадал от банкова измама, което той е изпратил до свои приятели.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 2
    Avatar :-|
    expert

    Sujeliavam che triabva da go kaja no po gornata statia e pisana ot chovek koito ne si e dal truda da napravi i minimalno prouchvane na tema CC fraud. Mnenieto na experta ot FIB koito e citiran granichi s absurda. Kato cialo nai chestia sluchai na izmami e s trn po internet - vuv web sreda se generirat okolo 60% ot obstia broi izmami s CC nosesti logoto Visa ili MC vupreki che obema na internet transactiite e pod 5% ot obstia oborot na trn plateni s CC.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.