Обобщените данни за Европейския съюз могат да ни помогнат да си изградим още по-ясна представа за масовостта на явлението. Към момента три четвърти от 13-16-годишните и 38% от 9-12-годишните деца в ЕС, които имат достъп до интернет, са регистрирани и използват социални мрежи. За сметка на това само 56% от 11-12-годишните и 78% от 15-16 годишните твърдят, че знаят как да променят настройките за защита на личните им данни в техните профили онлайн, сочи проучване на EUKidsOnline. Едва ли обаче всички го правят. Всъщност една четвърт умишлено са настроили акаунтите си да са публично видими, което означава, че техните снимки, споделени мисли, често телефони и мейли, са достъпни за напълно непознати.

2 от 14

На фона на това едва два социални сайта осигуряват по подразбиране възможността само приятели на регистрираните деца да виждат техните профили, сочи проучване, поръчано от ЕК. Това са мрежите Bebo и MySpace. Проучването обхваща общо 14 мрежи: Arto, Bebo, Facebook, Giovani.it, Hyves, Myspace, Nasza-klaza.pl, Netlog, One.lt, Rate.ee, SchülerVZ, IRC Galleria, Tuenti and Zap.lu. За щастие по-голямата част от тях поне предоставят на подрастващите подходяща за възрастта им информация, касаеща тяхната сигурност, реагират на сигнали за помощ и не позволяват техни профили да бъдат "претърсвани" чрез търсещите машини на Google, Yahoo, Bing и други.

"Разочарована съм от факта, че повечето социални мрежи не отговарят на нашето изискване профилите на подрастващите по подразбиране да бъдат достъпни само за техните одобрени контакти", коментира еврокомисарят по цифровите технологии Нели Крус. Според нея всички социални мрежи трябва незабавно да направят профилите на малолетните и непълнолетните видими само за одобрения списък от контакти и да ги "извадят" от търсачките. Това се налага, защото "младежите не осъзнават напълно последиците от разкриването на прекалено много информация за техния личен живот онлайн", добавя Нели Крус.

Докато това се случи обаче, отговорността за сигурността на непълнолетните онлайн остава в ръцете на техните родители и учители. Първото нещо, което родителите трябва да направят, е да говорят със своите деца и да им обяснят какви са потенциалните опасности от споделянето на информация от личен характер в социалните мрежи. Съществуват и софтуери, които позволяват допълнителен контрол върху поведението на подрастващите онлайн. Чрез тях родителите могат да забранят достъпа до конкретни сайтове или да проследяват къде техните деца прекарват своето време, докато са в мрежата. Безплатен вариант е софтуерът Child Defender (http://www.childdef.com), който при това е на български език. Допълнителна полезна информация за родители, които искат да подходят отговорно към своите деца, и времето, което прекарват те онлайн, може да бъде открита и в сайта на Националния център за безопасен интернет www.safenet.bg. В него има и гореща телефонна линия.