От данните на Българската народна банка (БНБ) се вижда, че интерес към държавните облигации от страна на граждани не липсва. В края на 2012 година небанкови финансови институции, фирми и граждани държат ДЦК за 834.5 млн. лв., а година по-късно инвестициите им се увеличават до 951.3 млн. лв. От 56.3 млн. лв. на 87.4 млн. лв. се увеличават и вложенията в ДЦК на чужди инвеститори, които според експерти са основно физически лица - руснаци, пакистанци, индийци. Техният мотив за покупка е свързан главно с технологията за получаване на българско гражданство, но не бива да се пренебрегват и икономическите ползи от притежаването на държавни облигации, а именно предлаганата сигурност и диверсификация. ДЦК са освободени от данъчна тежест, което по думите на участници от пазара ги прави привлекателни за адвокати, депутати и лекари.

Ако се сравнява с доходността по депозитите, тази по държавните облигации е чувствително по-ниска. При тях обаче няма риск от изпадане в ситуация като тази, която преживяха спестителите в Кипър преди две години, когато местният банков сектор изпадна в криза. Тогава, въпреки че депозитите до 100 хил. евро бяха гарантирани, хората не можеха да теглят парите си, нито да ги прехвърлят зад граница, а някои бяха принудени да понесат директни загуби.  При вложението в ДЦК обаче държавата на практика гарантира изплащането им и дори подобни кризисни ситуации като в Кипър трудно могат да повлияят на бързото им осребряване чрез продажба. Разбира се, пълна гаранция няма как да има и примерът с Гърция, където частните инвеститори в ДЦК понесоха загуби, е пресен.

Плюсове и минуси на корпоративните облигации

Корпоративните облигации също имат какво да предложат. Фирмите често издават такива книжа, за да се финансират, защото условията могат да са по-благоприятни от тези по банковите кредити. Последните няколко години въпреки сътресенията на глобалната икономика пазарът на корпоративен дълг бе доста плодороден, което позволи например на взаимни фондове, специализирани в такива вложения, да постигнат прилична възвращаемост.

Например високодоходният фонд Pioneer Investments - Euro High Yeild, от едноименната фамилия взаимни фондове, в който до 49% от активите са в кеш или в дългови инструменти с подинвестиционен рейтинг, реализираната доходност към края на март е 25.4% на година за последните пет години. През 2013 само фондът е отбелязал 7.5% доходност. Фондът Schroder International Selection Fund Global High Yield пък отчита 7.1% възвращаемост последната година.  В същото време водещият индекс FTSE 100 на пазара на акции в Лондон постигна 14.4% ръст през 2013 г., а индексът на сините чипове в акции на Wall Street, Dow Jones порасна с 26.5% през миналата година.

За разлика от държавните ценни книжа при корпоративните облигации може да се участва със значително по-малки суми, ако покупката е през взаимен фонд. Тези книжа обаче крият много по-големи рискове основно заради опасността длъжникът да не си плати. Тогава притежателят на негови облигации преминава през сложни и дълги процедури, за да получи парите си обратно, а в някои случаи понася загуба, ако заемът не е бил обезпечен или оценката на обезпечението не е била коректна. За да се избегне този риск обаче, може да се използва взаимен фонд, чиито мениджъри професионално подбират и управляват вложенията в корпоративни облигации и така срещу съответната комисиона освобождават крайният инвеститор от нуждата да следи лично за инвестицията.

и акциите с гарантиран дивидент

Сходна възможност като тази, която предлагат корпоративните облигации, дават и привилегированите акции. Те гарантират фиксирано дивидентно плащане и  така носят допълнителен потенциал за получаване на доход освен възможността от тяхното поскъпване.

Всъщност привилегированите акции вече далеч не са рядкост за местния капиталов пазар. В практиката обаче са известни случаи, при които компаниите не успяват да изпълнят ангажимента си към инвеститорите. Така например инженеринговата компания "Енемона" в продължение на две години бавеше гарантирания дивидент към акционерите, с което им попречи да си планират приходите. Когато обаче компанията реши да изплаща дивидент, тя е длъжна да плати първо този по привилегированите акции, така че макар и със забавяне, този доход все пак се изплаща, освен ако не се стигне до несъстоятелност.

Който и от инструментите обаче да избере човек, е важно да провери колко лесно може да ги продаде, след като вече е инвестирал в тях, т.е. трябва да провери колко ликвидна е търговията с тях. Колкото по-ниска е ликвидността, толкова по-голяма е възможността за загуба при продажбата им, тъй като трудно може да се намери купувач. Финансисти определят ликвидността на облигациите като ниска, а изискуемата доходност невинаги успява да покрие риска. Това важи особено за по-малки пазари като българския.

Инфлацията също е фактор, който трябва да се има предвид, когато се пристъпва към покупката на дългови инструменти. Макар че от близо една година в страната има дефлация, е важно да се следят прогнозите на икономистите, за да не се окаже, че инфлацията е стопила печалбата от инвестицията. Важна е и преценката доколко изгодно е да се затворят средства в дългосрочна инвестиция, ако през това време на пазара има много по-изгодни възможности.

Според финансисти взаимните фондове са най-лесният и икономичен начин да се спечели от инструментите с фиксирана доходност, а по думите им настоящата година е подходяща за заемане на позиции. Инвеститорите могат да имат и индивидуален подход, но освен средства те трябва да са готови да вложат и значителна част от времето си, за да проучват държавите и компаниите, които емитират такива книжа. Може би това е причината, поради която те не са особено използвани от индивидуалните инвеститори, което няма как да не натъжава Mr. Bond*.

*Mr. Bond - г-н Облигация