Защо тъгува мистър Бонд

Илюстрация Увеличаване Автор: shutterstock Смаляване

Пълна зала с финансисти. Всеки е дошъл да чуе каква е най-подходящата стратегия за управление на парите в момента. Още депозити ли, още акции ли или някаква екзотика вече е на мода? На въпроса колко от тях обаче имат инструменти с фиксирана доходност в портфейла си резултатът е изненадващ - от близо двеста експерти, присъстващи в залата, единици дават знак, че държат такива инструменти.

Това показа, че държавните ценни книжа (ДЦК), корпоративните облигации, привилегированите акции, както и другите инструменти, носещи периодичен фиксиран доход, са силно подценяван клас активи от местните индивидуални инвеститори. А той е сред най-големите пазари в глобален мащаб, сравнително лесно достъпен е за по-заможни инвеститори и се представя по-добре от депозит и прилично спрямо акциите.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

ДЦК. Защо пък не?

Допреди девет години бе честа практика граждани да купуват български ДЦК. На пазара имаше специален вид книжа, чийто характер бе като на спестовен продукт. Сега предлаганите от държавата облигации са предназначени само за големи инвеститори. Ако физическо лице иска да придобие ДЦК, трябва да вложи поне 50 - 100 хил. евро, за да не натежават разходите по комисиони, които са от порядъка на 0.2-0.5%.

От данните на Българската народна банка (БНБ) се вижда, че интерес към държавните облигации от страна на граждани не липсва. В края на 2012 година небанкови финансови институции, фирми и граждани държат ДЦК за 834.5 млн. лв., а година по-късно инвестициите им се увеличават до 951.3 млн. лв. От 56.3 млн. лв. на 87.4 млн. лв. се увеличават и вложенията в ДЦК на чужди инвеститори, които според експерти са основно физически лица - руснаци, пакистанци, индийци. Техният мотив за покупка е свързан главно с технологията за получаване на българско гражданство, но не бива да се пренебрегват и икономическите ползи от притежаването на държавни облигации, а именно предлаганата сигурност и диверсификация. ДЦК са освободени от данъчна тежест, което по думите на участници от пазара ги прави привлекателни за адвокати, депутати и лекари.



Ако се сравнява с доходността по депозитите, тази по държавните облигации е чувствително по-ниска. При тях обаче няма риск от изпадане в ситуация като тази, която преживяха спестителите в Кипър преди две години, когато местният банков сектор изпадна в криза. Тогава, въпреки че депозитите до 100 хил. евро бяха гарантирани, хората не можеха да теглят парите си, нито да ги прехвърлят зад граница, а някои бяха принудени да понесат директни загуби.  При вложението в ДЦК обаче държавата на практика гарантира изплащането им и дори подобни кризисни ситуации като в Кипър трудно могат да повлияят на бързото им осребряване чрез продажба. Разбира се, пълна гаранция няма как да има и примерът с Гърция, където частните инвеститори в ДЦК понесоха загуби, е пресен.

Плюсове и минуси на корпоративните облигации

Корпоративните облигации също имат какво да предложат. Фирмите често издават такива книжа, за да се финансират, защото условията могат да са по-благоприятни от тези по банковите кредити. Последните няколко години въпреки сътресенията на глобалната икономика пазарът на корпоративен дълг бе доста плодороден, което позволи например на взаимни фондове, специализирани в такива вложения, да постигнат прилична възвращаемост.

Например високодоходният фонд Pioneer Investments - Euro High Yeild, от едноименната фамилия взаимни фондове, в който до 49% от активите са в кеш или в дългови инструменти с подинвестиционен рейтинг, реализираната доходност към края на март е 25.4% на година за последните пет години. През 2013 само фондът е отбелязал 7.5% доходност. Фондът Schroder International Selection Fund Global High Yield пък отчита 7.1% възвращаемост последната година.  В същото време водещият индекс FTSE 100 на пазара на акции в Лондон постигна 14.4% ръст през 2013 г., а индексът на сините чипове в акции на Wall Street, Dow Jones порасна с 26.5% през миналата година.

За разлика от държавните ценни книжа при корпоративните облигации може да се участва със значително по-малки суми, ако покупката е през взаимен фонд. Тези книжа обаче крият много по-големи рискове основно заради опасността длъжникът да не си плати. Тогава притежателят на негови облигации преминава през сложни и дълги процедури, за да получи парите си обратно, а в някои случаи понася загуба, ако заемът не е бил обезпечен или оценката на обезпечението не е била коректна. За да се избегне този риск обаче, може да се използва взаимен фонд, чиито мениджъри професионално подбират и управляват вложенията в корпоративни облигации и така срещу съответната комисиона освобождават крайният инвеститор от нуждата да следи лично за инвестицията.

и акциите с гарантиран дивидент

Сходна възможност като тази, която предлагат корпоративните облигации, дават и привилегированите акции. Те гарантират фиксирано дивидентно плащане и  така носят допълнителен потенциал за получаване на доход освен възможността от тяхното поскъпване.

Всъщност привилегированите акции вече далеч не са рядкост за местния капиталов пазар. В практиката обаче са известни случаи, при които компаниите не успяват да изпълнят ангажимента си към инвеститорите. Така например инженеринговата компания "Енемона" в продължение на две години бавеше гарантирания дивидент към акционерите, с което им попречи да си планират приходите. Когато обаче компанията реши да изплаща дивидент, тя е длъжна да плати първо този по привилегированите акции, така че макар и със забавяне, този доход все пак се изплаща, освен ако не се стигне до несъстоятелност.

Който и от инструментите обаче да избере човек, е важно да провери колко лесно може да ги продаде, след като вече е инвестирал в тях, т.е. трябва да провери колко ликвидна е търговията с тях. Колкото по-ниска е ликвидността, толкова по-голяма е възможността за загуба при продажбата им, тъй като трудно може да се намери купувач. Финансисти определят ликвидността на облигациите като ниска, а изискуемата доходност невинаги успява да покрие риска. Това важи особено за по-малки пазари като българския.

Инфлацията също е фактор, който трябва да се има предвид, когато се пристъпва към покупката на дългови инструменти. Макар че от близо една година в страната има дефлация, е важно да се следят прогнозите на икономистите, за да не се окаже, че инфлацията е стопила печалбата от инвестицията. Важна е и преценката доколко изгодно е да се затворят средства в дългосрочна инвестиция, ако през това време на пазара има много по-изгодни възможности.

Според финансисти взаимните фондове са най-лесният и икономичен начин да се спечели от инструментите с фиксирана доходност, а по думите им настоящата година е подходяща за заемане на позиции. Инвеститорите могат да имат и индивидуален подход, но освен средства те трябва да са готови да вложат и значителна част от времето си, за да проучват държавите и компаниите, които емитират такива книжа. Може би това е причината, поради която те не са особено използвани от индивидуалните инвеститори, което няма как да не натъжава Mr. Bond*.

*Mr. Bond - г-н Облигация