Вместо да завиждат на милионерите, преди повече от 200 години англичаните са се сетили, че ако няколко души обединят усилията си, могат да печелят наравно с богатите. Така се появяват взаимните фондове, които и до днес предлагат алтернатива на хората, които имат спестявания.
Фондовете, предлагани в България, вече са океан от инвестиционни възможности по цялото земно кълбо. В началото на май активите им надхвърлят 1.2 млрд. лв., а средната доходност на балансираните инвестиционни схеми достига 28% при средна лихва по едногодишните депозити от 4%. Но пък вложението във фондове не носи гарантиран доход и клиентът не е застрахован от загуби.
Колективният начин
Покрай растежа на капиталовите пазари фондовете съумяха да постигнат двуцифрена доходност и това не остава незабелязано. Събуди и апетита за риск у хората със свободни пари. Да играят сами на борсата и да подбират в какво да инвестират е единият от вариантите, но не всеки има нужните познания и най-вече свободно време. Така участието в колективна схема е вариант за масовия потребител, защото той прехвърля грижата за това на фонд мениджърите срещу малка такса.
Преди да се появи на пазара, всеки фонд изготвя проспект, в който описва инвестиционната си стратегия. След това започва да привлича клиенти, които получават брой дялове срещу парите си. Така общите средства се влагат в носещи доход активи, а печалбата се поделя пропорционално между притежателите на дялове. По този начин фондовете постигат икономия от мащаба на разходите, което увеличава постъпленията на инвеститорите. Освен това колкото по-голям е размерът на управляваните средства, толкова по-голяма е възможността за ефективно разнообразяване на активите. Това дава повече сигурност, тъй като, ако в даден момент някой инструмент от кошницата е на загуба, то отражението върху цялостното представяне на портфейла не е голямо, защото доходността от другите активи компенсира негативния ефект.
Депозит или фонд
Атрактивността на фондовете изпъква при сравнение с традиционните продукти за спестяване. От две години насам доходността по депозитите се облага с данък, докато печалбата от инвестиции продължава да е необлагаема. При банковите влогове клиентът губи лихвата, ако реши да изтегли парите си преди изтичане на падежа. При фондовете, по което и време да реши да се откаже, клиентът получава и натрупаната до момента доходност. Незабавната ликвидност е друга тяхна привлекателна черта, която не всички депозити притежават. Дружествата, които предлагат фондове, трябва във всеки един момент да са способни да върнат парите на клиента си. Дори и в най-тежките дни на кризата нямаше взаимен фонд в България, който да не изпълни ангажимента си за обратно изкупуване на дяловете при поискване. Плюсът на депозита е, че доходността е фиксирана.
А разходите
Силната конкуренция между фондовете води до поддържането на сравнително ниски такси за клиентите. Обикновено размерът им зависи от вида на фонда - дали е паричен, дали инвестира в облигации, или е насочен към акции. Таксата за управление при паричните фондове се движи в диапазона 0.5% - 1%, докато средната такса за управление на фондове, инвестиращи в акции, е 2.5%.
Повечето от фондовете в България имат и такси на входа, които варират според размера на записваната в тях сума и колкото е по-голяма, толкова по-ниски са таксите. Те варират в рамките на 0.5% - 1.5% над цената за дял. При някои от тях има такса и на изхода в рамките на 0.3% - 0.5%. Освен това в региона има практика да се прилага и такса за добро представяне, ако положителният резултат на фонда надхвърли определена цел. Тя може да варира в рамките на 15% - 20% от резултата над договореното ниво. Обикновено таксите се приспадат от постигнатата доходност по сметката на клиентите.
Има и фондове, които не събират такси за покупка и продажба на дялове, за да привличат дългосрочни инвеститори и корпоративни клиенти, какъвто пример има в портфейла на "Елана Фонд мениджмънт". Други пък са насочени към хората, на които им остават малки суми в края на месеца и вместо да ги харчат за непотребни вещи, биха могли да ги спестяват, за да натрупат след време достатъчно пари за образование на децата си, за пътешествие в чужбина или за втора пенсия. Клиентът сам определя каква сума може да заделя ежемесечно. Такава възможност предлага например "ОББ Асет мениджмънт" със систематичните си инвестиционни планове. На пазара има и фондове, които инвестират секторно, например в имоти, енергетика, финансови дружества, основни индустриални стоки, фармация. Те могат да бъдат открити в портфейлите на "ДСК Управление на активи", "Конкорд Асет мениджмънт", "Скай Асет мениджмънт", "ОББ Асет мениджмънт" и други. Логиката на тези фондове е, че ако клиентът би желал да спечели например от фармацевтичната индустрия, воден от убеждението, че и в криза, и в подем хората се разболяват и пият лекарства, то има фондове, които притежават акции и облигации само на такива предприятия.
Според данни на някои от големите дружества най-често срещаната сума, вложена във фонд, е 2500 лв. Има хора, които внасят и по 50 лв. всеки месец, но има и такива, които са инвестирали между 300 хил. и 1 млн. лв.
Как да избера
Според Ивайло Пенев, който е ръководител "Управление на активи" в "Елана Фонд мениджмънт", човек трябва да е наясно с риска, който е склонен да поеме. "Инвестицията във фонд трябва да е дългосрочна, за да оправдае очакванията", коментира експертът. Той намира, че най-важните фактори при избор на фонд са историята и репутацията на управляващото дружество. Задължително е то да има лиценз от Комисията за финансов надзор. За сведение може да се прегледа постигнатата доходност през годините, но да се има предвид, че най-високите нива не означават най-сигурно управление. "Отговорният мениджър на фонд мисли едновременно за оптимизиране на дохода за инвеститорите и за запазване на парите им в лоши моменти. Така че е добре да се гледа и сравнява нивото на спадовете в доходността в кризисни периоди на финансовите пазари", допълва Пенев.
Колко ще спечеля
Георги Георгиев от "Карол Капитал мениджмънт" помага да изчислим хипотетичния доход, който един инвеститор би могъл да постигне с 5 хил. лв. за 5 години. "Имайки предвид, че средногодишната историческа възвращаемост на фонд, инвестиращ в акции, е около 10%, а на балансиран фонд 8% (по данни за американския фондов пазар), и с оглед на позитивното представяне на БФБ в последните година и половина, може да се очакваме, че при възобновяване на позитивния тренд пазарът ще съумее да се представя дори по-добре от тези стойности", прогнозира специалистът. Така за един балансиран портфейл е реалистично да се очаква 9-10% средногодишна доходност. За период от 5 години това означава, че сумата от 5000 лв. има потенциал да нарасне на 7500 лв. след приспадане на таксите, които се включват в цената на дяловете.
Вместо да завиждат на милионерите, преди повече от 200 години англичаните са се сетили, че ако няколко души обединят усилията си, могат да печелят наравно с богатите. Така се появяват взаимните фондове, които и до днес предлагат алтернатива на хората, които имат спестявания.
Фондовете, предлагани в България, вече са океан от инвестиционни възможности по цялото земно кълбо. В началото на май активите им надхвърлят 1.2 млрд. лв., а средната доходност на балансираните инвестиционни схеми достига 28% при средна лихва по едногодишните депозити от 4%. Но пък вложението във фондове не носи гарантиран доход и клиентът не е застрахован от загуби.
15 коментара
"Други пък са насочени към хората, на които им остават малки суми в края на месеца и вместо да ги харчат за непотребни вещи, биха могли да ги спестяват, за да натрупат след време достатъчно пари за образование на децата си, за пътешествие в чужбина или за втора пенсия."
Доверен фонд да плаща втора пенсия? Нещо не схванах врътката... Тези фондове са ми изключително интересни, но понеже съм типичен мнителен българин ги гледам с половин око. Имам чувството, че таксите могат да са солени (като при допълнителното задължително пенсионно осигуряване).
А имате ли представа, дали има изгодна възможност от България, да се инвестира в немски доверен фонд (който си е в Германия)?
Да припомня ли "доходността" на взаимните фондове между 2008-ма и 2012-та?
Сега пак тръгнаха нагоре, което е добре, но не бих разчитал, че това ще продължи вечно. Особено пък за фондовете, инвестиращи в нашата фондова борса (гледали сме какви ли не изпълнения там - просто хората бързо забравят).
Малко рисковано ми изглежда това начинание "взаимен фонд" в България... Независимо, че в началото доходността изглежда примамлва. А с 50 лева участие едвали може да се плати таксата...
[quote#3:"Нефертити"]Малко рисковано ми изглежда това начинание "взаимен фонд" в България... Независимо, че в началото доходността изглежда примамлва.[/quote]
Финансовите пирамиди не са от вчера...:)
До коментар [#4] от "Γαλλα":
Хахаха, да, права си, не бях се сетила...
"средната доходност на балансираните инвестиционни схеми достига 28%"
Това леко ме втрещи. Предполагам, че това е доходността на фонда с най-висока доходност.
И мен ме втрещиха тези цифри, но при по-подробно разглеждане видях, че повечето български фондове исторически са на загуба.
Някой по-запознат може ли да каже струва ли си наистина, да се държат спестяванията в подобен фонд и 28-те процента реални ли са (дали 28% възвръщаемост на фонда = 28% възвръщаемост на вложените средства) ?
Да припомням ли информация за Мостсртой и Холдинг Пътища или и сами можем да си я намерим...след като ми гръмнаха 90% от ЦЕЛИЯ КАПИТАЛ, и то във взаимен фонд, за който в момента няма да отварям дума, български договорен фонд буди в мен чист, личен и звучен ОГРОМЕН СМЯХ. Който иска да влиза - без мен! Аз изядох своята лъжичка инвестиционен БГ опит. Смея се защото парите се изкарват, опита се печели..с грешки! :-)
Извинявам се, но не се сдъжах: "....и с оглед на позитивното представяне на БФБ в последните година и половина, може да се очакваме...", например, че няма да има дружества като КТБ от оня ден, които да потапят идекса с 4% за два часа. :-)
Капитал и Гергана Михайлова, научете си уроците! Първите взаимни фондове възникват не във Великобритания и САЩ, а в Холандия! Годината е 1774, а фондът Eendragt Maakt Magt ;)