С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
40 25 юли 2014, 23:30, 27665 прочитания

Мисия "Депозит зад граница"

Влогът в чужбина е скъпо удоволствие, но носи конфиденциалност и сигурност

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Да държиш парите си зад граница на депозит не е мисия невъзможна, но е нужна наистина основателна причина, за да го направиш. Макар и облекчени, особено в Европа, процедурите по откриване на банкова сметка за чужденци костват усилия, време и немалко разходи. Освен това доходът, който носят лихвите в държави като Великобритания, Германия или Франция например, е значително по-малък от онова, което предлагат банките в България. Разликата може да надхвърля 3-4 пункта, но тенденцията е тя да се свива. Според банкови консултанти обаче намалението на лихвите по депозитите в България не е достатъчно, за да накара спестителите масово да погледнат към офертите на банките в чужбина. Това, което би могло да ги накара да се замислят, е търсенето на сигурност и диверсификация, особено на фона на събитията с някои местни банки през последния месец.

Две на едно за България


В края на юни домакинствата в страната държат 38.5 млрд. лв. в банките според данните на Българската народна банка (БНБ). Средният лихвен процент за срочните депозити в лева през май е 3.59%, а в евро - 3.44%. В същото време в Германия стандартен едногодишен депозит носи между 1% и 1.50%, а средно в икономиките от еврозоната доходността е около 2%. Причината за ниските лихви там е евтиният ресурс, който банките могат да вземат от Европейската централна банка (ЕЦБ) при почти нулеви лихвени проценти. Базираната във Франкфурт институция финансира пазара без оскъпяване и дори въведе отрицателни лихви по депозитите в трезора си, за да стимулира кредитирането и така да подхрани икономическия растеж и да пребори дефлационните процеси в еврозоната. Банките в България нямат достъп до такава ликвидност, тъй като страната ни не е част от валутния съюз, освен това са в конкуренция за левовия ресурс, който набират именно чрез депозити. Това поддържа и относително по-високи лихвените проценти в страната.

Финансовият анализатор от сайта "Моите пари" Иван Стойков посочва, че в годините след кризата разликата между лихвите в България и в чужбина се стопява, но няма основание да се очаква, че ще  изчезне напълно. "Ако при нас лихвените проценти намаляват, то и там тече същия процес. По всяка вероятност нашите лихви ще останат по-високи от средноевропейските", прогнозира Стойков. Според него депозитите на българи в банки зад граница са по-скоро изключение от практиката. Експертът не очаква и изглаждането на разликите в доходността да накара спестителите да погледнат към възможностите в чужбина. Но все пак невинаги само лихвата е водеща за вземането на решение, застрахова се Стойков, когато става въпрос за това дали изгубено доверие в местната банкова система може да се превърне в движещ мотив за миграция на депозити.

Милион и едно препятствия



Двата основни фактора, които възпрепятстват по-осезателна миграция на депозити зад граница са технически препятствия и немалко разходи, с които е свързано откриването на сметка на чужденци. За да станете клиент на дадена финансова институция, трябва да сключите договор, чрез който се съгласявате с условията на банката и на свой ред поемате определени ангажименти. Почти всички банки в чужбина изискват да се явите лично за подписването на договора и да носите документи, удостоверяващи самоличността ви, което е свързано и с разходи по пътуването. Ако банката има клон в България, идентифицирането на кандидата може да стане и дистанционно. Втората бариера е условието за адресна регистрация в държавата, в която се намира банката. Макар това да не е масова практика, е незаобиколимо препятствие за Великобритания например. Понякога за доказателство, че лицето живее на адреса, се изискват квитанции от платени битови сметки.

Честа практика е да се искат референции от банка в България, което допълнително оскъпява процедурата, тъй като средно един такъв документ струва между 75 и 115 лв. Може да се изисква и препоръка от друг клиент на банката или от друга финансова институция, преди да се пристъпи към разглеждането на документите за кандидатстване. Понякога откриването на сметка може да продължи два-три месеца, тъй като проучването на клиент, който не живее в страната, отнема повече време. Изследват се кредитната му история, данъчната му декларация, произходът на парите, които депозира. Ако лицето декларира, че те са от продажба на имот например, банките могат да изискат договора за сделката. Дори и да представите всички поискани документи, банките имат право да откажат откриване на сметка. Вие пък имате право да се оплачете от дискриминация, тъй като от 2005 г. действа директива, по силата на която пазарът на банкови продукти би трябвало да е отворен за жителите на Европейския съюз без ограничение от националност.

В търсене на поверителност

Когато стане въпрос за банкова сметка зад граница, обикновено първата асоциация е Швейцария. Клиентите на тази дестинация обикновено са хора с високи доходи, които търсят и някакъв вид конфиденциалност. В началото на годината финансовият министър Петър Чобанов съобщи, че 34 физически лица са обявили влогови сметки в швейцарски банки. Друга популярна дестинация за хора с по-големи възможности са финансовите институции в офшорни зони, където могат да се разкрият дори анонимни и номерирани сметки. При тях личните данни на клиента са криптирани и достъп до информацията на кого са парите имат ограничен кръг служители на банката. Ако се наложи клиент с анонимна сметка да получи писмо или хартиено извлечение по пощата, то се изпраща в плик, на който името на изпращача е скрито.

Разноските по откриването и поддържането на сметка в такива зони обикновено са значителни, тъй като това е услуга, за която банките изискват да им бъде заплатено допълнително. Някои начисляват и лихва по депозираните средства, но много продукти са така структурирани, че не носят доходност, а друг тип ползи за клиента, като например поверителност, ниски или нулеви данъци, защита срещу политическа или икономическа нестабилност в страната, в която живее лицето. При избора на депозитен продукт, банка или офшорна юрисдикция трябва да се имат предвид надеждността на предоставяните услуги, конфиденциалността и достъпът до средствата. В същото време с навлизането на интернет банкирането и международно признатите дебитни и кредитни карти, офшорното банкиране става все по-лесно.

Там, както и в Швейцария, обикновено има висок праг на минималните суми, които трябва да се депозират. Най-често става въпрос за 250 хил. долара, а за Швейцария може да се постави изискване и за минимум 1 млн. швейцарски франка. Причината е, че тези банки се специализират в управлението на големи активи на частни клиенти и за тях е икономически нецелесъобразно да работят с по-малки суми.

Според юрист с наблюдения върху пазара извън търсенето на анонимност, движещ мотив за депозирането на средства зад граница е инвестиционната експертиза, която предлагат големите банки. "Това, което виждаме, е, че малките спестители в България обикалят офертите на местните банки. Хората, които разполагат с над 500 хил. евро обаче, търсят експертно управление и затова откриват сметки в инвестиционни банки, особено във Великобритания, която е най-големият финансов център в Европа", коментира той. Алтернативата на тези спестители е да раздробят депозитите си в местните банки до размера на законно гарантираните 100 хил. евро и да прибират 3 - 4% лихва. Далеч по-привлекателно за тях е да се обърнат към някоя от международните инвестиционни банки и да опитат да спечелят повече.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

TBI Bank предлага още по-добри условия по срочни депозити TBI Bank предлага още по-добри условия по срочни депозити

Новата оферта е насочена към спестявания в лева и евро, а лихвата стига до 1.5%

25 юни 2019, 1277 прочитания

Q&A: Проектът Libra 1 Q&A: Проектът Libra

Най-важното, което трябва да се знае за новата криптовалута на Facebook

21 юни 2019, 3530 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

"Юбер България" помага на студенти за първата им среща с работодатели

Компанията организира две лекции преди кариерния форум във Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Климент Охридски"

Да си изградиш професия

В Института по строителство на Santa Fe College са едни от най-перспективните специалности във Флорида

Студенти от 17 до 71 години

Хора на всякаква възраст сменят професията си в Центъра за ускорено обучение на американския Valencia College

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Моят капитал" Затваряне
Евтиното излиза... трудно

Промените в Закона за потребителския кредит ще усложнят достъпа до бързите заеми

Q&A: Проектът Libra

Най-важното, което трябва да се знае за новата криптовалута на Facebook

Бойното поле на "Българска армия"

Ще има ли нов стадион на ЦСКА в Борисовата

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

20 въпроса: Петя Кокудева

Скоро ще се появи първата й пътешественическа книга - "Поздрави от синята палатка"

Хубаво е, но е фалшиво

Как изложба с фалшификати почти предизвика дебат за черния пазар на изкуство у нас