Гаранция-Брюксел
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гаранция-Брюксел

Два месеца след като парите на депозантите в КТБ бяха замразени търпението им започна да се изчерпва и те излезнаха на протест пред БНБ

Гаранция-Брюксел

Депозантите в КТБ, чийто пари остават блокирани въпреки гаранцията на влоговете, могат директно да се позоват на европейската директива и да заведат иск срещу БНБ за вреди

7873 прочитания

Два месеца след като парите на депозантите в КТБ бяха замразени търпението им започна да се изчерпва и те излезнаха на протест пред БНБ

© Юлия Лазарова


Публично, разплитането на възела КТБ започна така: на 20 юни 2014 г. управителният съвет на БНБ със свое решение и по искане на самата банка я постави под специален надзор заради опасност от неплатежоспособност, като й назначи квестори (първоначално за срок от 3 месеца). В контекста на правото на ЕС за вложителите със защитени влогове в КТБ историята следваше да е приключила до 12 юли на същата година и вече да е само лош спомен. Това обаче не се случи и като че ли няма изгледи да се случи скоро. Вместо това на 25 юли 2014 г. квесторите представиха сдържаното си кратко изложение за текущото състояние на банката, въз основа на което БНБ възложи независима цялостна одиторска проверка на дейността на КТБ в срок до 20 октомври 2014 г.

Публичните изявления на експерти и държавни служители по темата се обединиха около следната конструкция – за да започнат да се изплащат депозитите, трябва да е отнет лицензът на банката; одитът ще покаже какво е действителното състояние и ще обоснове решението за лиценза – следователно, с вързани ръце сме, докато не приключи одитът.

А така ли е всъщност?

Не. Или по-точно - не, ако се спазва правото на ЕС. А то част ли е от нашата правна система, обвързва ли институциите и съдилищата да се съобразяват с него дори ако националният закон предвижда нещо различно? Да, според Договора за функционирането на ЕС, Съда на ЕС и писмото на ЕК до министъра на финансите в оставка и подуправителя на БНБ от 01 август 2014 г. 
Нека видим защо това е така. Още от налагането на специалния надзор на КТБ е видно, че БНБ се съмнява в нейната платежоспособност, или както ЕК се позовава на Директивата за схемите за гарантиране на влоговете 1994/2009 (ДСГВ) "изглежда, [че банката] не е в състояние, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозитите и за момента няма перспектива да бъде в състояние да го направи". По тази именно причина БНБ налага и мораториум за изпълнение на всички задължения на КТБ, в това число и тези към вложителите; от този момент влоговете в банката стават недостъпни за собствениците си. Съгласно действащата към датата на решението на БНБ ДСГВ[1] това е отключващият момент за наличната защита на вложителите в рамките на ЕС; в срок от 20 дни след настъпването на този факт трябва да бъде организирано и изплащането на депозитите от Фонда за гарантиране на влоговете.

Българският закон обаче поставя едно допълнително, излишно и несвързано с горния факт условие, чието сбъдване е изцяло в ръцете на БНБ – да е отнет лицензът за банкова дейност на КТБ.

Може ли БНБ на този етап да отнеме лиценза на КТБ?

Съществуват две големи групи основания за отнемане на лиценза на действаща банка: (i) по преценка на БНБ – например за нарушения на банковите закони, в това число сключване на сделки, които засягат финансовата стабилност на банката; и (ii) – по задължение на БНБ – например когато банката не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото състояние на банката и по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на изискуемите парични задължения в приемлив период от време. Като оставим настрана, че фактически второто основание е налице, нека видим дали БНБ е предприела действия, които да й позволяват да прецени дали е налице и първото основание. Подобна преценка няма как да бъде направена от страна на БНБ, без да бъде назначен и проведен регулаторен (което е различно от независим финансов!) одит; нормалната практика е да се образува проверка със заповед на подуправител "Банков надзор", която цели да установи дали при извършване на банкова дейност са установени дадени нарушения, подробно изброени в закона. Няма данни такива проверки да са назначени и ако това е вярно, то тогава и лицензът на КТБ засега си остава в сила. Възможно е това да се отлага поради липсата на единно решение на политическо ниво по въпроса дали да се инициира процедура по несъстоятелност. Независимо от причината факт е, че поради спецификата на българския закон неотнетият лиценз на КТБ е пречка за упражняване на защитата за гарантираните влогове.

Какво би могъл да направи вложител в КТБ?

Да прочете писмото на ЕК – на практика то съдържа правен анализ на ситуацията, достатъчен за набелязване на защитна стратегия. Логично, писмото припомня на българските институции принципа на вертикалния директен ефект на директивите при определени обстоятелства, които, изглежда, са налице и в случая. Накратко това означава, че гражданин на държава членка може да се позове пред съд директно на приложима разпоредба от европейска директива към даден казус, ако тя не е транспонирана правилно или изцяло в националното законодателство в предвидения за това срок (за ДСГВ този срок е изтекъл в края на 2010 г.). На практика вертикалният директен ефект позволява на лицето, чието право е накърнено, да "прескочи" националния закон и задължава националния съд да се съобрази именно с директивата, а не със закона[2].

Какъв иск трябва да предяви вложителят?

Писмото на ЕК уточнява и това – чл.1, ал.2 на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) предвижда възможност за предявяване на иск срещу БНБ за вреди, произтекли от бездействие при или по повод изпълнение на административна дейност; естествено, тези вреди, както и причинно-следствената връзка между тях и бездействието на администрацията следва да бъдат доказани. За разлика от внушителните такси по гражданските дела с материален интерес таксата за искове по ЗОДОВ е 10 лева за физически лица и 25 лв. за юридически. Предявяването на иск по ЗОДОВ по описания от ЕК начин, от една страна, би задължило съда да се произнесе обвързващо за страните по въпроса кога следва да се изплатят защитените депозити съгласно правото на ЕС; от друга, при спечелване на делото от страна на защитения вложител би увеличило общия размер на финансовата му претенция и съответно негативите за държавния бюджет и банковата система. Колкото по-дълго се бави БНБ да разплете случая, толкова по-големи вреди биха могли защитените вложители да претендират. В писмото си, ЕК посочва това като реална опасност за финансовата стабилност на българската държава. Указва също, че преценката дали България може да се присъедини към Банковия съюз ще се вземе на база и разрешението, което се намери - или не - за този проблем и скоростта, с която ще стане това. Докато второто зависи от ЕК и нейните институции първата опасност е до голяма степен в ръцете на българските вложители и съдилища: в такъв случай може би ЕК следва да остане спокойна – недоверието в съдебната система е толкова голямо, че в момента повечето засегнати вероятно се усмихват скептично.

*Авторът е съдружник в адвокатско дружество "Точева и Мандажиева". Статията не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Поради ограничения й обхват същата не претендира за изчерпателност по темата.

[1]Считано от 3 юли 2014 г., в сила е Директива 2014/49/ЕК, която отменя ДСГВ и въвежда още по-засилена защита на правата на вложителите, особено в посока скорост на изплащане на защитените депозити.

[2] Решение на Съда на Европейския съюз от 4 декември 1974 по дело 41/74 van Duyn срещу Home Office, параграф 12, източник "Съд на Европейските общности, Избрани решения", том I, издателство "Албабул" ЕООД, София 2006 г., стр.206 (Приложение No. 17); Решение на Съда на Европейския съюз от 5 октомври 2004 съединени дела C-397/01 to C-403/01 v. Deutsches Rotes Kreuz, Kreisverband Waldshut eV, превод на извадки от официалния сайт на Съда на Европейския съюз, параграфи 103, 110, 111, 113, 114, 118 (Приложение No. 18); Решение на Съда на Европейския съюз от 19 ноември 1991 по съединени дела C-6/90 и C-9/90 Andrea Francovich и други срещу Италианската република, параграф 11, източник "Съд на Европейските общности, Избрани решения", том II, издателство "Албабул" ЕООД, София 2006 г., стр.261-269 (Приложение No. 19).

Публично, разплитането на възела КТБ започна така: на 20 юни 2014 г. управителният съвет на БНБ със свое решение и по искане на самата банка я постави под специален надзор заради опасност от неплатежоспособност, като й назначи квестори (първоначално за срок от 3 месеца). В контекста на правото на ЕС за вложителите със защитени влогове в КТБ историята следваше да е приключила до 12 юли на същата година и вече да е само лош спомен. Това обаче не се случи и като че ли няма изгледи да се случи скоро. Вместо това на 25 юли 2014 г. квесторите представиха сдържаното си кратко изложение за текущото състояние на банката, въз основа на което БНБ възложи независима цялостна одиторска проверка на дейността на КТБ в срок до 20 октомври 2014 г.

Публичните изявления на експерти и държавни служители по темата се обединиха около следната конструкция – за да започнат да се изплащат депозитите, трябва да е отнет лицензът на банката; одитът ще покаже какво е действителното състояние и ще обоснове решението за лиценза – следователно, с вързани ръце сме, докато не приключи одитът.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    rosssii avatar :-|
    rosssii

    Недоумявам липсата на коментари под тази толкова интересна статия,

  • 2
    skp1406960845373552 avatar :-|
    Djeky Aroyo

    Писна ни от думи и съвети и от Бездействие!

  • 3
    elzadulguerova avatar :-(
    Elza Dyulgerova

    Прокопиев...не спираш да мечтаеш и да биеш в една и съща посока"фалита"на КТБ.Мечтите не са забранени...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK