Когато покривите произвеждат ток
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Когато покривите произвеждат ток

На теория присъединяването на малки покривни инсталации би трябвало да става за 20 седмици.

Когато покривите произвеждат ток

Инвестицията в домашна слънчева централа остава рискова, с перспектива за бавна възвръщаемост

Гергана Михайлова
13839 прочитания

На теория присъединяването на малки покривни инсталации би трябвало да става за 20 седмици.

© АСЕН ТОНЕВ


Имаш покрив - правиш ток, ползваш го или продаваш и печелиш. Цените на фотосоларното оборудване никога не са били толкова ниски, а перспективите пред електроенергията са тя да поскъпва. Колкото и големи да са трудностите, има успешни опити в правенето на пари от слънцето, още повече че Европа насърчава домакинствата да оползотворяват ресурсите си. Изглежда лесно и печелившо. И като всичко, което изглежда така, всъщност не е.

Ако попитате някой от преборилите се с бюрократичната машина в България, усилието не си заслужава, освен ако не разполагате с пари, които няма да ви трябват в близките 10 - 15 години. Удовлетворението засега е предимно морално за хората, които търсят независимост или са ентусиасти на тема екотехнологии. И въпреки това интерес към покривните инсталации не липсва, твърдят проектанти. "Особено когато по телевизията заговорят за увеличаване на цените на тока, телефоните ни започват да звънят двойно по-често", разказва собственик на инженерна компания, която изпълнява фотосоларни проекти за бита и бизнеса.  

Колко по-евтино

През последните години фотосоларното оборудване в световен мащаб поевтиня чувствително. Последните данни на Bloomberg са за 0.75 цента на ват, което при най-разпространените кристално-силициеви панели от по 250 ватпика прави под 300 лв. за панел. Само преди година цените на местния пазар варираха между 400 и 500 лв. за брой. Парадоксално, но и сега са толкова. Причината, от една страна, е в антидъмпинговата политика на Европейския съюз, която не позволява продажбата на евтини китайски панели. По-сериозната е във въведената у нас продуктова такса от 1000 евро на тон фотоволтаика при средни цени в Европа от 210 - 290 евро на тон. Смисълът на тази такса е потребителят да заплаща разхода за преработване на отпадъка, който ще представляват тези панели, когато полезният им живот свърши. Обикновено тази такса се определя на пазарен принцип от рециклиращите компании, но у нас е въведена административно и без обосновка защо е пет пъти по-висока от средноевропейската. При това тя покачва с 15 до 20% цената на панелите. А те са само една малка компонента от разхода за една централа.

Слънчева математика

По данни на вносителите на оборудване средният разход на ват инсталирана мощност в момента е 2570 лв., като в това освен панелите се включва и окабеляването, инверторите, носещите конструкции, таблата за мониторинг и комуникаци, изработването на инженерен проект, труда по инсталиране на централата, таксата за присъединяване. Ако към системата се добавят и акумулатори, цената се вдига с още 300 лв. на киловатчас.

За малък покривен проект върху фамилна къща до 5 kWp това прави грубо 13 хил. лв. без акумулаторите и 16 хил. лв. с акумулатор, който може да отдава до 10 киловатчаса електроенергия. Имайки предвид преференциалните изкупни цени в момента, в най-добрия случай изплащането идва след 9 - 10 години (виж таблицата). Марин Маринов, управител на Apex Solar, коментира, че крайната цена на такива малки инсталации обикновено надхвърля 20 хил. лв., което означава, че възвръщането на инвестицията може да стане и по-бавно.

В изчисленията не се взема предвид възможността за инвестиция с пари от кредит. Обикновено съотношението е 30% собствен капитал и 70% заем, което за един малък проект означава разход от близо 1400 лв. годишно по обслужване на кредит, взет при 7% лихва за 12 години. Калкулацията е направена и при новите тарифи за преференциално изкупуване, които бяха намалени с 40% до 21 стотинки на киловатчас за централите с мощност до 5 kWp и с 28% до 20 стотинки на киловатчас за централите с мощност до 30 kWp. Не са сметнати и специфични разходи като тези за балансиране, които съвсем отскоро се добавят в крайната сметка. Не се знае и ако инвестирате в оборудване сега, след колко време ще ви присъединят в мрежата. Официално обиколката из учреждения за отмятане на административните процедури би трябвало да отнема 20 седмици, но се разказват истории на хора, които чакат присъединяване по две години.

От чертежа към реалността

В идеалния случай 5 киловата мощност осигуряват повече ток, отколкото консумира едно четиричленно домакинство. Средно разходът за електроенергия, без отопление, варира около 5 хил. киловатчаса годишно, което при тарифа от 12 стотинки на киловатчас в момента (ако се вземат предвид допълнителните такси за достъп и т.н., цената реално достига до 17 ст. без ДДС), това прави 600 лв. годишно, или по 50 лв. на месец. Една малка покривна инсталация ще може да покрива потреблението на уредите през деня, като отдава излишната електроенергия в мрежата, а вечерта, когато потреблението в дома скочи, а слънцето е спряло да свети, домакинството си взима подадената през деня и докупува ток от енергото, ако потреблението е повече. Тоест разходът за електроенергия не свършва веднъж завинаги, но семейството има допълнителен източник на приходи, с които изплаща инвестицията в панели и един ден, когато си я възвърне, ще е на чиста печалба.

По същия начин изглеждат изчисленията и за малките предприятия, които пресмятат ползите от възможната двойна употреба на покрива чрез инсталирането на 30 kWp централа. При тях потреблението на електроенергия е голямо през деня, но проблем възниква през почивните дни, когато, ако не продават на енергото, няма да могат да извлекат ползи от произведения ток. Алтернативното пресмятане на ползите от консумацията на ток собствено производство спрямо този, който тече в контактите, също обезсмисля инвестицията. Ако цената на тока в България се изравни със средноевропейската, тогава сметката може и да излезе.

В плаващите пясъци на цените

Обвързването с дългосрочен договор за изкупуване обаче може да не се окаже толкова изгодно за инвестиращите в покривни централи в ситуация, в която се говори за подготвяно голямо поскъпване на тока. "Моята прогноза е, че ако човек инвестира сега и в акумулатори, ще е на плюс спрямо друг, който е сключил 20-годишен договор за изкупуване на фиксирана цена. Да, първоначалната инвестиция ще бъде по-висока, но той няма да има задължението да продава 20 години на 21 стотинки. След две години цената може да се вдигне и на 30 стотинки, понеже се говори за 50% поскъпване", прогнозира Марин Маринов от Apex Solar.

Според Меглена Русенова, председател на Българската фотоволтаична асоциация, при сегашните условия инвестицията не е рентабилна и е неатрактивна, а това се дължи изцяло на институционално създадените административни пречки. Тя припомня, че тази година е нулева за присъединяване на нови мощности от възобновяеми източници, като на книга изключение се прави само за малките покривни инсталации. Докато в Европа се насърчава децентрализираното производство на ток от безплатния ресурс - слънцето, при това без да се похабява плодородна земя, а се използват и без това свободните покриви, то у нас предприемачеството се спъва най-вече чрез поддържане на несигурност. А за разлика от Германия в България природните условия за развитие на слънчевите централи като семеен бизнес са значително по-добри. Тук има достатъчно интензивно слънцегреене и средната температура е такава, че панелите получават необходимото охлаждане, за да е производителността им максимална. Което очевидно не означава и че реално условията за този тип инвестиция са добри.

Имаш покрив - правиш ток, ползваш го или продаваш и печелиш. Цените на фотосоларното оборудване никога не са били толкова ниски, а перспективите пред електроенергията са тя да поскъпва. Колкото и големи да са трудностите, има успешни опити в правенето на пари от слънцето, още повече че Европа насърчава домакинствата да оползотворяват ресурсите си. Изглежда лесно и печелившо. И като всичко, което изглежда така, всъщност не е.

Ако попитате някой от преборилите се с бюрократичната машина в България, усилието не си заслужава, освен ако не разполагате с пари, които няма да ви трябват в близките 10 - 15 години. Удовлетворението засега е предимно морално за хората, които търсят независимост или са ентусиасти на тема екотехнологии. И въпреки това интерес към покривните инсталации не липсва, твърдят проектанти. "Особено когато по телевизията заговорят за увеличаване на цените на тока, телефоните ни започват да звънят двойно по-често", разказва собственик на инженерна компания, която изпълнява фотосоларни проекти за бита и бизнеса.  


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    Ако сметките ви са като в другите статии - може да си ги заврете там дето слънце не ограява.

  • 2
    gost22 avatar :-?
    gost22

    До коментар [#1] от "realismisthename":
    Абе топла вода на корем (и за пералнята и за съдомиялната), пак си е спестена ел.енергия. Дори има системи, които нагряват яко, дори и рано сутринта.
    А сметките с производството на ел. енергия, може да излязат и по-добре, ако се появят повечко устройства на 12 волта. Пазара ще се нагоди, стига държавата да не го стиска за гушата.

  • 3
    petkata1 avatar :-|
    petkata1

    Ако България беше със свестно управление и парите постъпили от фондовете за енергиина ефективнист, от фонд Козлодуй, и парите за ВЕИ бяха насочени в посоката, която визира статията, сега ситуацията нямаше да е такава. И сметката в статията нямаше да е така висока и програма 20/20 щеше да се изпълнява с нормална скорост и ние потребителите нямаше да сме акционери в сянка на ВЕИ мафията.

  • 4
    estqwerty avatar :-P
    estqwerty

    пробвайте да закачите 5кв за по-малко от година.

  • 5
    geordgeo avatar :-?
    geordgeo

    "По данни на вносителите на оборудване средният разход на ват инсталирана мощност в момента е 2570 лв...."

    Може би имате предвид разход на киловат?!

    А иначе аз съм "за" фотоволтаика и панелите за топлата вода, от това по-хубаво няма, стига човек да може да си ги позволи. Ама в нашата държава не става, щото енергийната мафия няма да има откъде да цоца и комунистите ще измрат от глад...

  • 6
    abadobata avatar :-|
    Distributed

    До коментар [#5] от "Жорко":

    Всъщност имат предвид "киловат пик"

  • 7
    lz73 avatar :-|
    lz73

    До коментар [#4] от "estqwerty":
    Ами пробвах. Стана за 3 месеца.

  • 8
    qmsdesign avatar :-|
    qmsdesign

    Статията има доста неверни твърдения и цифри:

    1. " При това тя покачва с 15 до 20% цената на панелите. А те са само една малка компонента от разхода за една централа." - Панелите не са "една малка компонента от разхода на централата". Те са около 60% от разхода за фотоволтаичната централа.

    2. "По данни на вносителите на оборудване средният разход на ват инсталирана мощност в момента е 2570 лв., .........."- Средният разход за 1кВ е 2150 лв ( за 30 кВ централа ) при заложена доста добра норма на печалба. Съгласен съм с тази цифра само ако е с ДДС . При инвестиционният анализ не се използват цени с ДДС.

    3. " Имайки предвид преференциалните изкупни цени в момента, в най-добрия случай изплащането идва след 9 - 10 години (виж таблицата)" - При използване на първокласно оборудване възвръщаемостта на инвестицията е 7 години. При използване на централата за собствена консумация слиза до 6 години. Цената на електроенергията ще стигне средноевропейската(+50%) до 2 години (в най- добрия случай), а това ще подобри още възвръщаемостта на инвестицията.

    4. " По същия начин изглеждат изчисленията и за малките предприятия, които пресмятат ползите от възможната двойна употреба на покрива чрез инсталирането на 30 kWp централа......" - Предприятията не губят в събота и неделя, защото отдадената в мрежата излишна електроенергия се изкупува по заложени в договора пазарни цени ( когато няма договор за преференциална тарифа ).

    Обвързването с 20 годишен договор за изкупуване по преференциална тарифа вече е неизгодно. Срокът за присъединяване на 200 кВ покрив беше 3 месеца през 2012 в най - напрегнатия момент. Бюрократичните пречки бяха доста повече.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK