Ако се стигне до банков фалит...
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ако се стигне до банков фалит...

Ако се стигне до банков фалит...

Какво се случва с кредитите и депозитите при несъстоятелност на кредитна институция

Валентина Илиева
30406 прочитания

Неизвестността какво точно решение ще се вземе за поставените под специален надзор две банки в България – Корпоративна търговска банка (КТБ) и дъщерната й Търговска банка "Виктория", продължава вече три месеца. А последното ясно е... че няма да е ясно до около средата на ноември. След като БНБ удължи срока на специалния надзор с още два месеца, банките ще са "замразени" най-много до 20 ноември. Засега.

Последният план предвижда решение за съдбата им ще се вземе в периода 1 - 20 ноември. Има най-общо два варианта. Единият е отваряне на банките (като преди това са подсигурени с достатъчно ликвидност и капитал), ако състоянието им позволява. Другият вариант е обявяване в несъстоятелност.

Последното не се е случвало на българския банков пазар от едно десетилетие и повече, а и тогава беше отнет лиценза на Международна банка за търговия и развитие, която беше много малка банка (около 25 млн. лв. гарантирани депозити за изплащане – бел. ред.) и разприте между акционерите, фалита и процеса на несъстоятелността й минаха доста незабелязано. Не е такъв случаят с КТБ. Поради това е важно да се даде сравнително ясна информация за обикновените вложители и кредитополучатели какво се случва с депозитите и кредитите, когато една банка бъде обявена в несъстоятелност.

Ще се опитаме да представим под формата на въпроси и отговори какво казва законът (за банковата несъстоятелност и за гарантирането на влоговете в банките). В отговорите е ползвана консултация на адвокати – Цветан Крумов, адвокатска кантора Schoenherr, и Дамян Симеонов, адвокатско дружество "Боянов и ко".

Фалит (несъстоятелност) на банка може да иска само БНБ. Искането се отправя към съда, той взема решение, обявява се датата на несъстоятелност. Централната банка отнема лиценза на банката, уведомява Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Той назначава двама синдици, които управляват затворената банка и процесите в нея – събиране на вземанията й и удовлетворяване на кредиторите й. Фондът контролира цялата дейност на синдиците.

Техническите процедури след това са запечатване на всички помещения на банката, инвентаризация, в срок от 14 дни след това трябва да е готов план за осребряване на масата на несъстоятелността (изготвен от синдиците), одобряване на плана (от фонда), опис на всичко в програмата за осребряване, оценка по пазарна цена и продажба. Програмата за осребряване на имуществото си има начална и крайна дата, определени от синдиците и одобрени от фонда.

Много важно уточнение е това, че при фалит на банка задълженията на кредитополучателите към банката, т.е. заемите им, не стават незабавно предсрочно изискуеми. Предсрочно изискуеми стават всички вземания на кредиторите към банката – това са депозитите на вложителите й например. Те са нейни кредитори, които имат да си вземат пари от банката.

Какво се случва с кредитите:

Стават ли предсрочно изискуеми заемите на кредитополучателите на банка при нейния фалит?

В случай на откриване на производство по несъстоятелност срещу банка сумите по отпуснатите от нея кредити не стават незабавно изискуеми. Чл. 23 от Закона за банковата несъстоятелност урежда, че задълженията (например депозити към вложителите – бел. ред.) на банката стават незабавно изискуеми с откриване на производството по несъстоятелност срещу нея, но не съществува подобна законова норма за вземанията на банката (например по кредити). Това означава, че кредитополучателите продължават да дължат вноски съгласно уговорения с банката погасителен план и няма да бъдат принудени да върнат цялата дължима сума накуп.

При започване на несъстоятелност на банка какво става с кредитите, които тя е отпуснала?

Синдиците може да осребрят цялото вземане по кредит/и в полза на банката. Това може да стане, като продадат вземанията по кредити (поотделно или в съвкупност) чрез публична продан. Алтернатива е да продадат цялото й предприятие (което включва и кредитите й), без необходимост да се извършва публична продан, но след одобрение от съда, като в този случай съдът на свой ред трябва да вземе мнението на БНБ и ФГВБ.

Какво се случва с обезпеченията по договора за кредит?

Ако вземане на банката по договор за кредит бъде продадено, т.е. кредитът бъде продаден на друга банка или компания, дадените по него обезпечения автоматично преминават в полза на купувача на вземането (заема).

Може ли да се продават пакети от кредити самостоятелно - чрез търг с явно или тайно наддаване (публична продан)?

Да, може. Решението какво точно да се продава се взема от синдиците и се одобрява от Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Синдиците трябва да са аргументирани защо предлагат продажба актив по актив, в пакети или като предприятие.

Може ли да се продават на небанкова компания и към нея ли продължава обслужването на кредитите от кредитополучателите?

Няма законово ограничение, следователно по принцип може. След като вземането бъде продадено и заемополучателят бъде уведомен за това, той вече дължи плащане на купувача.

Предпочитаната практика е банка в несъстоятелност или отделни нейни финансови вземания да се продават на други банки.

При продажба на банката като цяло предприятие кредитите (кредитният портфейл) също ли влизат в продажбата?

Да, доколкото са (е) част от предприятието.

По време на процеса по несъстоятелност на банка кредитопоучателите й продължават ли да обслужват взетите кредити и към каква сметка - в друга банка, разкрита от синдика, или?

Да, продължават да ги обслужват, като превеждат сумите по специална сметка, открита от синдиците в друга банка.

Кредитополучателите биват ли уведомявани, че задълженията им към банката в несъстоятелност ще бъдат продадени/са продадени и на кого са продадени?

Съобщение за търга или публичната продан се поставя на видно място в сградата по адреса на управление на банката или клона, където се съхранява документацията относно кредита, на мястото, където ще бъде извършена публичната продан, на определените за това места в сградата на съда по несъстоятелността.

Законът не урежда изрично уведомяване за това на кого са продадени, но доколкото продажбата представлява прехвърляне на вземане, то длъжникът по вземането следва да бъде уведомен (или от синдиците, или от новия кредитор).

В какъв срок трябва да бъдат уведомени кредитополучателите?

Няма конкретен срок, но в интерес на купувача е да ги уведоми незабавно, за да започнат да плащат на него вместо на синдиците. В договора за продажбата би било добре купувачът изрично да бъде упълномощен от синдиците да направи уведомлението.

Кредитополучателите продължават ли да изплащат заемите си при условията, договорени с банката в несъстоятелност, или могат да ги договарят с новия кредитор?

След като вземането им бъде продадено, могат да договорят промени в него с новия кредитор.

Какво се случва с депозитите:

Kои депозити са гарантирани?

Гарантирани са всички влогове и сметки (депозитни, разплащателни, спестовни, съвместни влогове, такива в полза на трети лица) в левове и чуждестранна валута в размер до 196 000 лв. (100 000 евро) във всички банки в България. Депозитите в клонове на чуждестранни банки от държави - членки на Европейския съюз, са покрити от система за гарантиране в съответната страна в ЕС и поради това не влизат в защитата на българския Фонд за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ).

Държавната гаранция важи и за физически, и за юридически лица (български и чуждестранни граждани и фирми). Гарантирани са всички влогове и сметки до сумарно 196 000 лв. на едно лице в една банка.

При изплащане на гарантиран размер на депозит се включват и начислените лихви (пълна компенсация), ако сумата не надвишава 196 000 лв. Ако депозитът е 196 000 лв., лихвите няма да бъдат изплатени, тъй като сумата на главницата и лихвите ще надвиша гарантирания размер.

Пример: Ако имате две сметки в една банка с различен размер – едната 150 000 лв., а другата 75 000 лв., при фалит на банката ще ви бъдат изплатени само до гарантирания размер от 196 000 лв. Впоследствие при осребряване на масата на несъстоятелността на банката при наличие на събрани средства може да се изплатят и допълнителни средства над гарантирания размер.

Ако имате два-три или повече депозита по един в няколко банки, всеки влог във всяка от тези банки има гаранция до 196 000 лв.

Кои депозити не са гарантирани?

Не влиза в държавната гаранция сумата по влог над гарантирания максимум от 196 000 лв.

Не са гарантирани депозити и влогове с индивидуално договорени между банката и клиента условия – т.нар. привилегировани депозити. Условията по тях са различни от тези, които банката публично предоставя на вложителите.

От гаранцията са изключени и влоговете на финансови институции и на местните и централните власти. Също и влоговете на акционери в банката с повече от 5% участие, на членове на управителните и контролните органи и одиторите на банката и на техните близки роднини.

Депозити в чуждестранна валута се изплащат в левовата равностойност на гарантираната сума по курса на БНБ за деня, определен от ФГВБ като начален ден за изплащане на гарантираните размери по влоговете.

Неизвестността какво точно решение ще се вземе за поставените под специален надзор две банки в България – Корпоративна търговска банка (КТБ) и дъщерната й Търговска банка "Виктория", продължава вече три месеца. А последното ясно е... че няма да е ясно до около средата на ноември. След като БНБ удължи срока на специалния надзор с още два месеца, банките ще са "замразени" най-много до 20 ноември. Засега.

Последният план предвижда решение за съдбата им ще се вземе в периода 1 - 20 ноември. Има най-общо два варианта. Единият е отваряне на банките (като преди това са подсигурени с достатъчно ликвидност и капитал), ако състоянието им позволява. Другият вариант е обявяване в несъстоятелност.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    abygale avatar :-|
    abygale

    "Фалит (несъстоятелност) на банка може да иска само БНБ."

    Интересно защо не е изяснено при какви условия може да се иска несъстоятелност на една банка? Цял закон има за това, процедурата е доста дълга, минава се през съда и т.н. И това става след като БНБ отнеме лиценза на даден банка и то в случай, че капитала й е отрицателна величина.
    В тая хипотетична статия май много избързвате да сложите тигана на печката - рибата все още е в морето... Горкият Прокопиев. Сигурно и насън повтаря "фалит", "фалит"...

  • 2
    genchev7660 avatar :-|
    genchev7660

    Преди да бъде поставена под особен надзор банката депозита в същата е закрит. Направен е превод към друга българска банка,но този превод е върнат ,не е оторизиран по обясними причини и т.н.
    Бих се радвал на "жокер от приятел"как се процедира в този случаи при положение,че банката се обяви в несъстоятелност.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK