Швейцарски проблеми
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Швейцарски проблеми

Shutterstock

Швейцарски проблеми

Българите с кредити във франкове отново са изправени пред непосилно поскъпване на задълженията си

Мария Иванова
16316 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Разликите в цените на валутите могат да направят човек богат, но пък може и доста да влошат финансовото му състояние. И за целта дори не е нужно да е валутен спекулант, а да ползва традиционни банкови продукти като кредити. Това е причината предлагането на заеми в чужди валути обикновено да е ограничено, а когато все пак се прави, е важно кредитополучателите да са наясно с риска, който поемат. 

Точно това бяха принудени да научат по трудния начин и немалко българи, които в годините преди кризата изтеглиха ипотечно финансиране в швейцарски франкове. В средата на януари вноските по кредитите им рязко се увеличиха, след като швейцарската централна банка премахна тавана на курса на франка спрямо еврото, в резултат на което валутата поскъпна с близо 30% само за ден. 

Размерът на проблема

Въпреки много критики, събрали се към БНБ в последната година, все пак трябва да се отчете, че в годините на кредитния бум тя не допусна масово кредитиране в атрактивните с ниски лихви швейцарски франкове и проблемът в България е доста по-ограничен от този в други държави от Централна и Източна Европа. Официално на пазара няма информация за точния брой на клиентите със заеми във франкове. По оценки на анализатори става дума за под 1% от общия брой на кредитополучателите в страната. 

Най-голяма част от тях са клиентите на Пощенска банка, която беше финансовата институция, предлагала най-активно заеми във франкове преди кризата. Кредитополучатели в швейцарската валута имат още Банка Пиреос и Уникредит Булбанк, която обедини портфейлите на отпускалите такива заеми в миналото HVB Bank Biochim и Хеброс банк. От Банка Пиреос съобщиха за "Капитал", че към момента броят на кредитополучателите им във франкове е 142 души, като финансовата институция подготвя специални предложения, които да облекчат условията по погасяването на задълженията им и "ще дават възможност за балансирано обслужване на месечните вноски по кредита". 

От Уникредит Булбанк не конкретизират брой, но уточняват, че клиентите със задължения в швейцарската валута са под 0.5% от общия брой на кредитополучателите им с ипотечни заеми. След поскъпването на франка в последните дни от банката не отчитат засилен интерес към превалутиране, така че при появата на подобни случаи те се разглеждат индивидуално. Съветът на финансовата институция обаче като цяло е клиентите да изчакат месец, за да има малко повече яснота как ще се движи курсът на франка и накъде ще поеме. "Да не се прибързва и да не се взема емоционално решение", посочват от "Уникредит Булбанк". 

От Пощенска банка пък разказват, че в периода преди кризата, когато са били предлагани кредитите във франкове, около 5% от клиентите им, изтеглили жилищно финансиране, са се възползвали от офертата. След поскъпванията на швейцарската валута през последните години обаче над половината от тях вече са превалутирали задълженията си в левове или в евро. А по думите на Румен Радушев, който е началник-управление "Индивидуално банкиране" в Пощенска банка, в момента клиентите, които редовно обслужват задълженията си във франкове, са около 840-850. 

Наличните оферти

За тях, както и за останалите клиенти, които имат заеми във франкове, но не са ги погасявали редовно, след рязкото поскъпване на швейцарската валута през януари банката обяви, че предлага две специални оферти за превалутиране на задълженията – "Лоялен клиент" и "0% лихва". Целта е да се направи така, че рязкото поскъпване на франка с около 20% да не окаже влияние върху размера на плащаните от клиентите до момента месечни вноски. "Банката се ангажира, ако клиентът е погасявал редовно кредита си, в продължение на 20 години да отписва всяка година пропорционална част от тази разлика от 20%", обяснява той. 

Идеята е следната – ако допреди поскъпването на франка задължението е било например 100 000 лв., след поскъпването се оказва, че тези 100 000 лв. са станали 120 хил. лв. Ако клиентът реши да превалутира заема си, банката разделя тази сума на две части – олихвяеми остават 100 000 лв., а останалите 20 000 лв. са неолихвяеми. "Така, ако до 15 януари месечната вноска е била 500 франка, или 840 лв. по левов курс, след превалутирането и разделянето на кредита клиентът ще продължи да плаща по около 840 лв. по олихвяемата част, а не по 1200 лв., колкото би плащал по целия размер", обяснява Радушев. По неолихвяемата част няма плащания, а при редовно погасяване всяка година банката отписва пропорционална част от това задължение. Условието е клиентът да не просрочва вноските си за повече от три месеца в рамките на една календарна година. В допълнение към това банката премахва всички такси за управление, които при някои от тези заеми са между 0.8% и 1% от размера на кредита. Превалутирането се прави по курса на деня, в който се сключва, а лихвата по новия кредит се формира като сбор от Софибор плюс фиксирана надбавка. 

Офертата за останалите клиенти на Пощенска банка със задължения във франкове предвижда прилагане на 0% лихва по цялото задължение за период от три години, в който клиентите погасяват само главницата. След изтичането на този период лихвата по кредита е т.нар. от банката референтен лихвен процент Прайм, при който основна роля в определянето на стойността му имат средните за банковата система лихви по депозитите за домакинствата – при настоящите стойности на Прайм лихвата след тези три години се равнява на 5.65%. "Така за период от три години ще намалят много бързо дълга си, защото няма да погасяват лихви, а само главница", изтъква Радушев.

Въпреки тези оферти обаче клиенти с кредити във франкове не крият недоволството си, като изтъкват, че реално след години редовно обслужване в момента главницата им е по-голяма от изтеглената сума в началото и вече се водят и дела с банки.

Разликите в цените на валутите могат да направят човек богат, но пък може и доста да влошат финансовото му състояние. И за целта дори не е нужно да е валутен спекулант, а да ползва традиционни банкови продукти като кредити. Това е причината предлагането на заеми в чужди валути обикновено да е ограничено, а когато все пак се прави, е важно кредитополучателите да са наясно с риска, който поемат. 

Точно това бяха принудени да научат по трудния начин и немалко българи, които в годините преди кризата изтеглиха ипотечно финансиране в швейцарски франкове. В средата на януари вноските по кредитите им рязко се увеличиха, след като швейцарската централна банка премахна тавана на курса на франка спрямо еврото, в резултат на което валутата поскъпна с близо 30% само за ден. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

26 коментара
  • 1
    e_mil avatar :-|
    tamada

    Добре де! Преди 4 дни писахте абсолютно същите неща, само че в раздел "Финанси". И пак подробно разказвахте за Пощенска банка - само дето сте разместили пасажите. Не само, че не казвате нищо ново, ами е редно да има надпис "Платена публикация".

  • 2
    jubomara avatar :-|
    jubomara

    До преди 2011г., Пощенска банка отпускаха кредити, които те определяха като франкови, а в същност не са. В договорите е записано че на клиентите се отпуска кредит във швейцарски франкове, но в същност кредита е в лева или евро, в зависимост от конкретният договор. Как работи схемата - кредита се отпуска срещу ипотека, която се остойностява във франкове. Клиента обаче е поискал лева или евро. За това в договора е записано че отпуснатите уж франкове, се превалутират служебно в заключена сметка на клиента и на него му се дава валутата която е поискал. Така клиентите на банката, които в повечето случаи са обикновенни работещи хора, без юридически или финансови познания, разбират че има нещо гнило, едва когато са усвоили кредита и започнат да го изплащат.

    След като Швейцария реши да премахне въведения през 2011 г. фиксиран курс на франка към еврото, швейцарският франк отново е в полет. Към момента, имайки в предвид и лихвите, този полет увеличава стойността на кредитите (предимно ипотечни, разбирай жилищни) теглени във франкове с около 400%. Теглиш 100 хил. лв. за апартамент, връщаш 400 хил. лв., готино нали? Цифрите са близо до истината, но приблизителни тъй като различните банки са отпускали кредити при различни лихвени стойности. За да не бъда голословен ето и конкретен пример от Пощенска банка, по ипотечен кредит №HL41***/08.08.2008г.: получени 140 130 лв., сума за изплащане 521 809.20 лв. по курс на БНБ от днес. Оказва се банките са знаели че франка е в историческо най-ниското си ниво и им е било изгодно. До тук всичко си е чиста измама.

    В разрез с Чл. 2. (1) от закона за кредитните институции, частен СЪДЕБЕН СПОР заведен срещу банка в България, относно прехвърляне на валутният риск върху потребителите, не се увенчава с успех, което е в разрез с действащото законодателство. По темата има пълно мълчание от страна на Правителство на ГЕРБ и Реформаторски блок. А ситуацията става все по-критична...

    Има разбира се и коректни банки, които наистина са изплащали франкове. По тези коректни договори правителствата по света предприемат различни мерки, тъй като дори и легални, те също стават непосилни за изплащане.
    Това накара Румънското и Хърватското правителства да фиксират курса на франка към местната валута, съответно за по три и дванайсе месеца.
    Полският премиер Ева Копач нареди да бъде започнато разследване на местни банки, предлагащи ипотечни кредити във швейцарски франк. Какъв ще е изхода на разследването и предприетите след него действия, предстои да видим.
    Все повече обаче, се обръща взор към вече приложеното Унгарско решение. А то е толкова просто - всички франкови кредити се обърнаха в местната валута (форинт), по курса в деня на усвояването на кредита. Загреб и Варшава вече са проявили интерес към решението на унгарските власти от края на миналата година.
    А какъв е резултата от него? Потребителите получават един нормален кредит, който да им е посилен и да могат да изплащат. Физическите лица няма да фалират и си запазват собствеността. Банката също е на печалба, тъй като кредита не е безлихвен, само превалутиран, като по този начин печалбата ѝ се ограничава до пазарната, без да ѝ се позволява да прехвърля валутен риск на потребителите.
    Къде сме ние?
    Никъде. За сега. Поне никъде измежду решенията.

    Ние, пострадалите от измамата, се нуждаем от Вашата подкрепа, за да бъдем чути. Заповядайте на протеста на 01.02.2015г. пред централният клон на Пощенска банка във Варна на адрес Княз Борис Първи №3, както и на пресконференцията на 03.02.2015г. в София.

  • 3
    ss avatar :-|
    SS

    Съмнявам се ,че толкова много хора в БГ ще изпищят !
    При положение , че сме вързани с ЕВРО-то ,драма като в Унгария напр. няма как да стане !!!

  • 9
    pivoley avatar :-|
    pivoley

    "Въпреки тези оферти обаче клиенти с кредити във франкове не крият недоволството си, като изтъкват, че реално след години редовно обслужване в момента главницата им е по-голяма от изтеглената сума в началото и вече се водят и дела с банки."
    Главницата е по-голяма сега, но в каква валута? След като кредитът е теглен във франкове, то и сравнението следва да се прави на база франкове, а не на база левове. Иначе, излиза, че тези кредитополучатели прилагат двоен аршин. Когато им е изгодно смятат нещата във франкове, а когато не им е изгодно - в левове. Извинете, ама след като сте теглили кредит в шв. франкове, заради ниските лихви, бъдете така добри да си носите и всички рискове от промяната на стойността на валутата. Защото, ако франкът беше паднал, вместо да се вдигте едва ли щяхте да ревете за превалутиране.

  • 10
    olivia14 avatar :-|

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK