Как да планирам за пенсия

Причината да има пенсионни системи навсякъде по света е една - огромната част от хората не умеят да управляват парите си. Разбира се, това не се отнася за ежедневните разходи - всеки може да прецени за какво стигат доходите му и какво може да си позволи с тях. Повечето хора спокойно се справят и със задачата да форсират някой разход (като го финансират със заем) или пък да го отложат (като спестяват). Когато обаче стане въпрос за по-дълъг период, стигащ чак до времето, когато възрастта няма да им позволява да работят, далновидността се стопява. А изкушението в някакъв момент на трудност човек да изразходва спестяванията си за пенсия често е непреодолимо.

И именно затова държавата е приела, че тя трябва да се погрижи за това по няколко начина. Конкретно в България те са три и това оформя тристълбовия пенсионен модел - като в своеобразен договор между поколенията прехвърля средства от сега работещите към пенсионерите (Националният осигурителен институт), като задължава работещите да заделят по част от доходите си (допълнителното задължително пенсионно осигуряване) и като ги стимулира да заделят още повече, ако искат/могат (допълнителното доброволно пенсионно осигуряване).


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    beriya avatar :-|
    beriya
    • + 3

    Какво ще се приеме още не се знае, а как ще ви се отрази е трудно да се каже, още повече, ако сте в началото на трудовия си стаж.
    -----------------------------
    За жалост ако погледнем обективно на картинката се знае, ето няколко простички факта ако сте в началото на трудовия си стаж:
    1. Висока безработица сред младите.
    2. Почти всички прогнози сочат нарастваща нестабилност и несигурност на трудовия пазар в дългосрочен план.
    3. Дори и за кратко да прекъснете работа по специалността това може да се отрази фатално за развитието ви на кариера, този факт е породен от това, че образованието и опита не са това което са били за миналите поколения, сега динамиката на процесите е голяма и днешното знание утре може да е вече съвсем остаряло в практиката, т.е. реално неприложимо.
    4. Дори няколко години (5-6г.) прекъсване на трудовия стаж е почти равносилно на липса на адекватен доход от пенсия ако ще после да внасяте и милиони на месец.
    5. Дори и да работите, и да си мислите, че сте осигурени, то работодателя ви ако е недобросъвестен може да се окаже, че сте поредния работещ които се осигурява по начин, че все едно не е осигурен (на половин работен ден, на граждански вместо на трудов договор и пр.)
    Т.е. има много неща които се знаят и списакът е доста дълъг. А основното което се знае и то точно от тези които са в началото на трудовия си живот е, че с тези реформи- на пенсия ще може да разчита човек ако поне 5г. законно поработи в някоя БЯЛА държава, другото са фантасмагории които от днес дори на теория са неиздържани.

    Нередност?
  • 2
    zmuz avatar :-|
    zmuz
    • + 1

    И статията и коментарът на Берия (Лаврентий Павлович, предполагам:) поставят полезно за размисъл четиво. Ако трябва обаче кратко да се отговори на въпроса "Как да планирам за пенсия" - отговорът е "Няма как". Причините са много, ще изброя по-съществените. Едната е психологическа - преди 40 г. възраст за повечето хора концепцията за пенсия е теоретична, те все се убеждават, че когато му дойде време - ще се оправят. Истината е, че "когато му дойде време" - т. е., когато се усетят, че нещо трябва да се прави - е твърде късно за съществени натрупвания. Част от другите причини са засегнати в коментара на Лаврентий Павлович и в текста. Примерно това, че държавата прибира големи отчисления, а когато му дойде времето - пенсията може да се окаже мизерно низка. В България конкретно - не "може", а "ще се окаже", но и в много други страни, включително и по-добре развити и по-малко корумпирани - картинката е горе-долу същата. Трябва да се помни, че пенсията като концепция е възникнала в началото на 19 век в Австро-Унгария за държавни служители, които са имали над 30 г. стаж и са навършили 60 г. Малцина от тях са доживявали до тази възраст, а тези, които все пак са получавали пенсия - средно не е било за повече от 5 г. Тоест пенсиите не са били бреме за държавния бюджет. Картината е радикално различна през 21 век и най-вече в страни със затихващи родилни функции - България, където на всеки двама работеще се пада по един всеки пенсионер. Така че единственият правилен извод е, че да се чака достойна за живот пенсия от държавата е чиста фантазия. А да се планира за достойна пенсия или спестявания със средна заплата в България е още по-голяма фантазия. Всеки следва да се оправя както може, а тъй като повечето няма да могат - то и ситуацията с пенсиите и пенсионерите само ще се влошава. Опитах се да не бъда прекалено черноглед, ама май не се получи, сори :)

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал