Къде инвестират фондовете

Къде инвестират фондовете

Голямата част от вложенията са в чужбина и в нискорискови инструменти като ДЦК, но различията по компании са чувствителни

Николай Стоянов
9419 прочитания

© Капитал


Доходността е нещо изключително важно - тя показва дали акциите, облигациите и другите инструменти, в които пенсионните компании влагат постъпващите при тях вноски, наистина оправдават очакванията за поскъпване и редовно изплащане на лихви и главници. Има обаче и един проблем - в голямата част от случаите тя е чисто хартиена. При неликвидния български капиталов пазар спокойно може да се окаже, че някой ден, когато фондът трябва да започне да изплаща пенсии и да осребри част от инвестициите си, той не може да ги продаде, без цената им да се срине. И този риск далеч не е само теоретичен - пенсионните дружества са един от най-големите играчи на местния капиталов пазар и излизането им от някои позиции може да е съществен проблем. А това дори не включва един от широко дискутираните проблеми - практиката на някои пенсионни дружества от местни икономически групи да инвестират в свързани лица, което поражда редица конфликти на интереси, които в бъдеще може да изкристализират в спад на доходността. 

Затова, ако искате да знае какво прави вашият фонд или ако възнамерявате да го смените и разглеждате конкурентите му, не е лоша идея да стигнете една стъпка по-далеч и да огледате внимателно инвестициите и портфейлите им. Това изисква малко повече време и познания, но пък може да ви спести поемането на неосъзнат риск, като избирате само най-добре представящия се или предлагащия най-ниски такси фонд.

Дялови или дългови

Поемането на прекомерни рискове все пак е ограничено и пенсионните компании имат лимити в какво могат да инвестират. Така например е предвидено за по-рискови активи като акции и дялове в колективни инвестиционни да не могат да се влагат големи дялове от активите, като ограниченията са по-строги при задължителните пенсионни схеми. Докато за инструменти с фиксиран доход като облигации и държавни ценни книжа лимитите са по-високи.

Това е и едно от основните разграничения, за които можете да следите. Например, ако забележите, че вашият фонд (или пък друг, в който възнамерявате да си преместите партидата) отчита системно по-висока доходност от конкурентите си, можете да проверите дали той не е инвестирал по-голям дял от портфейла си в акции. По принцип дяловите инструменти могат да носят по-висока доходност от дълговите - цените на акциите могат да скочат и в пъти, докато обещаната лихва по облигация си остава без промяна. Същевременно обаче има и много по-висок риск от загуби, ако пазарът тръгне надолу. При дяловите книжа акциите могат да се понижават по най-различни причини, докато при дълговите ангажиментът е да се погасяват, освен ако длъжникът не фалира. И така отчитаната висока доходност изведнъж може да се изпари.

Тази информация за портфейлите се публикува на сайтовете на пенсионните дружества за всяко тримесечие, а също и Комисията за финансов надзор публикува обобщена статистика за всички девет дружества на пазара. И като я разгледате, се виждат доста широки амплитуди.

Като цяло общо в портфейлите на пенсионните фондове преобладават нискорисковите ДЦК. Но например, докато при "ДСК-Родина" те заемат 2/3 от инвестициите, в "Бъдеще" те са под 24%.

Тук или другаде

Друго измерение, по което можете да следите разделителните линии, е географската или секторната диверсификация. Като цяло в колкото повече страни и различни индустрии са вложени парите на осигурените, толкова по-нисък е рискът. Логиката е, че дори да има криза, засягаща някой регион или конкретен бизнес, това няма да засегне целия портфейл. В тримесечната статистика на КФН може да се види само каква част от активите са вложени в чужбина, като общо за системата те са 56%. Но тук има видимо разслоение - дружествата, част от чужди финансови групи, имат по-висок дял на задгранични инвестиции, достигащ и 70-80%, докато при тези с местни собственици той е чувствително под 50%, а при най-малките въобще няма вложения в чужбина. Това е обяснимо, тъй като дружествата с по-малки пенсионни фондове имат по-малко приходи и съответно по-трудно могат да поддържат екип, следящ много пазари. Освен това малкият портфейл също така трудно може да се инвестира в много на брой различни инструменти.

Макар да няма такова изискване на тримесечна база, някои дружества предоставят секторни или географски разбивки на инвестициите на сайтовете си или в рекламни материали. Иначе тя може да бъде открита в годишните отчети на фондовете.

Всички детайли

Най-пълна картина за качеството на управление на активите на пенсионните фондове може да се добие от детайлната информация за портфейлите им - от кои конкретно компании са купени акции и облигации, какви са другите инструменти и фондове, какви са конкретните емисии ДЦК... Портфейлите се публикуват веднъж годишно, като предложението на Комисията на финансов надзор е това да започне да се прави всеки месец.

Тези данни са ценни, защото чрез тях може да се надникне и в един от основните проблеми на сектора - инвестициите в свързани лица. На теория те са забранени от Кодекса за социално осигуряване, но на практика се случват, като дефинициите за свързаност се заобикалят. Така реално при някои пенсионни фондове парите на осигурените се управляват в постоянен конфликт на интереси. Компаниите от групата имат нужда от евтино, дългосрочно, а често и рисково финансиране, докато клиентите имат изгода от висока доходност, ликвидност и минимален риск. Като цяло практиката е широко застъпена от пенсионните компании, част от местни финансови и индустриални групи.

Разбира се, детайлните данни са доста по-трудни за обработване и осмисляне от хора без професионално образование или интерес във финансовите пазари. В отчетите не е маркирано коя инвестиция е ликвидна и коя не, кое лице е свързано и кое не... Така за непредубеденото око те са просто списък с имена и суми. От друга страна обаче, темата доста широко се дискутира в медиите и не е трудно да се получи и външен поглед към информацията какво се купува с 5% от всяка ваша заплата.

Доходността е нещо изключително важно - тя показва дали акциите, облигациите и другите инструменти, в които пенсионните компании влагат постъпващите при тях вноски, наистина оправдават очакванията за поскъпване и редовно изплащане на лихви и главници. Има обаче и един проблем - в голямата част от случаите тя е чисто хартиена. При неликвидния български капиталов пазар спокойно може да се окаже, че някой ден, когато фондът трябва да започне да изплаща пенсии и да осребри част от инвестициите си, той не може да ги продаде, без цената им да се срине. И този риск далеч не е само теоретичен - пенсионните дружества са един от най-големите играчи на местния капиталов пазар и излизането им от някои позиции може да е съществен проблем. А това дори не включва един от широко дискутираните проблеми - практиката на някои пенсионни дружества от местни икономически групи да инвестират в свързани лица, което поражда редица конфликти на интереси, които в бъдеще може да изкристализират в спад на доходността. 

Затова, ако искате да знае какво прави вашият фонд или ако възнамерявате да го смените и разглеждате конкурентите му, не е лоша идея да стигнете една стъпка по-далеч и да огледате внимателно инвестициите и портфейлите им. Това изисква малко повече време и познания, но пък може да ви спести поемането на неосъзнат риск, като избирате само най-добре представящия се или предлагащия най-ниски такси фонд.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


3 коментара
  • 2
    zmuz avatar :-|
    zmuz

    Няма ли начин да се забрани пускането на коментари на чужди езици - дървото преди мен? То дори не коментар, а копи-пейст.

  • 3
    knowing avatar :-P
    knowing

    Винаги се развеселявам, когато неграмотници ръсят мозък по теми, за които мислят, че са чували нещо от баба си. Този 'шедьовър' направо прелива от бисери!
    "... очакванията за поскъпване и редовно изплащане на лихви и главници ... "
    Любопитен съм да разбера, откъде тоя 'спец' по управление на портфейли измисли тези лихви и главници, които трябвало да се плащат 'редовно' и 'очаквано' ...
    Не знам какво значи 'пенсионна компания' - това е нов термин за бедното ми въображение, но мисля, че някъде бях чувал за различни фондове, които са управлявани от пенсионноосигурителните дружество (технически коректният термин) и самото им поставяне в един чувал направо ме съсипва. Фондовете са с различни определения и изисквания по закон, а оттам и строго регламентирани пропорции на допустимите инвестиционни инструменти. А, да не забравя: и нито един от тях няма право да има само '24%' (и по-малко) в инструменти с фиксиран доход - разбирай: облигации, пък бил той и фонд ... на 'Бъдеще' ...
    Следващият цитат обаче направо ме накара да призная автора за гений:
    "Най-пълна картина за качеството на управление на активите на пенсионните фондове може да се добие от детайлната информация за портфейлите им - от кои конкретно компании са купени акции и облигации, какви са другите инструменти и фондове, какви са конкретните емисии ДЦК... "
    Наистина трябва да си много тъп, за да не знаеш, че такова 'проследяване' е пълна глупост! Данните се появяват след 31-Март на всяка година, веднъж годишно, и отразяват портфейла към ... 31-Декември - миналата година. Допустимите пропорции на експозиция в една емисия и ценна книга на един емитент са толкова нищожни, че голяма част от позициите вече са отдавна освободени. Все едно да гледаш повторение на миналогодишното световно по футбол и да бягаш към Еврофутбол, за да заложиш на резултата.
    Авторчето е типичен учил-недоучил самонадеяник, който вярва, че материалчето му наистина си заслужава хонорарчето.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал