Взаимно очакване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Взаимно очакване

Взаимно очакване

Инвестиционните фондове виждат събуждане на интереса към тях, съчетано с по-трезви очаквания за доходност

Гергана Михайлова
5638 прочитания

© Капитал


Към средата на 2015 г. индустрията на взаимните фондове изглежда в добро здраве: активите под управление нарастват до 2.4 млрд. лв., по данни на Българската народна банка (БНБ), а резултатите от инвестициите им (в най-общия случай), са съвсем приемливи на фона на глобалните спадове на капиталовите пазари - 4.81% при фондовете в облигации, 1.57% при консервативните, 4.18% при балансираните фондове и 14.5% при най-рисковите фондове в акции. Макар и малък, пазарът продължава да е гъсто населен от играчи -  28 местни и немалко чуждестранни, които се борят за парче от него. Дори фондовете на фалиралата КТБ (сега преименувани на "Тренд") продължават да работят с клиенти. От една страна, условията за растеж на бизнеса им са отлични: свикнали на 6 и дори 8% лихва от банките, при оферта от под 1% за едногодишен влог, клиентите са все по-мотивирани да извадят част от парите си от депозитите и да ги рискуват в сходен по риск инвестиционен продукт във фондовете. От друга, моментът изглежда подходящ за покупка на дялове от фонд, тъй като цените на активите слязоха на атрактивно ниски равнища. Това също е повод за активизиране сред клиентите, които вече са се отърсили от шоковете на последната криза и са помъдрели в поведението си по сведения на фонд мениджъри.

Според тях въпреки турбулентната година услугите им са търсени от индивидуални и корпоративни клиенти, като модата е да се работи на принципа на доверителното управление на пари чрез портфейл от фондове. За разлика от предишни години очакванията за доходност, които имат клиентите, са реалистични, в границите между 3 и 8% в зависимост от рисковия профил, а инвестиционните хоризонти са разширени до 3 и 5 години. Активността на търсещите по-висока доходност е повод и за появата на нови продукти на пазара, чрез които фондовете се опитват да отговорят на потребностите на масовия клиент.

Мъчна година

"Годината е много трудна, защото нови клиенти трудно се намират. От една страна, мина достатъчно време от кризата през 2008 г., но ненадейно навлязохме в нова криза и сътресения, породени от геополитически проблеми в Гърция, Русия и Украйна, бежанската криза... толкова много са вече темите, които тревожат инвеститорите", коментира Даниел Ганев от "Карол капитал мениджмънт", който предлага фондовете "Адванс" и Shroeders. "Алтернативите за клиентите при спадащите лихви от банковите депозити не са много, но понеже са стресирани, забелязваме, че хората предпочитат да си държат си парите в брой", продължава той. "Ние в "Карол капитал мениджмънт" от много месеци умуваме как да отговорим на нуждите на клиентите и това, до което стигнахме, е да им предложим нов продукт, който е със спестовен план", разказва за ситуацията от гледна точка на фонд мениджърите Ганев.

"Фалитът на КТБ беше факторът, който допринесе и за по-голямата предпазливост у спестителите от миналата година насам", добавя Ивайло Пенев от "Елана фонд мениджмънт". "Макар заради непрекъснатия спад на лихвите по депозитите да има интерес към фондовете като тяхна алтернатива,  хората все още са предпазливи и предпочитат по-ниско рисковите варианти.  Представянето на Българската фондова борса в последната година също има принос към предпазливостта на инвеститорите. При нас има доста дългогодишни вложители, които са преживели кризата и са останали с дългосрочната инвестиция, защото ни се доверяват.  Те продължават да правят нови постъпления. Новите инвеститори, които не са инвестирали досега, са търсещите поне малко по-висока доходност от нивата на банковите депозити", споделя наблюденията от практиката си експертът.

"За разлика от развитите капиталови пазари българският пазар на взаимни фондове за поредна година остана в очакване на инвеститорски интерес, включва се Антон Домозетски от "Капман" и продължава: А предпоставки в тази посока не липсват - отшумяла банкова криза и рекордно ниски лихви по депозитите, над 80 млрд. лв спестявания на фирмите и домакинствата. Но явно това не е достатъчно и следните фактори натежават - политическият риск, липсата на предвидимост и последователност, включително и въведеното "право на избор" при универсалните и професионалните пенсионни фондове. Но въпреки това тенденциите в бранша остават положителни. Най-предпочитаните колективни инвестиционни схеми остават фондовете, инвестиращи преобладаващо в ДЦК и облигации, както и тези в акции на развитите международни капиталови пазари."

"Въпреки относителната стагнация на пазара все пак в момента не съществува никаква сериозна криза на пазарите на акции, която рязко да удари дейността на управляващите дружества", според Иван Иванов от "Скай Управление на активи". "По-сложно стои въпросът с това как ще се решат проблемите около цесиите при КТБ и как ще се отразят на фондовете и управляващите дружества, направили депозити там. Но това е по-скоро правен проблем, създаващ рискове, излизащи извън нормалните за пазара. В общия случай винаги някой участник може да реши да излезе, но е малко вероятно в следващите месеци това да се случи поради натиск от пазарите. Нормално е управляващите дружества, имащи достъп до широка дистрибуционна мрежа, да доминират пазара. Изграждането на подобна мрежа от независими управляващи дружества е малко вероятно да се изплаща в настоящия момент, а и през всичките години от кризата насам. Така че е силно вероятно и доминацията на дистрибутираните от банки фондове, все едно дали български или чужди, да продължи", добавя Иванов, което кореспондира с тенденцията за най-бурен растеж при фондовете, предлагани от банки.

Явор Ачев от Pioneer Investments, които се предлагат от Уникредит Булбанк, също потвърждава тази тенденция, като обяснява, че банките имат най-развити клиентски бази и възможности за дистрибуция (добре обучен персонал и широко присъствие чрез клоновата си мрежа). "Активите на чуждестранните фондове нараснаха през последните години поради засилен интерес вследствие на понижените лихвени нива и на добрата доходност на пазарите, която отбелязахме (много пазари се възстановиха силно и достигнаха нива над стойностите им отпреди финансовата криза през 2008-2009 г.). Забелязваме засилен интерес към фондовете в облигации и смесените (балансирани) фондове. Това се дължи на това, че инвеститорите придобиха известен опит. Много от тях са инвестирали преди само в акции и са изпитали високата волатилност на тези инструменти. Като резултат инвеститорите засилиха своя интерес и към облигациите, особено предвид и на намаляването на лихвените нива", разказва Ачев. "Клиентите са ни основно такива, които вече са инвестирали във фондове и имат натрупан опит в инвестирането, както и добра доходност от последните години. От друга страна, все повече хора търсят алтернатива за техните спестявания предвид спадащите лихвени нива. Очакванията на хората определено са за висока доходност, подобна на тази, която наблюдавахме по депозитите е миналото. Това, разбира се, е възможно, но в един по-дългосрочен хоризонт от две-три и повече години и при приемане на естествената волатилност на пазарите, свързана с това, че ще се преминава през моменти на спадове по време на инвестицията", добавя експертът от индустрията.

Различни очаквания

 

Към средата на 2015 г. индустрията на взаимните фондове изглежда в добро здраве: активите под управление нарастват до 2.4 млрд. лв., по данни на Българската народна банка (БНБ), а резултатите от инвестициите им (в най-общия случай), са съвсем приемливи на фона на глобалните спадове на капиталовите пазари - 4.81% при фондовете в облигации, 1.57% при консервативните, 4.18% при балансираните фондове и 14.5% при най-рисковите фондове в акции. Макар и малък, пазарът продължава да е гъсто населен от играчи -  28 местни и немалко чуждестранни, които се борят за парче от него. Дори фондовете на фалиралата КТБ (сега преименувани на "Тренд") продължават да работят с клиенти. От една страна, условията за растеж на бизнеса им са отлични: свикнали на 6 и дори 8% лихва от банките, при оферта от под 1% за едногодишен влог, клиентите са все по-мотивирани да извадят част от парите си от депозитите и да ги рискуват в сходен по риск инвестиционен продукт във фондовете. От друга, моментът изглежда подходящ за покупка на дялове от фонд, тъй като цените на активите слязоха на атрактивно ниски равнища. Това също е повод за активизиране сред клиентите, които вече са се отърсили от шоковете на последната криза и са помъдрели в поведението си по сведения на фонд мениджъри.

Според тях въпреки турбулентната година услугите им са търсени от индивидуални и корпоративни клиенти, като модата е да се работи на принципа на доверителното управление на пари чрез портфейл от фондове. За разлика от предишни години очакванията за доходност, които имат клиентите, са реалистични, в границите между 3 и 8% в зависимост от рисковия профил, а инвестиционните хоризонти са разширени до 3 и 5 години. Активността на търсещите по-висока доходност е повод и за появата на нови продукти на пазара, чрез които фондовете се опитват да отговорят на потребностите на масовия клиент.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK