Аз, банкерът

Когато човек спестява пари в банка, той реално се съгласява да играе ролята на посредник и да ги раздава назаем на други потребители. Те й плащат лихва за услугата, като част от този доход тя задържа за себе си, за да покрие собствените си разходи, риска (който остава изцяло за банката) и да реализира печалба. Другата част отива за вложителя под формата на обещаната му лихва.

Отскоро подобна схема предлагат и небанкови дружества, които по интернет свързват хората, склонни да дават назаем на непознати, с хората, които биха изтеглили пари по този начин. Разликата е, че ролята на посредника е минимализирана. Разтоварено от разноски за издръжка на офиси и персонал, това демократизирано банкерство дава възможност на хората със свободни средства да получат повече за парите си. Докато в банковия сектор спредът между лихвите по депозити и потребителски кредити е 9 процентни пункта, при споделеното финансиране може да е в пъти по-малко. Peеr-to-peer (p2p) lending, каквато е точната терминология, вече набира все по-висока скорост, като във Великобритания, където са най-големите му успехи засега, статистиките показват, че за десет години този пазар е пораснал до 2.7 млрд. паунда (5.9 млрд. лв.).

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Споделеното финансиране обаче е алтернатива, за която ще се чува все по-често. От тази година обаче възможностите се увеличават, като скоро стартира и чисто българска платформа. Това едва ли ще отхапе сериозен залък от бизнеса на банките, макар да се прицелва точно в техните клиенти. Основното за нея е, че, давайки парите си в подобни схеми, потребителят не е защитен с държавна гаранция за суми до 100 000 евро (196 000 лв.), както е при банките и може да претърпи загуби. Но пък, от друга страна, ако е готов да се нагърби с по-големия риск, би могъл да получи между 5 и 15% доходност за парите си, което при текущите пазарни условия никой депозит не може да предложи.

Алтернативата p2p – що е то

Peer-to-peer компаниите са част от fintech революцията - бизнес модели, базирани на нови технологии, които благодарение на по-гъвкаво управление и липсващи регулации успяват да предложат по-изгодни предложения от традиционните финансови институции. Първата такава схема е Zopa, която стартира във Великобритания преди 10 години. Напоследък забележителна активност има в балтийските страни заради силно развитите електронни правителства там и добрите регулации, които контролират бизнеса, без да го задушават.



Обикновено набраните през платформата пари се използват за кредитиране на лица, които не могат да изтеглят банков заем, защото са свръхзадлъжнели или имат лоша кредитна история. Тоест съвсем не е малък рискът от невръщане на дадения заем, което после носи разходи за събиране на задължението. Ако при небанковия кредитен сектор делът на лошите кредити е 21% от раздадените, то при p2p най-вероятно делът ще е същият или по-висок.

"Инвеститорите трябва да са наясно, че p2p платформите нямат нищо общо със сигурността, която банковият депозит дава", предупреждава Робърт Петигрю, директор на британската браншова асоциация P2PFA, която покрива 75% от пазара. Има обаче стратегии, които помагат рисковете да се намалят. "За да се минимизират загубите, се препоръчва на всеки, стъпвайки на платформата, да разпредели своя капитал между най-много позиции. Смята се, че балансирано портфолио е в поне 150 различни позиции", коментира Ивайло Иванов, оперативен директор на Iuvo, една от най-новите платформи за p2p на пазара.

Някои от тях предлагат гаранция срещу риска да отпуснеш заем на лош кредитополучател. Това е така наречената buy back опция за обратно изкупуване на заема. При нея, ако този, който е изтеглил заема, не го върне, платформата изкупува задължението от заемодателя. За собственика на платформата остава да се нагърби с ангажиментите по събиране на кредита.

Как се използва

Удобство на платформите е, че регистрацията в тях се извършва изцяло по интернет. Откритата там сметка се захранва с банков превод, след което потребителят сам нарежда на кого колко пари да даде назаем. Ако платформата е чуждестранна, това може да струва малко повече от обикновена транзакция, тъй като едва 2 от българските търговски банки (Прокредит и Интернешънъл асет банк) използват разплащания СЕПА в рамките на ЕС. За останалите таксата за превод от например 300 евро може да достигне 60 лв. По-евтин начин на захранване на сметката е чрез алтернативни системи като Transferwise и Paysera, които за същата сума ще ви таксуват не повече от 5 лв.

Най-често платформите са медиатори, което означава, че предоставят възможност да се инвестира във вече отпуснати кредити. "Това става чрез прехвърляне на права, поради което не се изисква лиценз от КФН", коментира Лоик льо Пишу от Klear. Обикновено такива листват фирмите за бързи кредити, наричани оригинатори. Те дават основни данни за лицата, които са усвоили заема - с какво се занимават, на колко са години, семейни ли са. Има данни за размера на кредита, с каква цел е теглен, какъв е размерът на погасителните вноски и колко остава до падежа. Потребителят може да избира в каква част от кредита да инвестира. За повече сигурност една от платформите Klear например не позволяват на инвеститорите да влагат повече от 2% от сметката си в 1 кредит. Когато кредитополучателят плаща погасителна вноска, инвеститорът получава по сметката си своя дял от заема.

Системата за управление може да бъде така настроена, че автоматично да реинвестира получените средства в нов кредит по избрани критерии. Потребителят би могъл да изтегли парите си чрез затваряне на позиция или чрез продажбата й на вторичния пазар. Сделките там обаче се таксуват с около 1% от сумата. Освен това не е сигурно, че бързо ще се намери желаещ да купи продавания кредит или дял от кредит.

Съществено за потребителите е и това, че доходите от p2p платформи подлежат на данъчно облагане и следва да се декларират пред НАП.

Кои p2p платформи тръгват от България: Iuvo Към момента платформата използва само един оригинатор – това е една от най-големите небанкови кредитни компании у нас "Изи кредит". От Iuvo споделиха, че са в процес на добавяне на още два. "Условието ни е кредитите, които се финансират през платформата, да бъдат различни по тип, така че клиентите ни да могат да си съставят диверсифициран портфейл", коментира Иванов. Оригинаторът е задължен да изплати оставащата част от главницата на инвеститора при просрочие над 60 дни. Такси за поддържане на сметка няма. Заплаща се единствено такса от 1%, в случай че инвеститорът иска да продаде кредит на вторичния пазар. Кредитите, в които може да се инвестира, могат да се сравняват по падеж, брой вноски и рейтинг. Потребителите на платформата са инвестирали 420 000 лв. от юни месец насам. Доходността е между 5% и 12%, а на първичен пазар има над 1300 кредитни предложения, като към момента всичките са потребителски и без обезпечение. Klear Платформата Klear се очаква да стартира през ноември. При нея няма да има оригинатори – компанията сама ще отпуска кредитите, след което ще търсят финансирането за тях. Създател на Klear е Лоик льо Пишу, който няколко години беше изпълнителен директор на "БНП Париба Лични финанси" в България и има опит при небанковото кредитиране. Платформата вече позволява кандидатстване за кредити, като лицата с най-нисък рисков профил ще платят ГПР (годишен процент на разходите) около 6% при среден от 11% за банковите заеми. Съответно при тях няма buy back опция, но след 120 дни забава по плащане кредитът се преостъпва на колекторска компания, а събраното се изплаща на инвеститора. За сметка на това Klear ще таргетира прайм клиенти с по-нисък рисков профил, а доходността ще е около 6%. Кредитите ще могат да се сравняват по възраст, месторабота и адрес на кредитополучателя, данни от Централния кредитен регистър, история на плащанията. Инвестицията в платформата към момента е 1 млн. евро.

Кои p2p платформи са популярни в България: Mintos Платформата има 14 оригинатора, основно небанкови кредитори от Литва, Латвия и Естония. Зареждането на сметка става чрез превод към латвийска банка. На първичен пазар са листнати близо 2000 кредита, като 90% от тях са от латвийското дружество Mogo. Има и кредити, отпускани на компании, със съответната информация за финансовите резултати на кредитираното дружество. Доходността е от 5.5% до 15%, но по-малко от 1% от обявените на първичен пазар кредити имат buy-back опция. Тя обаче включва и натрупаната лихва. Тук по-голям е вторичният пазар, на който има над 25 000 кредита. От миналата година досега през платформата са финансирани кредити за над 73 млн. евро. Twino От ноември 2015 г. има над 60 млн. евро инвестирани през системата и над 850 000 евро изплатена доходност на инвеститорите. Близо три четвърти от кредитите са краткосрочни: 1 до 3 месеца, по които средно се получава доходност от 11%. Заемите, по чието изплащане има забавяне, имат дял от 18%. Няма такси при изтегляне на средства от сметката. По-голямата част от кредитите имат buy-back опция при забавяне над 30 дни, като се изплаща и лихвата за периода. Оригинаторите са кредитни дружества от Полша, Грузия, Латвия и Дания.