Аз, банкерът
Peеr-to-peer платформите за споделено финансиране са алтернатива на депозитите за хората
Вечерни новини
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Когато човек спестява пари в банка, той реално се съгласява да играе ролята на посредник и да ги раздава назаем на други потребители. Те й плащат лихва за услугата, като част от този доход тя задържа за себе си, за да покрие собствените си разходи, риска (който остава изцяло за банката) и да реализира печалба. Другата част отива за вложителя под формата на обещаната му лихва.
Отскоро подобна схема предлагат и небанкови дружества, които по интернет свързват хората, склонни да дават назаем на непознати, с хората, които биха изтеглили пари по този начин. Разликата е, че ролята на посредника е минимализирана. Разтоварено от разноски за издръжка на офиси и персонал, това демократизирано банкерство дава възможност на хората със свободни средства да получат повече за парите си. Докато в банковия сектор спредът между лихвите по депозити и потребителски кредити е 9 процентни пункта, при споделеното финансиране може да е в пъти по-малко. Peеr-to-peer (p2p) lending, каквато е точната терминология, вече набира все по-висока скорост, като във Великобритания, където са най-големите му успехи засега, статистиките показват, че за десет години този пазар е пораснал до 2.7 млрд. паунда (5.9 млрд. лв.).
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
6 коментара
Интересна идея, но съм скептично настроен за бъдещето ѝ. Не банковите институции раздават пари на кило и рискът е твърде голям, а възможностите за печалба минимални.
п.п. Ако пуснат демо сметка ще участвам :)
Тези платформи са в много неравностойно положение срещу банките.
Банките "произвеждат" пари а платформите само ги разпределят.
Все пак,мисля че имат бъдеще.Банкерите ще трябва да измислят начин да ги затормозят,че да не им лапнат сладкото нищоправене.
Тенденции
През 2014-а година, пазарът на индустрията за групово финансиране е нараснал със 167 процента: краудфъндинг платформите са набрали 16.2 милиарда долара за нови услуги, продукти и инвестиционни проекти, от които недвижимите имоти са все по-нарастващ дял. Изследователската компания Massolution®, която е специализирана в анализите за развитието и тенденциите на този нов феномен, наречен краудфъндинг, прогнозира, че за 2015 г., общата сума в световен план ще достигне 34.4 милиарда долара.
Краудфъндингът, или набирането на средства чрез платформите за групово финансиране по Интернет, се ускорява с безпрецедентна скорост и влияе на правителствените политики, внедряването на иновации във всички области от общественият живот, и променя из основи ролята и влиянието на финансовите институции по света.
Особено силно се усеща това в услугите, свързани с финансовия сектор. Остарелият модел на банковото кредитиране среща изключителна конкуренция в лицето на груповото финансиране. И докато базираните на награди краудфъндинг кампании и тези, които обещават дялово участие срещу финансиране на инвестиционен проект обикновено не представляват пряка заплаха за банковата система, един сравнително нов модел на финансиране започва да доминира индустрията и да измества банковите институции. Става въпрос за така нареченото кредитно или базирано на заем групово финансиране. При него множество от индивидуални инвеститори отпускат финансиране срещу лихва. През 2014 г., по този начин са вложени в нови начинания 11.08 милиарда долара, като по-голямата част от тях са инвестирани в сгради с комерсиален характер или в строителството на нови недвижими имоти, които обезпечават полученото финансиране.
Аз пробвах сайта, iuvo.
Като за начало не изглежда зле. Инвестирах 100 лева и за четири месеца получих лихва от 1,60, като не бях инвестирал всичките си пари в кредити.
Възвращаемостта мисля, че ще е добра. Все още не съм пробвал да си изтегля парите, но предполагам, че няма да има проблем.
Някой друг може ли да сподели опит?
Истинската доходност на различните P2P платформи много зависи от избраната инвестиционна стратегия. За почти две години ползване на iuvo моята доходност е малко над 8.4%, като изрбатана извеситиционна стратегия е сравнително консервативна и краткосрочна - до 3 месеца.
Другата българска платформа е Klear, като там доходността е аналогична - 7.8%, но я ползвам от скоро (около 3 месеца) и очаквам да спадне леко.
Двете платформи са доста различни.
При iuvo се препродават кредити, отпуснати от други небанкови финансови институции (оригинатори), които имат гаранция за обратно изкуване. Ако кредита не се обслужва повече от 60, то оригинатора ще го изкупи остатъка от главницата обратно. Това защитава от фалит на кредитоплучателите, които са доста ненадеждни (subprime) при бързите кредити. Това са обиновено са хора, на които банките отказват кредит. Лошото е, че в този случай не полулавате лихва за 2 до 3 месеца и реалната доходност пада.
Klear пък сами отпускат кредити и ви предлагат да купите дял от тях, но при тях няма обратно изкупуване. Вие си носите риска от фалит на кредитополучателя. Хубавото е, че техните кредитополучатели са много качествени (prime) и добре подбрани. Klear се конкурират за тях с банките, като им предлагат по-добра лихва.
Извън България има доста по-интерерсни въможности. Много подходяща за начинаещи инвеститори е Bondora Go&Grow, която предлага 6.75% лихва и възможност за изтегляне на вложените пари по всяко време. При нея не е нужно да се занимавате с нищо и е най-добрата алтернатива на банков депозит с висока лихва. Може да прочетет подробно за на http://vivainvest.eu.
Най-добрата, според мен, платформа в Европа е Mintos.
За тях и други ивестиции, с доходност многократно надхърляща лихвените проценти по депозитите, може да прочете подробно на http://vivainvest.eu.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.