Аз, банкерът

Peеr-to-peer платформите за споделено финансиране са алтернатива на депозитите за хората

Когато човек спестява пари в банка, той реално се съгласява да играе ролята на посредник и да ги раздава назаем на други потребители. Те й плащат лихва за услугата, като част от този доход тя задържа за себе си, за да покрие собствените си разходи, риска (който остава изцяло за банката) и да реализира печалба. Другата част отива за вложителя под формата на обещаната му лихва.

Отскоро подобна схема предлагат и небанкови дружества, които по интернет свързват хората, склонни да дават назаем на непознати, с хората, които биха изтеглили пари по този начин. Разликата е, че ролята на посредника е минимализирана. Разтоварено от разноски за издръжка на офиси и персонал, това демократизирано банкерство дава възможност на хората със свободни средства да получат повече за парите си. Докато в банковия сектор спредът между лихвите по депозити и потребителски кредити е 9 процентни пункта, при споделеното финансиране може да е в пъти по-малко. Peеr-to-peer (p2p) lending, каквато е точната терминология, вече набира все по-висока скорост, като във Великобритания, където са най-големите му успехи засега, статистиките показват, че за десет години този пазар е пораснал до 2.7 млрд. паунда (5.9 млрд. лв.).


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове