С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 18 ное 2016, 10:49, 22778 прочитания

Какво по-добро от лихва по депозит

Или защо масовото схващане, че инвестирането е сложно, високорисково и не е по силите на всеки, не отговаря съвсем на реалността

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Какво по-добро от лихва по депозит

Преглед на оригинала

Автор: Капитал
- Хората, които спестяват малки суми, но редовно, имат по-доходна алтернатива на депозита.

- Хибридите между влог и инвестиция са подходящи за вложители с различна поносимост към риск. Месечните вноски са от 40 до 150 лв., срокът на инвестицията - между 2 и 5 години, целевата доходност варира от 2 до 8%.

- Доходът не се облага с данък, но има и минуси - най-често липсва защитата от Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
Да се държат спестявания кеш или на депозит при почти нулева лихва може да има смисъл като защитна реакция при финансови катаклизми, и то за кратък период от време. Но като системно поведение не е особено умно. Да оставим проблема с намаляващата покупателна способност на парите във времето, която странно защо повечето хора са склонни лесно да преглътнат. Всеки месец или година, през които парите се затворят в касичка или на депозит, се равнява на пропусната възможност да бъдат умножени.

Противно на масовото схващане, че инвестирането е сложно, високорисково и не е по силите на всеки, реалността е различна. На българския пазар се предлагат финансови продукти, сравними по удобство с баналния влог, но добавящи екстрите на инвестирането, при това са достъпни за всеки, който успява да спести 40-50 лв. на месец. Тъй като моделът, по който се завъртат парите, е различен от този при депозитите, възможността за постигане на доходност е по-висока от тази, която предлагат банките, а рискът е приемлив. Популярните схеми се стремят към резултат от над 1-2% годишно, което вече е по-високо от банковите лихви. Основната идея зад тези продукти е да се диверсифицират инвестициите и да се стимулира системно спестяване за 10-20-30 години напред, при което се капитализира доходност.


Отличителни черти

"Структуриран депозит" или "спестовен план" са ключовите думи за предлаганите на българския пазар хибридни продукти между влог и инвестиция. Такива имат някои банки като Първа инвестиционна банка (ПИБ) и Банка ДСК, но повече на брой се откриват при дружествата за управление на активи като "Елана фонд мениджмънт", "Карол Капитал мениджмънт", Pioneer Investments, Първа финансово-брокерска къща (ПФБК).

Онова, по което си приличат офертите, е, че за разлика от традиционните срочни депозити, доходността (най-често) не е гарантирана, а сроковете на договорите са малко по-дълги – две и повече години, през които потребителят трябва да внася всеки месец определените вноски. Това може да стане и автоматично, като се посочи дата, на която клиентът предпочита да се тегли определената сума от банковата му сметка. Договорът може да бъде прекратен преди падеж, като се изтегли внесеното, плюс постигнатата доходност, но се начисляват такси за обратно изкупуване, които при по-краткосрочно участие в такава схема изяждат от резултата.



За разлика от банките, които привличат пари през депозитите, раздават ги на кредит и печелят от лихвената разлика, в този тип схеми парите се управляват по различен начин. С набрания ресурс компаниите купуват дялове от готови инвестиционни портфейли с акции, облигации, суровини. Те се управляват активно от фонд мениджъри – купуват и продават, когато трябва, според преценката им. Обикновено за постигането на подобна експозиция са нужни пет- и шестцифрени суми, които не са по силите на соловия инвеститор, но обединяването на ресурсите отваря достъпа за повече хора.

Друг голям плюс е, че с постоянство и дълъг хоризонт в инвестирането се изглаждат негативите на кризите. Накрая инвеститорът получава по-висока доходност, отколкото ако тръгне да играе краткосрочно на капиталовите пазари.

Избор между спестовните планове има по линия на минималните месечни вноски, като при някои може да се инвестира с по 20 евро или долара на месец. Стандартната сума е 100-150 лв. Ако в даден момент клиентът прецени, че може да отделя и повече, му се предлага да купи втори такъв продукт, а след време би могъл да ги обедини. По този начин схемата решава един от често срещаните проблеми при депозитите – ограничението за довнасяне. Удобство е и че така може да се спестява в най-популярните валути – левове, евро и долар.

Риск и доходност – вечната дяволска двойка

Основно правило в инвестирането е, че обещанието за по-добра доходност върви с по-висок риск. Всеки сам избира колко риск може да понесе и от каква доходност е привлечен. Въпреки предимствата, които имат пред стандартните банкови депозити, спестовните планове, предлагани на българския пазар, за момента не се радват на особена популярност. Дали поради неинформираност или защото за повечето хора, които спестяват "с малки суми, но редовно", най-важна е гаранцията, че парите няма да изчезнат, и те разчитат, че държавата чрез фонда за гарантиране на влоговете ще покрие този риск. Срещу това са готови да приемат почти нулеви лихви.

Алтернативно тези, които търсят нещо по-добро от нулеви лихви, трябва да преценят какво доверие имат в институцията, която предлага хибридния продукт. Някои от предложенията на пазара адресират тази дилема. Например "Комбинираният депозит портфолио", който се предлага в партньорство между ПИБ и ПФБК, дава опция 70% от сумата да се внесе като депозит, който е гарантиран по закона за влоговете до 100 хил. евро, а останалите 30% да се инвестират чрез взаимен фонд с избран от клиента рисков профил. По този начин се определя границата на загубите. Другата възможна опция е съотношението 30:70 в полза на по-големия риск. Повечето продукти обаче нямат напълно безрискова компонента. В тези случаи освен доверието в продаващата ги институция трябва да се прецени и рискът на активите, в които се инвестира. Зад повечето спестовни продукти стоят нискорискови инвестиции в инструменти с добър кредитен рейтинг (ДЦК, дивидентни акции, срочни депозити), така че опасността от загуба е малка. Схемите, които предлагат по-висока целева доходност, могат да донесат и по-големи загуби. Изборът на степени от риск е голям, като "Елана" например имат девет базови плана, сред които комбинации от фондове. Освен чрез български може да се инвестира и чрез чужди фондове като тези на Shroeders, предлагани през "Карол", или фондовете на Pioneer Investments, които могат да се купят в Уникредит Булбанк.
Николай Павлов, "Елана": "Взаимните фондове дават достъп до глобалните пазари, без да се налага човек самостоятелно да се обучава или да отделя време.
Средната доходност на нискорисковите схеми от началото на годината до края на септември е 2%. Балансираните фондове за този период имат максимум 6% резултат. Високорисковите са с 15% (по данни на БАУД към 30 септември 2016 г.)."
Николай Костов, ПФБК: "Ако за пръв път се замисляте да инвестирате, моят съвет е да опитате, но да не се хвърляте с всичките си спестявания. Само с опит човек може да се убеди, че това работи."
Бистра Коцева, Karoll: "Две-три години са кратък период, но ако се инвестира в продължение на 15 - 20 години, се използва ефектът на сложната лихва и капитализацията на парите във времето."

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г. Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.

Българските инвестиционни схеми реализираха много успешна година, а чуждите борси са основният източник на печалби

17 яну 2020, 6951 прочитания

Добрият по-малък брат Добрият по-малък брат

В Galaxy S10e Samsung включва най-силните страни на по-големите S10 и S10+ в по-стегнат формат, и то на по-достъпна цена

28 юни 2019, 6214 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Моят капитал" Затваряне
Големият завой на Тръмп

Как инвеститорите да четат знаците за промяна на политиката в най-голямата икономика

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Кино: "Малки жени"

Дързост и покорство във време на пробуждане

Нова книга: "Математика на живот и смърт" от Кит Йейтс

Истории за ключовата роля на математиката от съдебната зала до медицината и изборите ни в живота

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10