Новите MBA хоризонти
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новите MBA хоризонти

Shutterstock

Новите MBA хоризонти

Пет тенденции в бизнес образованието за мениджъри

20493 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Текстът е част от специалното приложение MBA на "К3: Моят капитал" и "Кариери".

В изданието четете още:

- какви са особеностите на дистанционното бизнес обучение

- как да финансирате MBA образованието си

- как да увеличите шансовете си за прием в програмата и университета, който сте си избрали

Още информация по темата MBA можете да намерите и в специализираната рубрика на karieri.bg.

MBA вече не е това, което беше. През последните години специализираното бизнес образование за мениджъри премина през не малко трансформации, за да бъде "в крак" с новите изискания на кандидатите. Какво предлагат университетите в момента и как структурират обучението си? С помощта на представители на някои от най-големите международни бизнес училища и институции изведохме 5 тенденции, които оформят съвременния облик на MBA обучението. Промени, които е добре да имате предвид, ако търсите отговор на въпроса: "Дали MBA е за мен или не?".

#1 По-кратки, по-гъвкави

В резултат от финансовата криза и последвалите икономически затруднения кандидат-студентите започнаха много по-внимателно да проучват програмите на университетите и много по-дълго да обмислят дали да се възползват от тях. Те са и много по-малко склонни да прекъсват кариерата си, за да се посветят на продължително учене, и предпочитат да съвместяват двете. И като цяло във финалния им избор натежават най-вече критерии като гъвкавост, обхват и разнообразие, обобщават специалистите.

Поради тези причини фокусът вече се измества от класическите MBA програми редовно обучение (full-time) към задочни и по-кратки формати (part-time), коментира Джоуел Макконъл, директор на IE Business School за Европа и Централна Азия. Особено популярни в момента са едногодишните програми, онлайн и т.нар. смесени обучения, които комбинират дистанционното учене с ограничен престой в кампуса и възможност за общуване "лице в лице" с преподаватели и колеги (повече по темата четете тук). За главно предимство на тези по-кратки алтернативи се счита модуларната структура, която улеснява ежедневното учене и позволява на студентите да взимат участие в учебния процес, без да трябва да пренебрегват или прекъсват кариерата си. По-гъвкави обаче не означава задължително и по-евтини, особено ако се поровим из предложенията на големите международни университети. Така например онлайн програмата на Университета в Севeрна Каролина, САЩ, който заема 22-ра позиция в годишната класация на сп. Economist и 41-во в тази на в. Financial Times за 2016 г., струва близо 100 хил. щатски долара за целия период на двегодишното обучение.

Според Милена Николова, директор на Еxecutive MBA програмата на Американския университет в България, интересът към онлайн MBA тепърва ще се увеличава, но силен фактор при избора на подобен тип обучение, ще продължи да бъде името на университета и позиционирането му в световните ранглисти като гаранция за качество. "Повече кандидати гласуват доверие на онлайн програмите на големите имена, т.е. качеството на бранда на университета е по-важно от формата на обучение", казва тя.

#2 По-малко общи, повече специализирани

Кандидатите търсят все по-масово и т.нар. пакетни решения, т.е. специализирани или професионални програми. Те функционират на принципа "2 в 1", т.е. комбинират класическото мениджмънт образование с възможност за тясна специализация в определена индустрия или роля. Този вид програми не са изцяло нов феномен на образователния пазар и бяха изключително популярни преди около 10 години – особено в сферите финанси, маркетинг, стратегии и технологии, които остават търсени и днес.

През последните години обаче започват да се появяват все повече предложения с фокус върху дори още по-нишови сектори, като например луксозни стоки, спорт, здравеопазване, авиация, образование, енергетика, логистика, киберсигурност и големи информационни масиви. По този начин бизнес училищата се опитват да установят по-близко сътрудничество с отделни индустриални браншове, като същевременно предоставят на студентите повече сигурност, че ще намерят реализация след обучението си. Tенденцията е свързана и с растящата нужда на работодателите от тясно подготвени таланти, както и с желанието на кандидатите да имат по-широк спектър от специалности, измежду които да избират.

Според експертите през следващите няколко години все по-търсени ще стават специализации в областите на управлението на човешките ресурси, проектен и програмен мениджмънт, както и управление на доставките, информационни технологии и анализ на големи информационни масиви. "Студентите искат да бъдат свободни да избират конкретни теми като избираеми предмети или лабораторни упражнения наред с редовните предмети", коментира д-р Астрид Клайнханс-Роле, управляващ директор на академията за мениджъри WU Executive Academy към Виенския университет по бизнес и икономика.

#3 Финансирането е лична отговорност

Значителни промени има и в начина, по който в днешно време кандидатите финансират обучението си. В миналото основният източник на средства идваше предимно от работодателите, които покриваха обучението на най-ценните си кадри като форма на инвестиция в кариерното им развитие и начин да ги задържат за по-дълго в компанията. След кризата обаче все по-малко компании са склонни да правят това и предпочитат да предоставят частично финансиране или все по-често т.нар. времево спонсорство, при което вместо финансови средства на служителите се дава възможност да посветят част от служебното си време за обучение. "Това означава, че образованието – и също така финансирането му – до голяма степен се превръщат в лична отговорност", коментира д-р Клайнханс-Роле от WU Executive Academy.

В този контекст все повече студенти се насочват към специализирани платформи за споделено финансиране (crowd funding) на MBA - тенденция, която се потвърждава и от статистиката на INSEAD (виж таблицата). Например Prodigy Finance предоставя кредити за над 80 бизнес училища от цял свят, акредитирани от международната акредитираща организация AMBA. Инвеститорите са предимно алумни на тези училища, които желаят да подпомогнат определен випуск студенти. Специфичното в случая е, че вместо да се фокусира върху кредитната история на кандидатите, Prodigy използва прогнозен модел, който изчислява потенциалния им бъдещ доход. Друг популярен канал е платформата SoFi. В нея заемите се отпускат само на работещи кандидати, които са записали частичен Executive MBA, така че да могат да съвместяват учене с работа. По този начин кредиторите имат гаранция, че след завършването си студентите няма да се окажат безработни и ще могат да върнат получените субсидии.

MBA след Тръмп

Изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ може да се отрази негативно върху броя на кандидатите в американските бизнес училища. Традиционно международните студенти съставляват над половината от кандидат-студентите и близо една трета от курсистите във водещите MBA програми в Щатите. Според изследване на Американското обществено радио от октомври 2016 г., цитирано от Poets & Quants, 60% от бъдещите международни студенти, които планират да учат извън родината си, са заявили, че е по-малко вероятно да изберат САЩ, ако Тръмп стане президент. За сравнение, едва 4% не биха записали бизнес специалност в Щатите при победа на Клинтън. Според някои наблюдатели новият политически климат след избирането на републиканеца Тръмп ще повиши интереса към MBA програмите в Канада заради по-либералните имиграционни политики на правителството на Джъстин Трюдо. Вероятно е да нараснат кандидатурите и за европейските бизнес училища въпреки Brexit и слабия икономически растеж на страните от Европейския съюз. "Не само от САЩ, но и в световен мащаб забелязваме ръст на кандидатите в INSEAD след американските избори. Изолационизмът се противопоставя на основните ни ценности. Не вярваме, че вдигането на бариери може да доведе до по-добър свят", коментира пред Poets & Quants деканът на INSEAD Илиян Михов.

В същото време самите университети се конкурират все по-активно помежду си чрез нестандартни инициативи за отпускане на стипендии с цел привличане на повече кандидати. Така например преди старта на настоящата академична година Аризонският държавен университет обяви, че ще предостави частични стипендии на всички записали се в MBA програмата му, в резултат на което регистрира ръст от 163% на броя на подадените кандидатури. При всички положения финансирането, което идва от университетите, не е достатъчно, затова в повечето случаи на студентите ще им се наложи да потърсят допълнителни канали, най-вече заеми, за да покрият разходите си, отбелязва Тим Дул, редактор на сайта TOPMBA.com на компанията за образователни услуги QS (повече по темата как да финансирате обучението си четете тук).

#4 Ефективни мениджъри, отговорни лидери

MBA програмите не се ограничават вече само до предаването на твърди факти и умения, а започват да отделят все по-голямо място и на изграждането на т.нар. меки умения (soft skills) – комуникативност, професионализъм, ентусиазъм, работа в екип, способност за сътрудничество в рамките на виртуални и мултикултурни екипи и пр. (повече по темата четете тук) Вместо записването на отделен модул по етика или корпоративна социална отговорност студентите търсят цялостен подход по време на MBA, който да ги превърне не просто в по-ефективни ръководители, но и в по-отговорни лидери. Така техническата компетентност се превръща в хигиенен фактор и изискването MBA програмите да отразяват по-добре социалните проблеми в обществото става все по-отчетливо, отбелязва д-р Клайнханс-Роле от Виенския университет. "Налице е истинско усещане, че връзката с практиката трябва да се укрепи и в допълнение към предаването на необходимите твърди знания бизнес училищата ще трябва да изпълняват задължението и да изграждат ценности", коментира тя.

Освен това според експертите, ако в миналото MBA програмите бяха търсени предимно от заетите в частния сектор, в днешно време те се преформатират, за да отговорят на нуждите и на кандидатите от публичния и дори неправителствения сектор, които все повече се отварят към корпоративни принципи на управление, бюджетиране, управление на хора и маркетингово планиране, за да оцелеят в условията на силна конкуренция и непредвидимост.

В резултат от бума на стартъп екосистемите в развитите страни започва да се очертава и все по-засилен интерес към MBA в сферата на предприемачеството. "Близо 40% от студентите ни се захващат с някаква форма на предприемаческа дейност", казва д-р Лесли Самози, академичен директор на EMBA програмата на City College – международния факултет на Шефилдския университет. Специфичната настройка и ценностна система на кандидатите с интерес към предприемачеството ги прави все по-апетитни и за самите работодатели. Докато преди години повечето компании не са били склонни да наемат MBA студенти от предприемачески курсове от страх да не би в даден момент да ги напуснат, за да се отдадат на собствен бизнес, днес това вече не така. "Предприемаческите умения стават все по-ценени, понеже този манталитет насърчава иновациите и прави фирмите по-жизнени и адаптивни", отбелязва Кристоф Кота, основател и главен изпълнителен директор на компанията за образователни услуги Advent Group.

#5 Нови технологии за нови поколения

Бизнес образованието логично върви и към все по-широка интернационализация. Повечето големи MBA програми в днешно време предвиждат задължителни пътувания в други страни и посещение на офисите на водещи компании като задължителна част от учебния процес. В разпространена практика се превръща и бизнес училищата да отварят собствени кампуси в по-големите градове в даден регион или дори на различни континенти, за да придадат глобален обхват на обучението. Така например занятията в рамките на EMBA програмата на City College се провеждат в София, Солун, Букурещ, Белград, Ереван и Киев, а студентите от Hult International Business School посещават курсове в Сан Франциско, Дубай, Лондон, Шанхай и Ню Йорк в рамките на една академична година.

Многообразието на студентите също придобива ключово значение и се нарежда сред водещите критерии за избор на програма, понеже до известна степен за кандидатите то е гаранция за качество на предлаганото обучение. Според експертите броят на жените, които полагат приемен изпит за MBA, расте всяка година, а виртуализирането на самия процес по кандидатстване чрез онлайн форми за подаване на документи и виртуални интервюта позволява да се сформират випуски, в които е силно застъпена обмяната на опит и знания между хора от различни култури, религии, сексуална ориентация и политически убеждения.

Постепенното навлизане на трудовия пазар на мениджърите от поколенията Y (т.е. родените между 1980 и 1995 г.) и впоследствие на Z (родените между средата на 90-те години на миналия век и 2010 г.) ще наложи и въвеждането на все по-иновативни технологии за учене, като например платформи за електронно обучение, синхронна и асинхронна комуникация, телеприсъствие на професори, виртуални класни стаи, бизнес симулации и second life университети, което от своя страна ще направи випуските още по-мултикултурни. Съвсем наскоро, следвайки примера на Harvard Business School, IE Business School откри първата в Европа интерактивна учебна стая, базирана в Мадрид, която ще използва изкуствен интелект, големи информационни масиви (big data) и системи за разпознаване на емоции в образователния процес. Очаква се всички тези технологични нововъведения допълнително да увеличат дела на онлайн обучението като част от структурата на part-time МBA програмите, въпреки че според експертите личните срещи и взаимодействието "лице в лице" в класната стая няма да бъдат изцяло заменени от дистанционното обучение. По всичко личи, че в бъдеще бизнес образованието ще трябва непрекъснато да преосмисля и преформатира програмата и услугите си, за да следва динамичните промени на трудовия пазар и изискванията на мениджърите. Но ако иска да остане релевантно, ще му се наложи да излезе от тесните граници на класната стая, за да предоставя все повече цялостно изживяване на студентите си.

MBA след Тръмп
Изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ може да се отрази негативно върху броя на кандидатите в американските бизнес училища. Традиционно международните студенти съставляват над половината от кандидат-студентите и близо една трета от курсистите във водещите MBA програми в Щатите. Според изследване на Американското обществено радио от октомври 2016 г., цитирано от Poets & Quants, 60% от бъдещите международни студенти, които планират да учат извън родината си, са заявили, че е по-малко вероятно да изберат САЩ, ако Тръмп стане президент. За сравнение, едва 4% не биха записали бизнес специалност в Щатите при победа на Клинтън. Според някои наблюдатели новият политически климат след избирането на републиканеца Тръмп ще повиши интереса към MBA програмите в Канада заради по-либералните имиграционни политики на правителството на Джъстин Трюдо. Вероятно е да нараснат кандидатурите и за европейските бизнес училища въпреки Brexit и слабия икономически растеж на страните от Европейския съюз. "Не само от САЩ, но и в световен мащаб забелязваме ръст на кандидатите в INSEAD след американските избори. Изолационизмът се противопоставя на основните ни ценности. Не вярваме, че вдигането на бариери може да доведе до по-добър свят", коментира пред Poets & Quants деканът на INSEAD Илиян Михов.

Текстът е част от специалното приложение MBA на "К3: Моят капитал" и "Кариери".

В изданието четете още:

- какви са особеностите на дистанционното бизнес обучение

- как да финансирате MBA образованието си

- как да увеличите шансовете си за прием в програмата и университета, който сте си избрали

Още информация по темата MBA можете да намерите и в специализираната рубрика на karieri.bg.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK