Обрат в полза на взаимните фондове
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Обрат в полза на взаимните фондове

Обрат в полза на взаимните фондове

Над една трета от всички български управляващи дружества генерираха над 5% положителна доходност през 2016 г.

21758 прочитания

© Beawiharta


Над 900 млн. лв. е общата сума на управляваните от фондовете средства, което е с цели 26% повече на годишна база. Половината от тези средства се управляват от 10-те най-големи фонда, които са най-често консервативно насочени.

На фона на липсващите лихви по банковите депозити доходността на водещите български взаимни фондове през миналата година заслужава внимание. Годината беше интересна – започна с пазарен срив и отрицателна доходност за първото тримесечие, но постепенно ситуацията се обърна и фондовете постигнаха добри резултати.

В крайна сметка над ¾ от всички местни взаимни фондове постигнаха положителна доходност през миналата година, а близо половината от тях генерираха над 5% ръст на стойността на един дял. Като цяло сред най-добре представящите се фондове преобладават тези, които имат акции на водещите дружества на БФБ, поради силния ръст на SOFIX в последните три месеца на годината, благодарение на който основният индекс на борсата порасна над 30% през 2016 г.

Сред основните причини за раздвижването на търговията на местната борса до голяма степен бе пускането от страна на "Експат капитал" на първия български борсово търгуван фонд (ETF - exchange traded fund), основан на акциите от индекса SOFIX. След като стартира през септември, към 6 януари той има продадени дялове на стойност над 25 млн. лв., с което върна романтиката на БФБ, а също така предизвика слухове за стартирането на втори ETF по-късно тази година, вероятно върху по-широкия индекс BG30.

При високорисковите фондове за втора поредна година най-силно се представи "Восток" на ПФБК, който инвестира предимно в активи в Русия и Общността на независимите държави. Сред причините за силния резултат е ниският старт на фонда - през 2013 г. и 2014 г. той генерираше отрицателен резултат от съответно -7% и -34%. През 2015 г. обаче фондът на ПБФК генерира над 17% доходност, а тази година удвои резултата си. Други фондове, които запазват първата позиция по доходност в своя сегмент, са "Експат бондс", който увеличава постигнатата доходност на 9.55% в сравнение със 7.01% за 2015 г., а също така и "ПИБ – Гарант", който през 2015 г. донесе 2.84% на клиентите си, а сега – 5.73%.

Без гаранции

Въпреки че взаимните фондове често се посочват като алтернатива на банковия депозит, между двата инструмента има една съществена разлика. При банковия депозит доходността, колкото и да е ниска, е гарантирана от банката, а самият депозит до 100 000 евро пък е гарантиран от държавата. За разлика от това вложенията във взаимен фонд и доходността от тях не се гарантират от никого и могат да доведат до загуби на инвеститорите. Доходността на взаимните фондове се пресмята от промяната в стойността на един инвестиционен дял към момента на продаването му спрямо момента на купуването му от инвеститора. Тази разлика може да е положителна или отрицателна.

Как да избера фонд

Взаимните фондове, които са част от Българската асоциация на управляващите дружества, са разделени на пет типа в зависимост от тяхното ниво на риск (виж таблицата). По-рисковите фондове инвестират до 90% от активите си в акции на публични дружества, което предполага по-висока доходност или съответно по-голяма загуба. Комбинираните и консервативните фондове държат повече облигации, като по този начин се стремят да потиснат рисковете, но и не могат да генерират много голям положителен резултат. Трябва да се има предвид кое е управляващото дружество, каква е репутацията му, а също така и размерът на фонда – колкото по-голям е той, толкова по-лесно ще е в даден момент да се излезе от инвестицията. Географската насоченост на фондовете също е от значение. Повече информация за всеки фонд, включително географската и рисковата му насоченост и таксите му има в проспекта му. Тя е синтезирана в документа "Ключова информация за инвеститорите", който може да се намери на интернет страницата на всяко управляващо дружество.

Промяна на таксите

Важен елемент при избора на взаимен фонд са разходите за управление и администиране на фонда. Те варират силно - например от 0.5% на година от средногодишната стойност на активите при "Астра кеш" до максимално 5% при "Райфайзен консервативен фонд" (0.25% за управление на фонда и 4.75% за други текущи разходи по него, които се заверяват с годишния отчет. Тази такса например е била 1.05% за 2015 г. - 0.75% за управление и 0.3% други разходи). За сравнение - единственият пасивно управляван фонд у нас – ETF-ът на "Експат капитал", удържа 2.5% на година. През 2016 г. таксите на някои български взаимни фондове се понижиха. Паричният фонд "ДСК Фонд на паричния пазар" таксуваше 1.16% през 2015, докато през 2016 г. таксата е 0.34% на година. Същото важи и за "ОББ евро пари", чиито разходи са вече 0.81% срещу 1.12% през предходната година, за "Капман фикс" - 0.84% вместо 1.43%, за "Престиж" - на 1.89% от 2.38%, за "Восток" - на 3.08% от 3.47%, и други. Някои от водещите фондове обаче, като например "ПИБ – Гарант", "ЦКБ Гарант", "Тренд фонд паричен пазар", имат увеличаване на разходите по администриране и управление на фонда.

Петър Василев

Портфолио мениджър, "Алфа асет мениджмънт"


Фотограф: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Смятам, че 2017 ще бъде турбулентна и с доста неочаквани събития. За чуждите пазари ключовата дума е стабилност, но тя ще липсва както в САЩ, където тепърва ще видим първите реални действия на Тръмп, така и в Европа, където освен Брекзит има бежанци, слаба икономика и вероятност за разпад на ЕС. Затова и смятам, че развитите пазари ще са силно волатилни. Що се отнася до БФБ, и тук основният риск за икономиката е политическият. Вероятността след изборите да има силно реформаторско правителство е минимална, а популизмът вероятно ще доведе и до по-голяма неефективност и корупция. От друга страна, възможно е някои от чуждите инвеститори да се насочат и към развиващите се пазари в търсене на по-добра доходност, а у нас дори едни минимални инвестиции от няколко десетки милиона може да имат сериозен ефект.

Индустрията на взаимните фондове продължава да расте, но не равномрено, нито безпроблемно. Най-печеливши от тази тенденция са фондовете, част от банкови групи, тъй като те най-лесно успяват да привличат клиентите на банките, недоволни от ниските лихви по депозитите. Най-вероятно тази тенденция ще продължи и през 2017 г., доколкото не се очакват сериозни ръстове както при лихвите, така и при другата инвестиционна алтернатива - имотите. Отражението на първия ETF върху пазара е безспорно и засега предимно позитивно, доколкото увеличи интереса към акциите, включени в индекса. Все пак и тук има още много предизвикателства, с които той трябва да се бори през 2017 - привличане на по-сериозен брой ритейл инвеститори, както и на чужди такива, което ще е истинското мерило за успех.
Петко Вълков

Изпълнителен директор, "Конкорд асет мениджмънт"


Фотограф: Капитал


Силната година за петрола и съответно на петролните компании бяха сред основните причини за доброто представяне на "Конкорд-4". Направихме сполучливи инвестиции в компании като "Роял Дъч Шел", "Коноко Филипс", "Уилямс компанис", "Бритиш петролиум" и други точно през първите месеци на 2016 г., когато компаниите изкараха изключително лоши резултати за предходната 2015. Последва силен ръст на петролните компании и това се отрази положително на резултатите на фонда.

Очакванията за 2017 г. е да бъде отново година пълна с предизвикателства, но и възможности. Очаквам добро представяне за региона на Централна и Източна Европа. Пред българския капиталов пазар има добри перспективи, стига да не направим погрешна стъпка, от която да пострада и икономиката. Смятам, че индивидуалните инвеститори все още не инвестират активно във взаимните фондове. Все още преобладават институционални инвеститори, както и отделни заможни инвеститори. Очаквам през 2017 г. това да се промени, но то остава функция и на резултатите на самите договорни фондове. През 2016 г. ние стартирахме напълно нов фонд – национален инвестиционен фонд, появи се и първи ETF. Всичко това, смятам, че има положително влияние върху българския борсов пазар, като през 2017 г. очаквам появата и на още нови продукти на пазара.
Николай Костов

Изпълнителен директор на "ПФБК асет мениджмънт"


Фотограф: КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ


Географската насоченост на "Восток" е основната причина за високата доходност. През миналата година основният руски индекс MICEX нарасна над 40%, като тъй като сме по-консервативно насочени, фондът остана малко под бенчмарка. Основните плюсове на региона са овладяването на инфлацията от страна на Централната банка, поскъпването на основните валути долар и евро и отърсването от наложените санкции. Чисто геополитически след президентските избори в САЩ и избора на Доналд Тръмп, инвеститорите очакват стопляне на отношенията с Русия и съответно завръщане на страната на инвестиционната карта на света. Заедно с Индия очаквам те са основен акцент на инвеститорския интерес през 2017 г. Що се отнася до управлението на фонда, през миналата година добавихме няколко позиции в него – от бранша на недвижимата собственост и телекомуникациите.

Основните рискове пред пазарите тази година ще са изборите във Франция, Германия и Холандия. Освен това очаквам Федералният резерв на няколко пъти да увеличи лихвите, което да доведе до поскъпване на долара към паритет с еврото.

Що се отнася до българските взаимни фондове от средата на миналата година интересът от страна на индивидуалните инвеститори се засили, очаквам преливането от депозити към договорни фондове да продължи и през тази година, особено що се отнася до консервативните фондове.
Над 900 млн. лв. е общата сума на управляваните от фондовете средства, което е с цели 26% повече на годишна база. Половината от тези средства се управляват от 10-те най-големи фонда, които са най-често консервативно насочени.

На фона на липсващите лихви по банковите депозити доходността на водещите български взаимни фондове през миналата година заслужава внимание. Годината беше интересна – започна с пазарен срив и отрицателна доходност за първото тримесечие, но постепенно ситуацията се обърна и фондовете постигнаха добри резултати.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Аз се чудех защо Софикс дръпна нагоре ;) а то било края на годината и трябва да се отчита печалба.

    Шегичка ;) с едно наум...

  • 2
    istani123 avatar :-|
    Станислав

    Твърде много гарантирани разходи - вход 1%, изход 1%, управление 1.5-3%, това си е 5% годишно. Често фондовете правят едва 5% печалба на годишна база, която отива за такси. Някак си няма РОИ за инвеститорите в БГ взаимни фондове.

    За сравнение, американски онлайн брокери предлагат фиксирана такса от под $10 за покупка и продажба на акции или фондове, което е значително по-малко от 1%.

  • 3
    zmuz avatar :-|
    zmuz

    До коментар [#2] от "Станислав":

    То добре сте го изкоментирали, на мен просто ми увисна ченето като видях за какви такси става дума (не живея в България). 3-4-5 процента такси (???) - за да могат няколко паразита да получават, предполагам по 10 хил. и повече заплата или комисионни на месец - срещу какво - вероятно няколко клика с мишката като преди това са погледнали в кои компании са вложили сходни големи американски фондове като "Вангард", "Фиделити" или "Ти Роу Прайс". Ако някой не е разбрал за какво става дума - то трябва поне по 4-5 процента фонда на година да носи доходност за да излезе клиентът му на нула и то без да се отчита инфлацията, с нея са поне 7-8 процента. А при загуба - както е било доскоро - клиентът не само че губи какво се губи като ниво, но и пак задължителните 3-4-5 процента такси. То такова нещо не съм сигурен дали и в Зимбабве има.

  • 4
    kiro1234 avatar :-|
    kiro1234

    Дране здраво с такси.

  • 5
    avoynov avatar :-|
    GuardianSW

    Реално само фондовете с най-ниски разходи вход, изход, управление които постигат поне доходност близо до бенчмарка си заслужават парите. А БГ фондовете рядко си обявяват бенчмарките за да се види това.

  • 6
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#2:"Станислав"]Твърде много гарантирани разходи - вход 1%, изход 1%, управление 1.5-3%, това си е 5% годишно. Често фондовете правят едва 5% печалба на годишна база, която отива за такси. Някак си няма РОИ за инвеститорите в БГ взаимни фондове.[/quote]Така е. В БГ има олигопол. Българските взаимни фондове съществуват не за вложителите, а за управляващите ги. Живея в ЮК и съм инвестирал в такива фондове (Fidelity, Vanguard). Таксите, които плащам са под 0.5% годишно. В БГ таксите са 10 пъти (!) по-високи. Това си е дране.

  • 7
    kapitalcho avatar :-|
    kapitalcho

    До коментар [#6] от "Николай Николов":

    Я кажи истината докрай :)
    Взаимните фондове са си набутвация геренално и смучат доста-средно 1.5-2.5 % годишно.
    Вангард и Фиделти са изключение...............което потвърждава правилото.
    Взаимните фондове все повече и повече залязват за сметка на ETFs,които са по добри и с доста по ниски разходи.

  • 8
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#7:"kapitalcho"]Взаимните фондове са си набутвация геренално и смучат доста-средно 1.5-2.5 % годишно.
    Вангард и Фиделти са изключение...............което потвърждава правилото. Взаимните фондове все повече и повече залязват за сметка на ETFs[/quote]По принцип - да. Но "взаимен" в случая е малко не на място. ETF също могат да се разглеждат като "взаимни". В случая меродавното е дали са "активно" управлявани (в БГ са основно такива) или "пасивно" - ETF са от последните. Апропо, аз имам основно ETF-та на Фиделити и Вангард.

    В момента в БГ знам само за един ETF продукт (пусна го фондът на Николай Василев), но и той има високи такси.

  • 9
    kapitalcho avatar :-|
    kapitalcho

    До коментар [#8] от "Николай Николов":

    Масово Взаимните фондове са активни(и за това имат големи такси),а ETFs са пасивни(и затова имат ниски такси)............не че няма изключения.
    Именно Вангард и Фиделити предлагат пасивни взаимни фондове(което е рядко и уникално-над 95 + % от взаимните фондове за активни).

  • 10
    zmuz avatar :-|
    zmuz

    До коментар [#6] от "Николай Николов":

    Много точно казано. Отделно от това вече има опции, примерно, Betterment and Wealthfront, където инвестирането е автоматизирано - извършва се от компютър, доказано е, че с нищо не е по-лошо от инвестирането с човешка намеса, а всички годишни разноски са не повече от 0,25 процента, т. е. 1/20 част от таксите които налагат българските т. н. "фондове", ако приемем, че взимат 5 процента. В България явно е все още в период наа Дивия Запад щом като такава ситуация съществува. Хората често се подвеждат психологически като видят някой тарикат избръснат, с костюм и вратовръзка, който може да върже две приказки на кръст и се държи вежливо. И после ти стриже 5 процента защото е хванал нЕкой балък :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK