Какво да следим при смяна на пенсионен фонд
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво да следим при смяна на пенсионен фонд

Shutterstock

Какво да следим при смяна на пенсионен фонд

Доходността, която постигат те, и таксите, които се начисляват, са ключови при избора

51756 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Смяната на фонд вече е безплатна, ако се прави веднъж годишно.

Видове доходност

- Нетна - получава се след като се приспаднат всички такси, удържани от пенсионното дружество

- Реална - нетната доходност минус инфлацията. Фондовете са длъжни да я обявяват поне веднъж годишно.

- Средногодишна анюализирана - доходността за даден период, разделена на броя години в него.

От всеки 100 лева, които изкарвате под формата на заплата, 5 задължително отиват по партидата в частен пенсионен фонд. Или това означава, че за повечето хора осигурителната вноска е един от най-големите им единични месечни разходи. Въпреки това може би защото се удържат автоматично и така и не се виждат по сметките, интересът към това как се управляват те и какво може да се получи срещу тях не е особено голям. Информацията за това е налична и лесно достъпна, но пък и невинаги лесна за разбиране. Полагането на малко усилия и изборът на фонд обаче са едно от важните решения, които могат да повлияят чувствително на стандарта на живот след години, при това когато човек е в пенсионна възраст и другите източници на регулярен доход са по-малко.

Между какво избирам

На пазара има девет лицензирани пенсионноосигурителни компании, като всяка от тях предлага три типа фондове. В първите - универсалните, се осигуряват всички, родени след 1959 г., освен ако след последната реформа отпреди година изрично не са избрали да се прехвърлят изцяло към държавния Национален осигурителен институт. Вторите - професионални, са за работещите при тежки условия, които се пенсионират по-рано, и им осигуряват пенсия за този междинен период до достигане нормалната възраст за пенсиониране. Третите са доброволни, където всеки служител или работодател може да внася сума по свое усмотрение.

Независимо от типа фонд принципът е еднакъв - те събират постъпилите при тях пари и ги инвестират в различни финансови инструменти с цел да ги умножат. А срещу всяка вноска осигуреният получава определен брой дялове според текущата стойност на портфейла от активи, в които е вложен. Ако са инвестирани добре, стойността на дяловете се покачва, а с това и сумата, която някой ден ще се получава. Информацията за това се публикува ежедневно от Комисията за финансов надзор, а и самите компании предлагат през сайтовете си индивидуални справки. Така всеки осигурен може да следи какво се случва с партидата му, какви такси се начисляват и ако не е доволен, да смени фонда си.

А кой е моят фонд

Но тук има няколко проблема. Първо, много хора не знаят в кое дружество са. Те преди години или са избрали, или ако не са го направили, са били служебно разпределени преди години и въпреки задължението за ежегодна справка по пощата много от писмата се губят или отиват към стари адреси. Проверката не е трудна (виж карето), но дори и след нея сравнението на резултатите може да е сложно. А освен това и както гласи рекламното клише (което за фондовете е задължение по закон), миналите резултати не гарантират бъдеща доходност.

От какво зависи доходността

Доходността на пръв вид е просто число, измерено в проценти, подобно на банковата лихва. Само че, тъй като за разлика от нея не е фиксирано, то е доста по-сложно за сравняване. Например важно е за какъв период се гледа - така фонд, който отчита най-добра доходност за последната година, може в по-дългосрочен период да е сред най-зле представящите се и дори да е на минус. Тъй като пенсионното осигуряване е дългосрочно (ако сега започвате работа, ще ползвате вноските си след поне 40 години), е хубаво да се гледат максимално дълги периоди.

Ефектът на финансовата криза бавно заглъхва

Така при кризата от 2008 г. въпреки консервативното управление българските пенсионни фондове бяха ударени значително. Стойностите на дяловете се свиха тогава с между 18% ("ДСК-Родина") до 29% ("Бъдеще") на годишна база. Оттогава до края на 2016 г. те постепенно се възстановяваха от загубите и всички освен "Бъдеще" вече превишиха стойностите на дял, които са имали преди кризата към края на 2007 г. Ако от доходността обаче се извади натрупаната за периода инфлация (16.4% по данни на НСИ), само три от универсалните фондове - "Доверие", "Съгласие" и "ЦКБ-Сила" излизат на плюс за 9-годишния период. Ако приемем, че шансът скоро да има подобна по мащаби нова глобална финансова криза не е голям, и извадим от уравнението черната 2008 г., нещата се променят чувствително. От 2009 г. насам средната доходност (с извадена натрупаната за периода инфлация от 8.7%) на универсалните фондове варира между 2.84% до 5.21% на година (виж графиката). Подобна е ситуацията и при фондовете за доброволно осигуряване. При тях единствено фондът на "Ен Ен", преименуваното дружество ING, има положителна годишна доходност от 2008 г. насам.

Много е важен и рискът

Друг важен въпрос е при какво ниво на риск е постигната тази доходност. Пенсионните фондове инвестират в ДЦК, облигации, акции, депозити и други финансови инструменти, които трябва да носят доходност. Конкретният микс за всяко е различен, а съответно и поетият риск, или, образно казано, два фонда може да са постигнали един и същ резултат, но при единият той да е резултат от инвестиции в акции, където колебанията и възможната загуба са по-големи, а другият - от ДЦК. Макар и по-рядко - веднъж годишно, фондовете и КФН публикуват и такива показатели за риска, каквито са стандартното отклонение и т.нар. коефициент на Шарп. Последният е и може би най-важният показател, защото съпоставя в едно риск и доходност - или колкото му е по-висока стойността, толкова е по-добро съотношението. Проблем е, че при отрицателна доходност не прави смисъл.

Таксите, които изяждат част от печалбите

И накрая важен компонент са и таксите, които изяждат част от постигнатия резултат. Основно те са два типа. Първата е удръжка от всяка направена вноска. За УПФ нейният таван за 2017 г. е 4.25%, като в следващите години ще намалява до 3.75%. Повечето дружества са на максимума, като изключение прави "Топлина", чиято такса е 4% още от октомври 2015 г., и на "Доверие", което дава преференция за потребителите, осигурявали се в продължение на поне 10 години. За 2017 г. те получават 0.1 процентни пункта по-ниска такса на вноските.

Втората е инвестиционна – тоест част от нетната стойност на активите, която се отделя веднъж годишно. В момента таванът й е 0.85% и той също ще пада до 0.75%. Трябва да се има предвид, че вече е приспадната в стойността на дяловете, така че декларираната доходност на фондовете е след нея. В доходността обаче не се отчита удръжката на входа. Извън това веднъж годишно, както и в рекламните си материали, пенсионните компании са длъжни да публикуват и реалната доходност (след приспадане на инфлацията) от създаването им до края на последната година. Това също е добра отправна точка за сравнения.

Някои такси отпаднаха

Добрата новина е, че със скорошните промени в Кодекса за социално осигуряване отпадна таксата за прехвърляне на средствата в друг фонд. Което означава, че всеки потребител може да прехвърля безплатно парите си за пенсия да се управляват от различен фонд веднъж годишно. Същото важи и за таксата за допълнително информация.

Повече такси при доброволните

При доброволните фондове конкуренцията е доста по-остра и таксите варират в широки граници. Често те са и формирани с цел участие в обществени поръчки и привличане на големи корпоративни клиенти. Например при някои инвестиционната такса може и да падне и до 0% за работодател, решил да осигурява допълнително над 10 000 служители. Подобни отстъпки има за големи еднократни вноски над 5000 лв., за да намалят таксата на 2.5% вместо обичайните 4-4.5%. Въпреки плащането им обаче личният бюджет може да е на плюс, тъй като за допълнителното осигуряване има и данъчен стимул (до 10% от годишната данъчна основа могат да бъдат приспаднати).

Отделно при доброволните има и такса и върху реализираната през годината доходност, достигаща 10%. Тоест, ако фондът генерира 10% доходност, ще ви изплати 9%. При доброволните фондове спестеното може да се изтегли от потребителя преди навършване на пенсионна възраст. Цената за това обикновено е 20 лв. С други думи, за да е на плюс потребителят, фондът трябва да генерира доходност, по-висока от таксата за усвояване на вноската, инвестиционната такса и годишната инфлация.

Какво има отвъд процентите

Колкото и важни да са тези показатели, реално преценката как са управлявани фондовете и подходящи ли са за конкретния клиент стига далеч отвъд тях. Например отвън измерителите за риск е важна и географската стратегия на инвестициите. Някои от тях влагат по-голяма част от средствата на чуждите пазари, което предполага по-добра диверсификация и защита от криза в България. Освен това и покупката на ликвидни финансови инструменти на по-развити пазари предполага възможност бързо да бъдат продадени за разлика от голям пакет акции в българска компания, където пенсионният фонд не би могъл да продаде, без да срине цената и да понесе загуба. Това може да ги изложи обаче и на опасности от други региони, а и инвестирането на местния пазар предполага по-добро познаване на особеностите и възможност за реакция.

Същевременно пък тези, които залагат повече на местния пазар, са предимно част от големи местни икономически групи. При тях солиден процент от активите е насочен към свързани със собствениците им лица - при някои фондове и до половината. За това има законови ограничения, но те често са заобикаляни чрез подставени лица в собствеността. Например въпреки косвените връзки с групата на "Химимпорт" двете компании "Съгласие" и "ЦКБ-Сила" се водят част от две независими финансови групи, а при всички топли връзки "Бъдеще" не е юридическо свързано с групата "Еврохолд".

Това поражда постоянен конфликт на интереси и крие риск не само от концентрацията, но и от постигане на изкуствена доходност. По тази тема също не липсва информация, като вече пенсионните компании на всеки три месеца разкриват пълните си портфейли - инструмент по инструмент. Проблемът е, че за повечето им клиенти списъкът с имена на фирми не говори нищо и за разтълкуването му трябва да разчитат на консултанти или медийни публикации.

Провери и промени

Проблемите при избор на фонд

Има три основни проблема в управлението на фондовете, посочвани от критиците на системата:

1. Концентрацията на инвестиции в свързани лица, които някои фондове практикуват.

2. Липсата на бенчмарк – тоест всепризнат пазарен индекс или кошница от такива, с които пенсионните фондове да мерят резултатите си. Сравняването с бенчмарк може да помогне потребителите да се ориентират по-ясно дали дружествата са се справили добре с управлението на спестяванията в даден период. Както и дали размерът на таксите не изяжда прекалено много от доходността.

3. Клиентът не може да избира нивото на риск. Нормално е например по-младите хора да търсят по-висока доходност, което става с инвестиране в по-рискови активи, а съответно по-възрастните да търсят повече сигурност и предвидимост. За различните типове клиенти обаче рисковете са еднакви.
Смяната на фонд вече е безплатна, ако се прави веднъж годишно.

Видове доходност

- Нетна - получава се след като се приспаднат всички такси, удържани от пенсионното дружество

- Реална - нетната доходност минус инфлацията. Фондовете са длъжни да я обявяват поне веднъж годишно.

- Средногодишна анюализирана - доходността за даден период, разделена на броя години в него.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    zztop11 avatar :-|
    zztop11

    Много пъти съм го казвал и продължавам да го твърдя, че трябва много внимателно да се огледат офертите от различните компании и да се приеме тази, която най ти допада. Но НИКОГА към НОИ, достатъчно ни взима държавата, за да ѝ даваме още. Тук сигурно пак ще се включи Любо Христов да ми обяснява, че не е така, но си е точно така.

    Който каквото иска да ви казва, но процентите са много важни, защото процентите не лъжат. Тук се пише за чужди и български инвестиции, но истината е, че всеки, който е прекарал поне два дена на борсата в реални условия знае, че никога не трябва да си слагаш всичките яйца в една кошница. Та всеки има участие, било то голямо, било то малко, в чужди компании, но аз съм скептично настроен към тази идея да се налива по-голямата част от акции там. Защото чуждите компании са по-високо волатилни и има рискове от големи и резки спадове, а точно при пенсионните фондове това не ни трябва. Отново Нейчев обвинява някои компании за свързаност, но това докато не се докаже ще е само спекулация. Работил съм на борсата и за компании, и самостоятелно и мога да кажа, че в реални обстоятелства такива неща бързо излизат наяве. На световната борса една лъжа може да се скрие прекосили 6 месеца, на нашата 1-2 години, но рано или късно излиза. Както съм го казвал и преди, има регулатори, които следят, нека да оставим на тях да хвърлят обвинения.

  • 2
    vladislav_paunov avatar :-|
    Molotov

    Инвестициите, Санчо! Това трябва да гледаш! Има много фондове пряко или непряко инвестиращи във финансовата група на собствениците си, понякога и във фалиращи и компании. Виж студения резерв за тока, който не проработи студовете и си мисли за пенсиите... Нелоша статия, но ако ще гледате така доходността сте пре**ни - това ви показва доходността на сумата без новите вноски и данъците. Вижте Pension.Care - дори ви показват кой фонд колко съответства на предпочитанията ви

  • 3
    popi100 avatar :-|
    popi100

    да кажа кога ще вложа пари в доброволен фонд ТРЯБВА МНОГО ДОБРЕ ДА МЕ ИЗЛЪЖАТ
    пример
    ако влагаш 100 лв месечно, за 12 месеца =1200
    от които 1080 (1080/12=90) остават в доброволния фонд, а другите 120 отиват като такси
    доходността която трябва да се реализира е 11%, КАТО СЪЩЕВРЕМЕННО НЕ ОТЧИТАМ РЪСТА НА ИНФЛАЦИЯ ДЕФЛАЦИЯ И Т.Н. (АКО ВКЛЮЧА И ИНФЛАЦИЯТА + 5% ОТГОРЕ)



Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK